Jump to content
Dobro

18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 5, 1 февруари 1930 г.)

Recommended Posts

Драги братя,

 

 

(В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1 февруари 1930 г., София, стр. 2)

 

 

 

 

„Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпънали повече от двадесет души в живота си, онещастливили сте много вдовици и затова, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тая хора назад.”

Който днес иска да се запознае с новото и иска да бъде негов носител - не трябва да бъде страхлив. Ако някога Васил Левски се боеше от султана, мислеше за неговия аскер и паши, той не би смеял да кръстосва свободно България под носа на тия, които го търсеха. А и Бог помага на справедливия, на смелия човек, който от милост към своите близки излага себе си.

И днес работният народ са го наплашили с един султан, както и някога - наричат тоя султан пари – „капитализъм”.

Въздигнали са силата му като сила на Божество даже! И кланят му се и страхуват се от него. На работника рисуват най-подробно могъществото на капитализма, а после го карат да се бори с него.

Все едно да разправяш на едно дете колко е голяма и страшна мечката, а после да го караш да я хваща за ушите!

 

Парите са необходими днес, но не като цел на живота, а като средство за улеснение в живота - едно средство, от което най-много се ползуват тия, които нищо не произвеждат: печатат си шарени книжки банкноти - и карат тия, които произвеждат, на крака да им носят всичко, като те самите си недояждат... Чудна магия наистина!

А един ден тя може да се премахне временно, поне докато се разбере кой има право да печати тия шарени книжки. Тогава ще се въведе размяната - само който е изработил нещо, ще може да си вземе каквото му трябва - тогава паразитите и шмекерите, щат - не щат, ще трябва да работят.

И тъй, трябва да се разбере, че работните ръце са, които създават капитала - те сами са тоя капитал.

Бедният не трябва да се страхува, ни срамува от своята беднотия; сега честните и добрите хора са повечето бедни. В душата си да не желае парите на богатия, защото ще стане като него - то е все едно да вземеш дрехите на чумавия.

А и да си богат не значи да имаш много - богат може да бъде всеки, който е доволен от това, което има; не е ли доволен, и милиарди да има, той се ще трепери над парата и ще живее и ще умре като свиня - ползата от нея започва да се вижда само след смъртта й...

Смели бъдете - търсете истината и знайте, че на тоя, който иска да върви по правия път нему Господ и природата помагат - стига да спазвате законите им - а те са:

 

1) Не мисли никому лошо;

 

2) Не вземай за себе си нищо излишно;

 

3) Каквото е добро за тебе, сподели го истия, които обичаш;

 

4) Помагай където можеш всякога безкористно;

 

5) Дръж Истината над всичко.

 

 

С братски поздрав:

 

 

Любомир

 

 

 

Стр. 140/1036

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×