Jump to content

14. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г. * Молитвен връх, 9. VIII. 1935 г., 5 ч сутринта


Recommended Posts

14. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г. *

Молитвен връх, 9. VIII. 1935 г., 5 ч сутринта

Бъди като тях!

Добрата молитва.
Прочете се Ев. от Йоана, 15 глава, от 15 стих до края.
Христос изяснява, в прочетеното място, на Своите ученици две големи противоречия, две положения несъвместими. Тия противоречия произтичат от обстоятелството, че учениците очакваха светът да ги приеме с венци, да ги посрещнат добре, а пък Христос им казва, че ни най-малко няма да ги посрещнат така и че ще ги гонят. Христос им казва: „Понеже мен изгониха, а вие сте мои ученици, затова и вас ще изгонят." А пък Него гонят, понеже не са познали Отца.
Някой пита: „Защо аз не мога да обичам?" Защото не познаваш любовта! Щом не обичаш, ти си от ония, които гонят, ти си гонител. Каквото изпрати Бог към тебе, ти го гониш; ти си и тогаз от света, ти ненавиждаш, мразиш.
Тия две състояния се сменят в човека. Не мислете, че не се сменят. Сменят се. Вие сте ги опитвали.
Онова цвете, което за пръв път цъфти, благоухае. Ти усещаш това благоуха­ние и се радваш. Ти нищо не си работил за това благоухание, нищо не си платил и ти усещаш радостта на това цвете; неговата радост чувствуваш. Но това цвете гние, умира. Ти усещаш миризмата му. Ти не си виноват, че то умира, гние, но ти чувствуваш всичката скръб на това цвете, и миризмата му. Ти казваш: „Защо е така?" Така е, защото ти си там! Ако не беше там, не щеше да е така. Цветето се зарадва, когато ти отиде при него. Но понеже, като се понагледа, ти помисли да си заминеш от него, то от мисълта ти умря. Защото ти мислиш да си отиваш.
Сега преведете мисълта: Някой път вие идете при хубавото в света, което Бог е създал. Като го погледнете, после искате една вътрешна промяна и напус­нете хубавото. И това, хубавото, се променя, изгубва своето благоухание.
Когато хляба го опекат, за кого го опичат, за кого претърпява той всички тия страдания? Когато житото го мелят, то за кого страда? За себе си - не. За себе си то е вече страдало в земята. Но когато го турят в хромела, нощвите, в пещта, защо го мъчат? За да даде това, което има, да го оберат. И след като вземете всичко, вие го затваряте. Яденето е затваряне [на] житото вътре. Вие го затваряте в себе си и като вземете всичко, каквото има, вие го пущате и казвате: „Да си върви вече."
Следователно вие се радвате, когато затварят, обират житото. Когато то скърби, плаче, вие се радвате, пеете и играете. А пък когато излезе от затвора и си замине, вие тогаз плачете, скърбите и тъжите. Следователно не сте вие, които се радвате и скърбите, тъжите, а то е житото - нищо повече.
Ти ще бъдеш на мястото на житото само тогаз, когато твоята скръб бъде истинска. Ти си актьор, който представяш на сцената на публиката страданията на житото. Искаш да представиш как житото страда, и плачеш. Но това не е реално. Когато заместиш житото, та тебе почнат да те пържат, да те пекат, и плачеш, тогаз скръбта ти ще е реална. Когато другите почнат да се радват, а пък ти почнеш да скърбиш, ти си на мястото на житото. Когато един се радва, а друг скърби, единият е житото, което влиза в пещта - скърбящият, а пък онзи, който се радва, той е онзи, който употребява опеченото.
Да ви обясня: Защо житото скърби, защо вие скърбите? Защото ще вле­зете в затвора! Защо онзи се радва? Защото всичко, каквото вие имате, той ще го вземе, без труд е спечелил нещо и се радва.
Сега ви обяснявам това, което става в света.
Искате да знаете каква ще бъде небесната радост.
Когато Бог направил света и светът бил готов, украсен, явило се слънцето и казало на Господа: „Каква ще бъде сега моята работа?" Господ казал на слън­цето: „Когато изгряваш, на хората работа ще им донасяш." И казало слънцето: „В случай, че някой път залезна, какво трябва ф направя?" - „Тогаз ще им оставиш почивката."
Сега, два извода има: Не можеш да имаш работа преди слънцето да е изгряло и не можеш да имаш почивка преди слънцето да е залязло. Или друго­яче казано: Всяко ново положение, това е работа, в която човек влиза, а всяко положение завършено, то носи вече в себе си почивка. Само когато завършиш добре една работа, можеш да си почиваш. То е един психологически момент. Не е само на теория.
Тогаз, да ви дам няколко изречения:
Младият извира, възрастният тече, а старият се влива.
Младият се ражда, възрастният расте, старият умира.
Младият пее, възрастният работи, старият пари събира.
Младият цапа, възрастният чисти, старият уроци дава.
Младият цъфти и върже, възрастният зрее, а старият плодовете продава.
Младият на майка си пее, възрастният утешава, а старият надписи закача. Знаменит прави. Като умре някой, турят му надпис.
Това са сегашните положения на живота.
Тогаз, истинското положение е: Млада е Любовта, възрастна е Истината, а стара е Мъдростта. Бъди като тях!
Любовта дава, Истината разпределя, а Мъдростта огражда.
Отче наш
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...