Jump to content

5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1937 год.


Recommended Posts

5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

от 15.II.1937 год.

15.II.1937г., 2 часа без 20 обед.
Мила Еленке,
Писмото ти от 10-й II т. г., писано в сряда следобед, получих в петък, на 12.II. Колко радост ми донесе то, още повече, че в сряда следобед, когато ти си го писала и си изживявала най-чисти трепети и нежни сладки спомени, та нея сряда аз следобед си останах с часове необезпокояван от никого в размисъл и спомени за разни сцени из нашия живот и същите мисли и чувства съм изживя­вал с тебе, така и аз си исках да хвръкна за миг при тебе да си поприказваме и обменим мисли, чувства и идеи, да се видим...
Но уви!!!
Искаше ми се на 13., събота [...]
[1]
, обаче ме задължаваха да отида на конфе­ренция в Годеч и не можах.
Спах в събота срещу неделя у Васил Станков и госпожата му (бившата Вънева). Поканиха мен и учителя от с. Ропот да спим у тях. Те си създали две легла за гости в една стая. В неделя в 12 ч бях в Равна. Скука ме обхванала, тъга и светски хаос. Уволнили Б. Манов от директорство и назначили Каралеев. Гонитба от страна на неутралисти към бившите съюзисти. В Министерството на просветата турили пак за главен секретар ф. Манолов-тоя, който ни изруга с тебе и изпъди вън от канцеларията през либералско време. Па [от] тоя психи­чески прах исках да се отърва час по-скоро, знаех, че това е чуждо състояние и че за мен, каквото и да [се] случи, щом постъпвам разумно, то всичко ще е за добро и че Небето бди над мен, да гонят кого си гонят, всичко си е за слава Божия. Посвирих си и си попях. Прочетох и си извадих бележки от някои сега получени резюмета именно за музиката. Колко хубави резюмета ми пращаш и хубавите слова ме отнасят в друг свят, не в тоя, в който има гонитби, раздори, омрази и зависти. Снощи си легнах рано, защото бях уморен от миналата вечер, понеже дневният ни ред продължи на лампа, а след вечеря имаше игри и танци на колегията от общината, та в 1 ч си бях легнал.
Нощес в съня си бях с тебе. Още докато задрямах, се стреснах и се събу­дих, шарено куче ме ухапа по дясната ръка, заболя ме, но кръв не шурна от раната, кой знае на що е, може би като последица на преживените вчера недоб­ри състояния и тревоги.
Най-важното е, че после бяхме с тебе заедно на екскурзия, аз горях от желание да останем двама, за да се наприказваме и хей тъй, да се порадваме [след] много дългото ни лишаване един от други. След това започнахме да гово­рим и обмисляме да се готвим за заминаване за Русия. Решихме да вземем повечко краве прясно масло, та там да го раздадем, защото нямало такова. До сутринта бях с тебе. И днес също, и всякога.
Днеска дочетох и си извадих бележки от всичките ти резюмета. Много нови работи научих и за музиката, и за живота и отношенията на любящите се души. Далечните хора се по-силно обичат.
Така е, но дохожда време, че тия хора, като се силно обичат, та им е мъка, че не могат да се съберат и така чезнат мисли и чувства, като се сподавят от размисли и скланяне глава пред съдбата, зад която е Творецът, най-разумният над разумните и над човешките щения и желания.
Сега аз съм ударил на свирене и пеене на братските песни. Давам си почти всяка вечер по един хубав концерт от тях и едно нещо има характерно - че дълго време трябва да мисля, да зова музикантите, докато усетя, че са вече дошли. Велико нещо е окултната музика, когато вътрешно се разбере и изживее, а не по външни привички и подражания се свири и пее. Моли се за съдействие от горе! Тези горни същества, те като ни залюбят, ще ни и съдействуват. С тази твоя гвардия се справяй по-бързо и им наговарвай и си работи! Като ти дойде Савка, кажи й: „Слушай сега, ще ти дам един концерт, ще бъдеш добра да ме изслушаш, без да ми говориш за друга философия" - и започни да й пееш и като имаш един външен слушател, ти ще се стараеш по-хубаво да пееш. И като започнеш да ги редиш, тя ще си отиде. Покани я друг път по-често да те посети. Така живея аз тук с тези, които идат да ме безпокоят и си развличат времето. Аз пея, те слушат. Щом дойдат, аз вземам цигулката и си свиря и го подканям само да слуша, макар да не разбира и да не му се нрави на някого окултната музика. - „Ама, даскале, тия ние не ги разбираме, те не са добри, я от нашен­ските." - „Е, сега мен нашенски не ми се свирят..."
Та, тия условия са най-добри, в които сме поставяни. Пей и свири! Използувайте Ангела, като е склонен да ти предава, докато е около Катя. Па и колко хубаво, че имаш достъп и до пианото. Използувай тези условия за твоето музи­кално образование и възпитание. Хората какво ли не биха дали да имат твоите условия, но те мъчно се създават, а когато Бог ги дава сега, използувай ги. Аз тук, доколкото съм свободен, другаде не ме влече сега нищо, и съвсем не ме влече сега да се развличам с тогова-оногова, или тая-оная. Сега, колкото съм повече сам, толкова съм щастлив и добре. И важното е, че аз имам слушатели, пред които мога да давам своите концерти и това положение го харесвам.
Тази неделя, на 7.11., бях назначен да говоря в Лопушна, но поради това, че бях в с. Губеш по вечеринки, та не можах да отида; за бъдещето, когато ме назначат, ще ходя там, и Мургаш, и другаде.
И за една беседа със Словото на Учителя за да се изнесе, то трябва 2-3 дни все да чета от Словото, та то да затрепка в мен, да ме акордира, че така да отида на сказка; иначе и на сказки не ми се отива, щом отвътре не съм готов.
Работа, много работа трябва, а времето бързо лети, отива и трябва да се използува, иначе книгата ни, определена да се напише през този живот, ще остане с чисти бели листа, ненаписана.
Ти трябваше да ми пишеш чрез кой клон, чрез коя поща идат сега писмата на Изгрева: чрез с. Слатина, чрез централната поща, или чрез клона в Лозенец, дето при арсенала. Питай чрез кой клон, та да ги адресирам направо до тамо, и по-бързо ще ги получаваш, да не отиват през „Опълченска" 64.
Сега прекратявам, защото часът вече е 21 /2 и трябва да влизам в занятия. Пощата точно около 5 ч минава, взема и донася писмата за Равна. Та, откъм писмата, лесно ги пращаме и получаваме, но не се срещаме лесно, защото аз съм зает и още повече, свързано и с разноски. Но не знам дали ти така болез­нено чувствуваш лишаването си от тогова, когото считаш близък на сърце и душа, както това става с мен. Не че не мога да изтрая. Аз ще изтрая не 2-3 месеца до Великден, и нещо повече, но се явява една нежелана тъга и необ­ходимост от своята близка, с душата, която попълва тия кътове в твоето аз, които никой друг не може да изпълни. Ключът е в тебе и от тебе зависи, но ще постъпваш както те Господ учи отвън и отвътре.
Хайде сега, много и много и преизобилно благоприятни вътрешни и външ­ни условия и блага ти пожелавам да ти даде Бог, за да се утоли твоята вътрешна нужда и копнеж с това, което потайно иска твоят светъл дух и нежнолюбящата ти душа.
Бог да бъде с тебе!

*

15. II. 1937 год., понеделник. 3 часът без 12 минути.
По-късно влизам, но исках да ти пиша, за да се не измъчваш, че не ти отговарям.
Бъди с Бога и всичко ще ти се даде.
[1]
На това място писмото е повредено и един ред не се чете. (Бел. М.И.)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...