Jump to content
Dobro

23. ЦЯР ЗА МЪЧНОТИИТЕ И РЕПАРАЦИИТЕ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

Recommended Posts

(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 2)

 

„Болните може да бъдат милвани, но силните трябва да помагат.

А днес силните искат да ги милват, а слабите - пратени да работят...”

 

Българите днес преживяват усилни дни. Каквото и да се говори, вината за това не може да се стовари само върху отделни личности. Те допринасят, усилват понякога, но не те са, които изключително творят събитията.

 

Наистина, казват понякога, че малкото камъче прекатурвало колата, но тия министри, водачи и държавници съвсем нямат претенцията да са „малки”... Пък и според нас всяка кола може да бъде преобърната - стига коларят й да не е мястото си и да е нехаен... Но това е прехвърляне, а не творчество, живот, разумно управление...

 

Причините за нещастията седят по-дълбоко, отколкото обикновено се мисли. И водачите на политическите движения у нас, които са обикновено доста умни хора, разбират това: те знаят своите сили и възможности - ала какво да правят – „народът” иска... зрелища... и служби... и те си дават вид, чея оправят и управляват - дотолкова, доколкото шофьорът управлява своя автомобил..., но забравят да си спомнят, че тоя, който седи вътре, командва накъде - наляво или дясно...

Пък изгодно им е това забравяне... има толкова милиончета безотчетни...

 

Има един Господар и на тая страна, Който е Господар и на господарите, и на слугите - Той е, Който регулира живота; ще Го признаваме или не - то има за Него толкова значение, колкото мнението на паяците - за изгряващото слънце...

И колкото ние се отдалечаваме от светлината - толкова и спъванията ни ще бъдат по-чести, паданията - по-тежки. И това ще трае докогато се свестим да се обърнем и тръгнем отново към светлината.

 

Тогава всичко ще ни стане ясно, пътят - лесен, спъванията - все по-редки. И когато разберем цената и ефекта на светлината, ний ще станем служители на тая светлина, ще почитаме себе си за усилията, които сме направили и успехите, които сме постигнали, а ще обичаме близки, защото тъкмо в тая светлина ще схванем, че всинца сме братя. А между братя много от днешното - закони, съдилища, наказания, убийства, гонения - ще стане излишно.

 

Ще паднат стените на затворите, ще престанат гоненията - обичта и изобилието ще се възцари.

Мечта? - Не, една действителност за всяко възвишено сърце, което е възлюбило хората и е готово да им служи безкористно. А кой ви пречи да бъдете и вий такива и между тях?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×