Jump to content

13. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 4.Х.1937 год.


Recommended Posts

13. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 4.Х.1937 год.

Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

(с почерка на Пеньо Ганев: 8.Х. 1937г. [получено])

4.Х.1937., вторник, Изгрев
Драги Пеньо,
Вчера до обед имаше да вземам и двата урока - при брат Калудов и при сестрата Ерна, и трябваше да ги взема, а от твоето писмо, дето го получих в неделя, просто не бях в себе си. Взех уроците някак си и подир обед седнах да ти пиша и писах, писах до 6 ч, почна да се смрачава, а писмото исках на всяка цена да го пратя още същата вечер да замине, затуй прекратих писмото и го занесох сама до трамвая, в 7 ч го пуснах и се върнах към 8 ч. Хапнах си малко, защото през деня почти не бях яла, та се чувствувах като без сили. И веднага седнах да пиша резюметата от неделя, та до 11 ч вечерта, уморих се и си легнах.
В 3 ч вече бях будна, но ми беше хладничко, полежах в леглото, мислих, мислих - ти си винаги при мен. В 4 ч седнах да чета една беседа от томчето „Жива реч" - беседата „Малкото съпротивление". Четох и мислих и се разговарях с твоята душа. Тази беседа, моля ти се, просто да я прочетеш. Тя е нужна за тебе за настоящия случай. Голяма светлина ще хвърли в съзнанието ти и ще се облекчиш. Непременно прочети я, нищо, че си я чел може би при друго време. Тя е за сегашния случай като мехлем на рана. Тази криза, която си минал, и дето ти е притъмняло на очите 2-3 пъти и дето си се изпотил, аз мисля, това е станало от страх, от силна внезапна и неочаквана уплаха.
Много съм неспокойна, нищо не мога да правя, искам да те видя, да чуя час по-скоро как си! Дано не ти се отрази това върху мозъка и върху нервната ти система зле. Дано мине благополучно. И вярвам, че това ще ти бъде един добър урок, такива детинщини няма да повториш.
Малко се успокоявам, че Учителят каза: ще мине - но и Той чака второ известие от тебе как си и тогава, казва, ще видим какво ще направим. Дано бъде както Той се произнесе - че си го навехнал. Дано леко ти мине, пък вземи някак си отпуска и ела си. Аз мисля и така е, че ако си беше дошел през онези свободни дни, които имаше в началото на годината, нямаше и онези черни болезнени състояния да прекараш и туй може би не щеше да стане. Но у човека има едно упорито, своенравно същество - когато се поддаде на него, то да му стане господар, и качи ли се на неговата кола, в такива задънени улици ще го заведе. Болно ми е на душата. Пиши как си, чене мога да търпя! Ето ти я сестрата Ерна, минава край къщата и ме вика на урок. Х£ сега пей, да те видя. Да се радвам ли или да скърбя! Знаеш на какво го наподобявам? Също както кога дойде ти в Равна, а на мене ми правеха анкета да ме махнат оттам. Радвай се, ако искаш! Тя иска всеки ден да ни занимава, за да тури основа, понеже към 25
Ик
т. м. ще си отива, че докато дойде, да можем сами да поработим, да ни намери малко подготвени.
Сега това не е за приказка, но ти как си! Животът и здравето е на първо място и отпосле всичко друго. Как подействуваха млечните компреси? Отокът не мина ли? А синьото? Топлите бани, вярвам, ще ти подействуват добре.
Когато аз стоях и чаках да се срещна с Учителя да Му кажа за твоята болка, имаше и други двама болни, чакаха; и много други пък по разни работи чакаха среща. Аз влязох първа, защото бързах, бях решила да замина, да дойда, че да не пропусна автомобила, но го пропуснах, защото беше вече 4 1/2 ч, пък и Учителят ми каза да ти пиша сега, да видим как ще ти подействуват тези наставления, какво ще съобщиш оттам, че тогава ще видим. Надяваме се да мине без усложнения. Пък добре ще бъде да използуваш случая да вземеш отпуска, да си дойдеш. Това е от мене. Интересно е, че през това време, когато ти си пострадал и си бил в големи болки, аз тука бях болна. Цялото тяло ме боли, мускулите, кокалите, главата, също като от треска и се чудех от що е това. Мислех, че е скришна треска, но нямаше причини за треска, а през нощта току ме събуждаха, то било за молитва и лявото око играе ли, играе, както преди да отидем на Рила. Пък писмо от тебе имах чудесно, радвах се и благода­рях на Бога и в същото време чувствувах мъка, няма къде да се дявам. В неделя сутринта на беседа беше Георги Божилов от Равна, дошел за изпити и тези дни ще дойде в Равна. На мене изведнъж ми мина мисъл да дойда и аз с него, па си рекох: защо пък с него да дойда, като знам каква е лепка, няма да ни остави сами да си поприказваме. А то имало голяма причина!
Не се оставяй, взимай мерки навреме, добре ти казва лекарката, но нека пише в медицинското някоя друга болест, или случайно си паднал и [си] се убил на това място и по слабините. Толкоз ли не ви идва на ум какво да кажете. Аз очаквах радостна писмо от тебе! Но!!...
Не се пресилвай с работа, лекувай се, почивай, да мине по-скоро. Лекувай се! Прави топли бани и млечни компреси слагай и моли се!...
Илия Узунов иска стъкло едно, дето онзи старият гост от Чехия с Учителя заедно, искал да направи увеличения, да му изпрати. Как и кога ще му дадеш, да му кажа.
Колците от палатките получи ли ги от Рила и прибра ли ги? Аз нищо не зная и не ги познавам, ако не са надписани. Гледам, под стълбите до салона има колци.
Една селянка от Дървеница питаше Учителя за мъжа си, имал рак на устата, както Младен от Равна. Препоръча й да пече на слънце раната.
Не се нервирай с децата и не се безпокой за нищо! Моли се и благодари, че остана жив! Всичко ще се нареди. Имаш и на земята кой да мисли и копнее за теб. Не си сам!...
Часът е вече 12, обяд. Аз отивам на трамвая да пусна писмото. Пиши, обади се по-скоро как си сега! Имаш ли големи болки още?
Хайде сега, пожелавам ти да оздравееш, както си беше, бодрост и мир в душата си да имаш! Хиляди привети и довиждане.

Еленка

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...