Jump to content
Dobro

27. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 17,ІІ,1930 г.)

Recommended Posts

Драги братя,

 

(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17,ІІ,1930 г., София, стр. 2)

 

„Разравя ралото земята, но силата не е у него, а у воловете.”

„Истината може да се познае само когато я приложиш.”

Живият человек без глава не може - и народ без водачи. Казват, че водачите били като народа -

но това наглед е само вярно.

 

 

Има неща, които наглед са верни, а други наистина са верни. Някои хора наглед са богати, а други - наистина. Едни наглед са учени, други - наистина. Едни наглед са здрави, други - наистина, И тоя, който наистина е богат и знаещ и здрав, той се познава веднага, щом го туриш на работа.

Истинското, което не е само наглед злато, не хваща ръжда и не гори от огън. И онзи, който ще учи децата от четвърто отделение, много повече трябва да знае.

Водачът трябва да е нещо повече от тоя, когото води. И стадото овци ги води овен, и чердата говеда - бик. А за техния живот се грижат не те - водачите, а човек - господарят. Та помнете - и вие имате или си избирате водачи - но има и водачи, които наистина водят и пазят стадата, но не са човеци.

Водачът народен трябва да е като чешма - и ако е с хубава вода, събират се много да пият от нея. Но чешмата от себе си ли тече?

Свързана е тя с нещо - отнякъде й иде водата - извор има. И докато тече тая вода, дотогава е чешма - ходят при нея и търсят я. Пресъхне ли - никой се не отбива.

И народният водач като чешма трябва да бъде - извор да има - отнякъде, от чист извор да черпи - на хората да дава. А няма по-чист извор от обичта към всички хора.

 

 

Вървиш из полето, гледаш далеч някъде трен хвърчи - наглед сам, машина пуши, шуми... Но там има машинист, огняр - разумни същества, сила - пара, разписание, което определя кога, къде да се бави и как да върви.

 

 

Стр. 149/1036

 

 

 

Животът на такъв трен прилича: наглед като че ли сам върви, но в него има машинист, огняр и пътници - ний сами.

Народният водач е там помощник, разумен помощник на Великия машинист, за когото често хората нито мислят... Народният водач трябва да знае, че някога е като раздавач - раздавач на добрини за народа. Но както раздавачът не може да дава чуждите писма на своите бащи, майка и братя, а на адреса точно, така и той трябва добре да разбира всекиму каквото трябва да раздава, а не по хатър.

Разсъдлив, разумен трябва да бъде.

Най-после народният водач трябва да знае, че не може един музикант да свири както си иска в оркестъра, само защото бил роднина на капелмай-стора... Такива глупави музиканти животът ги изхвърля.

 

И всички партизани, които мислят, че седят над законите, които сами са писали, а от народа искат да ги изпълнява, отиват по пътя, на края на който ги чака пропаст.

 

И тъй, когато дойдат тия, които ще искат да ви стават водачи, питайте ги: чешми ли са; свързани с извор или са само една чашка водица; раздавали ли са я? Знаят ли да четат адресите точно - справедливоли са раздавали писмата, или по хатър; и най-после, знаят ли да свирят разумно, т. е. да говорят както говори човек, когато обича всичките свои братя и съграждани еднакво и да прилага самият той това, което говори - ако са такива, гласувайте за тях.

 

С братски поздрав:

 

 

Любомир

 

София, 11.11.1930 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×