12. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от З.Х. 1937 год.

[Ани]

12. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от З.Х. 1937 год.

Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

(с почерка на Пен(о Ганев: 6.Х. 1937 г. [получено])

З.Х.37 г., неделя, Изгрев

Драги Пеньо,

Днес, 3

^ти

т. м., неделя, към 2 ч следобед получих твоето писмо, което потресающе ми подействува. Веднага след прочитането му се намерих пред вратата на Учителя. Но тъй бърже и лесно не става, ти знаеш. Едвам към 4 1/2 успях, Учителят ме прие.

Разправих Му голямата глупост, която си направил, и бях на мнение, ако ми позволи Учителят, още днес, неделя вечер, щях да бъда при тебе. Но вече часът е 5, автомобилът хей-сега тръгва. Пък и Учителят ми каза да ти пиша, сега да видим какво ще съобщиш ти оттам, как ще бъдеш. Каза никакви студени компреси да не слагаш. Топли бани по няколко пъти на ден да правиш. Топла вода - тя ще предизвика нахлуване на кръв.

Млечните компреси добре действуват, хубаво, че си слагал. Учителят каз­ва, навехнал си го от удара. Топли бани много прави! Те ще те спасят. Остави ги децата сега, няма да загубят кой знае какво, има да учат цял живот, гледай моментът какво е донесъл, то е по-важно. Ако ще и да те глобят, гледай това, което те е постигнало, да мине. Излагай се по голо на слънце или с тънък воал се покривай и се печи.

Ами че лекарката защо не я помоли да ти издаде едно медицинско, като пише, че си от апандисит или нещо друго болен, за да си дойдеш.

Една глупост вече си направил, че си [си] напакостил сам, не прави сега пък втора, че да се държиш за буквата на закона, да не останат децата ненаучени. Отсъствувай, печи се на слънце, занимавай ги по 1-2 часа, давай им тиха работа, а ти прави топли бани в стаята си. И не гледай какво хората ще кажат. Ти по не се страхуваш от Господа, Той какво ще каже, отколкото от хората. Сега отивам на трамвая да пусна писмото, повече ще ти пиша, като се върна. Бързам да получиш наставленията от Учителя, Изпълни ги спокойно. Той казва: „Ще мине и ще чакаме той да пише оттам как е."

Отиването ти в Лом Учителят никак не го одобри. Не е трябвало да ходиш. Веднага пиши! Всеки ден пиши, за да сме в течение и аз, и Учителят. Аз можех да занимавам децата, а ти да се печеш на слънце, затуй исках да дойда, или ти да си дойдеш, пък аз да остана да ги уча, докато ти мине, но нали знаеш, не зависи от нас как ние може да го нареждаме и нали имаме Учител - каквото каже той. Гледам да не сбъркам. Привет. Елена.

Пиши или ела си! Аз от Учителя получих малко спокойствие, но не съм спокойна. Не се плаши, но спокойно и бързо действувай! Умен бъди във всичко!