Jump to content
Dobro

24. ЗДРАВИЯТ РАЗБИРА ЕДНО (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)

Recommended Posts

(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1)

 

 

„Здравият разбира едно, а болният - обратното. Здравият е философ оптимист; болният - песимист.”

Христос: „Вие всинца братя сте.”

 

 

Всеки човек, какъвто и да е той, каквото и положение да заема в живота - било по-важно или не, има един вътрешен стремеж да постигне това, което смята за свой идеал. Висотата на тоя идеал, неговата форма, значение и вид се определя от ума на самия человек, от неговия устрем, от неговото душевно състояние.

 

Стр. 146/1036

 

 

Какъвто и да е тоя идеал, щом на него се гледа сериозно и се почита като такъв - той е добър, само че не винаги пътищата, методите, по които се постига тоя идеал, са винаги чисти и добри.

 

За пример, да желае някой да има пари, богатство - и това е един идеал, но ако той е готов да мине дори и през трупове, за да постигне това богатство, то е вече опасно - и за тоя, който мечтае това, и за тия, които са около него. Ако турите такива хора за водачи, те могат да ви донесат само нещастия.

 

Така е и с политическия живот. Ако един политически мъж - а такива са повечето от нашите - е решил да се добере на всяка цена до властта, той ще жертвува първо всичко хубаво в себе си, а после и тия, които са около него. Така са се покварили, така и сега се покваряват нашите политици и държавници. Те правят компромиси, наемат се със задачи, които не са по силите им - даже и когато знаят предварително, че не могат ги изпълни, но облагите от властта им са по-сладки от истината...- и заради тях те жертвуват всичко.

А човек, който се е отказал от Истината, той е изгубил пътя на живота си.

Досега все уж умни водачи водиха, а свършихме с катастрофи. Днес също тъй умни водачи искат да тикнат народа по старите пътища.

Не се лъжете; не гледайте красивите арки и големите хвалби, с които започват в началото тия пътища - винаги краят им се намира на някое бойно поле, където ехтят топовете, смъртта коси ценен человечески живот, а кръвта багри земята... А всички тия, които сега тъй знаят да ви говорят, разпалват, подтикват и обещават, се изпокриват по щабове, болници, цензури, тилове...

 

Знайте, хората са родени братя. Всички около вас - също. Както и зад тия или ония планини и зад мътния и широк Дунав, така и зад морето оттатък живеят пак хора като вас, които плачат, когато са натъжени, прегръщат като вас своите рожби и се радват на техните детски усмивки...

 

Искайте водачи, които да обичат Истината, да обичат хората.

Те ще ви изведат не към кървавите поля на миналото, а в светлия път на новия живот, който ви чака, в който вий всинца ще се познаете като братя, които са жадували отдавна да се срещнат, за да си помагат и радват заедно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×