2. Разумната хармония

[Ани]

2. Разумната хармония

Един път, като се свърши обедът и станахме, Учителят се позапря на дво­ра и ние около Него чакахме да чуем какво ще каже. Той каза, без да Го запит­ва някой гласно:

 

- Бог е Вечна, Велика, Разумна Хармония, в която всички трябва да са наредени като нотите в ключа Sol. Такова обяснение давайте!

 

На 7.1.1937 г. се връщахме от молитвата в малкия салон. Учителят беше стъпил на третото стъпало и говореше нещо на няколко сестри. Помислих: да отида да чуя. Като приближих и поздравих, Учителят ми каза:

 

- Сестра, намерихте ли любовта?

 

Аз помислих, че да е в нас, тъй да сме я намерили, и детински отговорих:

 

- Търсим я, Учителю!

 

Сестра Балтова каза:

 

- Е, е, като е останало, та тепърва да я търсите, няма да я намерите!

 

Учителят ни продължи мило, както винаги:

- Щом я търсите... - и Си подаде ръката за целуване. Аз приближих с благоговение, целунах я и много се зарадвах. Същото сториха и вървящите след мене сестри. Сестра Катя Грива каза:

 

- Учителю, ами ние какво да правим?

 

Учителят посочи с пръст накъдето живее брат Боев и каза:

 

- Гледайте, гледайте какво прави брат Боев и вие това правете!

 

Всякога ще помня този ден!