Jump to content

59. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)


Recommended Posts

59. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 2)

„Любовта всякога дава на човека повече, отколкото той е

изгубил.”

Драги братя,

Зная, всички вий бихте поискали, вместо да ви пишем и приказваме, да ви уредим неволите - ако сте беден, да имате богатство; ако сте болен - да оздравеете; ако сте слаб - да станете силен; да добиете власт, да се разпореждате с всички, които са около вас...

Тук сега сте притиснати, без средства, често болни, умислени, отчаяни. А нашите ратници трябва да бъдат хора силни и богати, и с власт. И вий всички може и трябва да станете такива - и ще бъдете - всички вие, които пожелаете, като повярвате в думите ни, защото каква смисъл би имало да ви говорим небивалици? А и какво по-лесно от това - да опитате думите ни и да видите дали те са истински? Но ще ги опитате тъй, както сеете вашето жито.

Така, ако дойде един човек и ви посочи едно житно зърно и ви каже, че това зърно може да ви даде сто други, и ако вие, без да знаете и разберете, го хвърлите някъде на земята и отидете на сутрешния ден и видите, че няма нищо покарало - ще наречете ли човека лъжец? Или ще трябва най- напред да научите как се оре, сее, как възраства житото, как дава клас, и от едно зърно - сто и повече зърна?

Та, и тия закони, които ще ви ги кажа, са верни, но и тях трябва да знаете как да ги приложите, как да ги посадите вътре във вас, не само на думи, а дълбоко в душата си. Без това, каквото и да ви се каже, то ще бъде все едно да сееш на камък, на суха и корава земя, на която зърното не може да пусне своите коренчета.

Защото, ако вие сте болни и аз да съм и най-добрият лекар и ви дам най-силните и добре действующи лекарства - но ако те стоят пред вас, без да ги вкусите, а само ги гледате - мислите ли, че нещо ще ви помогнат? Вий тогава може да си умрете както с тях, така и без тях, защото не е важно колко хляб има на една хлебарница, а е важно това парче хляб, което е влязло в стомаха ти и ти дава сили и живот да работиш.

Нима София някога е била без хляб? Никога? Но някои хора умряха от глад... Та да се разберем: не е важно какво аз или други ще ви каже - а това, което вие ще разберете и приложите. Не е важно да ви разправя как се готви зелник, как аз го готвя или някой друг, и вие да разправяте това пък на трети, че бил много вкусен и пр., а е важно вие да си го сготвите и го изядете - тогава само той става част от тялото ви - от вас самите и ако ще ви даде някаква сила - дава ви я. Та, и сега, това, което ще ви пиша - е същото, като да ви разправя как ще стане тоя зелник. Но първото условие е да нямате лоша мисъл за никого - да не мразите никого в света. Ако не можете за постоянно - поне за тая неделя, докато получите следното писмо, в което ще ви кажа как новата наука лекува болните, носи богатства, здраве и власт на всички, които искрено желаят това.

С братски поздрав:

Любомир

София, 7.ІV.1930 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...