22. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

[Dobro]

Драги братя,

 

 

(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 2)

 

 

 

„В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото – никой.”

Тия дни вашите села ще приличат донякъде на разтревожени кошерища - избори общински ще има. В повечето от тях ще дойдат хора, често външни - и ще ви говорят това и онова, понякога нещо, което сте чували вече 2 ÷ 3 пъти. Вие ще се почесвате, прозявате, ще мислите, кроите...

 

Не е лесна работа - всеки ще ви кандърдисва, че от неговата партия по-хубава нямало и чете, когато били на власт, България била цъфнала... При всичките, като ги слушаш поотделно, все цъфнала... па не виждаме да е вързала още... или върза..., но по-добре да спи зло под камък!

Хубави приказки ви говорят, но едно помнете: надути, кухи фрази, празни думи и голи обещания не струват вече нищо!

Някога петелът, магарето и мечката се сдружили, направили оркестър - музиканти станали и тръгнали по света да свирят. Стигат някъде - нареждат се - вземат инструментите си, започват... но хората запушват ушите си - не харесват...

 

- Знаеш ли - казва мечката

- нашата музика не излиза хубава, защото не сме седнали добре, я се преместете - ти седни тук, а петелът - там.

Разместили се петелът и магарето и веднъж, и дваж, но музиката все не върви...

Та, и нашите партии - все току мислят, че ако седнел тоя или оня на министерското кресло или в общината - кмет, музиката ще тръгне...

Музика има, когато свирят музиканти.

 

Честният човек, където и да отиде, е честен - но при хайдути той дълго няма да стои - или ще се скара с тях и напусне, или ще стане като тях...

Не се лъжете - партии никога не са управлявали, защото на всички програмите им са отлични, а са управлявали хората - и затуй резултатите са тъй плачевни...

Който спи - да спи; но който е събуден, нека вече работи.

Гърнето си е все гърне отвън, но друго е, когато е пълно с мляко и когато е пълно с помия.

 

Касата е ценна не поради боята, с която е боядисана отвън, а от стойностите, които крие в себе си вътре.

Не мислете, че ако накичите отвън един хилав, болен или глупав човек, той от това ще стане здрав, умен или дееспособен. Толкова думи ви се изказаха досега - научете се вече да цените дървото по плода. Време е вече - инак пак ще оплакваме дните си.

 

София, 1.ІІ.1930 г.

 

С братски поздрав:

 

Любомир

 

 

 

Стр. 145/1036