Jump to content

46. ОТГОВОРНОСТИ (бр. 13, 1.ІV.1930 г.)


Recommended Posts

(В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 1)

 

Андро Лулчев

 

 

Неоспорим факт е, че народът преживява страшни дни. Грозни облаци се вият над родна земя, а що ни носи утрешният ден - един Бог знае...

 

Една след друга се редят кризи, които карат народа да губи вяра в доброто, хубавото, в правдата; да маха с ръка и вика; да вземат, да продават ниви и ливади, котли и черги. Утре, щом всичко продадат, мене, жената и децата не могат да продават...

 

Гледа народът на всичко индиферентно, като че ли не се касае до неговата собствена съдба, а за чужда...

 

В това време по върховете водачите на племето ни, забравили отговорностите, които носят в тези тежки дни, са се хванали за косите.

 

 

Стр. 168/1036

 

 

 

Управляющите се делят на племена, взаимно обвиняват, дебнат се, кой кого да бутне, та креслото му да вземе и пропущат съдбоносните моменти за България.

Господин председателят на камарата Цанков, според един следпразничен вестник, виждайки утрешния ден в неговия истинския лик, в Габрово е казал: „Ако Н. В. Царят не се вслуша в гласа ни, може да го последва участта на княз Батенберг.”

Господин председателят на камарата е вдигнал единия крайна завесата, за да надникнем и видим що има зад нея.

 

В това време почти всички шефове на партиите чрез софийските ежедневници се изказаха по днешното и утрешно положение на страната. Всички констатират, че то е тежко, а утрешният ден - страшен, но въпреки всичко забравят своята отговорност и те един други се обвиниха в лъжа, измама, неискреност, надлъгвания. Всеки изкара себе си чист като кристал, а всички друзи - мръсни, нечисти.

Страшна българска действителност, която покруси, трови душата на народа ни.

Във взаимни борби опозицията забрави своя дълг и отговорност към народа; забрави, че нейният дълг е да бъде верен контрол на управляющите, верен страж на интересите на народа, добри сътрудници на правителството по големите народни въпроси.

Опозиционните шефове забравят, че и те са управлявали, правили грешки, докарвали катастрофи.

 

Но кой, кога работи, не прави грешки и кои родители, когато видят, че децата им се давят, не се хвърлят да ги вадят дори и тогава, когато са кръвно скарани?

Налага се сега, повече от всеки друг път, опозицията и правителството да престанат да се самоунищожават и отхвърлят отговорностите от себе си.

Отговорности за днешното и утрешно положение на народа ни носим Всички. Но най-голяма отговорност носят Водачите на партиите, управници, опозицията, които не могат да намерят доволно сили в себе си и поведат народа в духа на новото и на времето и нуждите на народа, а не интересите на партията.

 

 

Виновни са всички, които от личен егоизъм и други подбуди стоят далеч от „политическото блато”, а те не са малко, гласуват според настроението си за този или онзи и така лекомислено решават своята и тая на цял народ - съдба.

Отговорности носят за днешните и утрешни дни всички честни граждани, които са в партиите и от страх пред партийна дисциплина мълчат, затварят очи, когато техните шефове са си разпасали пояса и заради лични и партийни интереси жертват интересите на цял народ.

Виновници сме всички за днешното тежко положение, кой повече, кой по-малко, защото сме българи и носим в душата си онова останало още от турско време: „Покорна глава сабя не сече! Кажи му „аго”, да му е драго.”

 

Дошло е крайно време да се погледне истината право в очи и вземат мерки да се помогне на народа днес, за да не стане късно утре за всички.

 

Налага се на всички честни и справедливи хора, които обичат истината повече от партийната дисциплина, народа си, повече от партията си - хората на новото да се организират, да си подадат ръка и заедно поведат народа по новия път - на истината, обичта, братството, търпимостта - път, по който Ратниците на Свободата вървят.

Защото грозни облаци са се надвесили над Родна земя, а когато загърми и засвятка - то гръмотевиците най-напред падат върху най-високите върхове...

 

Който има очи да чете - да разбира; който има уши - да слуша; сили - да помага, за да надвие доброто над злото, защото всички носим отговорности пред идващите поколения.

 

 

 

Стр. 169/1036

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...