Jump to content

1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 25.Х.1926 год.


Recommended Posts

VI.

Писма на Пеню Ганев

до Елена Хаджи Григорова

1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

от 25.Х.1926 год.

25.Х. 1926 г.
Сестра Еленке,
Пиша ви от българския „Диар-Бекир", тъй наричам аз този кът, в който съм поставен да живея тази година. Село, намиращо се в северозападния кът на Шуменския окръг, граничащо с Русенски окръг през едно. Разположено в долината на горски поток, извиращ от исторична височина за Поповска околия „Калакоч". Покрай потока се издигат високи скали, които наподобяват планин­ските, оглашавани от хилядите гарги, които се приютяват из пукнатините и дупките на последните. Навред около селото - гора, но опустошена и закелявяла от безпощадното турско население, което, единствено за тоя край, е живяло досега като без закон всякога ни в туй, ни в онуй време и продавало на пазаря. Селото се наименува Крепча, а някои даже го казват, старите, Крапец- произ­лязло от Крепост, понеже самото село е оградено наоколо от 3 калета римски и под самото село тече Черни Лом, покрай който е имало римско поселище, на което развалините и сега се виждат, даже един турчин, в първия ден, в който отидох, намери един кюп със сребърни монети с надписи латински и Август, което се вижда, че е римско поселища. Та, от самото име Крепча - Крепост, самото население е тъй закрепостено и по дух, че за разбиването на духовните зидове трябва от ония дългобойни и големи оръдия, които от Вердюн до Париж чак стреляха. Население изключително турско, което досега не позволило бълга­рин да се засели между него, и което не ще и дума, че ненавижда гяура, но сега се подчинява повидимому.
И аз съм засега учител, възпитател на младенците на това село. Училище турско с около 130 деца, турчета всички. Имам 4 колеги турци, млади момчета. Те преподават по всички предмети, на турски, а аз - само писане и четене по български в III и IV отделение, но изглежда, че ще предпише министерството да се занимават и I и II. Досега аз имам 8 часа седмично. Петък, събота, неделя нямам никак часове. Свободно време много. Но едно, понеже населението е турско, то квартира не може да се намери и аз съм принуден да спя в канцела­рията на училището - там, където цял ден турските колеги не вадят от устата си цигарите. В турски дом не може да се влиза, защото техните кадъни се крият и като закон го имат. Всички говорят турски, понеже нямало и где да се научат да говорят български. Аз ги гледам и като ням приказвам и полека-лека захванах и аз да се уча турски. Предавам на децата, с труднички обяснения, но виждам, че те ще научат малко български, но аз ще науча турски.
Както виждаш, ония разговори за свободно време, за работене над себе си, аз съм попаднал тъкмо в такива условия, да чета, да пиша и да свиря. Тези дни ходих в околните села, запознах се с българската колегия и ме зарадва, че намерих отскоро начинающи две госпожици вегетарианки, които лятос, от въз- държателния учителски конгрес в Кюстендил, от речите на доктор Ефремов, ст дружба на едната с теософи учители и техния мироглед за живота, за обясне­нията за душата, тя се просто наново родила и така радостна засега подема нов живот, а като се опознахме, взаимно споделяме мисли трезви, чисти, да работим между народа. В това село Опака, едно ме радва - че от 16 души колегия повечето са въздържатели, и работят даже за затварянето на кръчмите и т. н. Значи, поне една крачка, първа крачка тръгнали напред.
В друго съседно село ходих (зер аз съм свободен цял ден, с изключение на двата първи часа на деня), в него се опознах, и пак-каква изненада: главният учител, госпожата му и др. - въздържатели! Та, когато се настоя в моя Диар- Бекир, ще ходя да обменям мисли в околните села, които са по на 1 час далеко от Крепча.
И над всичко отгоре, аз казвам: Благодаря на Великия Отец на Любовта, задето ме постави тук, за да работя над мене си, а ако е наредено, може и наоколо. Тези дни съм тъй весело настроен, и така ми се иска все да свиря и свиря, а четене още не съм започнал. Сутрин ставам рано, докато дойдат турци- те, аз чета. пея, свиря, и така съм до днес. Селото е далеко от нашето на около 4 часа. Кога тръгна за селото си, не се минава през никакво село, а из целия път се движа из гора, и знаеш, тъй ми е приятно, весело в самотата из гората. Самото село Крепча се посещава от много туристи, понеже има старини за разглеждане. Има пещери дълбоки в скалите, има един древен монастир, в една скала, с две стаи, издълбани високо в скалата, в които за да се качи човек, трябва му 10 метра сълба и решителност, за да поеме по скалата, защото в случай на колебание рискува да заплати с живота си. Самото село има хубава скалиста околност, високи баири за разходка, изобилна вода чешмяна, поток през селото, лом под него. Ето тъй съм. Адреса Ви го вземах чрез писмо от сестра Стойна [и] брат Георги. Вие не ми се обадихте от вашия край, и ще извините, ако Ви безпокоя с писмото си. Но все пак мисля, че хубаво е да обменим мисли за живота, за работата, която ни предстои.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...