Jump to content

4. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1935 г.


Recommended Posts

4. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 25.IX.1935 г.

За Господин Пеньо Ганев (учител) в с. Равна, Годечко
25.IХ. 1935 г., сряда
Драги Пеньо,
здрав бъди! Добър ден! Н.Л.К.Б.Л.
[1]
Днес е десетият ден от твоето замина­ване! Десет дена, това е мярка за моето търпение. Не ми беше възможно повече да чакам! Крайният предел дойде и всяко търпение се изчерпи за чакане. Всеки ден живеех с илюзията, че ще те видя пристигнал на Изгрева в новата къща! Затова и не ти писах. Куп резюмета съм приготвила за тебе, но не ги пращах: едно, че те очаквам да се явиш, и друго, не съм си извадила по-важните мисли, които са много важни закони, които хвърлят светлина и разрешават сегашните моменти, противоречия, важни за днешния ден! Ти как си? Как отпътува? Като беше крайно уморен, можали да си отпочинеш, или и там намери работа, която не ти дава възможност да си отдъхнеш?
Аз след твоето заминаване всеки ден слизам в града, в инспекцията, и все до 6 ч чакам, че да видя какво ще изчакам. Заредиха се миналогодишните ходенета, губене на време и главно раздвоение, а то е ужасна умора. Конста­тирах от факти едно: че дошло е време такова, дето без приятелство или заповед от по-горна инстанция никому не се дава учителско място.
Запитвам Учителя по този въпрос, за да доловя поне малко решението на небето, но Той ми казва да не се тревожа: ако ми дадат - добре, ако не - пак добре. Подадох заявление и до Неврокопския околийски инспектор за място. Андреев, както миналата година, и сега все го няма в инспекцията, а назначения­та вървят. Казал на чичо Яков, че тази година щял да гледа да ме нареди, пък го няма никакъв. Нали знаеш, от обещания дом се не разваля. Тези дни тъй ми е препълнено, копнея за среща, струва ми се, че цял ден да говорим, пак ще ми е малко! Има какво да говорим!
Имах среща с Учителя! Тази среща разреши много противоречия в мене и хвърли голяма светлина! Но и аз се явих подготвена при Него, отидох след клас, сряда, това резюме, дето ти го пращам сега. Самата лекция беше такава - осветли всички области на живота, особено тези, които засягаха моя живот и нуждите понастоящем. Тази среща ще бъде паметна! Учителят ми разреши да живея в новата къща и когато си дохождаш, ти ще живееш в едната стая. И ми каза, че единият етаж е за мене - дори и кой етаж, такъв бил планът на небето. Много има да говорим, но ха дано се нареди да си дойдеш и много ми се иска да стана у[чител]ка, но какво да правя, не зная! Как си? Не е никак хубаво, като не се обаждаш. Пиши как пристигна, как те посрещнаха. Бъди герой! Силата на ученика се изпитва, когато устои при най-големите противоречия и несгоди, да запази мира и да не се разколебае вътрешно. Учителят иска да Му помагам! Възлага Свойто доверие в мен! Възлага ми Катя. Да я възпитавам, да й говоря, да й купувам мляко за закуска и хляба при мен да яде на закуска и вечеря. То ще е известно време, както със Савка. Тя сега се успокои и почна да си работи. Не ме търси тъй, както по-рано. Срещаме се по-нарядко. Цеко те поздравлява и казва, дошли някои от Драгалевци, на него познати, които искат работа, да копат шахти, и ми каза да те питам: ако искаш, той да ги спазари, докато е сухо и хубаво време. Той инсталира стаите, сега пита за мазето, къде да постави лампата и ключовете. Неговото мнение е да тури лампата над вратата на вътреш­ните отделения, за да се осветляват и стълбите при влизане, пък ти както кажеш, пиши. Отвън на мазето ще трябва да се тури врата, защото при дъжд и сняг всичката вода ще отива в мазето и няма да може да се слиза, да се влиза. Дядо Стоян още не е идвал, а чичото каза, днес надвечер щял да дойде. Както и да е, твоето идване е от важен характер. Изкара я толкова, сега още най-необходи­мото трябва да се направи. Без каквото може, може, но без врата не може, макар от сковани дъски, да пази завет от дъжд и сняг.
Други особени новини има много да се говори, но когато дойдеш.
Поздрави равняни от мене нарочно. Питат ли за мен?
Не зная твоите състояния какви са, но аз често и дълго приказвам с твоята душа светла и мила, в която Бог живее, и Той ми говори и помага.
Иска ми се да почнем с тебе някой опит за духовна работа. Всеки ден по определен час сутрин да бъдем във връзка заедно на работа, но да се постоянствува за известно време. Мисли ти и ми пиши каква да бъде. Искам като ученици и на духовното поле да бъдем заедно на работа.
Хиляди, хиляди привети - Еленка
Писмото пиша у Янкови, в гостната стая.
[1]
Н.Л.К.Б.Л. - Няма любов като Божията Любов. (Бел. М.И.)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...