Jump to content

1. Великият Учител


Recommended Posts

II

Дневни бележки

по духовна работа

на Елена Хаджи Григорова

(народна учителка)

1.VIII.1933 г. - 12.VIII.1935 г.

Изгрев

София

1 август 1933 година

България

1. Великият Учител

Много доказателства има, които ме увериха, че Великият Учител е дошел. И най-радостното е това, че аз съм намерила пратеника, че съм Негова ученичка, че се уча от Словото Му и вървя по Неговите стъпки. От деня, от когато за пръв път Го видях, душата ми се отвори, съзнанието ми се разведри и казах в себе си: „Сърцето ми и умът ми от днес са Твои, о, любезни Учителю! Обхвани ги и ги освети с Твоята мисъл и с Твоята Любов и прояви се чрез тях!" Това беше момент, когато аз се родих наново в Учителя. Свещен момент беше тогава, защото цялото небе беше отворено и всички висши същества се радваха. „Няма по-хубаво нещо в света от това - казва Учителят - да намери ученикът своя Учител." И наистина аз намерих Учителя!...
Да бъде благословено времето, о, Господи, когато Твоят пратеник ни е посетил!
Радвай се и ти, слънце, че с лъчите си огряваш и Великия син на Бога, който е дошел при нас като небесно слънце да свети в тъмнината на човешкото съзнание и да стопли с любовта си замръзналите сърца на человеците! Радва се цялото небе, радват се всички ангели, радвам се и аз, че очите ми виждат Учителя, Който иде с Дух и сила да постави основите на царството Божие на Земята и да начертае новите пътища на бъдещите поколения! Учителю, винаги, всеки ден и всеки миг Ти живееш в мен и аз живея в Теб! Учителю, аз Те приемам, аз Те разбирам и Те следвам! И преди 2000 години, както днес, светът страдаше, сякаш потънал в дъното на ада. И тъкмо в такива тежки дни за човечеството Бог изпраща Великите Учители. В такова време дойде Кришна, в такова време дойде Буда, Рама, Конфуций, Мойсей, в такова време дойде Христос и ето, в такова време идва и днес Великият Учител, името на Когото да бъде свято наве­ки! Потопена в такива мисли, аз чувствувам, че нещо бушува в сърцето ми и че нещо силно се провиква и дълбочините на моята душа и иска да излезе навън, за да се прояви с всичката си сила. Бунтува се душата ми, о, Господи! Какво да правя? Нито злато, нито свила и коприна, нито бисери и брилянти, нито изумруди и сапфири, нито царските палати са в състояние да дадат мир и покой на разбун­тувалия се дух в цялото ми същество!
Дълбоко умислена, аз реших да ида при Него, при моя Учител, да Му заявя, че нещо става в моята душа. Аз вярвам, че Той е мощен да ме укроти и да внесе мир в развълнуваното ми сърце. И реших.
На III.
й
август 1933 г., вторник, сутринта, когато слънцето беше се издиг­нало и на златните си колесници се носеше по чистото и синьо небе, аз прибли­жих бялата хижичка на Любезния ми Учител и с трепет прекрачих прага на Неговата стаичка. Той ме прие и беше все тъй благ, тих и кротък.
Като колос, велик и блестящ, Той седеше на стола, а аз, като прашинка, с благоговение стоях насреща Му. Той ме погледна с кротките Си очи, в които се отразяваше цялото небе. Очите Му, те виждаха всичко. Развълнувана и с треперещ глас, аз Му продумах: „Учителю, отдавна съм Те търсила и ето, аз Те намерих. Ти дойде тъкмо навреме да ни избавиш от греха. Аз, обаче, какво съм направила? Каква е моята задача тук, на Земята? Откак съм излязла от Бога, все Него търся. И сега, когато аз съм Го намерила, кажи ми какво да правя? В моята душа, в моето сърце и в моя ум нещо става, което не ми дава мир. Зная само едно - че съм готова на всичко. Аз виждам, че имаш нужда от ученици, от работници, но как да почна? Дай ми методи, дай ми начини, аз искам да работя. Учителството не ме задоволява, нещо повече - като учителка аз се чувствувам дълбоко оскърбена и унизена, като учителка се чувствувам ограничена и обвър­зана във вериги. Нямам простор, нямам свобода! А аз искам да бъда свободна, искам да работя на Божията нива, искам да Ти помагам. Докога ще живея като робиня? Учителю, дай ми знания, дай ми сила, дай ми методи и начини за работа!" Като бурно море се вълнуваше душата ми и с устремен поглед към Него аз чаках да чуя тихият Му глас и да спре със силата Си бурното море, което бушуваше в мене. Спокоен и тих като небето, Той ме окъпа в чистия Си поглед и като музика прозвуча Словото Му: „Вярно е, че днес учителството е станало посмешище, но може да се осмисли. Пишете писма и пращайте по 10 беседи в месеца на познати и приятели. Нека не бъдат по 10, а само по 4. това е достатъчно. Има много методи за работа." - „Ще почна, Учителю, още сега, докато съм тука" - Му отговорих с готовност. - „Пиши още днес, тъй като имаме първо число на месеца и е новолуние. Аз правя един опит сега."
Думите Му се забиваха в сърцето ми като стрели от слънчеви лъчи, а бурята, що бушуваше в него, стихваше и чувствувах, че в мене протича един жизнен еликсир, който се разнасяше като вълна по цялото ми същество. Чувст­вах се, че се намирам в един нов свят, где светлина, свобода и мир царуват. Окрилена и доволна, аз станах, целунах десницата на Учителя, благодарих Му и с леки стъпки излязох от стаята Му. Навън всичко ми се виждаше ново: свет­лината ми се виждаше по-светла, а слънцето - по-ярко от други път. Изпълнена с радост, като птичка полетях към стаята си, за да се потопя още веднъж в оня небесен мир, в който изживях няколко минути при Учителя. Преди да влезна в стаята си, срещнах брат Звездински, когото поканих и разказах всичко за срещата си с Учителя. Брат Звездински, като видя готовността ми за работа, с ентусиазъм започна да описва смисъла и значението от един живот, иждивен на Божията нива. От неговите уста почнаха да се леят ред методи и начини за работа, с които той си е служил. Аз се почувствувах наново на крилете на анге­лите и с бързината на светлината се носех в небесата. С внимание слушах това, което от никого досега не бях чула. Аз разбирах, че тъкмо сега Учителят чрез брата отговаря на въпросите ми, които Му бях задала. Аз бях щастлива, истински щастлива, както никога.
Обсипана бях с методи, с правила, начини и средства, с които може да се работи духовно. Аз вече се чувствувах силна и въоръжена и в момента още исках да полетя, да се намеря вън от оградата, при моите братя и сестри и при моите бащи и майки, които ме чакаха да обърша сълзите им, да им дам ръката си, да ги подигна, да им се усмихна, да им покажа пътя и да им занеса радостната вест, че Учителят е дошел и че ги вика на Неговата трапеза. Искаше ми се да обърна всички, всички, които страдат, и да разбия веригите им на духовното робство и да ги въведа в новия живот на свободата! Мил ми беше брат Звездин­ски, защото чрез него Учителят ми проговори и чрез него ми показа друмищата, по които за в бъдеще ще бродя при изпълнението ми на свещения дълг. Скъп ми беше този брат, този безмълвен работник на Божията нива. Аз се разделих с него и останах в стаичката си, сама да плавам в широкото море на блажен­ството и свободата...
Като прелетна птица, дошла отдалечен край в пролетта на новия живот, аз бях в нетърпение и искаше ми се час по-скоро да хвръкна на свобода. Да изпълня волята Божия, за която съм дошла - ето свободата, в която исках да живея. Да обгръщам с мисълта си всичко живо, да я пращам като слънчева струя по целия мир, да бъда като слънце, да грея и топля душите - ето свободата, в която исках да полетя, ето смисъла на живота, в който исках да се облека. Да припкам по пътищата, по градовете и селата, по паланки и колиби, заради моя Учител, заради Неговите идеали - ето свободата, ето живота, ето Истината и пътя, за които Христос ни говореше преди двайсет века и за който днес Учителят е дошел. Унесена в тези мисли, аз чаках деня, чаках часа, свещения момент, за да направя първата стъпка към свободата, която ме чакаше.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...