Jump to content

4. Духът, Който слиза


Recommended Posts

4. Духът, Който слиза

„А в Ерусалим близо до овчата порта има къпални и пет

притвора, в които лежаха голямо множество болни, слепи,

хроми, сухи и чакаха движението на водата ".

Ев. от Йоана, 5гл., 2-3

Във всеки човек има къпалня и пет притвора, в които лежат болни. И тези болни чакат движението на водата от Ангела, който от време на време слезва да я размъти.
Притворите, в които лежали болните, не са били два, нито три, нито четири, а пет. Тези притвори са били пълни с болни.
Петте притвора, това са петте сетива в човека: слух, зрение, обоняние, вкус и осезание. Всичко това са врати, чрез които влиза животът, Божественият живот в човека. Чрез тези пет притвора се изявява Бог на човека.
Чрез слуха човек може да се свърже с Духа и с висшия музикален свят, чрез зрението - със Словото; чрез вкуса - с Божествените сили и енергии в храните; чрез обонянието - с Бога, Който се носи във въздуха; и чрез осезанието - с физическия свят, който е израз или проявление на Бога.
От тези пет притвора зависи духовното развитие на човека, неговата култура и неговото благосъстояние. Оттях зависи и здравето на човека.
Затова, необходимо е човек да познава и прилага законите на неговите пет притвора - сетивата, защото в противен случай той ще бъде болен, сляп, хром, сух и ще лежи в притворите и ще чака раздвижването на водата в къпалнята.
Къпанията, това е умът и сърцето на човека. В тази къпалня е спасението на човека. И трябва Ангелът да слезе от Небето, да размъти тази къпалня, да я раздвижи, за да може болният да се окъпе и оздравее.
Духът е, Който раздвижва ума и сърцето на човека. Тогава настава про­буждане на човешкото съзнание, настава новораждане или възкресение на човешката душа.
И днес, в новия Ерусалим е отседнал Великият, Който е слязъл от Небето да размъти къпалнята на човека. Раздвижена е къпапнята на целия човешки род и всяка душа слуша гласа на Христа: „Искаш ли да оздравееш? Искаш ли да оздравееш?"
Който иска да оздравее и да се новороди, който иска да се окъпе в новото учение, който иска да скъса със старото, ще чуе гласа на Учителя, Който ще му каже: „Стани, дигни одъра си и ходи, и не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло."

„Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо."

Йоана, бгл., 12 ст.

Божественото не трябва да се изгуби. То се не губи. Знаем, че петте ечмичени хляба, това е Словото, или семето, което Сеячът посея. Но когато сеячът сее, все ще попадне някое семенце в трънете, на камък или в неблагоприятна почва.
Разумният сеяч казва: „Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо." Кажеш някому нещо Божествено и той не те разбере или пък не го при­ема. В такъв случай какво трябва да направиш? Христос ясно ни говори: „Събе­рете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо." Това, което не се приема, това са укрухите и ако знаеш закона, сиреч, ако си ученик на Христа, ще събереш тия укрухи, които са част от петте хляба, „за да се не изгуби нищо".
Укрухите. Това е онази Божествена храна, която не е могла да се употреби или да се асимилира от гостите или от слушателите на Словото и затова трябва да се прибере. Така постъпва разумният, така е постъпил и Христос.
Укрухите. Където има изобилие, там има и укрухи. Тия укрухи - или това изобилие трябва да се събере и да се даде на по-малките братя от нас, да се нахранят и те.
Укрухи има на физическото поле, има на духовното и на умственото. Не­реализираните желания и мисли, това са укрухи, които трябва да се приберат, за да се не изгуби нищо.
Укрухите, това са нереализираните добродетели и таланти, дадени на човека от Бога. Ние знаем, че се взе назад единия талант на онзи, който не го е употребил и който го беше заровил в земята. Неизползувано благо, неизпол­зувани дарби и способности се взимат назад, за да се не изгуби нищо.
Укрухи, това е Божественото благословение, неизчерпаемото благо, от което има да ядат гладните и пак да остане. От това благо колкото повече даваш, толкова повече се умножава.
Укрухи, това е символ на изобилие, което ни дава Христос, което ни дава Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.

Елена х. Григорова, Изгрева, мес. декемврий, 1936 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...