Jump to content

1930_03_12 Идейната обич


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Идейната обич

Размишление.

Ще прочета 5.глава от Посланието към Солуняните.

Прочетената глава от Посланието е писана приблизително преди две хиляди години. Като четете тази глава, вие виждате, че съзнанието на тогавашните хора не е било по-далеч от съзнанието на сегашните. Разликата между тогавашните и сегашните хора е в културата. Сегашните хора са по-културни. Разликата между едните и другите е такава, каквато е между бедния и богатия човек. Бедният е просто облечен, а понякога със скъсани дрехи и обуща; богатият е облечен с нови, скъпи дрехи и обуща, с пръстени на ръцете, с копринена риза и т.н. Разликата между тогавашните и сегашните хора е такава, каквато е между учения и простия. Съвременният учен се е специализирал по известен отрасъл от науката, носи титла доктор по математика, по естествените науки, по физика, по химия и т.н. Ако някой от тогавашните хора живее днес на земята, ще мине за прост човек. Обаче, по онова време той е бил учен. Тогава са изучавали кабалата. Учените са били кабалисти, пророци, гадатели. Светът е бил пълен с гадатели и пророци, които са тълкували, какво говорят боговете. И днес има много пророци и гадатели в света. Те тълкуват значението на слънчевите петна за земята. Едни от тълкуванията на миналите пророци се сбъдваха, други не се сбъдваха. И днес е същото. Обясненията на някои учени за значението на слънчевите петна излиза вярно, а на други не излиза вярно. И в миналото, и днес земята се върти около слънцето и около оста си, а заедно с нея и хората се въртят. По онова време радиото не беше известно, но много хора имаха свое вътрешно радио, чрез което виждаха и чуваха това, което ставаше в пространството. Те бяха ясновидци и яснослушащи.

Какво представят ясновиждането и яснослушането? Те са подобни на радио-апарата, с който съвременните хора си служат. Всеки иска да има радио, да слуша, какво става по света. Не е достатъчно само човек да има радио, но той трябва правилно да го инсталира. Не е ли добре инсталирано, хората се оплакват от него, че ги заболяла глава, и търсят лекар да им помогне. От какво страдат? От главоболие. Радиото им бръмчи силно в главата. С други думи казано: когато в главата на човека дойде някаква идея, от която не може да се освободи, той веднага търси лекар. Лекарят дойде със своята спринцовка, направи няколко инжекции, и по този начин прекъсва инсталацията. От две хиляди години насам хората работят старателно да прекъснат инсталацията на своето вътрешно радио - не искат да бъдат ясновидци и яснослушащи. С помощта на сегашното радио някои учени опитват пулса на човека отдалеч. Особено това правят с авиаторите. Като опитват пулса им отдалеч, те познават състоянието на авиатора. Такова свойство има и вътрешното радио. Сегашните хора извадиха вътрешното радио отвън. Понеже мястото му в главата е малко, те не можаха да търпят шума му и го извадиха отвън. Като не могат да издържат шума на радиото, някои хора полудяват. Някой нагласил радиото си, слуша музика отдалеч някъде и казва, че била ангелска. Музика, която предизвиква главоболие, не е ангелска. Наука и религия, които причиняват главоболие и разстройват човека, не са ангелски. Те са опити само, които не са дошли още до положението на истинската наука и религия. Истински учен е този, за когото природата оживява. Канарите, планините, земните пластове му проговарят. Той чете по тях живота на миналите поколения като по книга.

Който знае да чете по земните пластове, канари и планини, той може да се домогне до човешката реч и мисъл от хиляди години насам. На земните пластове е написана цялата история на земята от началото на създаването и досега. Съвременните геолози четат по земните пластове, по техните огъвания и наклонявания, през какви перипетии е минала земята. Обаче, тия данни не са абсолютно верни. Как са наредени пластовете отвън, това е едната страна на науката; важно е, обаче, какво е тяхното вътрешно положение. Една книга е ценна отвън, но още по-ценно е нейното съдържание. Да цените книгата по външността и, това е все едно да се произнасяте за онзи свят по това, което знаете за физическия свят. Като не могат да проникнат в онзи свят, мнозина мислят, че като умрат, тогава ще знаят, какво представя онзи свят. Те не знаят, че ако нямат духовна светлина, като умрат, няма да виждат нищо, слепи ще бъдат. За да вижда нещата в онзи свят, човек трябва да е изработил своето духовно тяло, а същевременно да има приятели, които да го обичат. Духовното тяло представя инструмент, с който човек може да си служи на онзи свят. Някои мислят, че като умрат, ще се освободят от мъчнотиите и страданията, които са имали на земята. Те са прави, само когато са развили своето духовно тяло. Не са ли развили духовното си тяло, те ще се намерят в положението на инвалиди.

Съвременните хора живеят на земята и мислят главно за земния живот. Малцина се замислят за онзи свят. Освен за своето физическо тяло, малцина работят съзнателно и за духовното си тяло. Като живее на земята, добре е човек да мисли за физическото си тяло, но след като живее 50-60 години и замине за другия свят, няма ли да се намери в положението на търговец, който е работил усърдно с капитала си цели 60 години и един ден фалира и остава без стотинка? Човек трябва да живее съзнателно, да изработи своето духовно тяло, с което да продължи живота си на онзи свят. Затова, именно, е дошъл на земята. Като съзнава задачата си на земята, човек може да работи спокойно, без тревоги и безпокойства. Ако се тревожи, той няма да постигне нищо. Какво дете ще роди онази майка, която през всичкото време на своята бременност постоянно се тревожи и безпокои? Детето, което се ражда от такава майка, ще бъде слабо, хилаво, не може да издържа на мъчнотиите в живота. Съмненията, тревогите, обезсърдченията са условия, които пречат на развитието на човешката душа и на човешките идеи. Всяка идея, която се е заченала и расла при такива условия, не може да устои. Тя ще бъде плод, преждевременно паднал на земята и изгнил.

Същият закон се отнася и до чувствата и постъпките на човека. За да не се осакатява, човек трябва да храни мислите, чувствата и желанията си с чиста храна, която да помага на тяхното правилно растене и развиване. Докато е млад, човек обича хората, радва се на техните успехи, вярва в Бога. Щом остарее, той започва да се обезверява, да се съмнява в доброто и счита, че онова, в което е вярвал, и на което се е надявал, било празна работа. Не, и в младини, и в старини човек трябва да има едно положително верую, да не се обезверява. Дали е млад или стар, беден или богат, човек трябва да има една основна идея в живота си, в която никога да не се разколебава. Какво печели богатият, ако вярва в своето богатство? Той вярва, че богатството му дава условия да постигне всичко, каквото желае. Какво ще стане с неговата вяра, когато изгуби богатството си? Бедният пък вярва, че като сиромах постоянно ще живее в ограничения. Какво ще стане с неговата вяра, ако някога забогатее?

Добре е човек да вярва, но така, че никога да не се разколебава. Всеки човек не може да вярва. Защо? Органът на вярата не е добре развит в него. Няма ли този орган в себе си, вярата може да го спъне. Ако млад, но сиромах момък се влюби в царската дъщеря и вярва, че може да се ожени за нея, тази вяра ще го спъне. Защо? Защото, като не може да постигне желанието си, той ще се разочарова. Защо този момък не обича царската дъщеря, без да желае да се ожени за нея? Защо не е готов да и стане слуга? Трябва ли човек да пожелава любовта само за себе си? Когато види Бога, когато почувствува любовта Му, човек трябва да е готов да Му служи, а не да Го обсебва. Никой не може да задържи любовта за себе си, никой не може да я обсеби. - Ама не мога да живея без любовта. - Наистина, човек не може да живее без любовта, но никой не му дава право, като види, че тя се изявява чрез някоя форма, да я пожелае за себе си. Любовта ражда живота, но животът трябва да бъде осмислен. Да познаете любовта само отвън това е едно, а да я познаете и вътрешно, като живот, който е вложен във вас, това е друго нещо.

Следователно, домогнете ли се до любовта, вие трябва да се освободите от всякакво користолюбие. Само онзи може да служи на любовта, който е дошъл до пълно самоотричане в живота. Какво значи да се самоотрече човек? Самоотричането подразбира отказване от онова, което е неестествено в живота: пияницата трябва да се откаже от пиянството, скъперникът - от скъперничеството, безверникът - от безверието, крадецът - от желанието си да краде. Какво трябва да постави човек на мястото на изхвърлените желания в себе си? Той трябва да ги замести с естествени, положителни желания. Пиенето на вино, на ракия трябва да се замести с пиене на вода; скъперничеството - с готовност за даване, за жертви; безверието - с вяра, желанието да краде - с желание за даване. Користолюбието се крие в неестествените желания на човека. Защо човек да не се вдъхнови от любовта, а трябва да пожелае да я обсеби? Само онзи е разбрал любовта, който се вдъхновява от нея и работи за нея. Посети ли го веднъж, тя остава при него завинаги. Започне ли човек да страда, че не може да обсеби любовта, да я задържи само за себе си, той е на крив път. Да пожелава човек любовта за себе си, това значи, да я направи слугиня. Как е възможно любовта да стане слугиня на кого да е, когато тя е в състояние да изпрати най-малко десет слуги да му служат? Всички слуги служат на любовта. Доброволно тя може да служи, но насилствено - никога. Сегашните богати са били някога влюбени в Бога, слугували са Му, затова сега Той ги направил богати, да разполагат с пари, за да помагат на хората. Следователно, искате ли да станете богати, влюбете се в Господа, отворете сърцето си за царската дъщеря, т.е. за любовта, и тя ще ви даде пари, имоти, слуги. Любите ли царската дъщеря, ще имате, каквото желаете.

И тъй, две теории съществуват за обяснение на богатството. Според едната теория човек може да стане богат, ако се влюби в Господа. Според индуската теория човек може да бъде богат, само ако живее добре. За да живее добре, човек все трябва да има някого предвид. И тогава, ако живее за Бога, от любов към Него, тази теория се слива с първата. Човек обича Бога, и Бог го обича, защото е израз на Неговата мисъл и на Неговите чувства. На същото основание човек обича ближния си дотолкова, доколкото той отразява неговата мисъл. Човек обича ближния си, докато може да се оглежда в него. Значи, ближният ви е огледало, в което вие се оглеждате. Потъмнее ли това огледало, т.е. престане ли да отразява вашия образ, любовта ви към него изчезва. Обичате ли по този начин, вие сте намерили своя приятел. Всеки търси приятели, които да бъдат отзвук на неговите мисли, чувства и желания.

Законът е верен и по отношение на Бога. Човек е любим на Бога, докато може да отразява Неговите мисли и желания. Той трябва да бъде огледало, Бог да се оглежда в него. Щом Бог обича човека, и той Го обича. В този смисъл, човек е огледало за Бога, и Бог - за човека. Като се оглежда в лицето на Бога, човек трябва да бъде красив. Не е ли красив, той сам ще Го отбягва. За да могат свободно да се оглеждат в лицето на Бога, като в огледало, хората трябва да бъдат красиви.

Сега, като говоря за любов към Бога, аз имам предвид проявата на любовта като принцип, а не като чувство, което, само по себе си, е преходно. Като обичате някого, вие сте готови на големи жертви за него: храните го, обличате го, пращате го на училище да учи, но това още не е любов. Казано е, че любовта ражда живота. Значи, да любиш някого, това значи, да го освободиш от смъртта, от всички ограничения. Ограниченията, от които човек страда, са резултат на човешкия живот. Ето защо, докато не излезе от човешкия живот и влезе в Божествения, човек няма да разбере, какво представя идейната любов. Щом не може да разбере идейната любов, човек не може да се ползва от благата на живота. Той ще бъде потопен в тях, без да може разумно да ги използва. Какъв човек е този, който е потопен в блага, а не може да се ползва от тях? Той е човек, който не обича да работи, нито да учи. За да придобие известни блага, човек трябва да работи. За да придобие нещо, човек трябва да има любов в себе си. Слугата може да придобие нещо от господаря си, ако го обича. Какво правят хората, когато обичат някого? Те му се радват, посрещат го добре; ако получават писма от него, те ги четат и препрочитат по няколко пъти. Не обичат ли някого те не го приемат в къщи, не му се радват; получат ли писмо от него, те веднага го изгарят. Като изгарят писмата му, с това те искат да кажат, че неговите чувства се нуждаят от огън, т.е. от пречистване. Когато се изгори, любовното писмо отива в невидимия свят, между разумните същества. Те разглеждат праха на това писмо, анализират го и се чудят, защо хората на земята приемат една любов, а друга не приемат. От Божествено гледище на любовта трябва да се отговаря с любов. Не се ли отговаря на любовта с любов, това показва, че има някакви причини. Човек трябва да изучава тия причини, да си обяснява правилно явленията в живота.

Днес иде новата раса - шестата раса, в която мъжете и жените ще се разбират. Колкото повече промени претърпяват, толкова по-добре ще се разбират. Идеите на хората трябва коренно да се изменят. В сърцата им пък трябва да влезе любовта. Влезе ли любовта в сърцата им, тя ще изхвърли навън всякакво користолюбие. Любовта не търпи никакво користолюбие на пътя си. Най-малкото користолюбие в човека е в състояние да произведе голяма реакция в света на любовта. Най-малкото отрицателно чувство - омраза, завист, безверие, съмнение е в състояние да прекъсне пътя на любовта. Щом любовта изчезне от човека, неговият живот е неестествен. И като резултат на този живот се явяват ред болести и страдания. И днес, когато се натъквате на мъчнотии и нещастия, на страдания и болести, ще знаете, че причината за това е отсъствието на любовта в живота. Дето любовта отсъствува, там владее пълна анархия и безпорядък. Влезе ли любовта в живота, редът и порядъкът се възстановяват.

Ние говорим за безкористната любов, защото тя прави човека силен. Ако има нещо забележително в характера на Христа, това е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той слезе на земята, за да приеме най-долното положение. Той трябваше да слезе от своето величие, да приеме човешка форма, да покаже на хората, какво значи смирение. И в този образ Той трябваше да понесе най-големите поругания, докато най-после Го разпнаха. Тук Той показа велико търпение. Без да пороптае, без да се усъмни, Той търпеливо понесе своите страдания. През целия си живот Христос даде пример на пълно безкористие. Той лекуваше, учеше хората, без да очаква нещо от тях. Благодарение на това безкористие Христос можа да понесе такива страдания, каквито никой човек досега не е изпитал. Христос е проповядвал на света велик морал. Христовото учение - учението на любовта е ценно за всички времена и епохи.

Съвременните хора казват, че учението на Христа е неприложимо. Защо е неприложимо? Защото им липсва нещо. Благодарение на живота на своите деди и прадеди, те са изгубили нещо ценно в себе си. Днес почти всички хора страдат от известен недоимък в мозъка. Мъчно се набавя мозъчното вещество. Съвременното поколение, както и бъдещите поколения, трябва да работят съзнателно върху себе си, да водят добър живот, за да придобият това, което са загубили. Като наблюдавам хората, виждам, че на някои от тях носовете не са правилни, на други ушите, на трети - очите, на четвърти - веждите. От тази неправилност съдя, кой къде се е отклонил в миналото. Казано е в Писанието: Когато дойде Духът на истината, Той ще ни научи, какво да правим. Това значи: когато Божественото в човека се събуди, той ще знае, как да работи и какво да изправя в себе си. Сегашните хора имат различни слабости, вследствие на което постоянно се изкушават. Дайте на някого да занесе някъде една кошница зрели, хубави череши и вижте, дали няма да вземе поне една череша. Като носи черешите, той ще каже: Ще си взема една череша, да ги опитам, какви са. Няма нищо престъпно в това, че е взел една череша, но по-добре би било, ако не беше се изкусил. Според закона на любовта, като занесе черешите на определеното място, той ще получи цяла чиния череши, добре измити.

Какъв ще бъде моралът на хората от шестата раса? Като носи кошница с череши, новият човек ще ги занесе на определеното лице, без да хапне из пътя от тях. Бъдещият морал изключва всякакво изкушение. Изкуство е човек да пренася Божиите блага от едно място на друго, без да се изкушава. За да не изпада в изкушение, човек трябва да работи върху себе си, да не се връща към атавистическите състояния на миналото. Той трябва да приложи мисълта, чувствата и волята си, за да преодолява всички свои слабости и недъзи. Трябва ли човек за своите слабости да се оправдава с възпитанието си, с лошите условия, или с лошото си наследство? Щом има ум - да мисли, сърце - да чувствува и воля - да прави добро, човек с нищо не може да се оправдае. Днес повечето хора прилагат кражбата и на физическия, и в сърдечния, и в умствения свят и след това се оправдават, че имали слабости. Ако се оправдавате със слабостите си, защо носите името човек? Кражбата е насилие, а като хора, които се стремят към свобода, вие трябва да се откажете абсолютно от кражбата, в каквото поле да е извършена. Хората на шестата раса ще имат пълно доверие помежду си. Който да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил. А той, както да намери къщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава един дом с цел да внесе нещо ново, красиво в него, а не да изнесе. Новият живот изисква жертви. Човекът на шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си. Да живееш за другите хора, това значи, да виждаш проявлението на Бога в множеството. Но Бог се проявява и в единството. Като люби Бога, човек ще Го вижда и в едно лице, и в много лица. Понякога Бог се оттегля и от единицата, и от множеството. Божественото в човека го прави обичен. Оттегли ли се Божественото от него, и хората се оттеглят. Човек постоянно се пълни и празни. Днес го виждате пълен с красиви и възвишени чувства, а на другия ден е изпразнен вече. Това е човекът на промените, на приливите и отливите. Истинският човек трябва да бъде извор, постоянно да дава.

Едно от качествата на великата любов е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото в себе си. Без него вие всичко ще изгубите, и в края на краищата, животът ви ще се обезсмисли. Когато Божественото посети човека, той трябва да бъде готов да забрави всичко: задължения, омраза, неразположение, недоволство. Сърцето му трябва да се разшири и да приеме всички в себе си. По този начин само той ще разбере, какво представя идейната любов. Като се говори на хората за тази любов, те се страхуват да не стане някаква промяна в живота им, да загубят своята личност. Нищо няма да загубят. Защо? Защото идейната любов е Божията Любов, и като такава, тя включва всичко в себе си. Направете опит да дадете място на тази любов в душата си и ще видите, че целият свят ще се открие пред вас. Тогава братът и сестрата няма да бъдат форми, лица за вас, но ще бъдат души, с които всякога ще се разбирате. Мойсей каза на евреите да възлюбят Господа, но те не изпълниха този закон, заради което и до днес страдат. Христос каза на тогавашните вярващи да възлюбят Господа, но и те не изпълниха закона. Днес и на вас се казва да възлюбите Господа. Ако и вие не изпълните този закон, страданията ви ще бъдат по-големи от тия на миналите поколения.

Сега, нека се явят няколко души кандидати, които да приложат Божията Любов без страх. Кандидатите трябва да бъдат нито много млади, които да са влюбени в света, нито много стари, които да напущат света разочаровани. Онези, които се решат да приложат Божията Любов, трябва да знаят, че не ги очаква щастие. Да живеете с великата любов, това значи, да живеете на небето. Който отива на небето, той не може да бъде щастлив. Защо? Защото трябва да съблече старите си дрехи, които са здраво сраснали за кожата му. Щом съблича тия дрехи, той неизбежно ще изпита големи болки. Не може човек да не страда, щом дерат кожата му. Кажете ли, че можете да отидете на небето, без да събличате старите си дрехи, вие ще останете в света, привидно щастливи. Тъй щото, сега искам от вас трима души кандидати. Те трябва да бъдат герои, да носят земята на гърба си. Ако при това положение, те не се колебаят, задачата им е свършена. Човек успява в работите си, когато не се колебае.

Двама царе имали по един добър приятел. Те се хвалили с приятелите си, че били готови да направят за тях всичко, каквото им се заповяда. Един ден царете решили да подложат чувствата им на изпит. Първият цар казал на приятеля си: Качи се тази канара и се хвърли оттам. Той чул думите на царя, но си мислел: Възможно ли е моят господар, да ме подлага на такова изпитание? Не знае ли, че като се хвърля от канарата, ще се убия? Той тръгнал към канарата, но постоянно се обръщал назад, да види, няма ли царят да му заповяда да се върне. Като видял това, царят му казал: Спри! Достатъчно е толкова. Вторият цар направил същия опит с приятеля си. Като чул заповедта на своя цар, приятелят му веднага се отправил към канарата, без никакво колебание, и се хвърлил отгоре. В подножието на канарата стояли двама души, слуги на царя, които веднага го поели. Вторият приятел издържал изпита си, защото не мислил за себе си. Той не мислил и за крайната цел на своя господар.

На същото основание казвам и на вас: Възлюбете Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила и не мислете за крайната цел на живота. Като живеете, ще страдате, ще се мъчите, ще воювате, ще падате, ще ставате, но не се стремете да си обяснявате, защо става това. Много философи, учени, поети са писали върху смисъла на живота, но никой нищо не е могъл да открие. Какъв е замисълът на Бога, никой не знае. Смисълът на живота се заключава в това, да възлюбиш Господа и да бъдеш едно с Него и в множеството, и в единството. Постигнеш ли това, ти ще разбереш донякъде поне крайните цели на битието.

И тъй, искам трима души кандидати, които са готови да изпълнят всичко, каквото им се казва, без да се колебаят, без да питат, защо трябва да направят това или онова, без да се обръщат назад. Това, което предлагам, е лотария, в която печелят само трима души.

Божията Любов носи пълния живот.

29. Лекция от Учителя, държана на 12 март, 1930 г. София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Степени на съзнанието", Общ окултен клас, IX школна година (1929-1930)
Първо издание, Издателска къща „Жануа-98“, 2008

на томчето
Същата беседа е и в книгата
"
Двамата бакали"
. Общ окултен клас. Лекции от VII, VIII и IX година (1928–1930).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005

на томчето

ИДЕЙНАТА ОБИЧ

Размишление
Ще прочета пета глава от Посланието към солуняните.
Тези думи са писани преди близо две хиляди години без нещо. Значи съзнанието на тези хора не е било по-далеч от сегашното съзнание на хората, само че сегашните хора са културни, не тъй, както тогавашните хора.
Бедният, ако е просто облечен, и богатият, ако е богато облечен, каква е разликата? Разликата е, че богатият ще има по няколко пръстена на ръцете си, ще има няколко карфици, а пък бедният ще бъде без пръстени. Богатият ще има лачени обуща, ще има връзка. Сегашните хора ще ги видите с модерни дрехи. По-рано римляните са носили тоги.
Питам сега, онези, които носили тоги, и сегашните, които носят най-модерни дрехи, каква е разликата? Те си мязат всякога. Бедните, едно време и сега, които носят скъсани дрехи, пак е същото.
Тогава каква е разликата между учения и простия човек? Учен човек по геология, да допуснем, че знае как е направена земята. В тия времена геологията не беше развита, но беше развита Кабалата. Имаше кабалисти, светът беше пълен с гадатели, после беше пълен с пророци, които тълкуваха какво говорят боговете.
И сега светът е пълен пак с пророци. Какви? Какво говорят слънчевите петна? От Италия, Америка, отвсякъде пророкуват какво ще стане. Някой път става, някой път не става. И тогава беше така. Каквото боговете говореха, някой път ставаше. Друг път, каквото говореха боговете, не ставаше. Но светът се въртеше. И тогава и земята се въртеше, хората се обръщаха от едната страна и от другата страна. Тогава съвременното радио не беше развито, но хората имаха радио, ясновидци бяха и яснослушащи. Ясновидството и яснослушанието е едно радио.
Всеки един от вас все иска да си инсталира едно радио. Всеки може да има по един апарат, само трябва да го инсталира. Когато някой път вашето радио забръмчи в главата, вие търсите лекар да ви лекува. Някаква идея се яви, казвате: „Какво пръкнала такава неестествена идея." Радиото се нагласява. Една мисъл дойде във вас един път, два пъти, три, четири пъти. Те турят една, две, три, десет, двайсет инжекции, докато скъсат радиото. Казват: „Освободи се." От две хиляди години хората спират радиото. Спирате радиото, не искате да бъдете ясновидци.
Във вестниците има, някой италианец намерил радио, да може да прави диагноза, да, радио, да знае какъв е пулсът на някой авиатор, който хвърка в пространството, да знае как бие сърцето му. Лекарите след време ще правят своите диагнози на двеста-триста километра, ще проверяват какъв е пулсът. Чудесии ще стават. Едно време тия радиа ги имаше, само че радиото сега го извадиха отвън. Види се, радиото в човешката глава много шум вдига. Мястото е малко, трябва да се извади. Ако турят тук едно радио в салона, знаеш какъв шум вдига. Как няма да полудее човек, ако започне да го слуша.
Представете си, събудите се, вашето радио слуша музика от света на ангелите. Казва: „Голяма дарба се открива. Много ангелски гласове му говорят." Никакви ангелски гласове, това е бръщолевене. Но хората са в главата.
Всичките вярвания, това е едно бръщолевене. И вашата вяра в Бога е едно бръщолевене, и вашата наука е бръщолевене. Всичките професори по геология все бръщолевят. Еди-кой си професор, геолог, разбрал работата. Как разбрал? Той, за да разбере работата, трябва да накара канарите да проговорят. Един ден канарите, пластовете, ще проговорят. Той ще тури апарата, те ще започнат да говорят. Защото на пластовете е отбелязано преди осемнайсет хиляди години как са живели хората на земята, какво е станало под пластовете. Човешката реч преди осемнайсет хиляди години ще я вземат от пластовете. На пластовете са написани тия речи, написани са речите на богатите хора, на адептите, на професорите. Ако могат тази реч да я преведат, ще имат положителна наука.
Според сегашната наука, да изучаваш земята според както са наклонени пластовете, то е толкоз вярно, както е вярно в една библиотека да изучаваш как са наредени книгите по рафтовете според тяхната големина. Да оставим туй. Нерде Шам, нерде Багдад. Трябва да извадим вътрешното на тия книги. Отвън как са наредени, то е едно, отвътре съдържанието е друго.
Питам, ако вие изучавате външната страна на вашия живот, имате много материалистически схващания за оня свят. Някои даже не сте положително уверени какво нещо е оня свят. Вие чакате да умрете, че тогава да идете в оня свят. Човек, като умре, нищо не вижда. Той, като умре, ако е на земята, сляп остава. Като напусне тялото, нищо не вижда. Търси хората и чрез тях започва да вижда. Вие, хората, като идете в оня свят, и не сте развили вашето духовно тяло, нямате капитал в себе си, нямате в оня свят кой да ви обича. Вие оня свят не може да изучавате, ако нямате инструмент направен. Хубаво е. Човек, ако сега се освободи от физическото тяло, ако не е доразвито духовното, с какво ще живее?
Сега всички сте заняти да поддържате вашето физическо тяло. Като станете, мислите само за този свят. То е хубава идея, отлична е, да поддържате тялото. Следователно, като поддържате тялото четирийсет, петдесет, шейсет години по един или друг начин, не може да изкарате повече, какво придобивате? Питам, като държиш една търговия шейсет години и всичко изгубиш, целия капитал изгубиш, питам, какво те ползва твоята търговия?
Искам да схванете мисълта, да не бъдете от онези търговци, които фалирате. Земният живот е живот, за да се създаде новото тяло, за което работите. Всеки един от вас постоянно трябва да работи. Не че безпокойствието вие ще го избегнете, но то няма да ви ползва. Ако една майка, която е бременна, прекара целия си живот с големи тревоги, големи сътресения, тя не може да роди един човек здрав, не може да издържи. Ако духовният човек, който е заченал, защото всеки човек има една идея, тази идея трябва да се облече, ако вие се тревожите, ако във вашия ум давате място на всичките съмнения, колебания и тем подобни, всичко туй ще се отрази върху вашия растеж, върху вашия ум, върху вашето сърце. Вие се осакатявате.
Вие казвате: „Едно време имаше любов в сърцето ми, но сега е лудешка работа. Тъй то не може." Като станат възрастни християните, казват: онова глупавото вярване.
Но в какво седи старото вярване сега? В какво седи вярата на младите и вярата на стария? Че младият мисли, че ще живее, старият мисли, че ще живее по-малко. Туй е сега вярата. И в какво седи вярата на богатите и бедните? Че богатите вярват, че може да се удоволстват всичко почти, каквото иска, а бедният се усеща ограничен. Богатият, като се удоволства във всичко, и бедният, който се ограничава, какво са добили двамата?
Да допуснем, една вечер слушате радио. След като слушате радиото какво говорят в Париж, каква ще бъде придобивката? Сегашното положение е толкоз несвързано. Там, в Москва, някой болшевик кряка. Там друг някой проповядва, някой професор в Лондон или Париж. Там някой певец се мъчи да пее, някой артист пее, цял един хор ръкопляскания. Всичко това е хубаво, след като сте слушали, ако може да се усили вашата вяра. Значи от видимото към невидимото. Ако може да установите във вас онази вътрешна способност, която човек музикално има, да дойде човек до своето естествено положение.
Сега казва някой: „Кажи нещо за Господа." Но да ти кажа нещо за Господа, трябва да имаш този апарат на разбиране. Защото, след като направя опит и твоят апарат е слаб, и ти не спазваш всичките правила, апаратът, с който може да те свърже вярата, която внася в тебе, тази вяра по някой път може да ти послужи ; и за спънка. Някой път идеята за Бога може да ви бъде една спънка.
Да допуснем, вие сте беден момък. Запознават ви с една красива княжеска дъщеря, искат да ви направят една услуга. Вие сте гимназист или студент, искат да ви запознаят с княжеската дъщеря, като мислят, че сте благороден човек, мислят, че няма да имате користолюбие. Обаче, щом ви запознаят, започва да се изменя вашият характер. Най-първо, вие бяхте един човек весел, разговорчив. Сега, след като ви запознаха с тази княжеска дъщеря, вие ставате замислен, философ, не ви се говори, не сте разположен духом.
Питам, защо сте неразположен духом? Княжеската дъщеря започнала да тежи в ума му. Той се е влюбил в нея. Напише едно писмо, тури го в джоба си, търси начин. Мисли, тя като погледне, дали ще хареса неговия стил. Той не го хареса, съдере писмото, тури го в печката. Чуват, вечерно време пъшка, температура има. Бащата казва: „Разболя се нашият студент." Викат лекар. Виждат, пулсът се е повишил, неразположен е, не може да яде, има някакво разстройство на стомаха. Лекарят казва, неврастения. Дадат му няколко капки, направят една-две инжекции. Той при всяка лъжичка пише своите писма.
Питам тогава, къде е науката. И лекарят не знае защо му туря инжекции, но и този, който страда за княжеската дъщеря, не знае защо страда за княжеската дъщеря.
Казваме, когато човек се запознае с Бога (някой казва, идеята за Бога), ако при сегашното положение видите Бога, вашето положение ще замяза на този студент. Злото е в това, че той иска тази мома да я притежава. Там е всичкото зло. Че тя не е кон, не е вол. Той трябва да се опретне, този синко майчин, ако иска философия, да й стане слуга. Да му е винаги приятно, че където тя мине, той да събира праха от нея и да го тури в някое гърне, че като види праха, да се зарадва на праха. Или да насади двайсет-трийсет саксии и целия ден да пее на цветята. Това ще бъде по-умно, отколкото да ходи и да къса писмата.
Целият свят е пълен с тия религиозни маниаци, все от първата категория, които все пъшкат. Сега и вие сте от тях. Ще ме извините, но пъшкате. Пипам пулса, той е повишен. Че не може да ядете, влюбили сте се. Седите и казвате: „Не може без Бога." Досега как живяхте без онази княжеска дъщеря, без да я гледате? И тогава живеехте. Не се самозаблуждавайте.
Външното запознаване с Бог има един ефект, а вътрешният живот, който Бог е вложил в нас, има друг ефект.
Сега аз няма да ви обезсърчавам. Трябва да се откажете от користолюбието. Да служим на Бога, тази е свещената идея. Казва: „Не искам да живея както по-рано. Станал съм възрастен." От всичкия неестествен живот, който сте живели досега, трябва да се откажете. Пияницата трябва да се откаже от пиянството, скъперникът трябва да се откаже от скъперничеството, безверникът трябва да се откаже от безверието, крадецът трябва да се откаже от кражбата. На мястото на кражбата какво ще турите? Наместо да крадеш, ще даваш. Обезверил си се, на мястото на твоето безверие ще туриш вярата.
Казвам, всичките противоречия, които съществуват, трябва да се огледат. Сега туй е казано много силно. Аз не изнасям силно нещата, само искам да подчертая. Някои от вас, които любят княжеската дъщеря, тя да стане вдъхновение. Като я виждаш, тя да те лекува. На всяка стъпка, дето я виждаш, дали я виждаш, или не, тя да стане вдъхновение. Започнеш ли да скърбиш за княжеската дъщеря, ти си вече на кривия път. Ти казваш: „Господ ме забравил." Не е ли княжеската дъщеря? Значи вече имаш отношение. „Как тъй, аз я обичам." Но тя още не се е сетила. Тя те вижда, ръкува се, но в ума не й е идвало, че ти може да имаш такава идея.
Тази княжеска дъщеря, ако искаш да я имаш да ти слугува, тя ще ти прати десет слуги да ти слугуват. Който се е влюбил в Бога, праща слуги да им слугуват. Всички богати хора едно време се бяха влюбили в Бога, искаха да слугуват на Бога и той сега ги направи богати. Едно време богатите хора срещнаха Бога, влюбиха се в него. Сега Господ ги направи богати, даде им милиони, слуги да им слугуват. Влюбете се в Господа, и в своето бъдещо прераждане ще бъдете богати.
Ето, казвам ви един начин да станете богати. Влюбете се в Господа, княжеската дъщеря ще ви изпрати слуги и слугини да ви слугуват.
Питам, какво ще разберете? Вие сега кармически обяснявате причината, че е станал богат. Влюбил се е в Господа, затова е станал богат. Питам сега, коя теория е вярна? Индуската теория казва, че трябва да живеем добре в живота си. Да живеем добре, но за кого живеенето е добро? Не може човек да живее добре за себе си. Всякога човек, за да живее добре, трябва да живее за някого.
Да ви дам един пример. Какво нещо е влюбването? Някой казва: „Аз без него не може да живея." Ти може да живееш без него. Носите огледало в джоба си, в левия или в десния джоб. Бръкнете, извадите огледалото, погледнете, ухилите се. Вие сте влюбен. Изправят една ученичка, вдига я на урок учителят. Тя извади огледалото. Учителят я изпитва. Той казва: „Седнете." Пише й шест. Счупи се огледалото, стане ти мъчна Защо ти е мъчно? За огледалото. Не може да се виждаш. Един-два деня ти е мъчно. Вземеш второ огледало, и него счупиш на втория ден. Казваш: „Ще взема по-хубаво огледало." Вземеш трето, четвърто - десет огледала може да се счупят.
Някой път нашата любов мяза на тия огледала. Дотолкоз, доколкото един човек може да бъде израз на онова, което ти имаш, ти може да обичаш. Утре, като се счупи това огледало, дойде друго на мястото, и него може да обичаш, както първото.
Следователно човешките души са определени. Всеки един човек, доколкото той е едно огледало, доколкото той изразява вашата мисъл, вие го обичате. Ако туй огледало стане тъмно, вие не го харесвате.
Казвам, ние поставяме в морално отношение, че трябва да имаме приятели. Но за да имаме приятел, той трябва да ни разбира. Разбирането трябва да има отзвук на онова, което ние имаме.
Следователно законът е същ. Да бъдем любими на Бога, трябва да бъдем огледало. Ако не можем да носим Божиите идеи в тяхната пълнота, не може да имаме онази интимна връзка. Бог другояче гледа на нещата, но връзка между Бога и нас не може да има. Понеже със своите мисли ние туй Божествено огледало ще го направим тъмно, няма да може да видим себе си. При сегашните условия, като се огледаме в това огледало, не сме толкова красиви. Пие не обичаме да се запознаваме с Бога, понеже нямаме тази красота. Ако знаем, че сме красиви, обичаме да носим Божественото огледало. Но ако имаш едно Божествено огледало, ти ще извадиш най-първо красивия живот.
Сега се казва, че не трябва да се греши. Не, така не се мисли. За греха не може да се говори. Ние трябва да говорим само за внасянето на принципа на любовта. Ние не трябва да говорим за влюбването, но за принципа на любовта. Принципът може да бъде в една, в друга форма. Принципът трябва правилно да се прилага. Основният принцип е важен. Какви са нашите постъпки, то е второстепенна работа. Една постъпка не може да изясни любовта. Ти обичаш някого, гощаваш го, купуваш му дрехи, пращаш го на училище, правиш му удоволствие, но туй, което извършваш заради него, не е любов, защото туй и светът го прави. Казват религиозните, че туй и светът го прави.
Същият закон е в любовта. Аз съм ви казвал, в любовта има обикновен закон. Там, дето влезе любовта, тя трябва да ви освободи от смъртта, от всичките ония условия, които ви ограничават. Ограниченията в света, това са човешкият живот. Дотогава, докато не се освободим от ограниченията на човешкия живот, не може да разберем идейното. Следователно всичките придобивки, които имате, ще останат неизползвани, един ден ще останем бедняци.
Питам, един кон, който служи на един благороден княз, след като умре конят, какво ще донесе със себе си. Де ще бъде? Да допуснем, че вие двайсет години сте служили на един светия, палили сте кандила на неговите икони, след като идете в оня свят, какво ще ви даде този светия?
Хубаво, след като си написал двайсет писма на тази княжеска дъщеря, тя какво ще направи заради вас? Нали сте имали опитността. Ако някой вас ви обича, когото не обичате, какво сте правили? Какво изобщо правят хората? Малко съм невеж в тия работи. Когато някой ви обича, какво правите? Писмата на този, когото не обичате, какво правите, защо ги изгаряте? Огънят трябва да чисти и да пречисти. Изгарянето на писмата в огъня показва, че трябва да се пречистват чувствата. Огънят е, който пречиства чувствата.
Туй писмо се праща в невидимия свят. Туй писмо, след като го изгорите, по радиото в ангелския свят се приема. Тогава ангелите слушат. Казват: „Съществуват на земята същества, които едни любят, на други не отговарят." Те по радиото слушат песните. Тази песен е, че в горните корди, в по-дебелите корди, гласът е тих. В тънките корди е писукане.
Питам, ангелите, след като са имали такъв концерт, те започват да изучават кои са причините, че тия същества не се разбират. Защото, от Божието гледище, на любовта трябва да се отговори с любов. Ако на любовта не се отговаря с любов, трябва да се знае кои са причините. Най-после искат да опитат. Този, който не е бил възлюбен, този, който страдал, ангелите отиват, че устройват една драма. Този, който писал писма, и не е бил разбран, него го направят един княз, дадат му положение, направят го учен. А пък този, на когото са писали любовни писма, турят в бедно положение, една бедна красива мома. Тя само очаква да се влюби някой в нея. Тя, като види тоз княз, затрепти й сърцето.
Питам сега, защо в туй второто положение вие го разбирате? Тя иска той тогава да я гледа. Но с туй не се свършва драмата. Тя ще се влюби, пише писма на него, той ги гори, и тя, бедната, всеки ден пише любовни писма. По-напред тя ги туряше в огъня, сега той ги гори. Тя се пита: „Как той да не оценява моята любов?" Ангелите слушат, казват: „Измени се." По-напред мъжът беше неразбран. Има жени, които не разбират мъжете. Сега пък те страдат, понеже процесът в този свят е непреривен, има една графа, дето пък жените са неразбрани. Има мъже, които не разбират жените си. Тогава създават хора, да ги направят да се разберат.
Следователно сега строят и преустройват една нова раса, шестата раса, която иде, мъже и жени ще се разбират. Във всички досегашни раси жените не разбират мъжете и мъжете не разбират жените. Сега иде една раса, в която хората ще се разбират. Туй разбиране седи във факта, че всичките хора ще се видоизменят.
Коренно трябва да се изменят идеите на хората. В сърцето на човека, когато дойде любовта, не трябва да има абсолютно никакво користолюбие. То е едно от качествата на любовта. Защото любовта при най-малкото користолюбие, което може да се яви, ще произведе една силна реакция. Губи се любовта. Любовта при користолюбие не може да се прояви. При най- малкото неверие, което може да се яви, пак любовта действа по обратен път. При най-малката завист, злоба, всичките отрицателни качества, които може да се появят, онова възвишеното, благородното, което носите в душата си, се прекъсва и целият живот става ненормален. Като прекъснете висшето в живота, животът на земята се явява ненормален.
Органическите болести, които сега имате, не са нищо друго освен резултат на онова прекъсване. Отношенията на хората на любовта са ненормални и вследствие на това всичките резултати, които имате, и те са ненормални.
Сега ще се намерите в една епоха. Тъй както изучавате Христа, силата на Христовия живот седи в онова безкористие. Христос заема високо положение. По-високо положение от Христа надали някой е заемал. Пращат го на земята да заеме едно от най-долните положения, да може в туй положение да не се роди никакво съмнение. Да мине от едното положение в другото, без да се роди никаква реакция в душата. Да не направи различие, какво бях по-рано. Значи, като беше в своето величие горе, подобен на Бога, смирява се на земята. Като слуга го пращат да работи. Никога не каза: „Знаете ли кой съм аз!" Даже не искаше някой да му слугува. Целия ден той ходеше, лекуваше, който имаше желание да учи, поучаваше. Някои поучаваше с притчи, на някои ученици, които можеха да го разберат, казва: „На вас може да ви обясня истината."
Но казвам, силата на Христа седи в онова безкористие, абсолютно безкористие. Самозабрава царуваше в неговата душа. Този е примерът, който Христос донесе на земята. Казвате: „Сега в новата култура какво учи Учителят?" Че какво учи? Някои се спорят целия ден и мислите, че това е любов. И хиляди години може да живеете, но пак любов нямате. Споренето казва, че 15 + 16 = 38, а не 31. Право ли е? Каква е грешката? Питам, защо направих тази погрешка? Ако тази погрешка направя, когато имам да давам на един човек, дам вместо трийсет и един трийсет и осем лева, в едно отношение това е зло. Ако тия пари ги изваждам от касата като касиер, аз спрямо него правя погрешка със седем. Той ги тури на моя гръб, аз да ги плащам. Ако на един беден човек вместо трийсет и един дам трийсет и осем лева, погрешката къде е? Количествено е така.
Те са отношения, то е една мярка в дадения случай. Ако тия пари ги дам на един беден човек, аз съм направил едно много голямо добро. 15 + 16 =38, нищо повече. Така е, ако тия пари ги дам на бедния човек. Но ако ги дам на богатия човек, който няма нужда от тия пари, тогава съм направил погрешка, не съм сметнал както трябва. Тогава всякога е по-добре да надминава, да даваш повече, отколкото да даваш по-малко.
Но да допуснем, казвам тъй: 17 + 18 = 50 вместо трийсет и пет. Колко е погрешката? Петнайсет. Къде е погрешката в събирането? Ако онзи, който събира, и онзи, който не знае туй, но онзи, който има да взима от мене, в моето събиране той може да разгадае според числата причините, защо аз съм направил погрешка.
Две неща има съпоставени в природата. Ние може да не знаем защо са направени погрешките. Ако някой направи погрешка в тази възходяща степен, тури повече, може да знаем причините, защо туря погрешка. Не че той не знае, но той има известна умисъл. Ако аз правя погрешка, аз я правя не от незнание, но в моя ум има умисъл, правя я нарочно, не е законът такъв. Може би тази умисъл остава като аномалия в природата, без да зная причините.
Вземете, на много хора главата е много по-голяма, отколкото трябва. На някои хора мозъкът е много по-голям, отколкото трябва. Когато се е строил човешкият мозък, когато се е теглил, някои са откраднали от мозъка, от веществото на мозъка. Сега на мнозина от вас от мозъка им е откраднато от веществото. Онези, които са теглили, са откраднали, нямате достатъчно мозък. Като се строи мозъкът, той се събира като манна, тъй, съвсем по малко. Вследствие на това има един недоимък, някъде не работи нещо. Кой го е откраднал? Баща ти го е откраднал. Когато трябвало да се зачене синът, той ходил, пил, може би стотина грама от твоя мозък похарчил в кръчмата. Вследствие на това и цял живот да работиш, не може да се наваксаш. Сто грама вещество от мозъка не може да го наваксаш, ще има един недоимък.
Казвам, в живота всичките хора трябва да бъдат изправни, понеже, за да бъдат мозъците както трябва, всеки един организъм трябва да бъде построен правилно. Като погледна носовете, очите, веждите на хората, аз виждам всяко злоупотребление. На някоя сестра носът е малък, аз зная какво злоупотребление е направено. На някои хора ухото е деформирано, не е направено както трябва. На други очите, веждите, навсякъде кражби, от единия край до другия. Казвам, като дойде онзи Учител, когото очаквате в света, ще ви научи онова, което Бог ви е дал, ще го предаде точно.
Допуснете следния пример. Да кажем, ви давам да занесете една кошница от четири и половина килограма първокласни череши, тъй увити, да ги занесете. Вие се изкушавате, най-малко една череша ще вземете, като носите кошницата. Аз не зная дали някой от вас би занесъл кошницата, да не вземе нито една череша. Може един да има. Като погледнете, ще кажете: „Какво бива наистина, ако вземеш една череша?" Но то е една слабост. Занеси череши. Този приятел, като ги отвори, ще вземе с шепата, ще ги тури в една паница, ще ги измие и ще ти даде. Той трябва да ти даде, то е законът на любовта. Щом ти буташ в кошницата, ти ще платиш цялата кошница.
Казвам, вие седите и питате какъв трябва да бъде бъдещият морал? Като ти дадат да занесеш една кошница с череши, да не бутнеш нито една. После да не търсиш как да се извиняваш, но да ги носиш и на ръка да ги предадеш на твоя приятел. Той ще тури в паницата не една череша, но сто, и като ги изядете, ще останете доволни.
Благата, които Бог ни е дал, да ги пренесем в този свят. Ако ние пренесем тия блага в другия свят, ние ще имаме преизобилно. Казвам, в ума ви да се зароди тази благородна мисъл.
Във вас по някой път се заражда всичкият онзи атавизъм. Атавизмът е следното. Аз съм правил наблюдения и тук, и в Америка. Седи един млад господин, седи и една мома, но той в ума си има желание да й задигне портфейла. Той седи, и го гледам, той е толкова наблюдателен, търси един момент, когато всичките са заети с разговор, един момент удобен. Вижда този момент, хваща кесията й. Като дойде, спре се на моя поглед. Казвам: „Мене не може да ме приспиш. Няма да буташ кесията." Направи едно движение, излиза отвън. Казвам, като го хващам за рамото: „Слушай, защо искаш да вземеш парите на тази жена?" Казва: „Имам нужда. Тя има повече. Аз нямам." „Ти от колко се нуждаеш?" „От пет долара." Казвам: „Заповядай. Ти си мъж, никога не взимай от едно бедно момиче. То е работило. Ще го обереш, какво ще придобиеш?" „Извинете - казва, - възпитанието... условията на живота... "
Докато се оплакваме от тия условия, как ще ги разберем? Ако при една красива мома ти не може да се въздържиш, искаш да я целунеш без нейното позволение, какъв морал има в тебе? Нека дойде тя, да ти каже: „Целуни ме." Но тя без да иска, ти да я целуваш, то е кражба. Защо ще искаш някой да те гледа? Той може да има в ума си някоя друга мисъл. Че нали вие сте за свободата. Тогава закон е, че когато вас ви обичат, вас ви е неприятно и когато вие обичате, пак ви е неприятно. Като ви обичат, вие не разбирате и като обичате, вас не ви разбират. Защо като обичате, не ви разбират и когато ви обичат, не ви разбират? Тогава как ще се разберем?
Каква трябва да бъде любовта? Съвсем безкористна. Най- първо трябва две неща. Като влиза човек и като излиза от къщи, да не остава никакво съмнение. Вие го виждате, че излиза от къщи, казвате: „Задигнал е нещо от къщи." Значи да се образува едно общество, че като влиза вкъщи и като излиза от къщи, вие да се зарадвате, не да съжалявате, че къщата била отворена. Такива трябва да бъдат отношенията на шестата раса. Да се зарадвате, че влезеш в къщата, и той да се зарадва, ако къщата била затворена. Ако той дойде вкъщи и съжалява, че къщата била затворена, защо съжалява? Че не е могъл да вземе нищо. Вие съжалявате, че влязъл вкъщи, взел нещо без ваше позволение.
Питам тогава, в какво седи новото разбиране. Казвам, вярвам в Бога. Знаете ли в какво седи вярата в Бога? Един човек, който не трябва да живее за себе си, но трябва да живее за другите. За другите, понеже има един велик закон, понеже по някой път Бог се проявява в множеството. В този момент, когато Бог се е проявил 6 множеството, да бъдем готови да направим всичко заради него. В този момент, когато не се проявява в множеството, има един друг закон. Когато Бог не се прояви, омраза се проявява. Когато Бог се проявява в множеството, ако в този момент вие не може да обичате всичките хора, значи Бога не обичате. Да обичаш всичките хора, когато Бог се проявява в множеството, значи да обичаш Бога, който се е проявил. Но той всякога не се проявява, някой път се оттегля.
Има някой човек, някой път го обичаме, някой път не го обичаме. Когато Бог се оттегли от него, ти не го обичаш. Казва: „Този човек се измени. Туй, което се изменя, то е Божественото, което влиза и излиза. Хубаво, турям едно шише хубаво сладко вино, викам едно дете и му давам от виното. После викам друго дете, но в това време изпразвам шишето и турям оцет. Първото дете пило от сладкото вино, второто, като вдигне шишето, - оцет. Двете деца се чудят как сладкото вино се превърнало в оцет, в следния момент сладкото вино излезе от шишето.
Казвам, нашите хубави чувства може да се изпразнят. Пие сме хора, които постоянно се пълним и се празним. Именно трябва да останем в положението да се не препълним съвсем и да бъдем в положението на извор. При сегашните ви схващания, когато Господ дойде при вас, той не може да остане дълго време. Той ни намира неготови и вследствие на това си отива. Може двайсет години да си се молил. Когато дойде Господ, може да имаш да даваш хиляда лева някому, Господ ти остави хиляда лева и си замине. Ние го викаме, викаме, и като дойде, впрягаме го да ни плати борча.
Когато Господ дойде при нас, ние не трябва да имаме предвид нищо. Ние трябва да забравим всичко и да сме готови в дадения случай да се примирим с целия свят. Да не мислим за този или за онзи, всичко да забравим заради него. То е идейната любов. Ако не може така да забравим. Бог ще измени положението. Той може да те направи богат. Слуги ще дойдат, но ще остане в душата ти едно вътрешно недоволство. Недоволството показва, че туй, което търсиш, го нямаш.
Първият опит, който трябва да направите, е да възлюбите Господа. Колкото и да ви говоря, ще бъде безполезно. Вие не може да го възлюбите. Направете опита. Вас ви е страх. Вие мислите, че като възлюбите Господа, ще се измени животът ви. Но вие ще разберете живота, окръжающите хора около вас. И вие ще добиете една такава гледка, каквато никога не сте имали, за човешката душа. Вие досега все казвате, че сте братя и сестри, но нито един досега не е съумял да види душата на брата си и на сестра си. Не само външно неговото тяло да гледате, но и неговата душа. Да видите колко е красива тази Божествена душа, която е скрита в тялото.
По този начин любовта към Бога е приложима. Всички трябва да направите опит.
Мойсей каза на евреите: „Възлюбете Господа." Те не го възлюбиха и досега страдат. Христос дойде и каза на верующите: „Възлюбете Господа." И те не Го послушаха, не го възлюбиха, и те страдат. На вас се казва същият закон. Трябва да се приложи. Ако бъдещата култура не приложи този закон, бъдещето ще бъде още по-лошо, отколкото сега. А пък ако внесете туй, ще бъдете носители на Божественото.
Сега от вас искам няколко души кандидати. Не всинца ви, понеже е закон на свободата. Не искам да нарушавам вашето щастие, понеже сте щастливи.
Тук при мене иде един господин да ми открие една тайна, той търси един човек, комуто да открие една тайна. Но за да открие тайната, иска пари. Понеже аз нямах толкоз пари, но и без да му дам пари, аз научих тайната, аз разгадах и намерих тайната вътре. Та казвам като Пророка, който казва: „Господи, излъгал си ме, излъгах те."
Питам, Господ лъже ли? Този човек иде при мене, че е намерил една от великите тайни, иска хиляда лева. Този господин се казваше Паско, героят, който намерил великата тайна, с която може да оправи света. А този Паско не може да намери хиляда лева, за да издаде един вестник и търси пари. Онзи, който знае тази тайна, той ще бъде един силен човек в света.
Казвам, защо този Паско не може да носи тази тайна, ами търси друг човек. Той е същият друг човек. Защо Паско, героят, сам не може да приложи тайната, която намерил? Аз не нося такава тайна. Аз казвам, най-първото нещо, аз от пари не се нуждая. Отидете в света с пари, всичките пари са там. С пари, то са лъжливи работи.
Има тайни, не че няма.
Няколко души кандидати сега да кажат: „Ние сме готови." Вие сте готови за ядене, но не сте готови за работа. Аз оценявам хората по работата. После не искам да бъдете готови да ме хвалите. Аз не искам мърморици, искам хора на работа. „Учителю, като тебе няма." Оставете това, то е друг въпрос.
Като тръгнеш, да не викаш зад гърба ми: „Какво ли ме вика, какво ли има да ми каже, за какво съм тръгнал? Аз изгубих условията, младините си, искам да живея." Онези от вас, които са готови да дойдат, те да не са много млади, нито много стари, да не бягат от нещастието на света, нито да са, които са се влюбили в света. Онези, които може, да дойдат, без да са мърморици, без съмнение. Двама или трима души, ние ще открием тайната на Паско героя. Този, който може да има тази тайна, той може да бъде велик човек в света, без пари, без нищо.
Онези от вас, които искате да станете щастливи, стойте в света. Който отива на небето, щастлив не може да стане, тъй както разбирате. Защото този, който отива в небето, има една неизбежност, че като се съблича, като влезе в духовния свят, той не е място на блаженство, но има една истина, като събличаш дрехите си, понеже са се сраснали с тялото, ще има една болка, едно страдание. Без тази болка не може, макар да туряме малко течност. Ще кажете: „Не трябва да се събличат тия дрехи." Щом кажете, че не трябва да се събличат тия дрехи, тайната на Наско героя ще се яви.
Втория път искам трима души кандидати. Ако дойдат тримата души кандидати, ако не дойдат, ще ги намеря другаде. Ако между вас не могат да се намерят, тогава ще ги търся отвън. Дето ги намеря, трима души трябват. На Паско героя трябва, ако той намери един, аз ще го взема. Сега, ако се намерят трима души герои, задачата вече е свършена. Ако някой от вас да не иска, Паско героят носи цялата земя на гърба си. Най-първо, този герой, когото търсим, ще турим цялата земя на гърба му. Той да се не поколебае, да седи като герой, да носи на гърба си. Герои търсим.
Разправят за двама царе, които имали двама души приятели. Единият казал: „Аз имам един приятел, каквото поискам, заради мене ще го направи." Другият казал: „И аз имам такъв приятел."

Двадесет и девета лекция

на Общия окултен клас

12 март 1930 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...