Jump to content
Ани

11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ

Recommended Posts

9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ

В.К.: Сега искам да направите един опит да ни разкажете нещо за Жорж Радев. Аз заварих едно поколение, което беше заминало и друго поколение, което разказваше много интересни неща за Георги Радев. Верка: То нямаше човек, с когото да е разговарял и да не е останал с отлични впечатления за него. И го търсеха, много го търсеха. В.К.: Мен ми направи впечатление, че предишните поколения, независимо кой каква професия имаше, непрекъснато говореше с най-хубави чувства за него. Верка: Да, точно така е. В.К.: И ми показваха много книги, които той беше превел. Верка: „Пътят на звездата" имаш ли я? В.К.: Не, нямам я. Верка; Много е хубава. Коя беше още? В.К.: Той и „Занони" с превел. Верка: „Занони" е преведена, от БулверЛитон. В.К. :Той пишеше в „Житно зърно". Верка: Пишеше и във вестник „Братство" и си работеше много, обаче всичките неща, които ги имах, трябваше у мен да бъдат, но взема ги една сестра и не ми ги даде. А Учителят беше казал, че всичко, което е от него, да се даде на мен. В.К.: Коя е тая сестра? Верка:
Е... В.К.: Както и да е. Сега, вие откога го познавате Учителя? В.К.: Аз още не съм
била родена, когато баща ми е бил човек на Братството и откакто почнах, като дете вече, бях на три и половина или четири годинки, когато Учителят идва в Айтос, у дома и ние имахме специална стаичка за него. Като дойде, тогава само се отваряше. Легло за Учителя. Обаче баща ми излиза и аз, щом го видя, че е сам, хоп, влеза при него. И той ми определи прическата - правия пьт и каза: „Тази прическа е вашата". Ама сега прическата не съм си още направила. И знам, че тогава Учителят дойде, аз винаги ходех, малко детенце бях и имаше едни такива гребенчета, като си дърпам косата насам и той ми го правеше, тя си падне на прав път. Малко дете бях. „Това е твоят път" - Учителят. В .К.: Това символично, правият път. Верка: Правият път, свързано с това. И цял живот аз само така. Никакви други прически не съм имала, Само така. Сега обаче побелях. В.К.: Това беше от най-малка възраст, после вече? Верка: После вече станах ученичка, не бях виждала Учителя, но 1928 година аз дойдох в София вече. Но и преди това Учителят идва пак 1920 година и отседна у сестра Габровска, защото Салонът е близко до тези наши сестри една малка вратичка ги отделяше, където е Салона, да не разкарва баща ми Учителя от единия край на другия. Те седнаха там. Там седнаха и Учителят там отседна и аз бях малка, 4-то отделение дете вече. И както седях в къщи, виждам - никой няма. Викам, дали не дошъл Учителят и отивам, както прашничка, босичка играехме, отивам у сестра Габровска, Учителят е в старата им къща, станах, повървях по стълбите, но вече почват краката ми да треперят, защото виждам с какво същество имам работа. И той ме покани да седна до него, целунах му ръка, имаше едно такова канапенце, той седна и покани ме да седна, пък аз такава бях и за него нямаше значение. Отвътре аз как почувствах в момента, че Учителят е в Айтос. Отивам и го намирам, без да ми каже някой . Това е абсолютна истина. И после, вече на другия ден, трябваше баща ми да замине за Бургас с Учителя. Да, това беше в 4-то отделение, гдето ти казвам, а в 1920 година вече. Учителят държа беседа в Салона и тогава говори за женитбата. С такова впечатление останах от това и си реших тогава в момента, аз няма да се женя. Малко дете бях. От 4-то отделение дете съм решила да не се женя. И след това, вечерта, пренощува у дома и на другия ден баща ми го изпраща до Бургас, до Минералните бургаски бани. Там с файтон от Бургас, отиват да го посрещнат Учителя и ние отидохме сутринта много рано да го изпратим от Габровски. Качиха се на файтона, файтон, защото в Айтос нямаше тогава леки коли и помолих баща ми да отида и аз с него, защото двама братя, Учителят и още един брат, а насреща на малкото да седне баща ми. Добре, ама баща ми тогава не ме пусна. Хем Учителят му каза и не му пусна. И още ми е мъчно. В.К.: Колко години бяхте? Верка: 4-то отделение детенце. Ама аз знам кой е. Вътре в душата говори на човека. След туй отиде той, баща ми, с Учителя и това, но преди да тръгне файтонът, 3-4 пъти стане, седне, дойде до мене, погали ме по косата, пак, 4-5 пъти. И тогава се качи, и файтонът отиде, но аз чакам да дойде баща ми, вече в мене говори онова, съвсем за друг живот, обаче връща се баща ми. На пътната врата го чакам, помня коя къща беше и той дойде и в момента слиза от файтона, и баща ми вади пари да плати на файтонджията. Но последният каза: „Аз пари не искам, аз Господа возих във файтона." А това е турчин-файтонджия, никога няма да го забравя. „Аз Господа возих, пари не искам, бай Георге." В.К.: Ако и да е турчин. Верка: Ами да, аз бях малка, И като отивам горе с баща ми, бях приготвила едно малко столче в салона. Седнах на столчето. Отстъпих му той да седне на столчето и аз му викам: „Татко, аз няма да се женя." А той ми казва: „Като станеш на 18, на 20, на 30 години, има време, тогава ще го кажеш." Сега и така, и цял живот го изпълних, не съм се оженила. Мога да разговарям с всички хора, но дотам. Аз естествено стана да се свържа с Георги Радев тука на Изгрева. А преди да бъда на Изгрева, баща ми, нали идва често при Учителя и той, Жорж, му направил един пакет, грамаден, с плодове, най-различни - мандарини, портокали, ябълки, ама то най-най хубави и ги донесе и каза: „ Ще ги дадете на вашата дъщеря Верка от Георги
Радев." Той ми ги прати. И после, като дойдох тука, той ми предаваше по някои предмети така, френски учех с него. В.К.; Той, Георги. Верка: Жорж, да. Работех после и други така неща и се свързах така естествено. Тутакси, спонтанно станаха така нещата, В.К: Ясно, да. Вие коя година дойдохте в София? Верка: 1928 година дойдох. Тогава аз срещах Учителя през детството -1920 година, а в 1928 година дойдох. Наул. „Оборище" бяха беседите. В.К.: Колко годишна бяхте тогава? 15-20 годишна? Верка: Бях 18-години. В.К.: Бяхте завършили гимназия в Айтос? Верка: Не, аз тука завърших музикална гимназия, да. В.К.: Вие изобщо завършихте музикална гимназия. Верка: И после, аз нямах средства, явявах се, задочно се явявах и си вземах образованието. Обаче баща ми много се трогна и все така се радваше, щото той ми казва: „Ако аз бях ученик на Учителя, аз също нямаше да се оженя. Но казва, пък народих едни дечица - 7 деца и тези седем деца до едно приеха Учението на Учителя и сега възпитавам и децата." Щото да не говорим за тях. Няма какво да ви кажа, вие ги знаете. И после се върнах в Айтос, тогава бях болна аз. В София мен този въздух много ме лекува. Ако отида в Айтос, вечно боледувам. И баща ми, направихме една къщичка там, през 1931 година. Като дойдох, нямах къщичка и живеехме под наем. По-късно баща ми купи едно място и построихме една малка къщичка от стая и кухня, и антренце, но помен няма от нея вече, всичко е променено. И като дойдох, първото ми идване бе да отида на беседа на ул. „Оборище". Не знам София и вървя, вървя по трамвайната линия, и така някакси намерих аз мястото и баща ми беше дал едно писмо да му го предам. Както е ул. „Оборище", една малка стаичка имаше, там седеше Учителят, преди да започне беседата. Обаче, аз като видях, влязох, целунах ръка на Учителя и предадох писмото, той го сложи в джоба си и казва: „Ще се видим после, Верке." И влизам аз в Салнона, както е, не съм слушала тогава беседа от Учителя, в Айтос беше друго. Но там навлязоха ония хубави хора, аз седнах точно срещу него, точно така, на мястото срещу него и никой не ме интересуваше. Тогава сестра Мария свиреше на хармониума, а брат Симеонов на цигулката. Просто като че ли не бях на земята. Учителят говори, не си спомням коя беше беседата. Станахме и само гледах. Направиха молитвата, изпя се песента „Благословен Господ Бог наш" и на свършване на беседата - „Ще се развеселя". И след туй аз вече тръгвам да си отивам, тогава Георги Радев се изправи пред мене, без да го знам кой е. И така, като сега го виждам, с къдравите си, той имаше руси къдрави коси. Изправи се пред мен и каза: „Аз искам да ви придружа до вас." Аз живеех на Дъбово тогава, срещу гората у един наш брат. „Аз-каза-ще ви придружа." Казвам: „Благодаря", ама аз не го знам, че е Георги Радев. Казвам: „Аз искам сама да отида до нас", да мога да запомня улицата нали, пътя по който е до моята квартира. Той обаче през всичкото време вървял след мене и чак когато отидох до Дъбово и се отделях вече да си отивам до моята квартира, като се обърнах, той продължи през гората сам и така ме придружил. Колко хубаво, никога няма да го забравя, никога. И Учителят каза: „Вашите връзки са от вековете и ще продължат за вековете." Той беше много интересна личност, желан събеседник от много сестри, така, с всички близък. Вече когато се сближихме и станахме като приятели и виждаха в него човека. За него ще кажа, той държеше за изработените качества в човека, висшето образование, тези работи може допълнително да ги получиш, да работиш, но да се изработиш като човек, това е целта. Това за мен е Жорж Радев. Аз, като дойдох от началото, мина ли от таз страна, видя ли го с някого, понеже Жорж е много интелигентен човек, аз хооп, стеснявах се от него. Той обаче идваше у нас, в моята квартира, с баща ми бяхме и така спонтанно, непринудено се развиха отношенията ни. На планината с него, на концерта с него, на опера с него, на театър с него. Аз уличния живот не познавам. В.К.: Той, Жорж сега кога е роден? Верка; Той е 1900 година, на 12 септември. В.К.: Къде е роден? Верка: В Пловдив. В.К.: В Пловдив. Верка: С една тетрадка е завършил цялата година. Ни учил, нито нищо, цялата година. Такъв език, брилянтност в чуждите езици. Вие него знаете! В.К.: Не. Верка: А-а-а. В.К.: Той е завършил в Пловдив, а родителите му откъде са? Верка: Той в Пловдив се премести зимата. Той от 11-годишна възраст е бил сирак. Баща му починал, майка му останала. Аз знам и майка му. И сестра му Мария. В.К.: Майка му как се казваше? Верка: Добра. В.К. Добра се казваше. Сега той се казва Георги Радев, значи майка му се казва Добра. А колко сестри има той? Верка: Тази Мария, Катя, Ана и Божана. Четири сестри и той един, пет. В.К.: От тези сестри има ли някоя жива? Верка: Всички са живи, доколкото знам. Мария един Арахангеловден, задушница, ама точно съм станала и чистя стаята, и тя пристигна и ми носи жито, и ми носи и козунак. И така си поприказвахме с нея. Тя е завършила във франция, какво е завършила тя, френска филология, мисля, и цялото семейство говорят езици, майка му, една фина жена беше. Как да кажа, живея с неговия хубав образ и през вековете аз ще падам ще ставам, ще гледам да го настигна малко. Поне да се приближа малко. А, силата ми след него остана малко. В.К.: Еднообразно. Верка: A, не за еднообразие, аз въобще мога да се разнообразя - и на театър, аз други работи нямам, ходя на планината. Там ми е разнообразието на мен. В.К.: Той е завършил гимназия? Верка: В Пловдив. А университета тука е записал. Но той от Пловдив знае Учителя. Бил е на 18-годишна възраст, когато Учителят е бил в Пловдив и го завели при него. Същото е станало с моя баща и Учителя. Същото. Както той сяда до Учителя и така, и остана верен като ученик. В.К.: А Учителят е държал лекция в Пловдив. Верка: И после. Пловдив. Не знам, сигурно, поканили са го приятели. В.К : Не, той държал лекция там и Жорж случайно отишъл там. Верка: Не случайно, а са му казали, специално е отишъл човек да му каже и той отива при Учителя, един хубав младеж. И от този ден той остава верен ученик на Учителя. BX.: сега, някои от неговите сестри бяха ли в Братството? Верка: Мария беше само. В.К.: А, Мария, да. Верка: И Катя, ама те симпатизираха. В.К.: Той завършва гимназия, след това идва тук да следва. Верка: Най-напред записал химия, обаче после математика, И там, неговите състуденти и Георги Томалевски ми каза, че като студенти те заедно са били и имало някаква книга, професорът само я имал, а искали да си вземат някои работи от нея, но той не си раздавал книгите, не ги давал. Обаче Жорж, в неговото съзнание го е държал много високо и пратили него, и на него му е дал книгата. И тогаз се събрали тези негови колеги - математици и си взели бележки от нея. Итака, той завърши с пълно отличие, дипломата му е още в университета. Не е вземал даже и дипломата. И стенография знаеше, държали са изпит в Народното събрание като стенограф, получил е златен медал. Остава на Изгрева. Всецяло се отдава в служба на Братството. В.К.: Сега той е пишел разни неща. Верка: Предаваше частни уроци по френски, по латински, много го търсеха и имаше частни уроци, работеше, но не беше обвързан с това. Можеше това, да си вземе дипломата и да работи чрез нея. В.К.: А защо се отказа от дипломата? Верка: Така, не държи на нея, просто го изкара факултета. За него е важно знанието да получи, нали. естествено, дават му диплома. Още не я е взел. Това го знам. В.К.: В коя година е завършил? Верка: Ами в 1900 година е роден, на 18 години е завършил гимназия и веднага е започнал университет. Като ги сметнеш, четири години... В.К.: От какво се препитаваше той? Верка: Ами с какво, ами нали с уроци. Той предаваше много уроци - и френски, и химия, и всичко, но специално езици. Латински много добре знаеше и френски. Други езици не. В.К.: Аз съм виждал, че има от него преведена една книга, „Занони" Верка: „Занони", да, „Учителят говори" на френски, „Льо метр парл", последната страница на френски дадена, също една беседа от Учителя. В.К.: От него ли е преведена? Верка: От него. Той беше в Алианса, ако беше учител, първи щеше да бъде. Един негов приятел, аз ходех така на едни курсове, негов приятел, много интелигентен човек, състуденти са били, ме видя и той казва, че по-добър преподавател по френски и произношение от него е нямало. В.К.: Сега тази „Занони", издателството на кого ли е? Верка: От Булвер Литон. Ама не знам кой я е издал. Тя е много по-рано издадена. В.К.: Той колко време я превежда? 1-2 години? Верка: А, не знам. Не мога да кажа. Не е ставало дума. Може други да знаят, ама аз не съм се сещала да го питам. За мен не е важно кога. В.К.: Сега той е превел тази книга и след това какво още? Верка: Много работеше, „Пътят на звездата" и още една книга, не, една негова книжка, може би я имате, малка, там пише за ... „Лица и души", именно. Тя е негова. В.К.: „Лица и души". Верка: Аз я дадох на една и не ми я върна. И „Учителят говори" дадох на една сестра, хем с неговия подпис, че ми я поднася. Добре, ама дадох й я да я прочете и тя не ми я даде. Това е. В.К.: Много важно за тебе, защото има подпис. Верка: Подпис има, ама аз й го казах на едно място. В.К.: Хубаво. Аз, понеже на снимката го виждам, той е много слаб. Верка: Той деликатен беше. Много деликатен. В.К.: Да. Така значи. Доста деликатен. Верка: фин. В.К.: Аз си спомням, че имаше, в една от беседите бях срещнал, понеже той е бил и добър астролог. Верка: А-а-а, нямаше нещо, което да не знае. И Хиромантия, и Френология, и ме караше да наблюдавам. Верке, еди-къде си ще застанеш - зад някоя сестра, като играеше паневритмия и ще се завъртиш да я видиш, щото аз като видя един човек по това, френологически мога да кажа къде е Меркурий, Слънцето и асцендента къде му е, Сатурн ли е. И той ме праща да наблюдавам. И като направи хороскопа, с абсолютна точност съм определила някои работи. Така работехме ний. После свирехме двамата. Аз с цигулка, той на чело. Ето го на снимката. В.К.: Да, аз го виждам тука. Той къде учи чело? Верка: Ами в София. Имаше един много добър приятел от операта, челист, той му предаваше. Даже негови етюди още ги помня. Гдето ги свирят, аз ги запомних и отвреме навреме си тананикам. Да. После има от Пенчо Славейков, „Люляк ми дъхва над поляни". Върху тези стихове той даде музика. Аз я имам. Аз я знам, но сега съм малко грипава и не е място. В.К.: На ноти имате ли я? Верка: Не, но може да се нотира, може да се нотира. В.К.: Трябва да я нотирате. Верка: Аз ще я нотирам, може. В.К.: На едно място бях срещнал в беседите, Учителя казва: „Един наш приятел - това се отнася за него - си направил хороскоп и казал, аз до 33 години имам живот." И Учителят каза: „Не знаят астролозите, че над хороскопа стои Бог." Верка: На кого го е казал това? В.К.: Бях срещнал така някъде, но той понеже бил така доста слаб, боледувал. Така ми разказваха, че по хороскоп бил си определил колко живот има. Верка: А, не, не е вярно това. Това не е вярно. Това абсолютно не е вярно. Жорж си определил и рекъл. Напротив, Учителят много хубаво го приемаше и много ценеше. И много, всички приятели го обичаха. Всички. И сестри, и братя. Никога не съм го ревнувала. И казва на някои, които казват някои работи, аз им казвам: „За мен нямаше да бъде интересен, ако само с мен беше." За мен беше интересен, че той е навсякъде, с всички е любезен, с всички е внимателен, услужлив. До последния ден той предаваше математика на една сестра. Тя сега е скулптурка. Той й предада физика, физиката от край до край, тази физика. Той й предаде урок. Но като си отиде, каза: „Те ще я скъсат, тя е много слаба." А той беше болен. Аз не бях съгласна. Но той е от тези, които до последния момент гледаше да упъти, да помогне на учениците, специално на студентите. В.К.: Спомням си, веднъж бяхте ми разказвали преди Нова година една случка с него. Болен бил и вие отивате при Учителя и Учителят казва: „Ако има още един човек, който да го обича, ще се задържи. Верка: Не ми е казвал такова нещо. В.К.: Такова нещо не си спомняте. Верка: Няма такова нещо, няма такова нещо. Учителят каза: „Той трябва да прогледне - нали беше астроном - зад звездното небе." За него трябва да кажа, че на Витоша прекарахме едно лято заедно, даже до късна есен бяхме на палатки. Аз му помагах. И той беше там, и аз. Това му закрепихме здравето. Какво да кажа за Жорж, за него са бледи думите, които могат да определят неговия образ. Но истината трябва да се каже. Например, мен ме заболя зъб. Аз от туй заболяване получих и абцес, а Жорж извадил билети за Пшехода, такъв цигулар, полски цигулар. Той не е идвал. Вика: „Верка, ето два билета. Ще отидеш при Учителя, ще знаеш, че ще ти мине." - „Жорж, как ще отида при Учителя да го занимавам сега. Зъбът ме боли, затова ли?" - „Ще отидеш." И съм отслабнала. Нито ядях, просто нямах сили, пък то един гранулом, и ме тормозеше. И аз отидох при Учителя, ама така подута страната ми. Изправих се. Той се усмихна: „Какво има?" Казвам: „Учителю, не мога." - Не смея да му кажа-тука нещо зъбът ми. „А-а, ей сега, както си права и обърната, ей сега ще взема една губерка, ще го бучна и той ще ..."- Докато го каже, веднага нещо се проби в мен. Казвам: „Учителю, той се проби." - „Бягай - каза - бягай." И аз, докато ида до нас, се оправих. Жорж, като ме видя, ахна. „Сега, Жорж, преди да тръгнем, да сваря малко макарони." - „Не, аз искам фиде." Фиде имах. Сварих му това, фидето със захарчица и там сирене, какво е било и си хапнахме у дома двамата. Бързаме, а на мен като че ли ми се ядеше още. Той каза: „Не, като се върнем от концерта, пак ще се върнем, ще си го доизядем." Така и направихме. Така че между нас имаше, едно красиво приятелство имаше и на мен това много ми липсва. 41 години, откак Жорж си замина, 42 почна. Нито за миг от съзнанието ми не е излязъл, както и Учителят. В.К.: Той къде живееше? На Изгрева ли живееше? Верка: Да, на Изгрева, с Борис. А имаха те къща, сестрите му, майка му, апартамент имаха. И там ходеше той при майка си два или три пъти в седмицата. И майка му дойде веднъж да го потърси. Тя, една хубавичка жена и сестрите му, въобще хубави хора. Има много, много да се говори за него, обаче не е необходимо всичко да се знае. За тебе може да е, но за други, не желая. В.К.: Искам друго, като си припомните някои епизоди, да скицирате, за да можете да ми ги разкажете. Верка: Да, тези обикновени работи ви казвам. Другите ще си ги запиша и тогава ще ги прочета или ще ги запишем. В.К.: Сега искам друго да питам. Неговата сестра Мария къде живее? Тука ли? Верка: Тя живее на ул. „Бузлуджа", ама не знам адреса й, не знам. Един два пъти съм ходила с него, обаче не съм обръщала внимание. В.К.: А сега тука къде живее в момента? Верка: Пак там, пак на ул. „Бузлуджа", В.К.: Как може човек да иде у нея? Верка: Питай Борис, той ще ти каже, или Томалевски, ако си близък.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×