Jump to content

I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.


Recommended Posts

I.

Дневник на Елена Хаджи Григорова

3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Ден първи. 3.III.1929 г., с. Равна
Вечер. На 2.1М.т.г. получих писмо от Пеньо, в което ми пише, че се вече самоопределил на III.
и
февруарий т. г., че ще живее в Бога и за Бога! То внесе неописуема радост в мен, която ме подтикна да реализирам една идея, която отдавна хлопа на моите врата - да си направя дневник. Писмото е израз на едно възходяще състояние на неговата душа. Тържествувах с неземна радост нея нощ. Славих и благодарих на Бога, че даде нов живот, нови импулси и стремежи на една душа, която възкръсва. Под влиянието на красивите и възви­шени мисли, които ми минават през ума, вечерта сънувах сън - как Учителят, тези, които ни учи и възпитава в присъствието на света, по даден знак всички се намерихме горе, в пространството, на известна височина и при едно магичес­ко движение като направихме с ръка, откри се пред някои от нас една картина, която не мога да я изразя с думи, а останалите долу гледат и се чудят, като констатират в себе си факта, че Дъновистите наистина са хора необикновени, които владеят дълбоки тайни, открити тям от своя Учител - Дънов. Това им даде възможност да се позамислят.

* * *

Сутринта станах пълна с радост. Не бях си направила още утринната молитва, донесоха ми писмо от Дена Б. Манова, у-ка в с. Годеч. Във време на молитвата имах вдъхновение, отправих добри, чисти мисли към тях и се помолих за тях, да се събудят душите им, да прогледнат, за да вкусят и те от щастието и Божиите блага. В отговор на молитвата ми се падна стихът: „Никога не можем превърна закона на противоположностите в закон на подобието", сиреч не можем обърна към Господа един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, не можем го направи щастлив, както не можем превърна жена в мъж. Дойде ми мисъл да й изпратя една снимка от мен, за спомен от Рила, при езерото. Прочетох 4
а
беседа, 9
а
серия. Деня прекарах добре. Поспах си малко, защото се чувствувах уморена от неспане. Ето и сега е часът 12 среднощ!
На 4.III.т.г., понеделник, като станах сутринта, имах добро разположение на духа. Този ден бях канена на сватба у бай Георги Виденов, беше и празник. След наряда закусих и стана време да отида на сватбата. При мисълта, [че] трябва да отида, току ме обхвана една мъка такава, като че селото не ме събира! Помислих малко и току виж, че ми дойде мисъл, придружена със силен подтик да отида в Губеш при Радка. Създаде се и благоприятен случай за това. Ако и да ме спираха, без оглед, че ще ми се разсърдят, отидох. Радка много ми се зарадва, пък и аз останах много доволна, стана обмяна между нас. Четохме 4
а
беседа, 9
а
серия и приказвахме до 12 ч вечерта. Пожела да се абонира на „Житно зърно".
На сутринта, 5.III.т.г., вторник, като станахме, сняг валеше. След закус­ката потеглих за Равна със слугата им. Картина разкошна! Сняг се сипе върху нас, а аз - изпълнена с доволство, радост и енергия, като че крила ме носеха. Разкошна зимна екскурзия направих!
За да усилят вярата ми и да ми докажат, че подтикът да отида в Губеш беше Божествен, през нощта сънувах: Влизам във вътрешната стая на Учителя, дето Го виждам в особена дреха облечен, с наметало - като тога за свещено­действие. Целувах Му ръка и ми даде един залък хляб, намокрен като че с вино, като причастие; даваше и на други. Между другото, каза ни, на тези, които бяхме там: „Да не се допирате до ръцете на сестра Костова, защото имат много недъзи." След това намерих се в моята стая на Изгрева. Печката Савка извадила, стаята ми - чиста и ми се видя като че по-голяма. Савка беше там и ми каза: „Еленке, дойде в твоята стая Св. Илия, но понеже много висок, легна чак до под ктупата на постлано от нещо изящно."
Сутринта на б.III.т.г, сряда, станах много весела; целия ден прекарах добре.
На другия ден - четвъртък, 7.III.т.г., като станах, разположението ми беше средна хубост. Денят мина незабелязано.
Сънувах: Учителят ми даде скроени терлици от червен плат.
Вечерта срещу петък, 8.III.т.г., сънувах пак Учителя. Беше ни дал зада­ча: всеки да се вдълбочи и да наблюдава себе си вътрешно. Ходих на Изгрев със сестра Витанова и пр.
В събота сутринта, 9.III.т.г., не бях много разположена. Към обед ми донесоха поща и едно писмо от брат Ст. Деветаков, че имало ограничено число портрети с цветни бои от Учителя - 55 лв. предплата. Аз веднага слязох в Годеч, изпратих му горната сума и му писах едно хубаво благодарително писмо.
В неделя сутринта, 10.III.т.г., имах недотам добро разположение, много ми беше мъка. Взех да пиша писма и така трансформирах състоянието си.
Понеделник сутринта, 11.III.т.г., не бях много разположена, денят беше неучебен. Умих се и ми донесоха писмо от Пеньо, в което ми пише, че тази седмица прекарал по скитане между колеги и колежки, отгоре на туй и актьор на сцената играл. Никак недоволен. Затова, значи, и аз през тази седмица имах дни на неразположение! Денят мина.
На сутринта - 12.III.т.г., вторник, станах по-весела. Денят също беше неучебен - от общината бяха дошли да правят някакви справки. Този ден още по-добре трансформирах състоянието на душата. Към обед имах едно дълбоко размишление; окъпах душата си във вътрешно молитвено съзерцание. Светна на очите ми. Четох, учих малко стенография и тъй леко, леко прекарах деня.
На сутринта - 13.III.т.г., сряда, станах доста бодра, в 6 ч сутринта бях готова, четох 6
а
беседа от единадесетата серия - „Бог е Дух". Тя още повече ми поотвори очите и под нейното влияние написах едно хубаво писмо на како Бада. Почувствувах една лекота и мир в душата. И тъй прекарах деня в хармония и радост. Вечерта седях до късно - четох. Легнах си при едно много хубаво разположение; Сънувах: отишла съм при Савка, приказвахме си; между другото тя ми каза, че Учителят във време на землетресенията ще си замине.
На сутринта, 14.III.т.г., четвъртък, станах бодра. Работата ми вървя леко през целия ден. Вечерта си посвирих.
На сутринта, 15.III.т.г., петък, също бях бодра и през целия ден бях добре, но привечер почувствувах болки в стомаха и заболя ме гърло. С тухли и топла вода намалих силата на болките и до късно вечерта четох „Житно зърно". То ме доста вдъхнови, тъй че легнах си в добро разположение.
На сутринта станах със силни болки в гърлото, 16.III.т.г., събота. Лекувах го с чесън и след като пуснах децата, до вечерта четох руски. Привечер добих вдъхновение и та[ка] си легнах.

* * *

Душите, които са се домогнали да хванат двете опорни точки на живота, изразени в двата велики принципа - „Любов към Бога и Любов към ближния", те са вече положили новото основание на своя живот, което е Исус Христос! Те са и ще бъдат израз на Христовата Любов. Те са синовете - служителите на Бога живаго! Те са. носителите на новата култура, на новите разбирания, на новата философия на живота. Те са съществата на шестата раса, които ще имат за девиз: да дават, без да взимат, без корист и със себеотрицание да помагат и да слугуват на по-мажите свои братя. През техните кристални форми животът на Единния ще прелива и проектира във светли мисли и нежни чувства към умовете и сърцата на страждущите, умъчнени, изгубили своя компас в пътя на живота Божии създания!
Тези същества на идващата раса - на новото човечество, ще бъдат център на всемирната любов, която ще се проектира чрез тях, подобно на слънчевите лъчи, и със своите ръце на благосклонност ще се притичат към всички нуждаещи се творения от помощ, без разлика. Носени с крилата на светлата, чиста мисъл и топло чувство, крачейки с дългите крака на добродетелта, те ще вършат своята свещена служба! От Любов към Бога те ще служат, ще помагат на своите ближни за тяхното повдигане.
Мечта на моята душа е и тя да влезне в армията на новите Служители Божии! Благословена бъди ти, мечта на моята душа! Ти ще се реализираш, защото силен е Този, Който те е родил!

17. III.929. г.

2 ч следобед, а Равна

* * *

17.III.т.г., неделя, мина твърде благополучно. Целия ден прекарах в стаята си в четене и размишление. Имах вдъхновение и написах нещичко за моята мечта...
На вечеря ме поканиха у бай Георги, понеже бяха заговезни. Отидох в 7 ч, а се върнах в 9 1/2 ч. Приготвих се за спане и легнах.
На сутринта, понеделник, 18.III..т.г., станах весела; целия ден прекарах добре.
На сутринта, 19.III..т.г., вторник, във време на молитвата имах вдъхно­вение, а през деня дойдоха настоятелите и настояваха пред мен да сменят слугата. Посетих болната Евгения от силно коремоболие. Отидоха за лекар и аз се прибрах вкъщи.
Оттогава - 19., 20., 21., 22., 23., 24., 25., 26. до 27.III.т.г. прекарах много тежки състояния, в силно напрежение на мозъка, дорде разреша задачата по уволнението на слугата. Задача с три неизвестни! През празниците - 23. и 24.III..т.г., ходих в Губеш.
Срещу 27.III.т.г., сряда, след изкъпването ми и преобличането и почист­ването на стаята, сънувах моята стая на Изгрева, заставена със сградата на
Учителя. Стаята ми - по-голяма и две електрически лампи светят, турили ги в мое отсъствие, от Учителя. До моята стая - друга, по-голяма, и цялата сграда
продължава с голям салон, на мястото на трапезарията.

* * *

Кога се събудих, радост изпълваше сърцето и душата ми. Чувствувах едно вътрешно разширение и доволство. Този признак изтълкувах като правилно разрешение на задачата. Николчо, който ми се закани, че догодина няма да ми дават отопление, след 2-3 дни от заканата даде 400-500 лева на лекаря за бол­ната си дъщеря, която внезапно, силно заболя от коремобол. Това съвсем не ме радва, но констатирам факта - колко бързо действува законът на Божията справедливост! И как веднага човек получава своето възмездие за всяка зла и завистлива помисъл!
На 27.III.т.г. получих един пакет голям с резюмета от брат Боев. Зарадвах се доста.
На 28.III.т.г. изпратих пълна торба с книги в София по Георги Виденов, да ми олекне от багажа.
29
ий
и 30
ий
[.III.] т.г. прекарах в добро разположение на духа, без особени състояния. Получих от брат Боев един голям пакет с резюмета, писмо от како Бада и от Г. Събев, които внесоха своето в моята душа.
На 31.III.т.г. отидох в с. Туден, поразходих се и вечерта, като се върнах вкъщи, получих писмо от Пеньо, който дава израз на вътрешното си състояние. Още живее в смяната на състоянията и червеят в плътта продължава да разяжда корените на неговия живот. Препълни се душата ми със скръб. Чудя се как да му се помогне! Нея вечер получих писмо и от млад колега or сьседно село с встъпително любовно съдържание: В. Станков, изпраща ми нотиран учителския марш, като обещава след 1-2 седмици ще ми изпрати и други и ще ми направи визита.
31.III.т.г., 1., 2., 3., 4., 5. и 6.IV.T.r. прекарах едно много тежко състояние, вследствие на лошите мисли, изпращани към мен от семейството [на] Никола Станулов и други недоволни от мен, задето не се съгласих да уволня училищния слуга преди края на учебната година. Със своите негодувания и заплашвания, че другата година няма да ме отопляват и няма да ме искат за учителка. Големи горчивини изпитах. Доста големи усилия направих, за да трансформирам състо­янието. В свойте закани против мен Николчо се разболя и почна да му се върти свят.
Вечерта срещу 7.IV.T.r., неделя, сънувах се като на Изгрева; влизам в стаята на брат Тахчиев, където го заварвам, че се занимава, но стаята му - разхвърляна, в голям безпорядък. Разбрах, четой преди всичко гледа да учи, а нареждането счита за второстепенно; в мен - тъкмо обратното. Похвали ми се, че преди малко свирил на китара, т.е. на цитра. На въпроса ми защо не свири на цигулка, отговори: оставил цигулката като много труден инструмент и я за­менил с цитра, за по-лесно усвоима. Аз му казах, че свиря на цигулка. След известно време дойде ми мисъл да предложа на брат Тахчиев, в часовете, когато ще се занимава по математика, да уча и аз с него - да решаваме задачи заедно, като зная, четой е по-силен по математика. Другите предмети си учим по сами. Той се съгласи и аз отидох на занимание. След това намерих се, че вървя с наши сестри през едни градини, видях черешови дръвчета, натоварени с узрял плод, и минавайки покрай тях, късах, турях в джоба и ядох.
На 7
ий
.IV.т.г., неделя, прекарах цял ден самичка в стаята, в четене беседи, размишление и молитва. Привечер отидох у бай Георги, там вечерях. Като се върнах, окъпах се и си легнах в добро разположение на духа. Сънувах се на Мусала, имам стая; и други стаички видях, но много малко. Учителят каза, че тук само наши хора може да имат стаички, леки, като Изгревските. Слънце грее, приятно! Седнала съм до езерото, гледам бистрата вода и се радвам. Мерна ми се за миг Мика и пак си отиде, аз останах да пренощувам там. Настра­ни от самия връх видях брат Баптов по риза, прави слънчеви бани. След тази картина се събудих и пак заспах. Сънувах брат Балтов умрял и го носят за погребение. Изпратих му една хубава мисъл. Когато пишех тези слова, чух силно изтропване - веднага ми мина мисъл, че е той - Балтов.
На 9.IV.T.r., като станах след този сън, бях много радостна и прекарах целия ден в мир и хармония.
На 10.IV.T.r. станах сутринта и се залових с четене на резюмета. Получих вдъхновение, молих се, пях, имах пълна хармония в себе си, но щом чух в кори­дора шушукане между децата против мен, инжектирани някои от бащите си, озлобени, че не се съгласих да уволня училищния слуга, стана ми толкова мъчно, че всичкия си мир изгубих и целия ден прекарах в неописуема мъка и скръб. Почувствувах се съвсем отпаднала, омаломощена. Към 3 ч следобед легнах с проектирана мисъл да се срещна с Учителя ида Му разправя всичко. Сънувах, че пристигнах на Изгрева и минавайки по посока към сестра Динова, чух музика на мястото на Балтовата къща, но не е тяхна къщата, обърнах се да видя и на прозореца съзрях Учителя с няколко души, че ме гледа през прозореца; аз веднага се върнах, влязох вътре, почуках на вратата и Учителят излезе, целунах му ръка, почна да ме разпитва и току-що почнах да му разправям, събудих се. Останах неудовлетворена. Същото състояние и чак вечерта прочетох някои реферати от колеги учители, намерих мисли от Григори Петров, те ми спомогнаха да се облекчи малко положението и да намеря грешката от моя страна за създа­деното настроение. Тя е, че не общувам много със селяните, да ги поучавам и въобще да давам светлина върху много неща, от които имат нужда. Значи, не посвещавам част от времето за тяхното повдигане и просветление, което длъжна съм да го правя.
На 11 .IV.1929 г. сутринта, четвъртък, имаме групово събрание, проче­тох ХХ
а
лекция от специалния клас, за „Възможностите". Тя внесе голяма светли­на; тя отвори очите ми и даде правилно разрешение на задачата. Колко бях изнемощяла, отпаднала, уморена, изведнъж силите ми се възвърнаха, ободри се духът в мен, възрадвах се и благодарих на Бога за всичко.
В този момент извикаха ме при един болен от селото, на който бяха се отворили духовните очи, виждаше и събираше всички хора от селото да им разправя какво вижда, някои изобличаваше. На мене каза: имам двама гонители в селото - Николча Станулов и Перчо - училищни настоятели, „но нищо няма да ти направят. Бог е с теб, само цветя има около теб. Младена, училищния слуга, няма да изкараIII. Към 12 ч ела пак." - Надвечер отидох там, заварих и моя гонител с жена си; като излезе той, каза на жена му: „Райно, кажи на Николча да не гони учителката, защото голямо зло ще го сполети." На мене каза детенцето му да го предам на яслите, там да го гледат, след туй говореше и кълнеше жена си, която преди малко го много обидила. Оставих го в същото положение и си дойдох.
Вечерта срещу 12.IV.T.r. [1929] сънувах се на Изгрева, при Учителя, пиша Словото Му и слушам. След това Стойна ми поднесе сладки да ме черпи, и мед с орехи. Хранихме се на обща трапеза всички братя и сестри. Това беше преди съмване. След туй влязох в стаята си, която бях образцово почистила, и там намерих училищната слугиня Зара, поразхвърляла нейни дрешки по пода, и някои други хора с нея. Аз ги изпъдих вън с всичко и си почистих пак стаята.
На сутринта, 12 т.м., петък, станах доволна, обновена от хубавия сън и изпълнена с голяма радост и лекота.

* * *

5.V.1930 г., понеделник, станах силно простудена от предишния ден - празника на детето. Болките бяха големи, рамената схванати, а деца бяха дошли много малко. Повъртях се насам-натам, па току реших с децата да прекарам този ден на открито, на слънце, в гората към Ропот. Срещнахме се с ропотските деца. От гимнастиките и дълбоките дишки се почувствувах доста добре, но ра­мената още ме боляха. При лягане турих си хардалови книги на раменете.
Между 5 и 6 ч сутрин - Гергьовден, сънувах, че съм с брат Боев, приказ­ваме върху духовни въпроси; от лицето му лъхаше младост, резултат от работата над своите ближни, но с крака си пак накуцва. В съзнанието ми се мярка Тахчиев, като ревностна душа в този път, но не е при нас в момента. При туй поло­жение на дълбоко съзерцание както бяхме, каза ми се отвътре с тих, приятен глас: „Ти ще работиш със (сестра) Витанова, тя ще лекува телата, а ти ще им говориш, т.е. ще лекуваш душите им; през зимния сезон ще живееш в нейната къща с нея заедно, а през лятото - в твоята барака на Изгрева." Току-що ми се каза това в откровение, явява се сестра Витанова при нас и казва: „Точно в момента на твоето откровение, каза ми се и на мене същото: че ще работим заедно - аз ще лекувам телата на хората, а ти - душите и ще им говориш." Тя се обърна към мен и каза: „Ще си туриш един креват при нас и ще живееш при нас." Брат Боев хвана ме под ръка, но аз се измъкнах. След това намерих се в една турска къща, там ханъмката имаше три малки деца в повивки, но с пъпки по цялото тяло, също като прокажени, майката угрижена, аз се намесих, почнах да говоря и току Витанова изведнъж изпъкна отнякъде и застана на своя пост, т. е. приближи се да ги лекува. След тази картина съгледах в същата къща по- големички деца с големички глави. Ханъмката ми каза, че главите на турските деца почват да стават големи, а аз й казвам: „Това е защото почвате да напред­вате по малко в своята еволюция."
От съня днес се чувствувам много радостна. Благодаря на Бога!
На 20.XI.1930 г. в с. Равна, срещу празника Архангелов ден, местен праз­ник на Равняни (служат). Към 3.30-4 ч сутринта няколко учители от невидимия свят, учители на живата математика, ме събудиха с думите: „Скоро ставай днес да учиш математика!" Думите бяха тъй мощни и силни и тяхното присъствие тъй живо чувствувах, че не можах да заспя отново и никога няма да изчезне от съзнанието ми този жив момент. През деня до обед свирих и тъкмо пред обед дойде Пеньо с Губешката учителка и тримата обядвахме у бай Лилко, който беше ни канил на обяд. След това отидохме в Букоровци на вечеринка и на другия ден - в Разбоище при Иванчо и Лалка на обед, дето се размениха трезви мисли върху идейния живот. Следобед, неделя, се прибрахме на село Равна, а те ни изпратиха чак до Ропот. През този ден действително бяха ми дали матема­тическа задача!
На 16.XII.1930 г. при съмване сънувах мойте Равняни, с лопати и лопатки работеха земята, пък аз им уча децата, пред тях ги изпитвам. След това намирам се в къща пак с някои Равняни и Равнянки, приказваме и току рекоха: „Николчо умря!" Дигнаха го и с голяма мъка изуха обущата му, които били като че заковани с дълго и остро желязо за краката му. Туриха го настрани и го завиха. Аз съм на разстояние от него, но виждам къде е. Почвам да прибирам роклите си и виждам края на кадифената рокля, като че застъпена под ковчега на Николча. Дръпвам я, но се оказа, че една жичка от нея - здраво скачена с Николча; аз почнах силно да тегля, за да я откъсна, и тъй силно я теглих, че се дори помърда мъртвецът. Мисля, че я скъсах. След всичко това, между което имаше и други картини, аз излязох навън и насреща ми - Паша и още една сестра, връщат се от Изгрева, къде[то] изпълнили задачата за този ден от Учителя. Те ми напомниха и аз останах вътрешно много благодарна, че ме подсетиха, защото от всичките ми преживелици с Равняни като че я бях забравила. Погледнах небето, слънцето - под облаци, ту се покаже, ту се скрие. Аз потеглих за изпълнение на задачата. Тя била следната: Всеки от нас да отиде на Изгрева, дето за всеки си има специално място за него, да го намери с интуицията си и да легне с гръб, обърнат към юг, да се съсредоточи - ще му се открие нещо за самия него. Тази нощ видях Костадинка, брат Бойчев и Стоянка, облечена в нов костюм, стегната. Станах много бодра и изпълнена с чувство на радост и благодарност.
На 17
ий
вечерта срещу 18.XII.1930 г. към 5 ч сутринта сънувах, че съм
на Изгрева. Занесох на Учителя една дълга около три метра нова [...]
[1]
, носих я над главата си, после - още една. Той ги взе. Намерих се с някои наши братя и сестри, стоим пред олтаря на светая светих, допуснати от Учителя. По ред всеки от нас влиза да се помоли, да отвори душата си пред великите същества - синовете на светлината, за да оставят своето благословение - да напълнят кесията на тази душа. Беше се изправил брат Симеонов, който каза: „Напълниха ми кесията и видях тяхното живо присъствие." След него извикаха моето име и аз с пълна радост застанах на определеното място, почувствувах живото при­съствие на съществата, чух като Динова се обади и ми каза: „Помоли се самичка, тайно." Аз съсредоточих вниманието и се отворих, като се помолих на синовете на светлината.
Голяма радост изпълни душата ми и се събудих в 6 ч сутринта бодра, въпреки това, че си легнах към 1.30 ч среднощ.
Вечерта Пеньо беше при мене, четохме една от последните беседи на Учителя и много хубави мисли разменихме.
12
ИЙ
вечерта срещу 13
ий
март 1931 г., с. Равна. Събуждам се - сънувала съм следното: Паша, Савка и аз вървим доста бързо през едни места, къщи, дето живеят изостанали същества в своето развитие, а ний вървим, премина­ваме врата из врата, през дворовете им, като гледаме да не ни забележат отни­къде; там, дето минавахме, оказа се като че са изпозаспали, някъде се чуваше като че се раздвижват, но ний много ловко вървим. Както вървяхме, аз рекох на Паша да не ме остават и току засилих се и застъпих Савка, вървя след Паша за по-голяма сигурност. Паша върви, без да се обръща назад, и приближихме нашето място Изгрева, но още сме в опасното място. Паша излезе, аз обърнах се назад и Савка ми каза: „Почакай ме и постой тука, да се издокараме, да се изрешим и прочее", обаче аз казвам: „Никакво спиране няма да направя" - и вървя, без да я чакам. Тя, като видя, че аз не се спирам, тръгна няколко крачки след мене. Минахме и ний тази местност и навлязохме в нашето вече радостни. Савка влезе в някоя от къщите, а аз стоя на обширна поляна, размишлявам и гледам, виждам Учителят иде къмто мен; аз, както се подпряла, станах, а Той ми се усмихна и каза: „Пристигна ли, Еленка?" Аз отговорих: „Да, дойдохме заедно със Савка" - и се приближих към Него, Той ми подаде ръка и аз Му целунах ръка. След тази картина видях Василка в една надзирателка на поробе­ните, които бяха в една стая всички изполягати, а едни - седнали, аз ги наблюда­вам. Учителят влезе да им направи ревизия и ги пита как са. Те почнаха, легнали както са, да се гърчат и някои от тях Му отговаряха усмихнато: „Добре сме, господин кмете." Василка ги поглежда усмихнато и казва на Учителя: „Нека Ви кажат, Учителю, че те не се обличат с топли дрехи - жакетчета", а Учителят казва: „Те са облечени." Загледах и двете момичета, от които едното ми се видя съвсем грозно, обезобразено, и двете се притискаха една в друга като дружки, да се крепят, за утеха, попаднали в плен. Туй момиче, което ми се виждаше малко по-добро, накарах го да стане, за да го видя как ходи. То стана, но такава карикатура - с две патерици се подпира и пак не може да прекрачи, а без патериците не може и да стои, също и другото: обезформено тяло, изоста­нали много назад в своето развитие бяха всички. Аз излязох оттам. Намерих се на кюшка, като че у Пашини, но не съвсем ясно дали е тяхна. От[там] взема да ми се разкриват картини, една след друга, вълшебни по своята красота - гори, местности и прочие и намерих се пред Мусала, много близо и като го погледнах: величествено се издига пред околните върхове, аз съзерцателно го гледам, като искам да си припомня всички кътчета, дето съм бродила. В съзна­нието ми седи, че всички вървим за Мусала. Но спрели бяхме пред него в една много красива планинска местност и там щели сме да прекараме още малко време. Погледнах Мусала, един път ми се видя като че има малко сняг поръсено, който скоро ще се стопи, и пак го видях без никакъв сняг. Учителят е с нас - Той ни води. Светът, с всички препятствия и мъчнотии, остана далеч, назад от нас, не си и спомняме вече за него, гледаме само напред. Аз пак погледах Мусала и възкръсваха спомените и блажено преживените минути там. Възкликвах от ра­дост, че се намирам там, и си помислих: защо Учителят не ни завежда; у мене се породи желание и мисъл, че можем да се изкачим, то още много малко остава. На тази мисъл ми се отговори, че много силни ветрове духат, както е в действителност, затова ще постоим тук, докато съвсем се стопли времето, да дойде лятото, и тогава ще се преселим там за постоянно. А тук, дето бяхме, то е разкошно... и се събудих радостна и доволна.
Днес, 18.III.1931 г., след като прочетох получената кореспонденция от брат Боев и Тахчиев, заедно с програмата за 22
ми
март. г. Казаха ми се ценни истини, между които и следните мъдри съвети, чрез Пеньо: „Не бива да си такава мекушава, мъдрост и смелост се искат от теб! Какво мислят хората, какво ще кажат за тебе, какво е тяхното мнение, това не трябва да те интересува и занимава. Повече самостоятелност и мъжественост. Не търси мнението на хората и не искай, не взимай техните съвети, а слушай гласа, който отвътре ти нашепва, и постъпвай съгласно Неговата директива. С Него се само съветвай и Него слушай! Търси винаги добрата черта у хората, дръж се за техните положи­телни качества и ги възлюби, както Бог тебе люби и те обсипва с хиляди блага и добрини. Бъди снизходителна към другите и към себе си! Удвой любовта си към тези, които мислиш, че те ненавиждат, за да артиса от твоята любов в тях, и те ще те обикнат.
На 18
ИЙ
март 1931 г. вечерта сънувах, че са ме назначили с постановле­ние, без и да зная аз, учителка в Новоселци, като най-близо до София - село хигиенично, с красива планинска природа. На З км от селото, в гората се намира хубав планински извор, познат на мен от по-рано, защото ходила съм за вода, пък и от други села отиват при него. Най-много се зарадвах на извора, за който се минава през очарователна гора, и за близостта ми до София - център на Мъдростта. Намерих [се] на конференция местна с прогимназиалните учителки, между които имах познати от тях, а ръководеше конференцията г-ца Настева, която ми каза: „Защо не направиш с Андон да се назначите на едно място", за да ми бъде по-добре. Аз отговорих, че не можем да намерим две ваканции едновременно. Стая имах много хубава, една рогозка под масата и там - солиден пътнишки куфар, празен, и един, с който пътувам, пълен. Като че заминавам за София, пък то там била и София, явява ми се Савка насреща и старата Кермидчийка, която ми върти с ръка, защо съм се забавила, пък аз й казвам, че дошла съм рано, но отбих се първо при училището тук, в Новоселци, дето съм вече назначена. Те като чуха, зарадваха се всички и ме наобиколиха, някои вземаха да ми думат: „Нали скоро ще те уволнят?", пък аз им казвам: „Няма вече увол­нение, понеже новият законопроект, който го гласят, хептен го не бива и не дава никакви надежди." Там [е] и Елена Андреева, която също потвърждава моите думи.
Към края на месец май 1931 г., преди да постъпя в курса по пение в Годеч, сънувах много хубав сън, запомних само, че Учителят ме прегърна и целуна по челото, тъй както бяхме насядали една до друга сестри и братя, аз бях седнала до Учителя, а Той ме прегърна и целуна по челото, като Негово дете, от което е доволен. След известно време сънувах още един такъв. подобен сън: Намирам се на една поляна, пред мен Учителят лежи завит. Отсреща се зададе една сестра от провинцията, която пита за Него; аз я приех доста любез­но, поканих я и й казах, че Учителят е тук. Тя дойде, показа се много скромна, но по едно време почна да подръпва завивката на Учителя откъм краката с лека закачка. Аз забелязах това и тъй силно се възмутих, че с голяма смелост и закана пристъпих към нея с думите: „Такава ли си била ти, чакай да извикам двама братя, че като парцал да те изхвърлят оттук!" При тези думи тя изчезна. А Учителят, възхитен от моето застъпничество за Него, промърда, откри се малко, усмихна ми се в знак на доволство, взе ме при себе си, прегърна ме, целуна ме и ме зави. Преживяното в обятията на Учителя с нищо не може да се изрази. То ще се зарегистрира като един миг от моя живот на пълно блаженство! По-велик момент, по-щастлив и по-блажен от да се почувствуваш и да се видиш в обятията на Бога, не може да има! Паметен миг!! Жив миг!!!
Лятото през 1931 г. прекарах на Едигьолските езера с цялото братство и Учителя. Учебната година почна, прибрах се в с. Равна на работа с Пеньо. Първите дни, още ненастанена на квартира, дойде ми на гости Савка. Оригинал­ни преживелици имахме с нея. След нейното заминаване, една вечер сънувах, гледах някакви картини живи, тъй ми допадаха и харесваха, че се породи чувство да си имам поне една и току ми се каза, че всички са мои. Почувствувах самодо­волство и една пълнота в себе си, защото живите картини, които се явяваха като на кино, бяха от духовен характер. След това намерих се в една стая и като се огледах, видях насядали наоколо учениците на Христа. Учителят стои на средата, а ние със Савка сме малко настрана и Учителят на нас ще ни даде един практичен урок. И както стоеше, току взема метлата и почна да мете из­между краката на апостолите.
На 16
ий
ноемврий 1931 г., четвъртък (Заговезни) вечерта се събудих към 3 ч посред нощ на лявата страна със следния сън. Отишла съм на Изгрев и там със Савка намерихме Учителювата стая. Аз седя на големия стол на Учителя, до мен, по надолу, от дясната ми страна седи Савка, пред нас има дълга маса с мушама, а отсреща седи Учителят. Савка Му говори, а аз само мълча, чух по едно време Му говореше за майка си, че си няма стая, където може да си купува и оставя някои работи, пък и стаята да бъдела по-близо до града. Аз, както седях, току разлях по масата зехтин и почнах да го размазвам по мушамата. Това правя, без да зная защо го правя, позамислих се да ми се открие защо правя това - нищо не ми се открива. Погледнах Учителя, за да прочета и разбера нещо, но нищо не можех да доловя. Учителят седи и гледа спокойно, приказва със Савка. Аз, щом направих това, дойде ми на ум, че това е някое знамение. След малко Учителят ни каза много тихо: „Седете вие, аз ще отида, тук наблизо има събрание, и пак ще дойда." Ние поседяхме малко и ни достраша да стоим повече без Учителя, защото тази била вътрешната Му стая и при това тя била магическа. Излезнахме и тръгнахме да си вървим. Из пътя уведомявах Савка да пита Учителя какво значи, че маслото намазах по стаята - и се събудих бодра, с добро разположение на духа, четох две лекции от о.о.к. [общия окултен клас], които още толкоз ме насърчиха. Но когато разказах съня на Пеньо и той ми отговори, че ще направя нещо, което е неприятно на Учителя, на мене много мъчно ми стана, изведнъж се измени разположението ми от весело на тъжно.
От 16-ти ноемврий до 1
-ви
декемврий 1931 г. нямах никакви особени изживявания и случки, освен на 29
ий
ноемврий, неделя: Вън имаше силна снежна виелица, а аз в уютната ми, скромна и топла стаичка в с. Равна прекарах целия ден тихо и спокойно. Отвън - буря, но вътре в мен царуваше тишина и мир, озарени с лъчите на вечно изгряващото слънце! Отдавна ожидах за такъв отдих на душата ми. Четох 15
а
беседа, VIII серия, която ме нахрани духовно в такова изобилие, че пожелах да споделя дадените духовни блага с някоя душа. Помислих малко и нещо ми нашепна да напиша едно писмо на дядо Недю в с. Цар Асен. Тъй и сторих. Направих го съучастник на предложените ми блага от Духовния свят, споделих ги с него, като му написах едно дълго и широко писмо. След всичко сторено, надвечер пристигна Пеньо от Годеч, беше ходил на учител­ско събрание. Още с влизането си ми разправи, че гласувал за съюзите и че го избрали в управителното тяло. Стана ми мъчно, защото аз не искам ние да участвуваме в техните разпри, за да не бъдем и съучастници на техните злопо­луки. Пеньо обаче разбира, че тъй било по-добре, да влизал във връзка с тях, за да спечелел тяхното приятелство.
Днес, 2-ри декемврий т.г. [1931], сряда, след часовете бях поканена от Лаза Симеонова в Равна на гости. Аз отидох след часовете с нейното дете. Там стоях до 4.30 ч. Прочетох й от книгата „Човек и Бог" 1-2 листа. Поговорихме си доста. Тя е малко кахърна, понеже мъжът й е в Америка и там имало криза за работа; възнамерявал към пролетта да си дойде. Откри пред мен душевния си мир. Казва: „Много пъти се замислям и пожелавам да имам такива книги, които да ме наставляват към добър живот, да не грешавам, но да имам едно правилно разбиране, да живея един благоразумен живот - живота на праведния." Молила се на Бога и понеже не знаела молитви, просто се изправяла и със сълзи отпра­вяла своята мисъл към Бога, за да си дойде мъжът й благополучно, да се върне при децата си. Любознателна е, обича да чете. Пожела да й купя някои добри книги. Аз й обещах, че ще й купя такива и ще я абонирам на вестника „Добро здраве". На връщане тя ме изпрати до училището и ми каза, че моето посещение й причинило голяма радост и ми каза, че ме обичала много. Аз й дадох добри напътствия: да се моли на Бога; към Него да се отправя всякога и за всичко; да пожелава добрите хора и да призовава своята душа и ангелите в помощ.
Като се върнах, почувствувах се много добре. Вечерта четох Библията - от Евангелието, до 12 ч и си легнах. Спах добре и спокойно, не помня какво съм сънувала.
На сутринта, 4
ий
декемврий [1931 г.], искахме да водим децата на манастирчето по случай празника „Въведение Богородично" - ден за християни­зиране на децата, но понеже беше студено, не отидохме. Празнувахме в учили­щето. Дойдоха родителите на децата. Пеньо им говори за значението на този ден в духа на Христовото учение. Вземах думата и аз - казах няколко думи в този дух. Поприказвах си и с майките на децата и тъй мина денят до вечерта. Вечерта четох есперанто до 12 ч и си легнах. Спах добре, сънища не помня, станах бодра духом и отидох на училище на 5
ти
т.м. Денят мина благополучно. Още от сутринта, като се събудих, в разговора си с Първичното начало, нещо много насърчително ми нашепна да не мисля за посторонни неща, всекидневни прегрешения, с други думи: да не мисля за носорога, а да свиря и да уча еспе­ранто. Днескашния ден - за утре да не мисля. Душата и сърцето ми се изпъл­ниха с радост, светна в ума ми и получих такъв прилив, че целия ден прекарах много леко. Крила ме носеха.
На 6.ХII.т.г. [1931], вечерта срещу неделя, при съмване сънувах, че аз и Пеньо отидохме (уж) във Водица на гости у техните. Приеха ни доста любезно, особено бащата на Пеньо. Аз приказвах с него, той беше добре разположен спрямо мен. Видя ми се не много стар, възчервен и хубав. Аз стоя до прозореца, при мен надошли момичета от махалата, с тях приказвам, а Пеньо разговаря с домашните си. Жените се разтичаха да готвят. Сложиха да обядват. Наредиха се около трапезата и почнаха да се хранят гозба с месо. Аз съм до прозореца и съм гладна. Поднесоха ми в една чиния малко квакер, приготвено специално за двама ни с Пеньо, като вегетарианци. Хапнах малко от свян, а момичетата около мене го разграбиха. Още по-силно почувствувах глада и рекох на себе си: „Тези хора само за тях си наготвиха", а докато си мислих това, ето че ми подадоха една паница със сварен ориз. Аз се зарадвах и рекох: „Сега вече ще се нахраня." През време на храненето на неговите домашни, той стоеше срещу тях прав като младоженик, аз стоя и си мисля какво да правя - дали и аз да застана при него или да си стоя настрана. Това нещо било като един вид обичай за почит на стария и съобразявайки се от това, да ме не намрази баща му, току се изправих и аз до Пеньо с една стомна в ръката, пълна с вода, ще им давам със стомната вода, както по сватбите булките черпят с вино гостите и им целуват ръка. Пеньо пристъпи към баща си и му целуна ръка, а баща му пропръска ръката на Пеньо с нещо, което имаше в ръката си. Аз мислих, мислих дали да му целувам и аз ръка, току сторих същото както Пеньо. Баща му си подаде ръката и аз я целунах. Повтори се същата процедура, както с Пеньо. Имаше един сноп със зелени пръчки, които предлагаха на Пеньо да ги вземе, той не искаше да ги вземе, но аз го склоних да се съгласи и да ги вземе, за да ги посадим. Пръчките бяха или лозови, или черничеви; ако не ги вземе Пеньо, те ще ги изгорят. Ехеле се съгласи Пеньо да ги вземе. На заминаване, покрай улицата на селото, с лице, обърнато към запад, показаха част от един баир, който бил на Пеньо. Аз го съветвах това място да не продава, защото е хубаво да се построи къща, която да бъде с две лица - едното ще гледа към запад, ще наблюдава селото, когато иска, а другото - към юг, широк простор, далеч от хорски жилища и глъч. Място за размишление и сериозна работа, от никого не смущаван.
Времето от 6
ти
до 20
ий
ХII.т.г., особени противоречия, изживявания и сънища не съм имала. Времето съм прекарала с училището, със свирене, пеене една вечер с Пеньо на два гласа в квартирата ми, и с четене есперанто. През това време написах една пощенска карта на Георги Тахчиев и едно дълго и хубаво писмо на Савка. От Георги получих писмо с много мъдри слова. Между другото казва, че Египет е мястото, дето се получава дълбока и чиста мисъл, а Галилея - на силни и светли чувства. Когато сме в Египет, казва той, добре е да бъдем със съзнанието на Питагор и Мойсей, когато са били там. Каквото придо­бием в Египет, в Галилея ще проповядваме. Ще кажем на нашите мисли, чувства и братя: „Елате в Галилея, там ще се видим."
Днес, 20
ий
ХII.т.г. [1931], написах и на Сотирка едно хубаво писмо с една картичка от Учителя. През това време една вечер сънувах: Стоя някъде, народ минава покрай мен, а отляво стои Пеньо. Минава Роза и дава знак на Пеньо, като сочи половия си орган. Той, понеже от по-рано са се надушили, веднага гласно й дава съгласието си и тръгва подире й. На мен ми стана мъчно и много жалка и печална картина ми се видя тази. След тази картина видях друга: Върви една жена с градска форма, със сини очи, не от високо произхожде­ние; Пеньо, като я съзря, тръгна пак по нея, видях му гърба и тъй гузно, да ги не види някой, поспряха, размениха си няколко думи, колкото да си определят място къде да свършат работата си. Тук ми се видя още по-жалък и изпаднал. Аз вътрешно дала съм му свобода да опитва, да види. Но мъчно ми беше, като го гледах в това жалко положение. Завързал връзки с паднали жени и явно върви с тях.
И ето че идва друга картина: Настъпва едно опомняне, едно осъзнаване и изтрезняване. Разкайва се, че е тръгнал по този път. Обръща се към мен [с] топло чувство, прегръща ме и ми казва: „Никой да те замести, аз [се] кая за постъпките си."
След нея картина, гледаме на едно място движение на народ, между който се движат и онези паднали жени, които го търсят с погледите си и му дават разни знаци. Аз го питам с неспокоен глас и с бързо темпо: „Обещал ли си им на тези, че ще отиваш да се срещаш с тях?" Той седи при мене и ми казва, че не е обещал на никоя-и няма вече да иде при тях.
На 14.VIII.1932 г., на Рила, срещу 15
ий
същи сънувах, че съм учителка, имам час по ръчна работа. Децата работят с пластилин разни форми на живи същества. Едно дете ме изненада с направата на един мечкарин, който свири на китара. Детето малко, а туй, което е направило, много ме зарадва. После влязох при Пеньо, и той също има ръчна работа. Неговите деца като че по- големи, но видях Стоянка, прави една стомна, но тъй изящна, че много ми хареса, лакирана. Питам Пеньо как се научиха тъй да ги лакират, а той ми отговори, че сега му казали с един мокър парцал, намокрен в пепел, като се мазнели, ставали такива. Ново откритие за нас.
След тази картина даде ми се друга. Стоя на една широка улица и вървя полека, от лявата ми страна и малко напред от мен падна един снаряд, който разрови земята и една група хора както вървяха с добитъци и прочее, току изпопадаха и ги затрупа земята. Едни с изпочупени крака, ръце, глави, взеха да се показват из затрупаното, ужасна паника. Виждам Учителя, с една лопата отива и почва да ги разравя. Аз съм непокътната, незасегната, също както е казано в псалома - „тисящи ще падат от странатата ти и 10 тисящи отдясно ти, но при теб няма да се приближи" и пр. Аз само наблюдавам и се чудя!
Друга картина: Пред Учителя са сложили, да се храни, разни работи, пък аз седя и пред мен един широк съд стои с мед, чист; почвам да дробя залъци и да ги обръщам в меда. Учителят от дясната ми страна седи и току почна да яде от моите залъци в меда. От сложената Му храна не взема и нито я погледна.
Към 10
ий
август, пак на планината, сънувах, че съм ученичка в клас. Учителят дава на всеки да нарисува по нещо. А на мен каза: „Я излез ти да нарисуваш целия свят." Аз излязох на дъската и позамислих се какво да нарисувам. Дойде ми на ум да нарисувам камбанария, като си мисля, че най- добре ще я нарисувам, и черкова до нея, няколко дървета настрани и ще заградя един голям двор за градина с леХII, посети с разни семена.
През юлий, пак на Рила, сънувах войната, която водят турците.
През месец октомврий 1932 г. в с. Равна, на квартира у дядо Истатка, една вечер сънувах следното: На десния ми крак, по дължината на кълката, с главата надолу забита в месото, някои жени били превързали някога една змия, голяма, без да зная аз, с цел да внесе отрова в кръвта ми и да се разруши тялото ми. Минал срокът и същите или други жени, не зная, току ми казаха, че на крака ми има змия привързана; аз изтръпнах от ужас при мисълта, че в тялото ми има впита змия! Стоя като вкоченяла, с мисъл, че всичко е вече свършено с мен. Жените почнаха да развързват крака, с надеждата да видят, че тя вляла отровата си и тялото ми ще се разруши. Развързаха, а аз стоя неподвижна, цяла в тръпки. Току изтъркулна се змията на земята, зашеметена, аз не смея да погледна и след малко, с голямо учудване провикнаха се жените, че змията умряла, отровила се от моята кръв, не била в сила да напакости.
На 19
ий
срещу 20
ий
XII.1932 г., понеделник вечер, сънувах: Отивам на Изгрева. В преддверието се видях с Русева. Отидох при Боев, приказвахме. Научавам се, че Учителят напоследък държал по-интимни лекции, пророчески. Аз веднага си помислих: „Ето коя била причината, задето не изпращат резюме­та." Намирали сме [се] в крайни времена. Казаха ми, че Учителят спи на креват 2 метра високо над земята. Никак не се допира до земята и никак не ляга на земята. Съгледах Стоянка, нейният хазяин имал цели складове черно брашно и търси начин да го унищожи, но не може да намери, нито може да го изгори. Казаха ми, че черно брашно или хляб от черно брашно никак да не употребяваме и вече братята и сестрите там не употребяват черен хляб. Аз се зарадвах, понеже, без да знам това нареждане, не съм обичала никак черния хляб.
На З
ти
октомврий 1933 г., в с. Равна, в квартирата у дядо Истаткови, вторник срещу сряда, към 3-4 ч след полунощ сънувах следното: Намирам се около Учителя на Изгрев, току-що съм излязла от клас с тетрадка в ръка и добри, доста пълни бележки. Идва при мене Стоянка Илиева, разтревожена, че пропуснала школата. Аз я прегърнах с лявата си ръка и й показах тетрадката, че съм вземала почти пълни бележки и много отчетливо е написано, да не се безпокои.
Друга картина: Намирам се в една къща и гледам през горните врата към улицата, през която минава голямо шествие от братя и сестри - Бялото братство цялото, начело с Учителя. Много радостна се почувствувах, но след малко време мина (също) голяма тълпа от попове и владици, разярени, че като ги гледах, страх и ужас ме обземаше.
Друга картина: Вървя нанякъде из улица и ето че насреща виждам Учи­теля, кротък и мил, с отправен поглед към мен. Аз побързах да се приближа до Него и тъкмо си мисля какво да Му заговоря, и Той постепенно стана невидим във въздуха, готов, за да ми се покаже пак из друга някоя улица. Картината е тъй силно отпечатана в моето съзнание, тъй жива, че като вървя из улиците, струва ми се, че ще видя Учителя усмихнат в пространството, отдето ме гледа, напътствува и придружава навсякъде и всякога, изпълняващ ролята на ангел- пазител и ръководител. Нещо тихо, приятно и доста убедително ми нашепва: „Ето, изявявам ти се! С тебе съм навсякъде и всякога! Бъди смела и решителна в живота! Работи! Прояви доброто, което е вложено в тебе отпреди вековете, носи новите идеи и буди душите в Бога! Нека животът ти бъде фар за онези души, които се лутат в тъмнината и в безпътицата на бурното море! Носи светли­ната и знанието на новия живот, посочвай истинския път на забъркалите се в мрачината души! Подтиквай ги към великото, към мощното, което ще ги оживи!
Така ако вървиш и постъпваш, Аз всякога ще бъда в тебе и с тебе и ще ръководя кормилото на твоя живот!"
На 6.Х.933 г. сънувах, че Учителят толкоз много ме е приближил до Себе Си, щото доверил на мен стаята Си и всичко. Аз се разпореждам за всичко. Хляб си взимам от Неговия и само аз влизам в стаята Му и Му прислужвам.
На 7
ми
Х.1933 г. срещу неделя станах в 2 ч след полунощ. Размишлявах, четох беседа от второто томче - „Неразрешеното", направих си наряда - това трая до 6 ч сутринта. Изпълнена с една тиха радост и доволство, мене се до- дрема, сложих главата си на възглавницата и заспах. Сънувах: Седя на една маса, Савка от дясната ми страна седи, а Учителят седи начело на масата, от дясната ми страна. Малко преди ние със Савка сме яли, аз съм сварила една тенджера супа от картофи. Учителят се хранеше и като видя тенджерата, запита радостно: „Какво ядохте?" Аз му отговорих: „Супа, има и за Вас, Учителю." Той ми каза да Му сипя, защото много обичал супа от картофи. Аз плувах от щастие! След тази картина намерих се пак при Учителя на Изгрева. Готвехме се за закуска. Като погледнах в салона - няма никой! Веднага запитах: „Къде са бра­тята и сестрите?" Отговориха ми: на горницата днес има особена специална закуска, която ще я получат там като нещо свещено и знаменито. Аз веднага се отправих натам. Отвън стоеше Мика Тодорова, натоварена с мисия да пуска вътре. Зарадвах се, като видях нея, понеже близка ми е по душа. Запитах я дали не съм закъсняла и дали ще ме пусне вътре. Прегърнахме се и тя ми каза, че ще ме пусне, че не съм закъсняла и че вътре ще ми дадат 3 парчета особен вид торта, в знак на новия клас, който Учителят открил - Клас на аурата. Мика ми каза, че тя още не била влязла в този клас. Радост неиказана изпълваше цялото ми същество!
На 14
ий
октомврий 1933 г., в канцеларията на училището в с. Равна, следобед, в разговор с Пеньо, той, без да иска, несъзнателно ме нагруби, за да защити баба Атанаса, моя хазяйка. Дълбока скръб изживях в момента, задето нямаме самообладание и себеконтрола, че понякога ставаме оръдия на които не трябва и ги пущаме в нас да изядат и изпият това, което със свещен трепет и големи усилия сме скътали. Отношения между две души и повече лесно не се създават, а много лесно се развалят! И ние, вместо да благодарим, че Бог ни е събрал да бъдем заедно с цел да се подвизаваме духовно, да растем и да се развиваме в духа на новото и вместо да трептим един за друг, понякога ето как се оскърбяваме, без да искаме! Господи и Ти, Учителю, помогни ни! Съзнавайки закона на противоречията, аз се помъчих в най-скоро време да трансформирам всичко това и успях. Още там аз дадох вид, като че нищо не било, заговорих и след туй дойдох си в квартирата. Вечерта призовах Учителя, помолих се да разпръсне Господ подобни недоразумения между нас, защото работа ни пред­стои. Хармонични условия ни са потребни! Вечерта седях до 12 ч и сънувах: била съм на Изгрева, минава Учителят. Някои се приближиха и Му целунаха ръка, както минава. Отидох и аз, но Той беше тръгнал. Аз му казах: „Учителю, искам да Ви целуна ръка." Той спря, погледна ме усмихнат и ми подаде ръката Си, здравата. Аз я целунах, а Той, както ми държеше ръката, поднесе я сам до устата ми още два пъти и ми каза: „Хайде да станат три пъти."
Събудих се доволна и изпълнена с мир и радост. Беше неделя. Прочетохме с Пеньо една лекция от второто томче - „Неразрешеното", и останалата част от деня до вечерта пяхме на два гласа, а вечерта аз свирих и научих да свиря наизуст „Запали се огънят". Благодарих на Бога за прекарания ден и си легнах към 11.30 ч.
На 5.II.1934 г., 5 ч следобед имах среща с Учителя. Разправих Му за Пеньовите сънища и прочие. Важно за мен и знаменит е този ден, понеже Учите­лят ми каза да уча на пишуща машина и още същия ден Савка ме запозна с особеностите на машината и ми предаде първия урок. В сряда, на 7
И
[2]
с. м., Савка ми даде клавиатурата на нейната машина, да упражнявам пръстите. Много съм радостна.
На 9.XII.1933 г., събота вечер, спах в 66 * при Василка. След като вечерях­ме и след като се окъпах, легнах си на Василкиното легло. Сънувам: виждам надапечко от мен една хубава нова бяла къща и ми се нашепва, че тази къща Учителя направил за мен, тя е вече моя.
Преди този сън, през месец ноемврий същата година сънувах, че съм си купила къща, състояща се от стая, кухня и веранда. БратТахчиев, като инже­нер, почна да прави една стена, да загради верандата, че да може да се минава от кухнята в стаята през верандата, без да се вижда от чуждия двор. Съседите ми са били момчета евреи, но много добри. Оказа се, че къщата е подвижна и може да се постави където искам - мога да я занеса на моето място на Изгрева. А на 16.XII. т. г. срещу неделя сънувах: Пеньо, Владо и аз пътуваме по брега на морето, на едно място спряхме, казаха: да се събуваме, уж за да прегазим, да отидем на другата страна. Никой не знае към средата каква дълбочина има водата, но те са с мисълта, че знаят да плават. Казаха на мене да се кача на рамената на Пеньо и тъй прегазихме морето без плаване, защото не беше дъл­боко много.
През месец ноемврий същата 1933 г. сестра Мария Златева ме съну­вала в един басейн на баня, стояла съм в средата, уж се мия, пък съм облечена в хубава бяла рокля и розова кърпа на главата. Била съм хубава, като ангел.
Няколко дни след това, след този сън, сънувах, че с Пеньо се връщаме пак в Равна, но Равна не е такава, каквато я знам, и училището - белосано.
След заминаването на Пеньо за турското село сънувах, че пак двама сме в Равна, събираме и опаковаме вече багажа, ще си отиваме. На тръгване госпожа Бояджиева подари на Пеньо една бяла копринена кърпа и на мене - също, но на мене даде и една кърпа и една ешарпа копринена, бяла, в знак на благодарност - тъй разбрах сама, - че задето им оставихме местата.
На 6
ти
срещу 7
ми
февруарий 1934 г. сънувах, че се намирам пред све­щения олтар на Учителя, на молитава, с мен е и Савка. Там беше и Учителят. Този сън беше към 3-4 ч след полунощ. Събудих се и пак заспах. Сънувам, че се намирам в едно училище, дават ми III
то
отделение да обучавам и аз сама да се грижа за всичко на тези деца, и архивата да водя, и детската библиотека и пр. Току чувам, че някой продава юргана на Пеньо, аз избързах и го купих за 60 лева.
На 14
ий
срещу 15
ий
февруари 1934 г.,четвъртък,сънувам: Получавам писмо от царицата, със съвети, че аз трябва да работя - да изпращам писма с картини, като същевременно тя ми изпратила и много картини с нейния образ за целта и ми пише: „Ето, аз улеснявам работата ти, няма да мислиш как да почнеш, а само да изпращаш картините на хората, придружени с хубави писма." Събудих се към 4 ч след полунощ много бодра и жизнерадостна!
На 11.VI.1934 г. срещу вторник [Сън:] Срещам се с Учителя. Между разговора, между другото каза ми следните думи: „Кажи на сестра си по-рядко да се сношава."
През деня брат Звездински ми прочете един реферат върху Майката и възпитанието на детето. Великолепен реферат. Останах във възторг от красотата и картинността на езика. Събуди се и в мене силно желание да работя и аз върху себе си, за пробуждането на тази дарба, че и аз един ден да бъда полезна на обществото, да работя на това поприще. Искам да имам писателски и поетич­ни дарби за славата на Бога.
Сряда, 13.VI.1934 г.
Учителят в класа доста сериозна лекция изнесе. След закуска взех от Савка лекцията „Стотелева" и прочетохме я заедно. Поговорихме си, но разго­ворът ни беше в дух, който повече внесе скръб в душата ми, отколкото радост.
През месец юний 1934 г. сънувах, че се намирам в с. Кладница, всички хора там ми са познати и любвеобилни към мен. Преди една година била съм им учителка с Пеньо заедно и искат да им стана пак учителка заедно с Пеньо. Селото - близо до София и пред мен виждам един дълбок извор, мисля си, че името си носи селото от този извор, по селски наречен „кладенец".
Яви се пред група селяни един лекар, който, като ме видя, че там съм с Пеньо, ръкува се с мене и помисли, че съм женена, а хората му отговориха: „Те не са женени, но са годени, затова ги искаме учители в селото ни." Това е мнението на цялото село за нас, което единодушно ни обича и желае.
През месец юлий същата година, 1934 г. В размишленията си за моето учителствуване къде ще бъде идната година, сънувах, че съм в Равна, пак с Пеньо учители. Моята стаичка, каквато си е мъничка, я виждам на една височин- ка и група хора от Равна, весели, засмени, се гласят да дигнат къщичката ми и да я спуснат по наклона в Равна, за да живея в моята си къща, да не взимам под наем. Аз си помислих, че ще ми е тесничко, но съгласих се, поради обстоя­телството, че по-добре на тесничко, но на свое, отколкото на широко, но на чуждо. След това ръкувах се, здрависах се с всички селяни, и с Милуш Рангелов.
На 16.1.1935 г., сряда, към 12 ч [на] обед, полегнах си да си почина, сънувам Учителя при нас и в съзнанието ми е изявеният Христос, Който ни каза: „Ще ви кажа една тайна - когато се намерите в безизходно положение и сте отчаян, направете едно добро, макар и микроскопическо да бъде то - на вас животът ще ви се продължи и всичко ще ви тръгне непременно; закон е това, който никой не го знае." Другото не запомних.
22.1.1935 г., вторник вечер, преди да стана, сънувах се, че съм назначе­на учителка в село Равна. Там съм, и Пеньо там. Чудно ми се видя и веднага се сетих за това, което бях си поставила за цел. Зарадвах се и си разреших това, което ме измъчваше. На другия ден, сряда, чу се новината за смяната на каби­нета.
На 4.11.1935 г., понеделник, към 3.30 ч следобед дойде Савка при мен и през южния прозорец съгледахме Учителят се връща откъм Симеоново, излязъл на разходка. Ние се завтекохме двете, посрещнахме Го, целунахме Му ръка и тръгнахме заедно към дома на Учителя. Разговаряйки се пътьом, като стигнахме до къщата, Учителят ме покани вътре на среща. Казва Учителят: „Човекът е много упорито и своенравно същество. Своенравно - прави каквото си иска, а упорито - настоява и не отстъпва от своето си." Казах му: „Учителите са много обременени, пише Пеньо, че от сутрин до вечер, до 12 ч полунощ работи и много се уморявал/ - „Може и без да работи толкова, но за този, който знае как. Сега той нека работи така. Който работи, има едно изкушение, а който не работи - много. Аз ако съм учител, ето как ще работя: Като срещна един селянин, ще му кажа: „Купи си едни нови хубави цървули, чисти, прани, бели партенки, и всяка вечер измивай си краката с топла вода - това ще бъде за твое добро." Като срещна търговец, ще му кажа: „Бъди честен и справедлив, гледай си добре работата, за да ти върви." Като видя един овчар, ще му кажа: „Гледай добре овцете, подбирай хубава паша, за да ти върви", а на жените ще кажа хубаво, тънко да предат. Така ще им говоря най-напред, за Бога и за други работи няма да им говоря. После друго ще им говоря..." и така нататък. Казах Му за изкуше­нието по случай новия кабинет, че министърът на просветата му бил пръв прия­тел, да му дам писмото, че да ме назначат до 1 .III., че да взимам и през лятото заплата. Той ми каза: „Добре, ще си разшириш бараката, материално ще ти се подобрят условията" и пр. Аз като му казах, че не искам да напусна добрите условия тук, които небето ми дава, и че решила съм да не учителствувам и пр., и пр., искам да си продължа и свърша курса по пеене и с Катя, „но искам едно от Вас да ми кажете - правилно ли е моето решение", Той ми каза: „Използувай добрите условия, учи сега и гледай да усвоиш метода на Тричков." Казах Му за съня, даден през време на опита с многократното казване на Добрата молитва през деня след заминаването на Пеньо.
„Хубаво е да се молим за другите, каза, и чрез молитвата всички недъзи се изправят и се помага." Казах Му, че с Катя се обикнахме и работата добре върви. Разбрах, че Учителят беше и е доволен от моето подвизаване и ми каза: „Продължавай и работи така, както работиш сега." Целунах Му ръка, благодарих и си излязох.
Към 25
ии
август 1935 г. на Рила, при Ел-бур, в палатката сънувах: Каза ми се отвътре: „С музика ще се занимаваш - пеене и цигулка. В музиката ще се проявиш. Там са твойте дарби!" Много се зарадвах.
По-рано, към 12.VIII.1935 г., пак на Рила, сънувах: В нашата къща с голям двор и градина дошли ни гости. В двора видях едно дърво, натоварено с хубави големи зачервели праскови, вече узрели, но аз намирам да постоят на дървото още 1-2 дена. Нито един плод не беше откъснат още от никого. Баща ми, млад момък, ми каза да набера праскови, да почерпя гостите. Аз не рачих да късам, исках да постоят на дървото още 1 -2 дена, до доузреят хубаво. Тогава баща ми излезе навън, във външната градина, да донесе плодове за почерпване на гос­тите.
Събота вечер - 26.IX.1936 г. призори, [сън:] Видях, Учителят минава с много хора. Той беше в светлина, като стар, с изящна бяла коса и бяла брада и лицето Му като слънце.
Втора картина: Един мой бивш ученик, Стоянчо от Равна, като дете седи на земята с други две деца, разказват уроците си. Стоянчо проявява паметлива способност и разказва философски урок безпогрешно. Аз стоя, наблюдавам, слушам, без те да ме виждат, и съм в удивление. Учителят стои до мен и Му разправям моето очарование от Стоянчо като много способен ученик със силна памет, че неговите сестрички минаваха за добри ученички. Учителят ми отго­вори: „Стоянчо е психолог и има добра памет, понеже е дете."
На 23
ий
срещу 24
ий
януарий 1937 г., след като се събудих към 3.30 ч сутринта, неделя, рекох още малко да си подремна, че е рано за наряд, а вън студено. Много малко, та чак в 6 ч се събудих. Пропуснах наряда и утринната беседа, но бях много радостна, защото сънувах: Учителят казваше нещо доста убедително. Вървяхме заедно, приказвахме. Аз Го бях хванала под ръка, от дясната Му страна, и досега чак чувствувам пръстите на дясната Му ръка в моята ръка. Мила и радостна картина, която остави дълбок отпечатък в моята душа.
През деня в събота бях получила писмо от Пеньо, който ми пишеше, че сънувал: сме се венчавали двамата с него.
На 30.I.1937 г., събота срещу неделя, сънувах, че съм отворила един курс по пеене, по методата на г-н Тричков да го ръководя. В курса беше и Мичето Златева и Пеньо.
На 31.I.1937 г., неделя срещу понеделник, сънувах Учителя. Дойде при мен, целунах Му ръка, после отиде и другаде и най-после - у Теофанини. Аз Го придружавах. Теофана стоеше права, тънка, слаба и току я видях легнала на гръб, много слаба, не може да стане, постила, нито можеше да говори. Учителят стоеше прав срещу нея, гледаше я, гледах я и аз и се събудих.
На 15.II.1937 г., понеделник, в 8.30 ч бях на БИАД, на концерт цигулка от дошлия в София гений - Пшихода
[3]
. Много братя и сестри бяха дошли от Изгрева. Беше и Учителят. Виртуоз първостепенен! Радост необикновена и бла­городни подтици изпълниха душата ми! Благодаря на Бога, че ми даде такива благоприятни условия, да мога и аз да чуя и видя виртуози в областта на музика­та. Върнахме се в 12 ч вечерта. Спряхме се в салона, където беше и Учителят,
Който беше много разположен и ни обясни много работи относно концерта и музиката въобще. Легнах си в 1 ч и заспах под силното впечатление на концерта и на самия гений, събудих се в 4 ч бодра, бях сънувала музика и Учителя. Беше ми студено, печката не гореше, та повторно легнах и сънувах, че ме назначили в едно Софийско училище учителка. Назначението ми - в джоба и отивам да съставям акт за встъпване на длъжност. Приказвах с Анастасия Абаджиева, учителка, моя приятелка. Часът е 9 без 1/4. Аз казах, че клоня да закъснея. Пък тя ми рече: „Има време. Занятията почват в 9 ч." Тя ми каза: „Ти защо не пишеш някоя статия във вестник „Зора", за какво трупаш тези познания?" И ми каза да напиша две статии - две теми.
Изгрев, 8.V.1937 г., петък срещу събота, сънувах Учителя и аз и някой друг.
На 22.IX.1937 г., от 1 1/2 до 3 ч почивах и сънувах: Двамата с Пеньо пътуваме по вода, като в лодка, но карана като че ли от коне. Много хубаво я караха, знаеха пътя, а ние безгрижно седяхме вътре. Сънят следобед беше.
На 28.XI.1938 г. сутринта, след като изпратих Пеньо в 6 ч за село, аз четох бележките от петъка и към 7 ч ме улови дрямка и заспах. Сънувах, че съм у сестра Златева и видях, че тя с една дълбока чиния отива за мляко, излязох от стаята и поръчах да вземе и за мен 1 /2 килограм, а пред вратата видях Мичето. Тя ми каза: „Еленке, Учителят поръча - каза да работим, трябва да работим, да работим!"
После се намерих като у сестра Динова. Там имаше едно момиче, русо, младо, нейно внуче, с музикални дарби. Аз с него се разправях и бях си вземала хляб, та ядох у тях. И точно към 9 ч се пробудих с гласа на един млад брат, чийто глас слушах и след като се събудих и дълго време звучеше този глас в ушите ми. Той ми извика: „Еленке!"
28.XII.1938 г., 4 ч следобед

Среща с Учителя

„Когато имаш едно възвишено състояние, разположение, мир и хармония, когато светли мисли се излъчват от главата ти и благородни чувства бликат от сърцето, това е работа, значи ти работиш, ти си в Божествения свят. Трудът е в духовния свят - когато говориш на някого и го убеждаваш или се трудиш да те разбере; а на физическо поле което става, то е мъчение.
Когато един човек отвътре няма възможност, няма проблясък и подтик, не се труди да го осветляваш, остави го - природата ще го възпита и пробуди в един дълъг процес. Едни хора от своето невежество страдат, други - от глупостта си, трети - от злото, което имат, и четвърти - от добротата си. У тях идва тщесла­вието, да се покажат пред хората колко са добри и т.. н.
Всичкото щастие и нещастие зависи от самия човек. Сам си го създава. Не си създавай сама затруднения, да се нагърбваш със спящи хора да пробуж­даш и подкрепяш. Излишни страдания не си създавай. Не разкривай своята скъпоценност пред хора, които не са пробудени, пред лоши, за да не ги изкуша­ваш, да почнат да мислят и да кроят планове как да ти задигнат богатството. Нито ги гощавай с баници и прочие, ако ти дойдат вкъщи... Захвърли всичко онова, което иде от човешкия свят.
Нека се опита Георги."
Срещу 23.XII.1939 г., през нощта срещу събота сънувах нещо хубаво, което не запомних, но се събудих към 21 /2 ч среднощ с тази мисъл, която ми се е предавала насън: „Ухото е външен орган за слушане и чуване във физическия свят, само това, което Бог ни говори чрез природата и хората отвън, само добро­то, само Неговия глас да чуваме. Има и едно вътрешно ухо, съответно на външ­ното, предназначението на което е да чуваме гласа на Бога отвътре, да чуваме Неговите съвети и напътствия!"
Склонна бях да размишлявам, събудена от тихия и приятен шепот на Бога, назидавайки ме да бъда крайно внимателна, за да вървя в пътя на великия живот, по който път вървят напредналите и съвършените души!
Вечерта приказвахме с Надка от Хасково върху обидите, нанесени от Савка на мен, и нейната лицемерна обхода към Надка.
На 15
ий
срещу 16.III.1940 г., петък вечер, към 4 ч сутринта се събудих с тази мисъл. Каза ми се насън, че за да се запази едно приятелство, се иска една пълна, абсолютна вяра в Бога, любов към Бога и единение с Божията мисъл и за никого лошо да не мислим ида не приказваме, както Байтова държи и за никого не говори лошо, както преди. Колко е ХIIтра и как се е прибрала вътре в себе си. Само тази е гаранцията за запазване на едно приятелство докрай - за вечни времена!
Байтова е дадена като символ на моето сърце, на Любовта в мен, която за никого не говори лошо. А е съсредоточена в един хармоничен вътрешен живот, без да се разсейва и пръска навън за суетни и преходни неща.
Връзка с Божията мисъл и пълно доверие и любов в Бога гарантират запазването на едно приятелство, което е дадено отгоре. Няма сила, която може да го развали.
Любовта никога не отпада. Тя е неизменна. Рече ли човек, че някога е обичал, а сега не обича, той се намира в човешката любов, в любовта на вечните промени. Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благата, които Бог му дава. За да запази любовта си, човек трябва да гледа на всичко, което става около него, като на предметно учение. Ако срещне човек, който не го обича, нека си даде отчет, обича ли той Бога. Ако срещне някой лош човек, нека се вгледа в себе си, дали и той няма същите качества.
Като се поучава от другите, без да съди, човек запазва любовта си. Той е издържал изпита си и може да върви напред. Не съдете лошия човек, но търсете причините на неговата лошавина. Ако някоя мома е лоша, причината на лошавината й се дължи на това, че е изгубила любовта си. Когато изгуби капитала си, и търговецът може да стане лош. Изобщо, когато изгуби нещо ценно, всеки човек може да стане лош. Преди всичко, може ли той да изгуби онова благо, което Бог му е дал? Бог е създал слънцето като велико благо на живота. Никой не е в състояние да отнеме на човека правото да се ползува от Божествената светлина, освен той сам. Когато пътници минават през пустинята, дигат голям прах около себе си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, прахът е само около тях.
Страданията и радостите зависят от самия човек. Ако живее правилно и разумно, той ще се освободи от мъчнотиите и страданията. Следователно, иска­те ли да се освободите от противоречията в живота, дайте място на Бога във вас, Той да работи. Той да се проявява. Каквото Бог ви казва, слушайте Го и изпълнявайте думите Му. Ако някой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думите на Бога. Попитайте Го как да постъпите.
На З
ий
срещу 4
ИЙ
V. 1940 г., събота, към 5 ч сутринта сънувах: Бях с
Учителя, Който ми каза следното: Идеята, която даде Мичето Златева...
На 1.IV.1942 г. следобед, извикана от Пеню мислено, дойдох си. Пяхме двамата молитвени песни, които някога двама сме ги пели на върха Манчо, над
Маричките езера, след прочетена беседа. Свързахме се с онези същества там. Изпитвахме свръхвисше състояние, неописуемо. На другия ден - на 2.IV.c.r., следобед, ме нападна дрямка, търкулнах [се] близо до Пеню [и] сънувах: Учите­лят ме целува в устата, някой хлопна вратата и аз скочих и се събудих - тя беше Савка.
Около 20
ий
април Савка ми създаде големи тревоги и смущения. Искаше да ми даде машината й, да почна да взимам уроци, та да й стана машинописка. Трудността беше там, че си послужи с Учителя - това е неин маниер. Когато тя иска да използува своите приятели за свои лични цели, взима пардесюто на Учителя, туря го отпреде им и казва: „Справяйте се сега."
Но вчера, на 26.IV.1942 г., неделя, Учителят каза на беседата: „Горко на тези, които използуват своите приятели!"
Нощес, срещу понеделник, сънувах я, дошла при мене, аз й говорих нещо. После видях друга картина: Къщата на Учителя, а край нея минава Савка, плаче и вика като побъркана да излезе Учителят, но Той беше се оттеглил и не излезе. Остана тя самата със сърцераздирателен вик. Никой нямаше с нея и покрай нея.
После видях Учителя, поставаше на изпит сестрите, две по две да изпяват по една песен, дует. Видях Шишкова и още една, се пънкаха. Не можеха хубаво да пеят. Аз искам ...

1945 година

На 5
ИЙ
януарий срещу 6
ИЙ
януарий 1945 г., понеделник, сънувах великолепен сън. Изведоха ме на екскурзия, минахме през една много красива поляна, обкръжена с борови дървета, на планината. Видях прав, очертан път, който води към Годеч, и други пътища из разни места и един към Равна. Над пътищата се издига планината. Минавайки през вълшебната поляна, чудни сия­ния от слънцето се явяваха на небето в различни багри, които се отразяваха върху планината и поляната и им придаваха неземна красота. Спрях се, гледах и се радвах ненаситно, мъчих се да запазя тази картина в съзнанието си за вечни времена. Спрях и не исках да вървя по-нататък, но трябваше да вървя, заставена бях от невидими водачи. Тръгнах, навлязохме в красива гора, където сиянията на небето продължаваха и даваха разнообразни картини, една от друга по-очарователни, които се отпечатваха в съзнанието, за да останат зави­наги с мен като постоянно място за отдих и вдъхновение.
На 27
ий
декемврий, сряда, в 6 ч и 45 мин, 1944 г. сутринта нашият любим Учител ни напусна и си замина. Остави ни да скърбим и мислим за Него. Дълбока и незаличима е скръбта на всички ученици, които Го любят. До 40-ия ден от Неговото заминаване аз често Го виждах насън как Той става, оживява и съм се зарадувала, че всъщност Той не е заминал, а остава завинаги при нас. Жела­нието ми да Го сънувам, да Го виждам растеше от ден на ден и ставаше все по- силно и по-силно, неудържимо. Денонощно Неговият мил и светъл образ беше в моето съзнание и не исках да мисля за нищо друго, освен за Него. Исках да Го виждам, да Го сънувам.
Една вечер се събудих към 1.30 ч след полунощ със следната картина: Аз съм била при Учителя в стаята, долу, където приемаше, разговаряла съм и съм излязла навън. Връщам се с една кофа, чисто бяла, от нечуплив материал, и влизам при Учителя, но намирам стаята отворена, влизам вътре, виждам: радио­то свири тихо, а Учителя Го няма, излязъл. Аз веднага излизам и силно извиквам: „Учителю!" и ето, чувам как широко се отваря двукрилният прозорец и Той цял се явява и Го виждам от краката до главата, с поклон ме поздрави от горе два пъти.
Много се радвах, като се събудих, дълго мислих и пожелавах да ми се яви така, че да ми говори. И ето, пак заспивам и се събуждам призори със следния сън. Учителят говори с Пеню дълго време. Аз съм при тях. Учителят казва на Пеню: „Хайде да отидем в Мърчаево, да продължим разговора", с оглед на това, да не ги прекъсва някой. Обърна се Учителят и към мен и каза на Пеню: „Ще вземем и Еленка с нас." Тогава Пеню ми каза да напълня бялата кошничка с провизии и хляб за из пътя.
Друга вечер, наскоро, пак Го сънувах. Ние сме в школата, но не нашия салон, а друга една голяма стая, чакахме до влезе Учителят - и се събудих.
Една нощ сънувах, че стоим с Анастас, на како Бада, един до друг. Той взе, че ме целуна, а аз турих си ръката на неговото рамо, без да си кажем една дума, и казвах на како Бада: „Защо не дойде горе при нас?", като че сме имали някакъв празник - доста братя и сестри бяха дошли от провинцията и спаха при нас. Како Бада нищо не ми отговори.
Друга вечер сънувах, че Учителят и ние двамата с Пеню сме били в една стая за спане. Много се радвах, че Учителят е при нас и можем често да говорим и да Го запитваме по разни въпроси, без да има никакви пречки.
Друг път, пак наскоро, сънувах Учителя, бяхме някъде към планината в едно здание. Взеха да вземат решение да отидем на екскурзия с Учителя. На мене ми се хареса да остана там, докато те дойдат. Обстановката беше мистична и на мене ми се искаше да се съсредоточа в себе си и да прекарам няколко часа в размишление. Учителят каза, като схвана моята мисъл: „Които останат, аз ще кажа на моите придружаващи ме (невидими напреднали същества) да им прочетат от моето доверително."
11.II.1945 г., неделя, събудих се към 2.30 ч след полунощ със следната картина: В школа сме, братТ. Куртев четеше и ни каза: „Братя, Учителят е тука, ето Го" - посочи с ръката си към стената под портрета Му и видях как се очертава ликът Му първо в малък формат и постепенно стана по-голям. Зарадвах се много.
Срещу четвъртък при съмване се събудих със следната картина: Учите­лят седи срещу мен и казва: Онези предмети, странични, които ни поглъщат голяма част от времето, са излишни и са една пречка за отдаването ни всецяло на същественото да се проучава. Цвета, на Желю Ганев, ми каза, шепнейки: „Отдай се всецяло в проучаване на беседите, съсредоточи се само в тях, не се пръскай на много страни за дребни, излишни занимания, от които нищо няма да придобиеш, а същественото пропущаш, за което ще съжаляваш, понеже няма много време."
[1]
Думата е пропусната, (бел. М.И.)
[2]
Ул. „Опълченска" № 66 в София, където Учителят е живял от 1905 до 1926 г., когато е построена една малка стаичка на Изгрева, наречена по-късно приемна на Учителя, а до нея през 1927 г. се построява салонът, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
[3]
Ваша Пршихода (1900 г., Водинани - 1960 г,, Прага) е от фалангата на най- видните представители на чешката цигулково-изпълнителска култура. Артистичната съдба на Пршихода е твърде необичайна.
Първоначално той е ученик по цигулка на баща си и на капелмайстора Ароиз. Но от 1909 до 1919 г. учи при Ярослав Маржак в Прага, който в 13-годишната му възраст урежда първия му самостоятелен концерт. Видно, Маржак бил вещ педагог, постигнал високо ниво в развитието на своя ученик, но не е имал достатъчно педагогическо дръз- новение да му вдъхне вяра, амбиция и кураж за смели артистични изяви. Затова Прши­хода (от 1919 г.) се реализира като цигулар из локалите на Югославия и Италия. Случаят обаче отредил, щото прославеният италиански диригент Артуро Тосканини „да го открие" в едно Миланско кафене. Той именно съдействал да му бъдат организирани концерти из Италия, които преминали при невероятен успех. Така започва неговата блестяща изпълнителска дейност из Европа (включително България) и в САЩ. От 1939 г. Пршихода преподава в майсторския клас при „Моцартеума" в Залцбург, а от 1950 до 1960 г. е професор във Виенската академия за музикално и сценично изкуство.
Ваша Пршихода беше обаятелен, ярък, чувствен, романтичен цигулар. Неговата изключителна техника, красив и богато нюансиран тон, изразявани чрез един високо- виртуозен репертоар (в който влизаха и негови пиеси и преработки), завладяха и въз­торгваха публиката до последен предел. Концертът му в София представляваше едно от големите събития от тридесетте години на XX век. Достатъчно бе предварително пускане на негови грамофонни записи по „Родно радио", за да се стече на концерта му буквално цяла културна София. Неговата слънчева личност и невероятното му майстор­ство, в пълния смисъл на думата, омагьосаха, смаяха, доведоха до френезия публиката, която с отприщено въодушевление викаше и аплодираше „до срутване на салона". Два­десет и четирите биса, които той изсвири след обявената приграма, не усмириха мла­дите му почитатели и студенти от Музикалната академия, които начело с импресариото Георги Белчев, го отнесоха на ръце до прочутото денонощно заведение „Широката механа". Там. при особено приповдигнато настроение, стигащо до екзалтация, концертът му продължи до зори...
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...