20. ДВАТА ДЪЛГА (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

[Dobro]

(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 1)

 

 

Андро Лулчев

 

 

 

 

Във всяка добре уредена държава нейните синове изпълняват два дълга: военния и гражданския. България не прави изключение. Една голяма част от народа ни изпълни своя военен дълг по бойните поля с такова себеотрицание, с каквото рядко друга нация би могла да се похвали.

Едно малцинство, благодарение на партийната си принадлежност, роднинските си връзки, манкиране по „болест”, изхитри и предпочете цензурата, болниците, комендантства и пр., и пр. Една голяма част от тях вършеха такива злини, та покрусиха душата на честния народ и духа на бойците... Дойде Добро поле, а заедно с това - и краят на тиловите герои.

Техните шефове, едни побягнаха в чужбина, други отидоха в затворите на почивка. Завърналият се българин от бойното поле се погнуси от партизанщината, що се върши тук, и

нека не ни бъде чудно, че героят от бойното поле, който така храбро се би срещу войските на цял свят, сега дошъл да изпълни другия си дълг - той няма кураж. Той побягна да изпълни другия дълг - гражданския, и отстъпи мястото на чапкъните*, авантюристите и тиловаците. Нека всеки си направи преценката сам; с малки изключения, почти всички наши бивши министри, депутати не бяха изпълнили първия си дълг - военния. Почти всички си имат ценз за министри - минаване през затвора, съдене.

Е добре, щом те правят тези скокове, щом техният ценз, за да заемат пост, е централният затвор, а кога видят зор - вдигат чужди знамена над къщите си, прехвърлят границата без паспорт, какъв граждански дълг на изпълнение искаме от тях? А там, гдето водачите народни не дават пример на изпълнение законите, честност, справедливост, в такава страна какъв напредък искате?

В такава страна се шири само партизанщината и честните граждани бягат от партии и изпълнение граждански дълг, С право преди избори те се чудят и питат: „За кои?” и „те са като другите!”

Не ни задевайте! Не щем да се месим в „това партизанско блато”.

И дойдохме дотам, че се принудиха със закон да заставят честните граждани да „изпълняват своя граждански дълг”...

А партизаните това и чакаха и почнаха да залъгват народа с разни красиви фрази, още по- красиви обещания, а там, гдето те не помагаха - затваряха и убиваха. Раздели се народът, озлоби. Едни, които винаги си служат с народа, а други, които бягат от народа.

Остана народът без истински Водачи, озлобен, изтощен, без път, а интелигенцията - солта на народа, побягна от своя дълг свещен...

Но стига, стига сме бягали от „политическото блато”, стига сме бягали от гражданския си дълг и оставяли чапкъните и партизаните да си играят с народа. Стига, стига сме бягали от народа. Крайно време е всеки съвестен българин, всяка честна душа да се замисли, да изпълни своя граждански дълг.

 

* „Държавници” от Теньо Начев, в. „Мир”, бр. 8827, 5.ХІІ. м. г.

 

... Други чрез революция искаха да съборят една произволна власт, и като не се разбраха, останаха господари на положението чапкъните...

 

Като резултат само на този чапкънски режим, българският народ от 10 милиона до Освобождението, днес остана на пет (бел. а.).

 

 

Стр. 142/1036

 

Стига сме стояли със скръстени ръце и гледаме как бавно, но сигурно губим свободата си, избиваме. Да пресечем ръката на чапкъните, фалиралите партизани и отговорни и неотговорни фактори, които носят на народа ни само злини и горчивини

Ето ний Ратниците на свободата; много от нас бягахме от това „партизанско блато”, бяхме глобявани за неизпълнение граждански дълг, след като бяхме изпълнили доблестно войнишкия: Съзнахме, че крайно престъпно е към народ и родина да бягаме от народа си, видяхме, че нещо липсва в нашия политико-обществен живот, нещо, което почти във всички европейски държави има, което носи само мир, обич, братство между народа, ето - преди 7 години ний вдигнахме чисто Христовите принципи, които трябва да се вложат в нашия политико-обществен живот като нова струя, и зовем всички българи, които са били вън от политическото блато, да се сгрупират около програмата на Ратниците на свободата и изпълним доблестно своя втория дълг - гражданския, и съградим нова България, в която всеки камък ще си бъде на място.

 

 

МОТО

 

„Ако не приложите Христовите закони - всички други закони ще са без значение.”

„Има едно велико съзнание, което постоянно поощрява всички същества към добро.”