Jump to content

58. МЛАДЕЖТА (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)


Recommended Posts

58. МЛАДЕЖТА (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 2)

ПОЗИВЪТ НА ГИМНАЗИАЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ

Директорите на столичните гимназии са отправили един позив до българското общество по въпроса за възпитанието на учащата се младеж.

В позива, след като те излагат редица причини за упадъка във възпитанието на учащата се младеж, подканят се всички фактори в страната да се обединят и насочат усилията си за възпитанието на младото поколение.

Младежта - това е бъдещето ни. Младежта - това е утрешното.

Младежта - гордостта на ценното на нацията ни.

Що сторихме ний за тях? Ще успеят ли директорите на гимназиите със своя позив? Ще се опомни ли младежта? Ето въпросите, които вълнуват всеки.

За да се надава общ вик за предпазване на младежта, трябва да има сериозни опасения за младежта, иначе не току-тъй директорите на гимназиите биха издали позив и апелирали към опомняне.

Нека си го признаем - нашата младеж след войните остана без път и идеали и много странични фактори въздействуваха върху крехката душа на младежта, за да тръгне из път, който може да бъде катастрофален за нацията ни.

Днес, когато се отправят позиви, държат сказки какви трябва да бъдат те - младежта, неволно се връщам назад, в недалечното минало на моите юношески години.

В нашите юношески години ний живеехме в други времена, при други условия. Войната още не беше смъкнала маските на мнозина и раздрусала морала до основа.

Други бяха нашите бащи - неуморни и съвестни чиновници, работници, орачи, и девизът им не беше като сега - по-малко работа, повече пари, а с труд изкарваха прехраната ни и с личен пример ни показваха пътя, по който трябва да вървим. Партизанският бацил не ги мореше, а комарът, развратът, рушветът бяха неизвестни и непонятни тям. С пот изкарваха хляба си и той, макар и често само сух хляб, беше сладък. С корав, сух хляб ни храниха, а затова вечер след вечеря с важност ни разправяха за турско робство, за бащина стряха, а ний с радост, широко отворени очи и притаен дъх, слушахме.

Нашите майки в град или село сами ни перяха, шиеха дрехи, готвиха, възпитаваха. Не носеха рокли над колена, деколтета до гърди, още не стриже-ха „буби копф”, не знаеха файфоклоци, журове да дават, модерни негърски танци да танцуват, червени устни и с набрашнени лица не ходеха...

Нашите родители с личен пример ни подсказаха по кой път да вървим. И посяха те семена в нашите души, които семена не закъсняха да изникнат.

Още 15 ÷ 16-годишни юноши, ний пълнехме читалищата, библиотеките, сказки, диспути, реферати - всичко това бяха неща обикновени.

Бакунин, Кропоткин, Карл Маркс, Ботев, Левски бяха станали кумири -десятки бяха готови да сложат главите си за техните идеи, а когато Балканската война се обяви, ний, 16-годишни хлапаци ученици, писалките захвърлихме, пушките уловихме и граница прехвърлихме, да се борим за свободата на брата роб! На 21 ÷ 22 години взводове и роти водихме по бойните поля и чудни младежи легнаха из гиздавата Добруджа, равна Тракия и Македонските усои, умряха с пълно съзнание, че те това, що бяха чули от своите родители, учители като идеи - сега трябваше да се приложат думите, да станат дела, защото иначе не биха и били последователни на разбиранията си и възпитанието, па и времето...

Други времена бяха тогава, други бяха нашите родители, други семена ни посяха, пай примери ни даваха...

Безспорно, борбата, за да дойде младежта* днес в това положение, има много причини. За едни можем да намерим сили да ги отстраним, а други да не са под наша власт, но ний трябва да започнем най-напред от родителите, те да се опомнят и откажат от лекия и булеварден живот и с личния си пример дадат поука на младите и околните на порядъчен живот, защото родителите са огледало на младежта, тя в това огледало визира утрешния свой лик. По-голям морал сред родителите и по-възрастни. По-голям контрол на собствените дела, повече личен пример в доброто. Насърчаване, подкрепяване доброто, скромността, морала, точността, чистотата.

Всеки човек, млад или стар, прилича на градина, в която растат цветя и бурени. Да поливаме цветята и да плевим трънето...

Всеки човек има и хубави, и лоши дела - да насърчаваме, подкрепяме доброто и кореним злото.

Ето, което трябва да прави всяка майка, всеки баща, всеки младеж и всеки човек, всеки: като оправи себе си, ще оправи дома си; оправи ли дома си, ще оправи селото, града, околията, окръга - България. Тръгнат ли всички работи в ред, и България ще тръгне, и младежта ще се коригира, а останалото ще дойде от само себе си. Рибата се омирисва от главата.

Image_080.png

* Има младежи, които кината, булевардите, оргиите, лекият живот не ги вълнува. Това са Толстоистите, въздържателите, вегетарианците, християнските духовни братства, Ново общество, групите Григори Петров и пр., и пр. (бел. а.).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...