15. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 4, 25.І.1930 г.)

[Dobro]

ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 4, 25.І.1930 г.)Любомир Лулчев ІІІ

Драги братя,

 

(В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 2)

 

„В света има само един случай, дето човек може да направи нещо без Бога: - то са престъпленията.”

 

Днес повече от всякога ще чуете да се говори, че човек трябва да се осигури; че трябват непременно пари - без пари нищо не става - и че ако тоя или онзи вземе властта - всичко в България ще се оправи.

Мисълта да се осигури човек е права и на мястото си, но въпросът е къде и как да се осигури. Кое е това, което осигурява? Ако парите осигуряваха, тогава богатите не трябваше да боледуват и мрат - а то като че ли напротив - ний ги виждаме постоянно в лекарските кабинети, да ходят тук и там да търсят лек за своите нерви, стомаси, главоболия, бъбреци, сърце... защо? Защото яли повече, пили повече - и разстроили тялото си и изгубили здравето си.

И сиромашията не е за предпочитане, но все пак сиромасите са по-малко болни - от работа не им остава време да боледуват...

Но и богатството, и сиромашията не са, които правят човека - а човешкото в човека -

човещината

. Ний сега сме останали много назад - почти колкото

хайваните

; даже в някои неща те са по-умни - уреждат си разправиите без адвокати и се лекуват сами без лекар...

 

Да се грижиш само за храна и облекло – „за интереса си” - това е хубаво, но това го правят и животните: мечката - за своите мечета, лъвицата - за своите лъвчета.

 

Да направиш нещо, от което ти лично нямаш полза, но има някой други -

защото е по- справедливо това

- ето от коя мисъл, от коя постъпка започва

човекът

. А ний, докато не станем човеци, не можем да помогнем на другите, защото човекът помага безкористно - инак всичко друго е само фалш - продават се услугите с пари под вид на патриотизъм и благотворителност, които са всеки ден пред очите ни...

Ний сме против сиромашията - за богатството. Но богат трябва да бъде само тоя, който смята парите като дар на съдбата, самият той да мисли за себе си като за касиер на своите братя, на които безкористно да помага.

 

Осигурен е справедливият човек, който е разбрал какво трябва да прави, кога гледа на другите като на себе си и прави това, което иска и на нему самия да правят. Такъв човек е винаги на власт, защото чрез него се изразява доброто, а зад доброто седи най-голямата сила в света - Природа, Бог. Такъв човек нито лъже, нито чуждото взема. И ако вие изберете такъв човек да ви води в обществения живот - той ще ви заведе и към онова, което счита за себе си добро - а то ще е добро и за всички - по това се отличава новият живот, новите хора.

София, 18.І.1930 г.

 

С братски поздрав:

 

Любомир