Jump to content
lothlorien

68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.)

Recommended Posts

68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 19.V.1930 г., София, стр. 2)

„Необходимо е да се започне с живота. Не може нищо да се

постигне, ако не се научим правилно да живеем.”

„Докато не се освободим от условията на гъсеницата, не

можем да имаме пеперуди.”

Драги братя,

Новата наука, за която ви споменах, започва с това, което е най-важно, което ний всички имаме, но което не всички еднакво ценим и още по-малцина го разбират - живота.

Едно е необходимо да знаете: животът не е наш, нито е само в нас - всичко в света е живо. И животът на всичко му е тъй скъп, както и на всеки човек.

И малката буболечка си има своите грижи, които за нея са тъй важни - както е важен и животът и грижите за самия човек.

Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят. Това не са нормални, нито здрави хора. Ако сиромахът ти говори, че иска да умря - знай: той иска сиромашията и теглото му да умрат; ако болният не иска да оздравее - или не е сериозно болен, или не казва истината.

Животът не е твой - и ти сам не си господар на него, нито други човек може да бъде господар на живота ти.

Ти трябва само да го проявиш, да го развиеш, да живееш, да отгледаш семената, които си донесъл в душата си - нито да ти отнемат нещо; нито ти да отнемаш от живота на другите.

Животът е като една река, велика и силна - ако ти вървиш с нейното течение, със законите на природата - ще имаш всичко, без всякакво усилие, както и най-малката клетка на твоето живо тяло има своята храна и добри условия, щом се намира на мястото си и върши работата, която й е дадена.

Но ако тя излезе вън от своето място - винаги се явява нещастието.

И тъй, помнете: неразположението показва, че си престъпил някое правило на живата природа, която те заобикаля навсякъде; нещастието сочи, че ти не си се съобразил с нейните разпоредби; болестите – че ти криво си разпределил нейните енергии в своето тяло, че ти си турил някъде повече, отколкото трябва, че ти си злоупотребил с нейните материали. А самата смърт е крайното наказание, което тя е турила за непослушниците, на своенравните деца, които са искали в нейното село да правят свои закони.

Но колкото и да е странно, смъртта не е никакъв край, а само един кръстопът, на който се събличат стари дрипи, износени дрехи, неверни понятия, фалшиви философии, ненужни богатства, напразни надежди, суеверия, неверни религии - и се навлиза в нови отношения с природата, в които умните тутакси започват своята работа, а неразумните трябва дълго време да чакат, докато израснат да се ориентират в новите условия на живот.

И, съгласно съвременната наука, нищо не може да се унищожи - нищо не може да загине, освен привидно.

Затова премахнете страха, вие, на които условията около вас са неблагоприятни. Знайте: животът има свой господар. Той храни врабчетата, ще нахрани и вас. Но и вий трябва да се помъчите да разберете защо сте изпратени на тоя свят, защо живеете, каква е вашата истинска задача в света. А за да разберете това, трябва да бъдете здрави, защото болният прилича на криво стъкло: всичко през него се вижда криво и изопачено - лъжливо.

До неделя ще продължим.

С братски поздрав:

Любомир

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×