Jump to content
lothlorien

67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

Recommended Posts

67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 19.V.1930 г., София, стр. 1, 2)

Андро Лулчев

От дългото съжителство на два индивида те взаимно си повлияват: по-силният налага своето на слабия, простият подражава на учения.

Така е и с народите.

Нашият народ, благодарение на 500-годишното робство, не можа да прояви дейността си, волята, развие ума и обичта.

Турците, които ни управляваха 500 години, оставиха дълбоки бразди в душата на нашия народ. Консервативният дух и „агаля-агаля” да се отнасяме към всичко, е тежко наследство от турците.

„Покорна главичка, остра сабя я не сече.”

„Кажи му „аго”, да му стане драго”, „с воля всичко мога”, „без воля - в неволя” - са народни мъдрости, които най-красноречиво говорят за онзи несвободен и окован дух на нашите деди и онова влияние, което турците са ни оказали.

В живота всичко живо расте - еволюира.

Отец Паисий донесе на народа светлина, пробуди С. Раковски, Л. Каравелов, а те - Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Ст. Караджа, Каблешков, Бенковки - плеяда борци, в които туптеше сърце пълно, с обич към народа, и самосъзнание, че те не са покорна рая, а свободни волни птици, на които само орлите могат да съперничат из усои и родни балкани.

С пълна вяра, непоколебим дух заработиха те за новия строй, за свобода, за братство, нов живот.

Новото, посято сред народа от 24-годишния разкалугерен дякон Левски бавно никна в душите на младите, буйните българи.

Докато чорбаджиите викаха на агите „евет ефенди”, много скоро се чу гласът на младите:

„Не щеме ни богатство, Нещеме ни пари-

Искаме свобода, Човешки правдини.”

Агите и чорбаджиите се бориха да запазят старото, а младите - да го сринат, да създадат нова България, за която те мечтаеха; за повече свобода, правди, ред, мир и обич.

Новото бавно пробиваше път. Консервативният дух на народа, изгубил вяра във всяко добро, не позволяваше възприемание новото, а чорбаджиите и агите не прощаваха на тези „чапкъни”, които приемат новото - борба за повече правда, свобода.

Младите, със своята борба и упоритост, в своето дело предизвикаха намесата на Русия и не след много младото победи старото.

България получи свобода.

Като естествена последица на консервативния дух на народа, за който руските дипломати държаха много добра сметка, дойде първият кабинет на 24.VІ.1879 г. начело Бурмов, Греков, Начев - носители на старото - консервативните идеи и затова този кабинет се нарече консервативен.

Всяко време си иска своето и всяка работа - майстора.

Консервативният кабинет дойде много добре на консервативния ни още народ, който не можеше да се чувства свободен и ползува от свобода.

Довчерашният роб бързо се опомни, особено младите, поискаха дял в уредбата за тази държава, за която те се бориха и страдаха. Младите имаха връзки с народа и минаваха за мъченици народни - народът ги вярваше, следваше.

Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази живота.

Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г. новото надживя старото за втори път в нова България.

Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм. Политическият ни живот тръгна по своя естествен път. Това уплаши хората на старото, които изгубиха и малкото доверие, което имаха сред народа, останали без власт, потърсиха подкрепата не на народа, а на интригите, лъжите, измамата, на които младият княз Батемберг, едва що дошъл и незнаещ български, лесно се поддаде.

И князът изгони Др. Цанков от власт, повика пак консерваторите на власт. Назначеното консервативно правителство разтури първото Народно събрание, и произведените избори, които дадоха народни представители болшинство на младите.

На 26.ІV.1881 е. князът суспендира конституцията.

Князът, вместо да се вслуша в гласа на народа и повика на власт либералите, поддава се на интригите на К. Стоилов и др., разтуря и второто обикновено Народно събрание и насрочват избори за второ Велико Народно събрание. Като виждат настроението, че е в полза пак на младите - новото, през тези избори за пръв път в историята на нова България се въведе терорът. Но като видяха, че борците, които излагаха своите гърди и глави с гордост пред турските ятагани и бесилки, не се плашат и сега от терора, Князът поиска от послушните някогашни чибукчии и ибрикчии на турците да му дадат пълномощия за 7 години и на 1 юни 1881 г. в Свищов второто Велико Народно събрание дава пълномощия на княза и с това погребва конституцията.

Младите не изгубиха вяра в себе си и продължиха борбата.

Князът, който се поддаде на интригите на политическите акробати и се опита по много пътища да спре пътя на живота - плати с трона си.

Новото надживя пак старото и зае своето място в нашия политически живот.

Остана само лошият пример, даден от онези, които искайки да спрат пътя на живота, си послужиха с терора. Терорът остана като система да се практикува от хората на старото, които, щом загубваха почва под краката си, а времето изисква своето - новото, те прибягваха към терора на помощ.

Новите веяния от Европа отдавна бяха прехвърлили границите ни.

Дойде и новият княз Фердинанд, който даваше властта в ръцете на този или онзи свой избраник, а не на този, който народът го е посочвал, като водач народен.

Често е имало случай политическа партия да има само двама депутати в парламента; но щом е била назначавана на власт партията им - да докарва чрез Вътрешното министерство 180 послушни депутати. Но въпреки терора, хората на новото не са се плашили, а смело са носили новото, което се е приемало по-бавно от народа, но винаги успявало да се наложи. Кога хората на старото забелязаха, че въпреки терора, новото си пробива път, те повикаха на помощ демагогията, лъжата, обещанията, подкупничеството и разпиляване на народните богатства, но и те не бяха в сила да спрат новото, което идеше.

Тогава политическите акробати се стреснаха и въведоха политическите убийства на свои политически противници.

Народът изгуби вяра в изборите, парламент, и ги бойкотира. Създаде се закон за задължително гласоподаване, но и той много не помогна.

Народът търси път, за да излезе от тази безпътица. Той забравя историческия, еволюционния път и живота, който някога извика едни след други на политическата сцена, като започна с консерваторите и стигна до народовластието.

Нито султанът, агите, чорбаджиите, терорът, нито демагогията, убийствата, превратите, царете са в сила да спрат новото. То, носено от единици, отначало обхваща душата на народа и се налага над старото.

Новото иде и сега. То взе връх в Австрия, Германия, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, то ще залее и България.

Християнска България трябва да мине в ръцете на християните, но не по форма, а по съдържание, които да поемат управлението на страната - и да дадат свобода на народа, сносен живот, братско отнасяне към всички, с бързи реформи да донесат новото, което времето и животът го изисква. Да се сринат всички бентове и всички изкуствени препятствия да паднат, вериги, и с помощта на всички честни селяни и граждани да изградим нова свободна България, каквато ни диктува да бъде времето, историческият еволюционен път.

Нова утрешна България иде!

Народът намери сили да разкъса турски вериги, да се справи с чорбаджиите, агите, терора, демагогията, убийствата, превратите; той ще намери сили да донесе и поеме новото.

Тежко и горко на този, който се опита да спре новото, той скъпо ще плати, защото законите на еволюцията са неумолими, неподкупни, те пред нищо не се спират, а всичко пред себе си помитат. Малкото семе, носено в душата на народа от Ратниците на Свободата, никне и ще донесе нова свободна България, за каквато работиха, бориха и умряха Левски, Ботев, Бенковски, Хаджи Димитър и др.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×