Jump to content
Dobro

14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.)

Recommended Posts

14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 2)

От някое време българското общество има зрелище, което излиза далеч от всекидневното - спор между две висши духовни лица; Митрополит Симеон и Митрополит Стефан.

 

Повод за това е привидно една организация, според Синода „протестантска и пагубна” – „Имка”, но всъщност нещо много по-дълбоко, по-съществено - това са два мирогледа, които, както във всяко едно идейно течение, винаги са били възможни и са съществували - старото и новото схващание.

 

В този спор се намесват вече и хора с видно обществено положение

(гледай в. „Мир”, Според около И. М. К. А. от Абрашев - За него до пъти).

Те вземат страна и становище, и следователно налага се да даде място и на повече мнения по въпроса, за да бъде надлежно осветлен и правилно третиран.

Фактът, че Св. Синод е решил това или онова, още не е никакво доказателство за нищо - той, слава Богу, няма непогрешимостта на Папата и следователно неговите решения подлежат на промени и отменявания.

Както вече споменахме, тук е по-скоро борбата между две течения, които тепърва се очертават: за сляпо подчинение и придържания към традицията ни, дадена от византийците, спазвание предания и несъществени правила или за разбирание Християнството по дух, като основа на православието, защото православието не може да бъде в разрез с Христовото учение, което изисква да се обичат и враговете даже.

Страхът на единия владика, че от тия общения и помощ, които давали част от българското духовенство на една или друга организация, щяла да загине или се поквари българската църква, сочи само за онова мнение, което има той за силите на нашето духовенство, и които може би той мери по своите собствени.

Но нали Христос каза: че малкото квас цялото тесто заквасва. Тогава защо да не допуснем, че наши избрани духовници могат да бъдат тоя квас?*

Ние страна не вземаме и не искаме да вземаме, но слагаме въпроса принципно.

Страх има там, където няма Любов (гледай посланията апостолски). Страхът е човешкото - това, което е Божествено, то устоява на всички условия. Та колко бяха учени нашите попове през тъмната епоха на робството - но и досега се хвалят все с тях – (а оттогава няма ли нещо сторено, с което да се похвалят?). Тях не ги ли нападаха и гонеха?

Църквата не е мъртви закони и букви – „защото буквата убива, а духът оживотворява!”

А и един духовен водач не е прост чиновник, на когото може да се заповядва като на ефрейтор. Той има за ръководител нещо повече от един Синод - Христос, самият Бог - те са върховните авторитети за всеки истински християнин. Облегнат на Техните повеления, вдъхновяван от Любовта към човечеството, един истински духовен водач трябва твърдо да вярва в силата на Божественото, да помага на всяко добро начинание, да влива своите сили във всеки подтик да се реализира нещо добро на земята, защото Бог е, Който седи зад всяко добро дело.

Онзи, който се пази да не нацапа ръцете си, той не работи, сухите гащи риба не ядат. Запазване само формите и обредите може да има някакъв смисъл, но по-важна е същината - а тая същина е същината на Христа, Който бе заповядал и враговете си да любят!

Тъй че този, който изпълнява това, той е на правия път, по-близо до Този, Който бе казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.”

Хубаво е, че и в нашата църква, която водеше досега безидеен живот, се застъпват вече по-съществени гледища върху живота и разбирание назначението на самата църква.

Image_073.png

 

* Нашият секретариат е влязъл във връзка с повечето християнски партии и организации в Европа за създаването на интернационала (бел. а.).

 

 

 

Image_074.png

 

* И не е ли страшно и чудно, че иноверци идват безстрашно тук, в България, да ни проповядват своята вяра, а българските владици и богослови, професори се боят да не изгубят или покварят вярата си, и то всред България... Ако не е смешно, абсурдно би звучало - освен ако не се говори едно, а друго мисли и трето цели. (бел. а.)

Стр. 136/1036

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×