Jump to content
Dobro

55. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 15, 15.ІV.1930 г.)

Recommended Posts

Драги братя,

 

(В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 2)

 

 

„Да се хвали и гордее човек с някакво минало величие, това е лъжлива философия.”

 

Труден е нощем пътят на тия, които ходят без светлина по него; но още по-труден е за тия, които и денем стискат очите си, неискащи да видят изгрялото слънце. А всеки, който страда, който боледува, който се мъчи в безпътица, е жаден, който не е намерил извор, от който да пие.

Хората помежду си се разбират с думи - приказки - разговор - но по-силно от приказката е делото, постъпката на човека. А постъпката на тоя, който обича, е една - и на тоя, който мрази - друга, на умния и на глупавия - различна. Има нещо във всеки човек, което дава цена на всичко останало в него. На един вярват на думите, на други - не; едного обичаш, другиго не искаш да знаеш

- всичко това си има причини.

 

И силата на хората е различна. Вземете историята на нашата страна -някога имало един човек - Отец Паисий, видял той окаяното положение на народа - отишъл между него, будел го и го събудил. Помогнал на народа - това пишат всички истории. И трябва да е вярно, няма да лъжат! Но и сега народът ни е все в мъка и терзания, и сега неговото положение, като длъжник на чужденци, от всички взаимни преследвания отвътре, отдавна има нужда повече от всякога от помощ.

А ето, ний имаме толкова много големци: 10 министри и 500 бивши министри и кандидати за такива, 300 народни представители и 1300 бивши народни представители;

12 владици, 150 професори, 3 ÷ 4 генерали, 5000 учители, 4000 попа, 2000 офицери, 10 000 запасни офицери, 2000 доктори, 3000 адвокати и съдии...

- и нито един от тия толкова учени и много знающи хора не можаха да му дадат лек на народната душа, да събудят истината, да подтикнат будното напред да облекчат болките народни... Не искат ли?- Не - надали ще се намери днес човек, който не би искал да направи

добро - ако не за друго - поне да се прослави. - Искат, но не могат. Защо?

Нямат тая духовна сила, която имаше Отец Паисий в себе си-той служеше на България, когато тя политически не съществуваше, когато едва ли знаеше някой, че сме имали царство и

 

 

Стр. 180/1036

 

 

 

 

господарство, служеше от все сърце, безкористно - без никаква заплата, гонен и преследван, движен само от обич към хората на родината си и с пълна вяра в бъдещето и Бога.

И тъй, тоя, който служи безкористно, от обич, с пълна вяра в Бога, за успеха на своя идеал, за бъдещето - той е, който може да помогне.

Нещо липсва на съвременните народни водачи - какво? - вий сами ще си отгатнете. Едно кило газ умирисва цял казан вода, но не може да я направи да гори.

Лекарят трябва да знае повече от болния,

 

С братски поздрав:

 

 

Любомир

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×