38. ДНЕС ВСИЧКИ ХОРА СА ХРИСТИЯНИ (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)

[lothlorien]

38. ДНЕС ВСИЧКИ ХОРА СА ХРИСТИЯНИ (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 17.ІІІ.1930 г., София, стр. 1)

„Днес всичките хора са християни, защото няма кой да ги

гони, но вярата на един човек се изпитва, познава в мъчнотиите.

Самопожертвуването се изпитва в беднотията, в немотията, когато

дойде един тежък момент.”

Днес хората - и стари, и млади - все чакат някой нещо да им даде. И дават им: и природата дава, и хората дават. Но има съществена разлика между едното даване и другото.

Человек дава, но си го взема с лихвите. Това, което природата дава, не го взема назад. И ако ний привидно изгубваме живота си, то е защото го похабяваме, губим, харчим напразно.

Та ако ний днес изядем кокошката, не е природата, която е искала това, а господарят на кокошката го иска.

И сега в света се дава и взема. В съвременния свят царуват законите на необходимостта и омразата. Но освен тях има и други закони - закони на Любовта, на Свободата.

Съвременните условия на живота в света са като един яхър, кочина, курник, затвор.

Свинята ли трябва да бъде умна или господарят й? Ако тя не умее навреме да излезе из кочината - ще пее на Коледа своята лебедова песен.

На пътя на живота е турен камък. Мнозина сега се спъват на него и негодуват: „Няма ли държава, власт, общество, което да го махне? Това ред ли е? Къде са обществените органи? Кой го в турил? Защо? Това е пакостно...”

Така говорят... само говорят хиляди хора в нашата страна, изправени пред подобни камъни, турени на пътя им...

А разумните хора така не правят. Сам, ако е доста силен, или с няколко другари, с общи усилия, тоя камък бива захвърлен от пътя, без ни една излишна дума. Нима в нас няма разумни хора или още не им е омръзнало да се спъват и само да говорят?