1. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г. Извор Махабур, 8 ч сутринта

[Ани]

Елена Хаджи Григорова

III.

Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм

1932 г.

(От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

1. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г. Извор Махабур, 8 ч сутринта

Тая сутрин ви казах 36 изречения - 36 беседи. 36 семенца, които могат да се развият; 36 градини.

Когато хората мислят добре, живеят добре, ангелите се радват.

Човек скърби за това, за което трябваше да се радва. Скръбта на човека е дадена за радост. А радостта му е дадена за изпитание. Защото, като му я отнемат, той скърби, а пък като отнемат скръбта, идва радостта.

Скръбта е една радост; скръбта е една добродетел, облечена в работни дрехи. Впряга те на работа. Тя те кара да работиш. Ти казваш: „Какъв е този господар? Той съвсем ни измъчи!" Когато човек казва, че много е страдал, това означава, че малко са му платили. А когато каже, че малко е страдал, значи много са му платили.

Ако не мислите така, вие никога не можете да избегнете противоречията в живота. Представете си сега, че Бог носи страданията и греховете на целия свят. Какво ще кажете? Ще кажете: „Той е Господ." Че ако Той носи страданията и работи, то и вие ще работите. Казва се: „Отец Ми работи и вие ще работите." Тая е голяма работа. А който не разбира, го нарича скръб. Това, което човек не разбира, е скръб, а това, което човек разбира, е радост. Нали двама души като не се разбират, скърбят, а като се разбират, се радват.

Това, което не остарява, е дрехата на Любовта. Това, на което краската не се изменя, е дрехата на Мъдростта. А това, което не губи ценността си - това е дрехата на Истината.

Това са чисти истини от извора. Вода, която се сгрява и която изстива, това не е вода. Водата, която ни се сгрява, нито изстива, е вода.

Това са коментари на туй, което казах тази сутрин на хълма. Ще ги държите отделно.

Дайте на човека най-хубавата храна и ако той не я е сдъвкал, веднага ще му стане зле на стомаха. Дисхармонията на стомаха седи в това, че храната не е сдъвкана добре. Човек възприема една идея. Трябва да я разбере. Да сдъвкаш - това значи да разбереш добре.

Тази е формулата: Това, което се сее, е радост. Това, което не никне, е скръб. Това, което се жъне, е знание.