Jump to content

1. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова от 29.XI.1924 г.


Recommended Posts

VII.

Писма на приятелите

до Елена Хаджи Григорова

1. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова

от 29.XI.1924 г.

София.
29.XI.924 г.

Няма Правда като Божията Правда!

Добра сестра Елена,
Свършихме събиранията си, които имахме като приятна, хубава работа. На деня на Правдата отворихме Евангелието за всички ни и [ни] се паднаха по три хубави стихчета. Записах ги на едно листче, с намерение да ти изпратя и твоите, обаче не зная къде съм оставила бележката, а да отложа да ти пиша - може би ще пропусна момента. Когато я намеря, тогава щети пиша стихчетата.
Сега ще ти пиша нещо из нашия живот. Салонът вече е свободен, киното се премести. Вчера го изчистиха, измиха много хубаво, за да може само от нас да се използува. Тъй, както е свободен, ще се подновят ония вечери, с литературно-музикална програма, които ставаха по-рано. Това ще създаде възможност да се срещнем, да се поопознаем. И ти ще имаш възможност да посетиш някои от тях.
Нещо по беседите, които ни държа Учителят. В сряда, на окултния клас, Учителят говори пак за страданията и радостите и каза следното: Страданията и радостите са необходимо разнообразие за човека, за да може той да познае великите Божии пътища. Вие не трябва да коригирате Божественото, не трябва да коригирате Природата! Всяка грешка, която се забележи, трябва да се улови, да се поправи още в самото начало, иначе ще бъде по-мъчно и ще създаде лоши последствия.
И оттам мисля си, Елена: Какво по-голямо благо за нас от това, че влезли веднъж в този път на светлината, нам ще посочат грешките една по една; нам ще вадят тръните, които сме забили от миналото, един по един; нам ще чупят кривите, неблагородни присадки една по една. За нас и срам ще дойде, и ужас, и греховността си ще изживеем, и болка непоносима ще се яви. Но кой от света ще може туй да ти посочи? Кой от света болка ще ти излечи? Кой от света от неблагородното в теб благородното ще изгради? - Никой. Не струва ли тогава всичко с дълбока вяра, крепка надежда и тиха, спотаена, от никого невидяна любов, тихо Нему да уповаем? Не струва ли тогаз Нему за всичко да отблагодарим? Като бяхме в света, не бяхме ли видимо по-добри? Бяхме, но защо? Защото той не се нае душа ти от робство да освободи; той не се нае болка, рана тежка да излечи; той не се нае истинското знание да ти покаже. Напротив, той в робство те държеше, казваше ти: „Целий свят тъй живее." Той на болките ти не балсам тури, а огън дваж по-жежък сложи. И на знанието ти светлина не даде, а заблуждение, мрак ти препоръча. Там, казва той, в нощта, в оперетите, в световните забави, е животът, там е забравата. Защо така действу­ва светът? - Понеже в него знание, свобода и живот няма. Той не може да каже:
Само Божията Любов е Любов!
Той не може да каже:
Само съвършеният път на Мъдростта води към Истината!
Той не може да каже:
Доброто носи живот, светлина и свобода за нашите души!
А ние, Елена, нека благодарим, че с тия поздрави от всички краища можем да се поздравим. И аз, Елена, в тоз хубав, снежен ден те поздравлявам с всички тия светли, незаменими, чисти поздрави за душата!
Всичко най хубаво ти желае твоята сестра Паша.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...