Jump to content

8. Беседа от Учителя на 19.VII.1932 г., 5 1/2 ч сутринта


Recommended Posts

8. Беседа от Учителя на 19.VII.1932 г., 5 1/2 ч сутринта

Първото слово на Учителя през това лято (1932 г.), 19.VII.1932 г., 5 1/24 сутр.[1]

Рила - Изгрева

Силното и слабото

При изгрев слънце.
„В начало бе Словото"
Добрата молитва
Учителят каза: Да си обърнем гърбовете на слънцето и да концентрираме ума си върху слънчевата енергия. Да мислим, че тя е енергия на живота. Да не мислим за нищо земно и същевременно да правим дълбоки, плавни вдишвания. (15 минути.) След това се събрахме около Учителя и Той държа следната беседа:
Ще ви кажа две неща, които трябва да знаете: Това, което в началото е слабо, в края е силно, а това, което в началото е силно, в края става слабо. Ако ви зададат една такава тема, как ще я разберете и развиете?
Второто положение: Доброто в началото не е свободно, ограничено е. Всеки, който прави добро в началото, не е свободен, но като направиш добро, ставаш свободен. Следователно в началото на доброто свобода няма, а в края има. Законът е обратен за греха и за злото. В началото, преди да направиш греха, си свободен, но като направиш злото, ти изгубваш свободата си. Следова­телно това, в което губиш свободата си, е зло. А това, в което придобиваш свободата си, е добро.
Тези положения са верни. Човек зависи от онези верни положения, които има. Той не може да има каквито и [да] е вярвания, защото ако една тръба е запушена, то не може да минава водата през нея. А защо ти е една тръба, през която водата едва тече или не минава? И самата тръба трябва да е свободна и никакви утайки не трябва да има. Следователно човешкият ум не трябва да е запушен от никаква кал, от никакви заблуждения. Всяко посторонно желание, крива мисъл, крива постъпка е кал, която запушва мисълта, сърцето и всички благородни пориви, които човек има. Най-първо човек трябва да се освободи от калта си. Сега, за да се освободи от калта си, има само един начин и той е следният: трябва да познаем Бога. В какво седи познаването на Бога? Познава­нето на Бога стои в това: ще почувствуваме любовта на Бога. А като почувству­ваме любовта на Бога, в нас ще дойде животът, а като дойде животът, ще наме­рим пътя, а като намерим пътя, там ще намерим истината, а като намерим исти­ната, ние ще имаме единния живот. Познаването на Бога е да възприемем Него­вата любов. За да познаете, че сте възприели любовта, трябва да дойде животът. А щом дойде животът, ще има растеж, път, движение.
Сега, друго положение: Какъв е смисълът на слънцето, на изгрева, на светлината? Ако вие се греете на светлината, без да я разбирате, то никаква полза няма, но ако при всяко изгряване вие мислите да намерите Бога, да Го познавате повече, тогаз има смисъл. Като гледате днес изгрева, вие да Го по­знаете днес повече, отколкото по-рано и да възприемете повече Бож[ествена] любов и Бож[ествен] живот-тогаз от изгрева има полза. А ако не мислим така, а механически посрещнем изгрева, нищо не се ползуваш. Глухият може да има уши, но ако не слуша с тях, защо му са? Ако човек има очи, но не вижда с тях, защо му са? И ако човек има ръце, но не може да се ползува от тях, защо му са? Очите са за светлината. Всяко нещо, което човек вижда, трябва да го разбира. Зад светлината е скрит Бог - без Него не може да има светлина. Думата „светлина" произлиза от санскритската дума „сат" - значи проявеният Бог е светлина. „Сат", това е Божественото, разумното, което се е проявило, това е светлината. А пък виделината („вид", „вед") значи „зная", а това, което знаеш, като можеш да направиш, ще познаеш живота. Тогаз думите Христови имат смисъл: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Царството Божие, това е цялата вселена, всичко това, което Бог е създал. Или в най-прост смисъл казано: човек да държи Любовта, Мъдрост­та и Истината. Да търси живота, знанието, свободата.
В какво стоят погрешките на хората? Представете си, че имате един баща, който ви праща хубав хляб и при това вие напущате хубавия хляб, а ядете мухлясал хляб, зеленясал, и цял ден го глождите. И грехът в света е това - онзи, мухлясалият хляб, който го ядете. Да престанеш да грешиш - това значи да престанеш да ядеш мухлясал хляб. Да правиш добро, това значи да ядеш пресен хляб, който сега ви се изпраща. Тогаз ще кажете: „Няма да ядем развалено ястие, развалени круши, ябълки, мътна вода няма да пием, лоши думи няма да слушаме." Така като разбира човек, изчиства ума си.
Друго положение: Като се посее семето на земята, каква е целта? Всички прости хора се отличават с това, че са мързеливи, отличават се с голяма леност. Простият човек е всякога мързелив. Щом се наяде, той цял ден спи, не работи, не се моли, нито мисли, само понякога плаче, когато се намери на зор. Мързелът е за невежите, учението е за учениците, а работата е за посветените хора, които разбират. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият човек работи.
Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; а щом работиш, добър си. Не работиш ли, не си добър; не се ли трудиш, не си ученик; а щом си мързе­лив, прост си. Тогаз казваш: как ще излекуваш мързела си? Ще почнеш да учиш! Казваш: „Сега искам да работя." Тогаз какво остава да правиш? Посветен трябва да бъдеш! Значи светлина трябва да имаш. Семето най-първо стои в спокойно състояние. Мързеливият ще остави семето и ще каже: „Каквото ще да прави." Ученикът ще му тури малко пръст и ще каже: „Да прави каквото иска!" Когато семето е отгоре, мързеливият го е турил. Когато семето е в земята, ученикът го е турил, а когато расте, посветеният го гледа и полива. Значи една мисъл трябва да се посее и трябва да расте. И в човека има три състояния: Когато животът няма смисъл, мързеливият те е турил някъде. Казваш: „Мъчнотии имам, непоносим е животът ми" - ученикът е дошъл и е турил малко пръст отгоре ти. Казваш: „Почвам да раста" - тогаз имаш светлина. Като расте човек, ще дойде в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината е знанието, мъдростта, а топлината е любовта. Когато дойде топлината, имайте предвид, знайте, че Божията любов действува. А когато дойде светлината, ще знаете, че действува Божията мъдрост. Всички хора са носители на Божественото дотолко­ва, доколкото те разбират." Някой път и хората се запушват. Имате прозорец. Някой път и прозорецът се запрашва и нищо не се вижда навън. Трябва да го изчистите.
Позволено е сега само 5 минути да ви говоря.
Това ще ви бъде настолна реч.
-------------

Записки на Елена Хаджи Григорова. Отбелязаните със звездичка беседи от този раздел са отпечатани в томчето „Ценното из книгата на великия живот", С., 1932 г., редак­тирани. (Бел. М.И.)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...