55. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 15, 15.ІV.1930 г.)

[Dobro]

Драги братя,

 

(В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 2)

 

 

„Да се хвали и гордее човек с някакво минало величие, това е лъжлива философия.”

 

Труден е нощем пътят на тия, които ходят без светлина по него; но още по-труден е за тия, които и денем стискат очите си, неискащи да видят изгрялото слънце. А всеки, който страда, който боледува, който се мъчи в безпътица, е жаден, който не е намерил извор, от който да пие.

Хората помежду си се разбират с думи - приказки - разговор - но по-силно от приказката е делото, постъпката на човека. А постъпката на тоя, който обича, е една - и на тоя, който мрази - друга, на умния и на глупавия - различна. Има нещо във всеки човек, което дава цена на всичко останало в него. На един вярват на думите, на други - не; едного обичаш, другиго не искаш да знаеш

- всичко това си има причини.

 

И силата на хората е различна. Вземете историята на нашата страна -някога имало един човек - Отец Паисий, видял той окаяното положение на народа - отишъл между него, будел го и го събудил. Помогнал на народа - това пишат всички истории. И трябва да е вярно, няма да лъжат! Но и сега народът ни е все в мъка и терзания, и сега неговото положение, като длъжник на чужденци, от всички взаимни преследвания отвътре, отдавна има нужда повече от всякога от помощ.

А ето, ний имаме толкова много големци: 10 министри и 500 бивши министри и кандидати за такива, 300 народни представители и 1300 бивши народни представители;

12 владици, 150 професори, 3 ÷ 4 генерали, 5000 учители, 4000 попа, 2000 офицери, 10 000 запасни офицери, 2000 доктори, 3000 адвокати и съдии...

- и нито един от тия толкова учени и много знающи хора не можаха да му дадат лек на народната душа, да събудят истината, да подтикнат будното напред да облекчат болките народни... Не искат ли?- Не - надали ще се намери днес човек, който не би искал да направи

добро - ако не за друго - поне да се прослави. - Искат, но не могат. Защо?

Нямат тая духовна сила, която имаше Отец Паисий в себе си-той служеше на България, когато тя политически не съществуваше, когато едва ли знаеше някой, че сме имали царство и

 

 

Стр. 180/1036

 

 

 

 

господарство, служеше от все сърце, безкористно - без никаква заплата, гонен и преследван, движен само от обич към хората на родината си и с пълна вяра в бъдещето и Бога.

И тъй, тоя, който служи безкористно, от обич, с пълна вяра в Бога, за успеха на своя идеал, за бъдещето - той е, който може да помогне.

Нещо липсва на съвременните народни водачи - какво? - вий сами ще си отгатнете. Едно кило газ умирисва цял казан вода, но не може да я направи да гори.

Лекарят трябва да знае повече от болния,

 

С братски поздрав:

 

 

Любомир