Jump to content
lothlorien

10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

Recommended Posts

10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 3, 18.І.1930 г., София, стр. 1)

Андро Лулчев

Когато един индивид преживее тежка морална, финансова или душевна криза, ако е слаб по дух, воля, то такъв человек изгубва вяра в себе си, отчайвайки се, остава без път и или се пропива, или се самоубива.

Същото е и с народите. В историята се срещат такива случаи, където народите след неуспехи са се самоунищожавали.

Нашият народ след двете несполучливи войни остана без идеали, без път.

Мрак и отчаяние обви земята ни. В този мрак, безпътица, големи кризи покрусиха душите. Изгуби вярата а себе си, обичта към другите; а партизаните, за да оправдаят своите неуспехи, отхвърляха отговорността от себе си, приписваха я на другите, критикуваха и, за да владеят народа, насаждаха омраза в него.

Скараха те баща със син, син с баща, разделиха брат от брата, селянин да коли съселянин, гражданин да гони, убива съгражданина си, селянин да гони гражданина, гражданинът - селянина... и клахме се, както турци не са ни клали.

Где онова хубаво чувство на другарство, братство, което в продължение на няколко години на фронта срещу врага и а ноктите на смъртта беше свързало българина, без разлика на партийно- обществено положение, така здраво, че дори смъртта не бе в сила да ги раздели?

Партизаните не само че ги разделиха, но и озлобиха.

Изчезна обичта между тях, братството, и отстъпиха мястото на злобата и омразата...

Дойде пробивът на Добро поле и остана нашият народ в мрак и на страшен кръстопът и се запита:

Накъде? Накъде?

По-младите, буйните искаха да поведат народа по късия път и със скокове. Бързите реформи и с един замах да постигнат целите си.

Те забравиха, че в природата не стават скокове. Детето, докато не стои достатъчно в утробата на майка си, се не ражда, но и когато се роди преди 9 месеца, то е „недоносче” - умира или е „хилаво”. Същото е и с идеите.

Старите, благодарение на егоизма си, годините изхабени сили, тръгнаха по отъпкания път бавно, бавно, като задържаха всички блага за себе си.

Затова подир такива водачи никой не тръгна!

Други се опитаха да върнат световното колело на еволюцията назад:

„Силна ръка! Диктатура!

България над всичко!”

Но кой народ се е оправял със силна ръка? Кой народ се е оправял, след като са му избивали водачите?

Наполеон I оправи ли Франция? Нерон? Калигула?

Николай II - всесилният руски император? Кайзер Вилхелм II? Абдул Хамид и др.?

Насилието всякога ражда насилие.

Омразата - омраза.

Ветрища ако сееш - буря ще женеш.

Що посееш, това ще женеш.

С меч, убийства спряха ли те новото и идеите?

Те направиха бент и спряха временно това, що идеше - новото, което носеше времето и живота.

Новото срина бента, а с него полетяха в пропастта и историята „силните ръце” и диктаторите...

България не прави изключение. „Силната ръка” - диктатурата на Стамболова, бе срината, а

заедно със „силната ръка” падна и диктатурата.

Черкезкият режим 1897 г. на д-р В. Радославов не беше ли „силна ръка”?

Стамболийски? Ами проф. Цанков-Русев?

В недалечното минало нямахме ли „силна ръка”, и тя беше толкова силна, че още много майки, жени, буйни българи я чувствуват?

Силните ръце” дадоха ли досега на народа ни светлина, за да види, че срещу него е брат, за да не се избиваме?

Донесоха ли му спокойствие в душата, да вдигне глава и се помоли Богу?

Донесоха ли му свободата, за която свобода той се би срещу войските на цял свят? Да бъде свободен да я почувствува, изживее и радостен да бъде?

Намалиха ли му данъците, за да не яде сух хляб, намокрен само с горчивите си сълзи?

Уредиха ли му селото и града, за да не тъне в мизерия?

Възвърнаха ли му това, що му отнеха: Обичта, доверието и приятелството, та да не се избиваме по улиците като псета?

Не, не, хиляди пъти не!

„Силните ръце”, „диктатурите” нито В Европа, нито В България са носили хубаво, светло, щастие за народа, а само са отстранявали временно опасността, за да ги помете и тях впоследствие. На това ни учи животът и историята.

Днес, след нас остава историята, пред нас е бъдещето. Като имаме предвид, че всички политически партии се изредиха да управляват България един и два пъти, и които дадоха що имаха на народа, най-хубавото, което в днешното време е недостатъчно, не стига да донесе новото, да посочи новия път на народа, да разпръсне мрака, възвърне вярата, обичта между народа, тъй като самите те - партиите, констатират, че пътят, по който сме тръгнали, е гибелен, на този страшен кръстопът, когато цял народ прилича на разбита армия без водач и път, и се лута и пита: накъде?

Ний, Ратниците на свободата, сочим новия път: по пътя на Христа, който без пушки, топове, без силна ръка, без явни и тайни полицаи успя да наложи новото над старото, обичта над омразата.

В днешните тежки дни за народа ни налага се повече от всеки друг път усилията на всички честни, справедливи синове и дъщери в родината ни да оставят стария път и обединени около новите принципи, новата програма, която издигаме ний - Ратниците на свободата, да тръгнем из новия път, който ще ни доведе до утрешна Нова България.

Не България на скоковете. Не България на регреса!

Не България на силните ръце на диктатурите.

Не стара България - на омразата, лъжата, убийствата, но България на обичта, братството, взаимната помощ, истината над всичко, неравенството между Всички - утрешна Нова България. Това ще могат да сторят хората, които реално са възприели и живеят христовото учение, гладните, жедните, бедните, справедливите, честните, онеправданите, гонените, преследваните за истината, правдата, защото Исус Христос на тях е обещал царството небесно, които с делата си ще възвърнат вярата, обичта, братството на народа и поемат съдбините си в собствените си ръце и поведат народа по новия път, който ще донесе на всички Обич в сърцата, Мир в душите, Братство, сносен живот на всички.

Не етикета, а съдържанието.

Не силна ръка днес е нужна на България, а справедлива ръка - по-силна от нея няма.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×