30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

[Dobro]

Драги братя,

 

 

(В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 2)

 

 

 

„Някои казват: аз трябва да мисля и после да правя добро! Казвам: Първом трябва да правите добро и после да мислите. Но без живота нито можете да мислите, нито можете добро да правите.”

 

Животът от всичко е най-важен. Но имаме разни видове живот. И вълкът живее, и човек живее

- но има разлика в техния живот, И колкото тая разлика е по-голяма, толкова човек е по-човек. Засега тя е тъй малка, че понякога даже смятат, че голяма мъдрост са казали, като повтарят: човек за човека е вълк!

Да, това е така - така е било някога, когато латинците, римляните са го казали, защото за тях е било така - основателите на Рим - Ромул и Рем, според преданието са били отгледани от вълчица. Доени, откърмени с нейно мляко, израсли с вълците - и останали с вълчия закон: можеш ли, силен ли си - това е и твоето право!

 

 

И Ромул приложи това „право” най-напред към брата си - той уби брата си! Рим стана велик някога чрез убийства и насилия - той завладя света все с това разбиране, че силата е правото. И загина, загуби се, пропадна, остана само като възпоменание в историческите книги. Но хората малка поука почерпаха от неговия живот.

 

Дойде Христос, донесе принципите на Любовта, на братство между хората - и ний всинца уж станахме християни, а то само по име - и нашите сегашни закони са въз основа на „римското право”... Онова право, което, след като бе прилагано стотици години и даде своите резултати за своето време - време на езичниците, сега, след идването на Христа, след като всинца сме станали християни - се явява като ужасен атавизъм, ненужна старина, за които няма никакво извинение.

Не може да има две мерки, два вида закони в една страна - или Христос е Господ и знае какво е говорил и заповядвал - и ний трябва да приемем Неговите закони за основа на всички свои закони В християнската държава, или да се признае открито, че ние сме още езичници и да почнат тия, на които е дадено и познават християнството, с думи и дела да „покръстят” наново народа ни.

 

Със старите разбирания ние можем да имаме само дни на скърби, болести, нещастия, преследвания, убийства.

С новото учение, новото разбиране ние ще имаме радост, човещина, братство, а без това нашето и бъдещето на всички народи ще бъде ужасно: кървави войни, братоубийства, преследвания, измъчвания от немотия и мизерия.

Помислете това, което не разбирате - питайте тия, които разбират - те ще ви кажат - но не живейте вече така, както сте живели досега, защото смърт и нещастия ви дебнат като сянка след всяка ваша крачка. Искайте да царува Христос, Любовта, братството над нас, а не насилието, лъжата, убийствата.

 

Смели бъдете - искайте, и ще ви се даде!

С братски поздрав:

 

 

Любомир

 

 

 

Стр. 153/1036