Jump to content
lothlorien

69. ЕДНАТА МЯРКА (бр. 20, 26.V.1930 г.)

Recommended Posts

69. ЕДНАТА МЯРКА (бр. 20, 26.V.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 26.V.1930 г., София, стр. 1)

„Така будните души се нуждаят от живот, светлина и

свобода.

Така животът носи щастие; светлината - знание; а истината -

свобода.

Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията

светлина и живот.”

Нашият народ винаги е имал своето вътрешно прозрение, което в тежки времена го е ръководило и му е давало път и цел. И винаги, когато той се е оставял да бъде воден от водачи, чужди на неговата среда и бит, той е бил измамван и заплащал своето доверие с големи страдания. Ако един човек, или един народ, има само една мярка за своите и чужди постъпки, независимо от това каква е неговата религия или политическо верую - този човек е добър.

Всичко, което създава, е добро - и всичко, което руши - зло.

А силен е човек или народ само дотолкова, доколкото е свързан със самата природа, всред която живее; както и растението - докато корените му са в земята.

Някога Мойсей учи хората на правдата:

- „Око за око и зъб за зъб.”

Дойде Христос, Любовта донесе и на хората закон встави:

- „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния като себе си; любете и враговете си!”

Ний се нарекохме християни; всички имаме кръщелни свидетелства и заживяхме: за зъб - челюст къртят сега...

С две мерки мерим - едната е за нас; другата - за другите.

Необходима е една мярка - което е за нас добро - него да желаем и за другите. Радостта и животът са цел на всички. Само Божествената, вечно справедливата мярка е, която може да донесе щастие на хората, защото резултатът й е винаги истината; истината носи свободата, а свободният само може истински да обича.

А казано е, че „Бог е Любов”, и който пребъдва в обичта - за него Царството Божие е дошло на земята.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×