Jump to content

2. ЕКСКУРЗИЯ ДО ХИЖА АЛЕКО


Recommended Posts

2. ЕКСКУРЗИЯ ДО ХИЖА АЛЕКО

НОВО РАЗБИРАНЕ . Лекция , държана на 24 ноем . 1943 г. - В: Новият светилник . Общ окултен клас. Г. XXIII. София . 1946. с. 169-173

„Ето, преди няколко деня отидохме с братя и сестри на екскурзия до хижа Алеко .(Виж „Изгревът" том III, с. 157, N21)

Ония, които не дойдоха, си представят всичко идеално. Те си мислят: Леко пътуване, с автомобил отидоха. В същност, отидохме пеш. Братята питаха, да вземат ли автомобил, но аз отказах. В ума си аз никога не държа мисълта за превозно средство. Всякога разчитам на двете колела, които природата ми е определила.

Тръгнахме в 6 ч. сутринта и стигнахме на хижата в три и половина часа след обяд. Значи, пътувахме всичко девет часа с почивки. На хижата ни дадоха една стая - студена, без отопление. Поискахме въглища, сами да запалим печка. Въглищата бяха ситни, не горяха добре Ние се наредихме около печката, но тя не гореше и беше доста студено. За една кофа въглища ни поискаха 150 лева. Важно е, че не горят. Казаха ни, че не продавали въглища, трябвали на тях. Какво да правим, не се седи на студено. Тогава ни посъветваха да си насечем дърва от гората. Взехме една брадва, насякохме си дърва, запалихме печката и се стоплихме добре. Следната вечер имахме 30°топлина в стаята Както виждате, навсякъде са нужни хора с инициатива, да са готови за работа. Докато дойдем до хижата, двама братя и една сестра носеха големи, тежки раници. Другите носеха малки, леки раници. На братята, които бяха много натоварени, от време-навреме пращах по малко ток, да се ободрят. Така, незабелязано, стигнахме. Когато трябваше хляб, благославях житното зърно, и хлябът пристигаше. (Виж „Изгревът", том III, с. 158, N21)

Под „житно зърно" аз разбирам съзнанието на човека. Когато умът, сърдцето и душата на човека са отворени, хлябът всякога иде. Седим с един брат и се разговаряме за житното зърно. След това казах да пратим някого да донесе хляб. В това време един от нашите братя слиза от Черни връх и носи един голям хляб за нас. (Виж„Изгревът", том III, с. 755)Той остана между нас 24 часа да си почине и да се види с всички. След малко иде друга сестра и носи още един хляб. Ето какво значи, да благословиш житното зърно. Казвам: Господ и от Витоша мисли за нас. Той се прояви и чрез брата, и чрез сестрата. Бог е и в мене, и във всички хора - чрез всички се проявява. При това положение, аз смело вървя напред, защото Бог е зад мене. Това е моето разбиране. Аз вървя напред с бастона си и си казвам: Виждам Господа навсякъде. Той приготвил хляба и в София, и на Витоша. Той изнесе товара чрез братята. Като гледах, с каква любов братята носеха тежките раници, виждах как Бог работи, как им помагаше.

Имайте вяра. Бог е в нас и ви помага. Той е във всичко добро В една държава има ред и законност - Бог е в тая държава . Отивате някъде, посрещат ви добре - Бог ви посреща. На тръгване за хижата заваля дъжд Казвам: Няма да вали. Нашата екскурзия е предвидена. Наистина, дъждът престана, и ние се качихме на 1800 м. височина. Някои искаха да се качваме още, но счетох, че това беше достатъчно.

Да благодарим за всичко, което ни се дава. Докато слънцето изгрява, Бог е с нас. Докато звездите изгряват, Бог е с нас. Докато вятърът вее, Бог е с нас. Докато има хляб, Бог е с нас. Обърнете се назад и вижте, какво сте получили. Казвате: Това нямаме, онова нямаме.

Бог е във всичко, което имате, а не в онова, което нямате. - Празен е умът ми. - Бог не е с тебе - Праздно е сърдцето ми. - Бог не е с тебе. - Сила нямам. - Бог не е с тебе. Като се качихме на планината, ние разделихме всичко по братски и го изядохме. За всичко платихме скъпо; разходката ни не излезе евтино. Питаха ме, доволен ли съм от екскурзията. Казах, че съм доволен и от студената стая, и от скъпия и лош кюмюр, но най-доволен съм от хляба, който ни донесоха от Черни връх и от София. Ние всякога сме доволни от това, което Божията любов и Божията мъдрост носят. На тръгване за планината валя малко, имаше и малко вятър, но на връщане не капна нито капка дъжд, а вятърът беше зад нас, та ни подкарваше. Като вървяхме из планината, спирах се да питам братята и сестрата, тежат ли им раниците. И тримата казаха, че са свикнали, не ги усещат."

„Когато тръгвахме за хижата, аз си взех няколко книги за четене, като мислех, че там има електрическо осветление. Оказа се, че няма електрическо осветление, и си послужихме с газена лампа. Желая ви да имате вътрешна електрическа инсталация, да си послужите с нея, когато ви потрябва. Първата вечер прекарахме на хижата много добре, особено след донасянето на хляба. Всички пяха много хубаво, гласовете се сливаха в един. Братът, който донесе хляба, остана много доволен. С него заедно бяхме десет души. (Виж„Изгревът", том VII, с.548, N35)

Като махнем нулата на десетте, остава единицата - Господ, Който беше с нас. Пяхме, разговаряхме до 12 ч. вечерта. На сутринта излязохме да видим изгрева на слънцето, което изгря чисто, без облаци и мъгла "

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...