4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 1, 1.І.1930 г.)

[Hristo Vatev]

4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Драги братя,

(В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 2)

„Истината не може да се насочи против никого.”

След пет години „Ратникът” се явява пак на бял свят, започва отново да ви спохожда и да ви носи по някой мил привет.

Доста време мина оттогава, много мечти в света бяха забравени, много обещания бяха изоставени, и хора - изобличени от живота. Но верният в Истината е всякога верен. Живото слово, което носи в себе си братство и обич и сега звучи също тъй силно и мощно, както и тогава - дори бих рекъл още по-силно, защото скърбите на сегашните дни са само прибавили към тая сила...

Никой здрав човек не може да прекара живота си в сън само. Който и да е той, трябва да има път в живота си - и идеали. Хората, които не знаят къде отиват в своя живот, са играчка на всички. Хора без идеали са само словесни животни, които мислят за своето леговище, храна и сън, както и зверовете в гората...

Идеалите не струват пари - но те са родоначалници на всички богатства; стремлението към тях е дало импулс, сила и слава - създало е човешкото в човека - разумната воля.

Този, който може да даде живота си за изпълнение на своя идеал, той вече се е приближил към истинския образ на човека.

Идеалът е като мотора на един автомобил - като сърцето на един човек. Невидим, той трябва постоянно да подтиква по пътя на живота, за да се преодолеят всички препятствия. А само тоя, който е надвил препятствията, е достигнал своите цели.

Но победата над врага още не е победа. Ако ти го убиеш - други ще поеме идеалите му - и ще станат може би по-многобройни враговете.

Но ако ти разбереш стремежите му и му помогнеш да съзре живота от тая висота, на която си стъпил ти сам - остави го, нека също сам той определи къде ще му е по-добре, къде ще му е по- хубаво. И тогава, надвит от Истината, той ще ти стане и верен приятел.

Знай, никой кораб не броди моретата без цел, фар и връзка. Целта - това е идеалът на човешкия живот; фарът е върховната идея, която човек е постигнал да разбере, за да го ръководи, а връзката - това е улеят, по който се стичат силите на природата да му помагат. Защото и овците ги наглежда някой - но той не е овца; и воловете ги някой пасе, но и той не е вол - и за нас - хората, някой се грижи и помага - но той не е човек.

И тъй, нам трябва идеал в живота. Този идеал ще ни подтикне да изберем пътя си в тоя живот, а като и вървим по него, ний ще разберем, че около нас има нещо по-велико от хората, нещо разумно, което е устроило и поддържа тоя живот във видимия свят.

И когато ние се обърнем към него с искреност, то е винаги готово да се отзове и помогне.

Не ви казвам да вярвате - а да опитате! И когато сторите това и получите резултати - знаете вече истината - недейте я забравя и работете само с нея.

С братски поздрав: Любомир