Jump to content

1930_05_14 Добрият ден


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ДОБРИЯТ ДЕН

Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълния живот.

Всички хора се стремят към нов живот, към нов морал. За да постигнат своите стремежи, те се нуждаят от няколко основни идеи, които да прилагат във всекидневния си живот. Ако продължават да живеят по стар начин, със стари разбирания, те нищо няма да постигнат. Реката тече в посока, каквато и е дадена; заекът бяга според устройството на тялото си; птицата хвърчи според условията, които и са дадени. Обаче, човек, който е подложен на развитие, не може да живее по един и същи начин. Животът му е подложен на постоянни промени. Докато детето е малко, родителите му го носят на ръце. После то започва да пълзи, пристъпва бавно, докато един ден се изправя на краката си и започва свободно да ходи. Човек минава през същите фази и в духовния си живот: в първо време го носят на ръце, после започва да пълзи, и щом краката му заякнат, той ходи вече самостоятелно. За да запази своята самостоятелност и устойчивост, човек трябва да има една опорна точка, отдето да започне. Опорната точка в човека представя Божественото начало. Едно отличително свойство на това начало е неговата неизменност. Изгуби ли Божественото в себе си, човек всичко губи. Докато се държи за Божественото, като за център, човек представя кръг. Изгуби ли този център, в него става особена промяна, удължаване, вследствие на което той придобива два центъра и се превръща в елипса. Сегашният човек представя елипса, същество с два центъра, т.е. с два морала, с две посоки на живота – нагоре към Бога и надолу към земята. Когато Божественото начало в човека вземе надмощие, животът му постепенно се изменя, елипсата се приближава към кръга. Да премине човек от елипса в кръг, това значи, постепенно да реализира възможностите на Божественото начало в себе си. Всяка точка от неговия живот има право отношение към Божественото, като към централна точка, еднакво отдалечена от всички точки на окръжността. Точките на окръжността са еднакво отдалечени от центъра на кръга, но те се различават по интензивност и по възможности, които са вложени в тях.

Ако разгледате тази идея от положението на геометрията ,това е невъзможно, защото, като механически, всички точки на окръжността са еднакви. Обаче, ако всяка точка на окръжността е жива и представя човек, тогава те се различават, както се различават всички хора. Ако си представите дължината на окръжността толкова голяма, че на всяка нейна точка да застане по един човек, тя ще бъде съставена от два милиарда точки. Божественото начало в Битието ще бъде център на този голям кръг. При това положение, наистина, всяка точка на окръжността ще се отличава с различни възможности и с различна интензивност. Това виждаме навсякъде в живота: всички хора се проявяват и развиват различно. Всеки човек забелязва промяната, която става с него, но сам не може да си обясни, защо става тази промяна. Докато мисли, че е самостоятелен, независим, човек вижда, че е изложен на постоянни промени. Не е лошо, че се мени човек, но всеки ден той трябва да придобива по нещо ново и красиво. Човек може да бъде самостоятелен дотолкова, доколкото спазва отношенията си към Божественото. Наруши ли тия отношения, всяка самостоятелност изчезва. Ако човек измени отношенията си към Божественото, и Божественото изменя своите отношения към него. Не е достатъчно човек да мисли, но мисълта му трябва да бъде права. Права мисъл е тази, която се отразява върху сърцето. Всяка мисъл, която не се отразява добре върху сърцето, не е права. Сърцето е мярка за ума, а умът – за сърцето.

Като изучавате човешкия организъм, виждате четири важни уда, които го управляват: мозък, дробове, сърце и стомах. Най-тясно свързан с физическия свят е стомахът. За да поддържа своя живот, той се нуждае от човека. Човек трябва да работи и с главата, и с ръцете, и с краката си, за да го изхрани. Но и човек е в зависимост от стомаха. Ако стомахът се откаже да работи, човек ще фалира. Колкото по-горе отиваме, толкова тази зависимост се намалява. И дробовете се нуждаят от човека, но по-малко. Като диша и издиша човек, дробовете се пълнят и празнят. Средата, в която живее човек, е готова храна за дробовете. Като приемат въздуха, дробовете хранят и мозъка. Тъй щото, пряката зависимост на мозъка от човека се намалява. Но все пак, ако човек не диша, ако не приема въздух, деятелността на дробовете и на мозъка се прекратява. Сърцето, обаче, в своята деятелност е съвършено независимо от човека. То има автономно управление. Понеже е представител на Божественото начало в човека, сърцето представя държава, напълно независима и свободна. Божествените закони са написани на човешкото сърце, благодарение на което умственият и физическият свят имат отношение към него. Ако спазва тия закони, човек ще живее така, както Бог изисква. Обаче, в желанието си да завладее сърцето си, човек се е отклонил от своя нормален път на развитие. Днес всички хора се стремят към завладяване: майката и бащата искат да завладеят сърцето на децата си: момата иска да завладее сърцето на момъка; момъкът иска да завладее сърцето на момата; свещеникът иска да завладее сърцата на своите пасоми, професорът – на студентите си и т.н. Всеки иска да завладява, да печели последователи. Човек не е дошъл на земята на завладява, но е дошъл да създава правилни отношения с умовете и сърцата, с дробовете и стомаха на хората. Срещнеш ли някой гладен човек – нахрани го. Така ще си създадеш добри отношения с него на физическия свят. Ако го нахраниш с цел да го привържеш към себе си, ти си на крив път.

Значи сърцето остава автономно при всички случаи на живота. Всеки който се е опитал да завладее сърцето, т.е. Божественото в човека, се е разрушил и развратил. Тази е причината, задето и млади, и стари хора се развращават. Всеки който се е опитвал да завладее сърцето на своя ближен, е пострадвал заедно с ближния си: единият ставал на каша, а другият – на въглен. За да не изгаряте и да не ставате въглен, не се занимавайте със сърцето си. Дайте сърцата си на разположение на Бога. Той се занимава с тях. Ако искате работа, занимавайте се с умовете си, с ушите си, с очите си, с ръцете си, с краката си, с всичко, каквото пожелаете, но не и със сърцето си. Оставете сърцето си свободно! Не се месете в Божиите работи!

Съвременните хора искат да бъдат обичани. Това не е тяхна работа. Ученикът отива на училище да учи, а не да бъде обичан. Ако учи добре, учителят непременно ще го обича. Любовта е резултат. Ученикът е длъжен да учи, да възприема и обработва уроците и, щом ги обработи и приложи, учителят ще бъде доволен от него и ще го обича. Бог държи сърцето на човека в ръцете си. Той държи източниците на живота в ръцете си, защото в тях се крият тайните на Битието. В сърцето се крият източниците на живота. Ако Бог би оставил сърцето в ръцете на човека, всичко би било разрушено. Ако светът не е разрушен, причината за това е, че Бог държи сърцето на човека в ръцете си. Хората смесват любовта с чувствата. Това са две различни неща, два различни свята. Бог е господар на любовта, човек – на чувствата, а животното – на страстите. Следователно, ако оставиш да се проявяват страстите, ти си дал ход на животинското в себе си; ако проявяваш чувства, ти си дал ход на човешкото; ако проявяваш любов, ти си дал път на Бога в себе си. Той да се проявява. Любовта съдържа и мислите, и чувствата, но не е нито мисъл, нито чувство. Тя се проявява независимо от тях.

Като не се познават, хората искат да управляват сърцето си и казват, че могат да бъдат негови господари. Мислят ли така, те създават злото. Това е криво разбиране. Човек не се е научил да управлява ума си, че сърцето си ще управлява! Ако момата даде сърцето си на един момък, или момъкът даде сърцето си на една мома, ще видят, какво ще стане след една – две години. Каквото прави малкото дете с цветето, това ще направят момата и момъкът със своите сърца. Като вземе едно цвете, детето първо го мирише, радва му се, докато най-после го скъса и захвърля настрана. Какво се постига със скъсването на цветето? Нищо не се постига. Детето не знае, какъв труд, усилия и енергия е употребено за създаване на едно цветенце. Дайте една книга в ръката на детето и вижте, какво ще стане с нея. В първо време детето ще я разлиства, ще я гледа, докато започне да къса листата и един след друг. Вижте, какво прави вълкът с овцата. Първо започва да я души, после я тегли, дърпа, докато я изяде. Какво печели от това? Не само че нищо не печели, но той си създава карма с овцата, която и след хиляди години не може да изплати. Страшно е днес да наречете някого вълк! Лошо име си е създал вълкът.

И тъй, не правете опит да владеете сърцето – нито вашето, нито това на вашите ближни. Стане ли въпрос за любовта, не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на своите ближни. Любовта сама ще уреди работите си, няма защо вие да уреждате нейните работи. Трябва ли като отидете при някой цигулар, да уреждате въпроса за неговото свирене? Щом знае да свири, той взима цигулката и свири – нищо повече. Който знае да копае, той сам ще уреди работите си. Той ще вземе мотиката и ще отиде да копае. Всеки човек е център в своята работа. Следователно, любовта, като център във великия кръг на живота, урежда не само своите работи, но тя урежда работите на всички хора. Вън от този център човек не може да придобие нищо. Ще кажете, че искате да бъдете самостоятелни. Да бъдете самостоятелни, това значи, да си създадете своя вселена. Какво ще спечелите от тази вселена? Няма самостоятелни хора в света. Ако философът мисли, че е самостоятелен, той се лъже. Каква самостоятелност е тази, при която той търси друг философ, да каже няколко похвални думи за него? Някой музикант минава за самостоятелен, но и той разчита на публиката, да чуе нейното мнение. Днес светът е пълен с учени – недоучени хора, които развалят всичко. Обикновените хора са хората от народа, които не мислят, че знаят много. Обаче има талантливи хора, които постоянно живеят в спорове, в тщеславие и гордост. Понеже са културни хора, те мислят, че знаят всичко, но се лъжат. Единствената заслуга на талантливите се заключава в това, че приготвят почвата за гениалните хора. Шестата раса ще бъде раса на гениите. Седмата раса е раса на светиите. След светиите иде вече расата на Учителите. Когато мине през фазата на Учителите, човек напуща земята, напуща слънчевата система, понеже минава в друга еволюция.

Съществуват четири категории хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Обикновените и талантливите са познати на всички. Те се срещат много. Обаче, малко са гениалните и светиите, а още по-малко – Учителите. Обикновените хора възпроизвеждат онова, което гениалните и светиите казват и правят. Талантливите се отличават от обикновените по това, че дават коментарии на всичко, което са направили гениалните и светиите. Докато възпроизвеждат нещата, можете да ги слушате. Започнат ли да дават свои коментарии, стойте настрана. Гениалните хора и светиите се отличават по това, че сами творят. Талантливите са недоволните хора, а гениите и светиите са се справили с недоволството. Талантливият трябва да използва недоволството като подтик, да излезе от положението, в което се намира, да мине във фазата на гения. Той трябва да запази талантите си и да ги изяви в творчество, а не само в изпълнение.

Като ученици, вие трябва да определите отношенията си към Бога. За да направите това, вие трябва да гледате на тялото си като на уд от Божествения организъм. Гледате ли на него по този начин, вие ще го запазите от ония разрушения, на които днес е подложено. Как ще почиташ човека, ако не почиташ тялото му, т.е. къщата му, в която той живее? Какво ще кажете за онзи човек, която взима тесла и удря с нея върху добре построената, измазана и изчистена къща на своя ближен? Като разрушава къщата му, той нарушава хармонията във вътрешния живот на своя брат. Това, което той прави, не е почтено. Трябва ли да драскате върху произведенията на някой писател и да правите свои бележки и коментарии? Ако има нещо в неговите произведения, с което не сте съгласни, напишете вие нещо самостоятелно, по-хубаво от неговото, но не драскайте върху работите му.

Следователно, срещнете ли някой човек, погледнете на него, като на нещо ценно, върху което Бог е работил и продължава още да работи. Сегашният човек не е съвършен още. Той е суров материал, от който великият майстор ще изработи нещо съвършено, на което ще отдадете своето уважение и почитание. Докато Бог работи, стойте настрана. Внимавайте и учете се от Неговата работа, без никаква критика. Уважавайте тялото на човека, за да уважават и вашето. Когато хората дойдат до съзнание да уважават телата си, войните ще изчезнат. След това вече може да се очаква уважението и на сърцето на човека. Като почитате тялото на човека, което Бог е създал, вие ще почитате всичко, което Бог е създал, вие ще почитате всичко, което живее в това тяло. Хората не дават още нужната цена на Божественото. Те си играят с него, вследствие на което го развалят. Какво ще стане със статуята на великия скулптор, ако всеки, който мине край нея, си отчупи парченце за спомен? Сегашните хора – мъже и жени, нямат правилно отношение към Божественото ,поради което сами себе си рушат. Щом разрушават себе си, те разрушават и своите близки. Когото срещнете днес, виждате, че преждевременно е остарял и огрубял. Човек е изгубил онази първична девственост, с която е излязъл от рая.

За да се оправдаят, хората казват: Човек трябва да има чисто сърце. Оставете този въпрос настрана. Чистотата е Божествено качество. Само Бог може да чисти човешките сърца. Що се отнася до чистене на сърцето, никой човек досега не е могъл да го очисти. Кой чисти извора? Сам се чисти. Ще кажете, че трябва да бъдете внимателни, да не цапате извора. Не се смущавайте. Идете при извора с всичкото си уважение и почитание, напийте се от водата му, благодарете и продължете пътя си. Ще кажете, че сърцето ви е нечисто. Не говорете против Божественото. Само по себе си, по произход сърцето е чисто, но от усилията на човешкия ум да го завладее, сърцето се е наслоило. Сега то трябва да се освободи от тия външни наслоявания и примеси. Понеже сърцето принадлежи на Бога, никой не може да го завладее. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!” Всяко завладяване на чуждото води към смърт.

Като говоря за завладяване, аз нямам желание да морализирам никого, но казвам, че трябва да мислите правилно. По какво познавате правата мисъл? Правата мисъл внася живот и обновяване в човека. Христос казва: „Аз дойдох да дам живот, и то преизобилно.” Значи, любовта носи живот. Бог е Любов. Като Любов, Бог внася живот във всички живи същества. Ангелите внасят интелигентност в чувствата. Хората внасят желанията в света, а животните – страстите. Тъй щото, животът, интелигентността, желанията и страстите представят стъпала на целокупния живот.

Колкото да се говори на съвременните хора, в края на краищата те казват: Човек е грешен и непоправим, защото в грях е заченат. Да мисли човек така, това се дължи на неговите стари разбирания, на неговото непослушание. Бог каза на човека да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Защо не трябваше да яде от това дърво? Защото в него имаше нещо нечисто, което се предава на кръвта, която пък петни сърцето. Така, именно, стана. Първите хора ядоха от плодовете на забраненото дърво и опетниха сърцето си. Каквото е храната на човека, такива ще бъдат и резултатите. Затова е казано на човека да се храни с чисти мисли и чисти чувства, за да не поквари ума и сърцето си, а оттам и цялото си тяло. От храната на човека можете да съдите за неговата мисъл. Видите ли, че някой учен яде по няколко пъти на ден свинско месо, предварително можете да знаете, каква ще бъде неговата ученост.

Храната, която човек употребява, трябва да отговаря на неговата мисъл. Между човека и храната, която той употребява, трябва да има известно отношение. Той трябва да обича храната, която употребява, но и храната трябва да има разположение към него. Това наричаме ние жива храна, жив хляб. Христос казва: Аз съм живият хляб. Вие ще намерите този хляб във всички храни и плодове. Търсите ли Божественото ще го намерите и в храните и в плодовете. За да се свърже с Божественото в храната, човек трябва да яде всичко с благодарност и любов. В това се крие философията на храненето. Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпрос да яде човек разнообразна храна, но той трябва да яде с любов и да благодари на Бога за великото благо ,което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена.

Съвременните хора искат да знаят истината. Във всичко, каквото им се говори, те търсят истината. За да говори истината, човек трябва да бъде прям. Истината се изразява не само с говор, но и с движение. Всяко движение съдържа истината в себе си. Който разбира смисъла на движенията, той може да чете по тях. Като играе на хорото, младата мома има предвид някой момък. Тя тропа, върти се на една и друга страна,но има предвид момъка. Като се ожени за него, тя навежда глава, замисля се, вижда, че работата не е излязла, както очаквала. Тя е недоволна, че е тропала на хорото. Защо е недоволна? Че не е могла да реализира желанието си, както мислила.

Значи, всеки поглед, всяка усмивка, всяка сладка дума представят части от едно желание, от една определена идея. Желанието или идеята могат да бъдат благородни или неблагородни. Като съберете всички желания и идеи на човека на едно място и ги свържете в последователен ред, виждате, че те представят съзнателното или несъзнателно стремление на човека да се приближи към Цялото, към Бога. Има ли човек тази цел предвид, всичките му постъпки и отношения ще бъдат правилни Ако отношенията на човека не са правилни към Цялото, те няма да бъдат правилни и към частите. За да бъда изправен към Цялото, човек трябва да бъде благодарен за всичко, което му е дадено. Дали е болен или здрав, беден или богат, той трябва да благодари за всичко. Като благодари и за несгодите, и за неблагоприятните условия, той всеки ден ще получава по нещо ново, всеки ден ще се обновява. Ако не благодари за несгодите, той ще може да благодари и за добрите условия, които ще му се дадат. От човека се изисква да благодари още сега, в момента, а не в бъдеще. Всеки иска да бъде красив, но той трябва да отговаря на изискванията на красотата. Всеки иска да бъде обичан, но той трябва да отговаря на известни условия. Какво иска господарят от слугата? Работата. Като му работи добре, той ще го обича. Какво изисква слугата от господаря си? Да му плаща редовно. Щом му плаща редовно, той ще го обича. Любовта се явява като резултат на известни отношения.

Като ученици на Велика Школа, вие искате да работите върху себе си, да имате нови постижения. Щом е така, изберете си един ден през седмицата, през който да работите изключително с любов. Когото срещнете на пътя си, помолете се за него, поздравете го вътрешно за това, което до този момент има. Благодарете мислено на Бога за работата, която е приложил върху него. Ако видите някакъв дефект, не го съдете, защото той още не е завършена статуя. Много още има да се работи върху него. Когато не е доволен от ученика си, учителят му туря долна бележка, с което иска да му каже, че не е съвършен още. Тури ли му шесторка, учителят показва на ученика, че е доволен от него. Слабите бележки показват, че учениците вървят по стария път.

Когато се намерят пред мъчнотии, хората казват: Нашата работа се свърши вече, но да помислим за възпитанието на бъдещото поколение. Не е въпрос за бъдещото поколение. Докато живее, човек непрестанно трябва да работи. Друг някой казва, че ако в този живот не може да постигне нещо, поне в друг живот да го постигне. Щом е дошъл на земята, човек трябва още в този живот да изпълни програмата, която му е дадена. Всеки момент носи своя програма и задача. Като знаете това, не отлагайте днешната работа за утрешния ден. Ще кажете, че трябва да обмислите работата добре, да не направите някаква погрешка. И като я обмислите, пак можете да сгрешите. Кой човек не греши? Като сгрешите, ще поправите грешката си. Само Бог не греши. Единственото същество, което не греши, това е Бог. Като казвам, че човек не може без погрешки, аз не поощрявам грешките, но обръщам внимание на това, че човек не е дошъл още до съвършенството, което изключва грешките. Запример, някой казва: Днес ходих с кобилица за вода. Това изречение не е пълно – котлите липсват, но се подразбират. Кобилица без котли не може да носи вода. Както виждате ,човек говори понякога непълно, но се подразбира. От гледище на точния израз, той прави погрешки. Значи, от гледището на обикновените разбирания една човешка постъпка е права, но от по-високо гледище в нея има нещо криво, неправилно.

И тъй, колкото по-неразумен е човек, толкова повече греши. Разумният човек е досетлив, лесно се ориентира. Будно е съзнанието на разумния. Погледнете ли го само, той разбира вече, какво трябва да прави и как да го направи. Казваме за този човек, че има разумно сърце. Неговият ум се ръководи от сърцето му. Наистина, ние виждаме, че човек учи с удоволствие това, което обича. Щом не обича нещо, не може да го изучава. Значи, сърцето подтиква ума. Колкото по-разумно е сърцето, толкова по-велики са проявите на ума.

Сега, като говоря за Божественото начало в човека, нямам намерение да влагам нещо ново във вас, но обръщам вниманието ви върху това, което е вложено вече. Божественото е вложено във всеки човек. Негова задача е да работи върху себе си, да Го събуди и да се ползва от онова, което То носи в себе си. Работете върху себе си, за да се прояви у вас онова, което Бог е вложил още от създаването на човека. Дошло е време вече да го проявите. Знайте, че днешният ден е най-добрият ден за работа. Не отлагайте за друг ден. Дошло е време вече за правилно разбиране. Затова казвам: Почитайте ума на своя ближен, почитайте тялото му, благоговейте пред неговото сърце, защото Бог е в него. Щом гледате на човека така, вие ще взимате участие във всички радости и скърби. Когато някой плаче пред вас, не плачете заедно с него, но вижте, от какво се нуждае, и му помогнете. Плачът е дъждът в човека. Без дъжд няма растене. Значи, дъждът е в реда на нещата. Когато някой въздиша, не въздишайте и вие с него. Влезте в положението му и му помогнете. И въздишките са на място. Когато въздиша, човек уравновесява силите на своя организъм.

Въздишането е свързано с дълбокото дишане. Докато диша, човек живее. Престане ли да диша, той умира. Когато въздиша, човек има някаква неопределена идея. Той копнее за нещо, което не може да постигне. Той копнее за някакъв далечен идеал. Ще кажете, че въздишането е присъщо на влюбения човек. Това са стари разбирания. Когато някой чете с разположение една книга, влюбен ли е в книгата? Ще кажете, че е влюбен в автора на книгата. Авторът не е между живите хора. Тогава, как може да бъде влюбен в него? Всеки човек е книга, върху която Бог е писал и продължава да пише. Като изразява написаното, човек изявява Бога в себе си. Не трябва ли тогава да уважаваме, почитаме и обичаме човека заради свещените мисли, чувства и постъпки, които Свещеният е вложил в него? Тъй щото, като любиш човека, ти любиш Онзи, Който е скрит в него. Ако не любиш Бога, по никой начин не можеш да любиш човека. При това, вие не знаете, защо обичате един човек повече от друг. Ако бихте могли да дигнете завесата на миналото, щяхте да разберете причината на отношенията между хората.

Щом се породят известни отношения между двама души, хората наричат това любов. Те говорят за любовта, без да я познават. Колкото да се говори за любовта, никой не може да си представи, какво нещо е тя, какъв е светът, в който тя царува. Казано е в Писанието: Ние няма да умрем, но ще се изменим. Кога ще се измени човек? Когато любовта дойде в света. Тогава и умовете, и сърцата и хората ще се изменят. Нови отношения ще съществуват между тях – отношения на любов.

Сега, ще ви дам една задача на добра обхода. В продължение на три седмици определям по един ден за добра обхода към всички, които срещате. Първият ден от първата седмица ще бъде неделя. Вторият ден от втората седмица – сряда. Третият ден от третата седмица – петък. През тези три дни ще бъдете особено внимателни, с нищо да не нарушите добрата и идеална обхода. Каквото живо същество срещнете този ден на пътя си – цвете, дърво, буболечка, птица, животно, човек, ще го поздравите вътрешно, ще му отстъпите, то да мине първо, и ще го благословите в себе си, като Божие творение. Ще се стремите поне един ден през седмицата да благословите името Божие по нов начин. Този ден наричам добрият ден.

Този ден трябва да бъде за вас свещен ден. Никаква критика, никакво мнение не се позволява за този ден. Само Бог има право да се произнася за този ден. Вие ще бъдете като войници, които изпълняват своята длъжност, без да казвате мнението си. Този ден е най-добрият ден през живота ви. За да изпълните задачата си добре, вие трябва да бъдете като новородено дете, което не мисли за нищо. То се е родило в един дом, дето бащата и майката се грижат за всичко. За него всичко е наредено и предвидено. Следователно, този ден ще станете рано, преди изгряването на слънцето, и ще започнете работата си. От вас не се изисква нищо друго, освен будно съзнание, да не пропуснете някои моменти от дадената ви работа.

Проявената Божия Любов и проявената Божия Мъдрост носят пълния живот.

38. Лекция от Учителя, държана на 14 май, 1930 г. София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. Първо издание.

Издателска къща „Жануа-98“, 2008

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ДОБРИЯТ ДЕН

„Само Божията любов и само Божията мъдрост носят пълния живот.“

Има една българска поговорка, която казва: „От много глава не боли.“ Има няколко неща основни. За да имате един нов морал и да го приложите, трябват ви няколко основни идеи, които трябва да ги прилагате в ежедневния живот в себе си. Тъй както сега върви­те, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи. Реката върви, както разбира. За­екът бяга, както знае. Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия. Но понеже чо­век еволюира, развива се, върви, неговият живот постоянно се мени според условията. В ранна възраст малкото дете го носят на ръце, после пъпли по земя­та, после върви по дувара, докато добие онази стабил­ност да може да ходи.

Човек трябва да има една опорна точка, от коя­то трябва да започне. Опорната точка, това ние на­ричаме Божественото в човека. Под думата „Божест­вено“ разбираме туй, което остава винаги неизменно. То има отношение към себе си. То е една вътрешна точка. Ти всякога може да намериш точка, от която може да се ориентираш в каква посока да вървиш, ти ще се върнеш. Божественото е онова, което винаги не се мени у тебе. Ти изгубиш ли го, ще изгубиш и ума си, всичко ще изгубиш. Човек не само трябва да мисли, но трябва да ама една точка. Той може да има два центъ­ра, да е една елипса. Той може да се превърне на един кръг и да мисли, че е кръг. Кръгът има една точка, един център. Елипсата, тя е двуцентрова, значи удължаване на кръга.

Всякога, когато изгубим своето отношение, ста­ва удължаване, в някоя посока се удължава, придобива елипса. Сега човек е една елипса. Следователно той има два морала. Елипсата, това е човекът. Кръгът, това е Божественото в него. Постепенно елипсата трябва да се приравнява в кръг.

dobria_den.jpgДа кажем, вие имате една мярка, с която мерите ваши­те отношения. АВ - това е една мярка. Може вие да не вър­вите по този Божес­твен кръг. Написан от чисто механичес­ко гледище, има съв­сем друго отноше­ние. Но за обяснение. Ще се стараете този кръг да го поставите в себе си, да го живеете. С АВ вие ще мерите вашите отношения към каква да е точка на този кръг. Отношенията на А към всичките точки са равни. В този кръг всяка една точка представлява една нова възможност.

Интензивността на този кръг, точките, които образуват този кръг и възможностите, които са вло­жени в тези точки, са лични. Ако вие поставите цяло­то човечество на този кръг, цялото човечество, кое­то имаме на земята, от два милиарда хора го поста­вете в окръжността, а Божественото - в центъра, питам, всичките хора еднакво ли ще се развиват? Сле­дователно те образуват периферията на един кръг, но интензивността на всяка една точка, за да се прояви, ще бъде различна. Следователно точката А остава не­подвижна, а точката B постоянно се мени. При туй видоизменение на B във всяко помръдване или се приба­вя нещо към B, или се отнема.

Сега вие съзнавате, че във вас става известна промяна. Вие казвате, че сте божествени, Бог във вас живее, а при това се изменяте. И не може да обясните вашето изменение. Вие казвате: „Аз съм самостояте­лен човек, аз съм божествен.“ Доколко е вярно, че ти си самостоятелен? Самостоятелен дотолкова, докол­кото вашите отношения са прави с A. B - това е про­явеният живот. Барът, това е човекът, с който започ­ва Битието. Дотолкоз, доколкото неговите отноше­ния са прави, - каквито са отношенията му към A, такива ще бъдат и към другите. B:A. Щом B измени своите отношения, че образува друг един кръг около себе си, престава да мисли за Божественото в себе си, започва да нарежда други отношения, тогава В става център, има линията BC.

Следователно всичките енергии от B ще се прене­сат в C. Ако отношенията на B към A не са нормални, мислите ли, че отношенията на B към C ще бъдат нормални? Не само доколко човекът мисли, но и докол­ко неговата мисъл е права. Как ще познаете дали ми­сълта е права? Има един закон. Всяка мисъл, която реагира неправилно върху сърцето, не е права. Всяка мисъл, която правилно реагира върху сърцето, тя е пра­ва. Защото единствената мярка в човека, това е чо­вешкото сърце. Сега разбирайте, за да ви покажа от­ношенията какви са.

В човека има три отношения - главата му, сто­махът му и сърцето му. Стомахът все таки има връз­ка с външния свят. Той все таки има нещо отвън, каз­ва: „Дай ми по нещо.“ Ти ще го вземеш, ще го сдъвчеш. Той се нуждае от нас. Ние може да му влияем, може да го държим гладен. „Ако ти не слушаш, няма да ти дам да ядеш.“ Някой път и стомахът може да постъпи по същия начин. По отношение нашите дробове, по отно­шение нашия мозък косвено се нуждае, ние трябва да възприемем въздуха. Сега за стомаха ние трябва да ра­ботим с ръце, труд трябва. При дишането имаме мал­ко по-добре. Питам, храната е приготвена, но все таки дробовете имат нужда от нас. Ние този въздух трябва да го приемем и в една минута трябва да вземем два­десет пъти.

Следователно главата ще зависи донякъде от нас. Но дойдем ли до сърцето, затворено е. То не се нуждае ни от въздух, ни от храна. То е съвършено независимо, самостоятелно, автономно управление има. То е така независимо, понеже е Божествено. Една държава вън от нас. Умственият живот и физическият живот имат отношение към Божественото. И като кажем „към сърцето“, разбираме Божественото вътре в нас, ние разбираме законите на нашето сърце. Божествените закони са написани на сърцето. Ние ще имаме правилно разбиране на живота, ще може да живеем, както Бог изисква. Но понеже човек е напуснал своето нормално развитие, иска да завлада своето сърце, не разбира. Май­ката иска да завлада сърцето на дъщерята и сина. Ба­щата иска да завлада сърцето на сина и на дъщерята. Някой млад момък иска да завлада сърцето на момата. Момата иска да завлада сърцето на момъка. Свещени­кът иска да завлада сърцето на своите слушатели. Го­ворителят, професорът иска да завлада, да ги вземе на страната си.

Това е крива философия. Трябва ние да образуваме отношения. Ние не сме пратени да завладаме, но да образуваме правилни отношения, да образуваш отно­шения с умовете на хората, с техния стомах, с техни­те бели дробове. Гладен е човекът - нахрани го, ако искаш добри отношения. Ако ти го нахраниш, за да го привържеш, за да завладаш неговото сърце, ти си на крива посока. Сърцето при всички условия остава авто­номно. Онзи, който се опитва да завлада Божественото, той се разрушава. Развращаването на хората про­изтича от туй. Щом ти позволиш един човек да завлада сърцето ти, ти се развращаваш. Тази е причината, че се развращават и млади, и стари. Даже някой стар дядо има, който се разваля. Даже светии, които са живе­ли двадесет години в пустинята, са се развращавали. Оставят една жена да му завлада сърцето, той оставя пущинака, облече се хубаво, с връзка, онази мома завла­да сърцето му, отиде този човек, а при това и момата се разваля. Всеки, който завлада друг - единият става на каша, а другият става на въглен. Защото клечката, която запаля, тя произвежда един ефект, но и тя изга­ря, става на въглен. Всеки, който се опита по същия закон да завлада, и той като клечката става на въглен, изгаря.

То е по отношение на Божествения закон. Затуй ние казваме: остави сърцето, не се занимавай със сър­цето. Оставете вашите сърца свободни, Господ да се занимава. Занимавайте се с вашите умове, с вашия сто­мах, с волята. Стомахът, волята, с всичко може да се занимаваш, с ушите, с краката, с ръцете, с космите - с всичко се занимавайте, но оставете сърцето си свободно. Вие отивате да се месите в Божествените ра­боти, които не са ни в клин, ни в ръкав.

Седи някой, казва: „Някой да ме обича.“ То не е твоя работа. Ти не отиваш в училището да те обича професорът, но отиваш да те учи. Ти като учиш, този професор ще те обича. Че как ти отиваш да вършиш любовни работи с професора? Любовта е резултат. Ти да учиш. Следователно онова, което учителят ти пре­даде, след като станеш способен да работиш върху своя ум, този професор ще те обича. Аз разбирам - А трябва да има отношение към B.

Бог държи тайните на живота, там са източни­ците на живота. Ако Бог би оставил сърцето в наши­те ръце, всичко щеше да е изгубено. В сърцето са из­точниците на живота. Благодарение, че Той държи нашето сърце, че всичко е спасено. Следователно, щом се учиш, щом се стремиш да живееш - да мислиш - да живееш, значи да мислиш - ти вървиш в правата посока.

Аз казвам, оставете вашите чувства. Да любиш, това е качество на Бога. Да чувстваш, това е качес­тво на човека. Да имаш страсти, това е качество на животните. Следователно, ако имаш страсти, ти си животно. Ако имаш чувства, ти си човек. Ако любиш, то е работа на Бога. Чувствата, то е процес на ума. Ти предполагаш, чувства имаш, мислиш. Любовта е не­що непосредно. Тя не изисква никаква мисъл. Не че няма никаква мисъл в нея. Ти ако остане с мислите да про­изведеш любов, тя отиде. Любовта носи мисълта със себе си.

Казвам сега, злото произтича от онези криви раз­бирания, че ние искаме да управляваме сърцето си. Ние още с ума не сме се научили да се справяме, как ще влезем със своето сърце? Питам, онези от вас, които имат опитност, направете един опит. Дайте на кой да е момък една млада мома и на една мома дайте сърце­то на един момък, ще видите след една година какво ще направи момъкът с момата. Той след една година ще направи същото, ако дадете на едно малко дете едно цвете. То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса. И той ще направи същото. След като се скъса това цвете, какво се постига? Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цве­те? Или дайте на едно дете една книга. То ще я разгле­да, после ще вземе да отделя листовете. Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овца­та - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овца­та. Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга. Но какво става с вълка, след като изяде овцата? Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище. Ако в света има нещо най-лошо, то е да те нарекат вълк.

Сега онова разбиране във вас, онази вътрешна фи­лософия. Щом реагирате върху вашето сърце, щом ре­агирате върху сърцата на хората, вие ще създадете злото в себе си. Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите. Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората. Когато хората оти­ват да уреждат любовни работи, те създават една ка­ша. Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил? Кажете ми, дайте ми един пример. Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него? Цигуларят ще уре­ди работите, ако знае да свири. Онзи, който копае, ще уреди работите, ако знае да копае.

Как ще уредите любовните работи, защото лю­бовта е отвътре. Тя е център. Любовта е център на всичко. Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием? Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш сво­ята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да ста­на силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самосто­ятелен.“ Вярно ли е? Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, ко­ето той е писал. Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляс­ка, да му покаже своето одобрение. Питам тогава, де е неговата самостоятелност? Може да го критику­ват, може да кажат, не е тъй.

Сега, талантливите хора са, които развалят све­та. Обикновените хора, това е народът. Талантливи­те хора, това са културните хора, всичките талант­ливи хора. Между талантливите хора са всичките спо­рове, тщеславие, гордост. Казва, даровит човек. Все таланти говорят. Някои талантливи хора, има наис­тина таланти, но някои приготовляват почва на гени­алните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора. Седмата раса ще бъде на све­тиите. След седмата ще дойдат учителите. Щом дой­дат учителите, ние ще напуснем земята, ще напуснем Слънчевата система, понеже учителите спадат към друга една еволюция.

Сега остават два етапа - талантливият и гени­ят. Геният твори в себе си. Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворе­ния, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора. Христос казва: „Каквото ви ка­жат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител. Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го. Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте. По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи. Но какво­то четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги. Но рекат ли да ви дават коментарии, ти върви и ходи по своята работа.

Казвам, всички вие сте талантливи хора. Когато двама души се карат, те са талантливи. Признак за талантите е караницата. Казва: „За какво ме мисли­те?!“ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив. „Как тъй? Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението. Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений. Но трябва да минеш в реда на гениалните хора. Затуй в нас има недоволство. Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот. Ще кажеш: „Как?“ Талантливият трябва да бъде носител на гени­алния, не да унищожи таланта. Обикновеният живот и той е намясто.

Казвам сега, отношенията към Бога какви тряб­ва да бъдат? Ние не мислим, че в човешкото тяло има нещо Божествено. Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено. Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме. Смърт разрушава Божест­веното. Божественото трябва постоянно да пресъзда­ва. Бог трябва да възстановява реда и порядъка. Бор­бата е чисто на физическото поле.

Питам, ако ти не почиташ тялото на един човек, как ще почиташ самия човек? Ако идеш при един човек с една тесла, къщата на когото е хубаво направена, замазана, вземеш, с теслата накълцаш-накълцаш - пи­там, туй почтено ли е към този човек, който живее в къщата? Или ако вие имате книгата на един писател, която той написал. Вземете, върху това, което той написал, задраснете, направите свои забележки, питам, туй намясто ли е? Не.

Та най-първо, трябва да се стремите за бъдеще, като видите един човек, да знаете, че при тази форма Бог е работил. И още работи. Вие ще кажете, той не е съвършен човекът. Много добре. Онази завършена ма­са, която е полирована, майстор е работил, тя струва пари, почитание и уважение. Онези дъски, които още не са сглобени, ти ги гледащ, подритваш ги, не ги почи­таш. Онзи големият майстор, като дойде, ще направи много по-хубава маса от тази, на която ти сега даваш почитание и уважение.

Като дойде Божественото, работници има, ще направят един гениален човек. От това разбиране - остави го, там Бог работи. Стой малко настрана от Божествената работа. Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето. Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат. Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето. Каз­вам сега за хората. Къде е човекът тогава? Почитание към онова, което Бог е създал. Ако един скулптор ра­боти десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, как­во ще остане от нея? Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят. Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубаво­то и красивото в себе си. Жената разваля мъжа и мъ­жът разваля жената, тялото й развалят. Жената раз­валя на мъжа тялото. Мъжът разваля на жената тя­лото. И млади, и стари - всички се развалят. Това е неморалното в света. Като погледнеш тия хора, нав­сякъде ще видиш едно разкапване.

Казват, Господ казал човек да има чисто сърце. Оставете сърцето. Чистотата не е от нас. Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто? Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога. Чистото сърце се дължи на Бога. Онзи извор, който извира, сам се чисти. Ама аз да не петня извора. Няма какво да мисля за извора. Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвър­лям нечистотии в извора. Тогава, ако ти в своето сър­це... Казва, нечисто сърце. Защо петниш Божествено­то в себе си? Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено. Туй наслоение на сърцето се разби­ра винаги онова наше усилие чрез ума да завладеем сър­цето. Там е всичкият разврат.

Питам, ако завладаш сърцето си, какво ще доби­еш? Да допуснем, че някой човек завлада сърцето си, какво ще добие? Ще добие смърт. Сега практически туй вие ще го разберете като морал. Искам да ви по­кажа, че вие по един стар навик не мислите правилно. Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно. Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви счи­там всички лениви. Туй, което аз зная, аз го прилагам. Казвате: „Учителят какво се занимава с такива рабо­ти, нека се занимава светът.“ Господ, който създаде земята, слънцето да изгрява, звездите, растенията, ко­ито растат, бръмбарите, които ровят земята, ти на­учи ли тази книга? Мислите, че аз като ви говоря тук, то е Учителят сега. Мислите ли, че е Учителят? По какво ме познавате? Един Учител се познава само по това - Учителят всякога внася живот. Внася ли живот, има Учител. Не внася ли живот, няма Учител. Той не внася едно настроение на мисълта - това не е никакъв Учител.

Христос казва: „Аз дойдох да дам живот.“ Да се внесе животът. Изявяването на любовта се изразява в това, че тя носи живот. Какво е Божественото нача­ло? Бог, когато дойде в света, той внася живот. Когато ангелите дойдат, те ще внесат интелигентността в чувствата. Когато човек дойде, то са неговите жела­ния. Когато животните дойдат, то са техните страс­ти. Това са степени на един и същ живот. Сега тъй като ви говоря, някои от вас мислят постарому, понеже са свикнали да мислят, че човек е грешен. Грешен е в сво­ите схващания. Когато Бог създаде човека, каза му: „От туй дърво да не ядеш!“ Понеже чрез яденето, косвено чрез кръвта, може да се опетни сърцето. Яденето, хра­ната чрез стомаха може да опетни сърцето. Понеже тази храна, която се смила, ще се превърне на един сок, ще се върне към сърцето като кръв, ако тази кръв не е чиста, сърцето ще се опетни. Този е процесът.

Човек трябва да тури здрава храна в стомаха. Следователно тогава сърцето ще действа нормално. Законът какъв е? Ако твоята мисъл е неправилна, ще бъде неправилна и храната, не може да направиш един истински избор на храната. Каквото мислиш, такава ще бъде и храната. Гледайте един човек с какво се храни, ще знаете напълно неговата мисъл. Един професор, който всеки ден яде опечени кокошки - знаете ли какво е опе­чена кокошка? Заклана, опечена, зачервена, опечена на огън на пиростия. Яли ли сте такава кокошка? Няма някой от вас, който да не е ял опечена кокошка в ми­налото прераждане. Все от опечени кокошки страдате.

Сега да видим онова, което е правилно. Според онази дадената форма на мисълта ти ще избереш сво­ята храна. Тази храна, която ти избираш, тя трябва да има отношение към тебе, тази храна ти трябва да обичаш, и храната да те обича. Живата храна е, която носи живота. Христос казва: „Аз съм живият хляб.“ Във всичките житни зрънца, в царевицата, в плодовете Бо­жественото начало е вътре. Ако ти с голямо благого­вение хванеш една череша, да държиш тази череша и да благодариш, че ти дала живота си, ти благодари на Бога за това. Ти благодари за една череша, че то е една велика философия на живота. Какво е яденето? Ако веднъж в живота си вие бихте яли по този начин, щеше да има голяма разлика, голяма радост.

Печените работи, това е човешко, не е Божест­вено. Картошки накълцани, после с масълце, после с яйца, после брашно турено, в тигана опържено, казва: „Много хубаво е това нещо.“ Ама след няколко време започнеш да се превиваш, казва: „Не зная какво ми ста­на.“ Кой от вас не е имал тази опитност? Цялата вечер се обръщаш, пържените работи са причина. Ако ти ядеш ябълки, круши, картофи варени, ти ще спиш като дете тихо и спокойно, в ума си ще имаш светла мисъл. Ако си ученик, веднага в два-три часа ще научиш уроците си. А пък сега учиш, учиш - изгубиш мисълта си. Кюфтетата вътре, онази спаначената чорба, онези италиански макарони. Аз съм против прекалености, за­щото без макарони още по-лошо. С тях е лошо, но без тях е още по-лошо. Не съм и да не ядете. Но казвам, има нещо по-хубаво от макароните.

Главната ми мисъл, аз искам да бъда прям. Аз оби­чам прямотата. В говора обичам прямота и истина. Какво разбирам под истина? Онази мома играе на хоро­то, гледа онзи момък. Защо прави тия движения? Тия движения са да го придобие, тя тропа, но все поглежда. Вие се смеете, но каква е целта на момата и на момъка? Щом като момата го придобие, тя седи, подпряла гла­вата си, умислена. Тя тропала е, но не придоби, излъгана е. Тя мисли, че видя нещо ценно, но сега вижда, че не върви тази работа, недоволна е от тропането.

Та казвам, сега да обясня. Всяко едно движение, то е част на едно желание. Искаш да постигнеш едно же­лание, ще се усмихнеш, ще се засмееш, ще кажеш някак­ва сладка дума, ще направиш движение, но всички тези са части, които съставляват едно цяло, една идея, прес­ледваме нещо. Тази идея може да бъде благородна, може да бъде и неблагородна. Следователно ние в живота си се стремим да живеем добре, ние искаме да се прибли­жим към целта. Бог е целта. Каквито и постъпки да направим, ако имаме пред себе си тази цел, всичките ни постъпки ще бъдат прави. Обаче, ако моите отношения към А са неправилни, тогава всичките твои постъпки нямат съпоставяне с целта, те съставляват нещо анормално. Тогава и частите няма да бъдат правилни. За­виси как гледаме. Като станеш, казваш: Какво съм аз? Благодаря ти, Господи, за тялото, което си ми дал. В туй тяло може да живея. Ако беше ми дал един хилав стомах, едно хилаво тяло, един хилав ум, ако краката не държаха, ако очите ми не можеха да виждат. Благо­даря ти, че всичко туй си ми дал.

Ти седиш, очакваш нещо за в бъдеще. Ти имаш всичко. Бъдещето и възможностите ще дойдат. Защо­то в твоя организъм Бог е вложил, за в бъдеще има някои нови работи. Той ще приложи в твоя мозък. Той всеки ден прилага. Ти за в бъдеще ще видиш - той и за твоите чувства ще приложи. Но ако туй, което сега имаш, ти не признаваш, ти не благодариш, питам то­гава, и новото, като дойде, как ще благодариш?

Красивото е вие сега да бъдете благодарни. Ние ставаме и казваме - не сме красиви. В какво седи кра­сотата? Вие казвате: „Искам някой да ни обича.“ За да ви обича някой, има два начина. Трябва да бъдете човек със светъл ум, да мислите правилно, после, каквото кажете, да го направите. Когато идвате, точни да бъ­дете. Когато обещаваш, кажи: чакай да си помисля мал­ко. Понеже искаш да извърша нещо заради вас, чакай да си помисля малко дали съм в състояние да го направя. Аз ще ви обещая, но ако не съм в състояние да го нап­равя, защо тогава ще обещавам туй, което не мога да го направя? Аз може да го обещая, но няма да го нап­равя. Тогава вие ще си съставите лошо мнение за мене, ще си разваля отношенията. Затуй остави приятеля да помисли малко, остави слугата да помисли малко, преди да започне своята работа. Когато слугата дойде при господаря си, какво иска господарят от него? Слугата да го обича? Първото нещо, което господарят изисква от слугата, е работа, хубава работа. Отпосле иде лю­бовта. Когато слугата иде при господаря си, какво ис­ка? Да му плати хубаво. Отпосле любовта ще дойде. Господарю, много те обичам, ти си много добър човек. Не, не той е много добър човек, но ти ще платиш за чувствата си. Туй е важното. Аз ще видя ти как пла­щаш. Не как говориш, не да видя само, че хубаво гово­риш, но да видя хубавите дела, да прилагаш.

Човек се познава по две неща, два полюса. А - то е човекът. В - какво извършва. Следователно, щом аз кажа нещо, тогава, каквото извършвам, то е човекът. Ако вие го извършите, и аз го извърша - тогава отно­шенията всякога ще бъдат правилни.

Та сега между вас, тъй досега сте вървели. Не да турите един кръст, но поне направете си поне един ден в седмицата да живеете по новия начин. Като срещне­те един брат, ще се помолите, ще кажете: „Много се радвам, че ви срещам.“ Срещнете някоя сестра, ще се поклоните. Аз не искам лицеприятно. Направи това в себе си. Ти срещнеш Господа, усмихнеш се, и Господ ще ти се усмихне. Като се изправиш пред тази статуя, казваш: „Хубава идея имал този художник, хубава е та­зи статуя.“ Срещнеш един човек - идея има. Има де­фект, не е довършена картината още. Този човек има дефекти, но Господ работи още, хубав ще стане. Гос­под работи там. Ти ще поздравиш него и който рабо­ти. Господ ще знае, че ти имаш уважение и почитание към Бога. Такава е важна книгата на живота. Учите­лят, след като дал един добър урок, извади тефтерче­то, някой път учителят пита ученика и пише.

Имаше един учител във Варненската гимназия по математика, предаваше по алгебра. Казва: „Хм, какво да ти пиша?“ Държи тефтерчето. „Единица заслужа­ваш.“ Но пише 6. Той, ученикът, трепери, учителят казва: „Единица ще ти пиша.“ После види на срока - 6. Той ще го сплаши, ще тури 6, ще се усмихне.

Сега Господ пише в книгата на живота. Ако ти си отговорил, тъй както трябва, бележката на срока ще бъде 6. Ако си минал тъй, по стария начин както вър­вите, ще имате старите резултати.

Сега казвате: как ще се възпита бъдещото поко­ление? На въпроса за бъдещото поколение. Казва, вто­ри път като дойда, като се преродя. Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност. Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви. Давам ви на вас две възможности. Отношенията ви към Бога да бъдат правилни. Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш. Тогава мини от види­мото към невидимото. Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения. Ако забележиш някой де­фект, не бързай да правиш заключение. Може да кажеш - има нещо осмислено. Може да няма нещо осмислено, те са възможности. После, коригирай се всякога. Че човек може да направи погрешка. Че кой от вас не пра­ви погрешка?

Красивото на човека не е човек да прави погрешки. Онзи, който иска да не прави погрешки, то е качес­тво на Бога. Единственото същество, което не прави погрешки, то е Бог. Под него надолу всички правят погрешки. В един милион години ще направи една пог­решка. Като живее десет милиона години, ще направи десет погрешки. Като живее, няколко милиарда години, ще направи няколко милиарда погрешки.

С туй не искаме да се извиняваме. Погрешката произтича от съвсем други причини. За какво се допуща, например? Дайте ми едно предложение. Ходих с кобилица за бода. Право ли е туй предложение? Ходиш с кобилица, а разбираш котлите. Но ако разбираш ко­билица без котли, предложението не е правилно. Има нещо, което липсва. Има нещо, което не е писано. Защо­то кобилицата не се ражда с котлите. Котлите може да бъдат и без кобилица. Но когато кажем: ходих с ко­билица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме. Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода. Ходих с котли - то е право, но не го казват така. Светията се подпира на паче перо. Какво подразбират? Право ли е? Неговият кредит е колкото недяланите трески. Значи какъв е неговият кредит? Морално значение.

Но сега остава онази правата мисъл вътре. Разумен човек е този, който, веднъж като го погледнеш и той като те погледне, разбирате се, схватлив е от малко. Един чо­век, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден. Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човеш­кия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума. Туй, което човек обича, учи. Туй, което човек не обича, не може да го учи. Не е учен, който ръководи сърцето си. Сърцето е, което подбужда ума и всичките елементи, ко­ито Господ е вложил в нас.

Сега аз говоря за неща вложени. Не искам да вло­жи, но аз искам да събудя туй, което Бог е вложил. Вие го имате туй Божественото. Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас. Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне. Тогава ще имате едно ново разбиране за живо­та. Казвате, Учителят каза една нова мисъл. Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви. Казвам, сега е дошло, не отлагай. Казвате: „Дали е дошло времето?“ Времето е дошло да имат хората едно правилно разби­ране. Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там. Всич­ко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш. Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд. Казвам, то е в реда на нещата. Че някой възди­ша, казвам, то е в реда на нещата. Аз бих желал, кога­то някой въздиша, че то е уравновесяване. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре. Нека въздиша. От въз­дишка никой не е умрял. Когато престават да възди­шат, тогава умират.

Разбирайте всичките неща в дадения случай. Ко­гато човек въздиша, може да има някаква мисъл. Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат. Труди се човек. Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум. Че въз­диша, има си някой идеал. Видял някоя жена в далечно­то минало, играела някаква роля, видял тази жена, въз­диша. Някой казва, влюбил се в някоя мома. Оставете тия стари вярвания. Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя? Чета Исая, влюбя се в него. Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам. Аз обичам тази книга. Човек е една книга, в която Бог се проявява. Виждам човека, чета един лист. Обичам книгата, дър­жа я свещена, понеже онзи, който я писал, е свещен.

Ако нямаме свещени чувства към Бога, ние и дру­гите не може да почитаме и уважаваме. Когато срещ­неш един човек, в когото може да се влюбиш, зад човека любиш нещо, почитай това чувство за свещено. Ти не знаеш историята, какво е далечното минало. То е сега, което се развива в живота. Нека остане в ума ти нещо, което не може да изясниш. Не считай туй нещо, не си туряй в ума изопачен образ.

Казва, знаеш ли какво нещо е любовта? Вие даже още не сте надзърнали какво нещо е любовта. Вие сте чувствали. Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето лю­бовта царува. Сега чувствате, имате стремежи, има­те желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Когато дойде любовта в света, тя ще вне­се живота, ще проникне в нашата воля. То и целият свят, и всичките хора ще се изменят. Умовете ще се променят, отношенията без никакви усилия ще дойдат. Но тогава, поне сега един ден.

Хайде сега за три седмици три деня ви давам. Идната неделя да бъде ден на тия учтивите обноски. Пър­вата неделя, на 18-и. Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка. Вторият ден ще бъде втората седмица, сря­да. Третата седмица ще бъде петък. Ще имаме една нова обхода. Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден. Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете. От сутринта до вечерта - по новия начин. Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш. Срещнеш някой заек, срещ­неш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъ­де ще поздравяваш, като че е човек. Каквото ти обър­не внимание, като мине птица, бръмбар - всичко ще поздравиш. То да бъде естествено. Да видите какви резултати може да имате.

Аз вярвам, ще бъдат тия дни един много добър опит. По-хубаво възпитание от туй за ума няма. Ще имате нещо много реално. Сега разбрахте ме, нали? Него ден всички ще започнете преди изгрева на първия лъч. То ще бъде като мярка. Ще започнете него ден, ще кажете: поне един ден да благословя името Божие по новия начин.

Едно предупреждение. За този ден не говорете, не критикувайте, ще го оставите. Няма да се произнася­те. Ще оставите Бог да се произнесе. Този ден ще бъде свещен заради вас. Не играчка. Няма да кажете: „Дали хората го направиха?“ Ще оставите за този ден отгоре да се произнесат, пък вие ще считате като войник, който отива на своята длъжност.

Представете си, че носиш един килограм на гърба си. Нали ще бъдеш сериозен? Няма да казвате: „Как мислите - дали аз постъпих право?“ Ще оставите. Аз пак ще ви говоря. Аз вярвам. Ще бъде така първият опит отличен, може би най-добрият ден ще бъде, кой­то някога сте прекарвали. Ще бъдете свободни. Няма да се плашите. Ще бъдете тъй, както децата - един човек, който е новороден, който има всичко наредено. Като станете сутринта, ще започнете със своите уп­ражнения. Разбрахте ли?

„Само проявената Божия любов и само проявена­та Божия мъдрост носят пълния живот.“

Тридесет и осма лекция

на Общия окултен клас

14 май 1930 г., сряда, 5 часа

София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...