Jump to content

82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)


Recommended Posts

82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1)

Андро Лулчев

Знанието е сила. Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен живот; а има ли правилен живот, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен живот.

Ний, с нашия свободен 50-годишен живот, не можем да се похвалим с такъв пълен живот. За да ни липсват знания, но знания за живота, са много причините. Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за живота. Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко. Българинът прояви любознателност към всичко, към езици, към всичко чуждо, европейско (пудрене, пушене, бубикопф, червени устни, къси рокли, големи деколтета и пр.), но ний не обърнахме внимание да изучим историята си и познаваме конституцията си* и опознаем себе си.

Това непознаване на нещата дойде добре дошло за нашите боляри - водачи на партиите, които гледаха да използуват колкото се може повече народното невежество.

Болярите бяха учени и имаха добри знания и познаваха добре народа ни. Те още първите години въведоха в нашия политически живот демагогията, подкупа.

Съзнателно те казваха на народа ни: „Изберете нас, та ний ще ви направим черкви, училища, мостове, дори реки ще ви прекарваме” и по този начин прехвърлиха центъра на тежестта не вече в народа.

Накараха народа да не се надява на собствените си сили, а да чака отвън. Подчиниха му волята и по този начин от „глас народен е глас Божий”, направиха един послушен инертен народ, а те - болярите-министри, вместо да станат служители народни, почнаха да си служат с народа, който, разпокъсан, изгубил воля, почна да чака благоволението на този или онзи боляр да му направи това или онова, което, ако те сами се заловяха, ще го направят по-хубаво и по-здраво. Така парализирана волята и дейността при липса на светлина - знания, нашият народ загуби една след друга извоюваните си позиции, които костваха толкова кърви и сълзите на хиляди борци, а водачите всички работиха планомерно за това и дойдохме дотам, че от конституцията нито помен не остана, а в село и град почна да се слуша не гласът на справедливостта - конституцията, а на този или онзи стражар, пристав, окръжен управител, околийски началник, народен представител, министър, които често от околийското, окръжно управление, министерските кресла отиват в централния затвор на почивка.

Тези партизани, често непознаващи конституцията, почват с наредби и заповеди да изменят конституцията ни, а народът не я познаваше добре, подчинява се, плаща незаконни глоби, навежда главни тегли ли, тегли, докато дойде някой друг боляр и му хвърли рибки, за да улови шаран, поведе го, смъкне управниците и седне той да управлява и върви по стари пътища.

Ний страдаме от липса на знания и познания за живота, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България.

Image_083.png

* От направената анкета на един столичен адвокат на земледелските народни представители след 9.VІ1923 г. се е оказало, че са чели конституцията едва 3 ÷ 5 человека; вярваме че и сега е същото - това води към грешки, които ний всички ги плащаме, и то много скъпо (бел. а.).

Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром.

Досега ви учеха: „Който не е с нас, той е против нас”, а ний ви казваме: Който не помага на съседа си, на брата си, на нуждающия се, който не върви с доброто, истината, обичта, братството, той сече клона, на който е стъпил. Дава лош пример на младите, готви собствената си гибел и тази на нацията си.

Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат. Добрите, справедливите да се сгрупират, организират, а лошите или ще трябва да станат добри, или ще ги напуснат. Добрите да подкрепят доброто и злото да коренят.

Досега ви казваха: „Ние” сме „честни” и „опитни”, а всички други - лоши, предатели, неспособни.

А ние ви казваме: във всички партии има честни и безчестници. Всяка партия, колкото повече е управлявала, толкова повече нейните водачи са правили грешки. С такива партии времето не върви, но който се смята за чист, нека пръв хвърли камък - каза Исус Христос, а ние ще прибавим: Слънцето, че е слънце, и то има петна по него, от много горене.

Умното е старите партии да се обединят в едно, та повече морални сили да намерят в себе си и да не пречат на младото, новото и справедливото, що времето и животът изискват - да водят.

Досега ви учеха и обещаваха програми-алманах, красиви обещания, които никога и никъде не се изпълняваха.

Много приказки, малко дела.

А ний ви казваме: Не с големи програми-алманах, с които ще оправим себе си и родината ни. А Исус Христос каза: „По плодовете ще ги познаете.” По-малко приказки, повече дела - ето нашия девиз и живот.

Досега ви казваха: „Изберете „нас” за кмет, народен представител, министър и т. н., и ний ще ви оправим селото, града, намалим данъци” и пр.

А ний ви казваме:

Никоя майка не гледа чуждо дете. Никой не плаче на чужд гръб без пари, а народната мъдрост казва: „Помогни си сам, и Бог да ти помогне.”

Бог дава, ала в кошара не вкарва. И ний ще кажем още: Всеки да почне да оправи себе си най- напред. Да види какво е, какво иска, какво може. Да оправи своя дом. Пред своя дом. Съвкупност на домовете ще даде селото. От уредените села ще дойдат уредените околии, а от тях - окръзите, а от последните - уредена, подготвена - Държавата.

Не чакайте от случайни хора, които се сещат за избирателите си и за калта ви на селото ви само когато наближат избори - т. е. когато им потрябвате. А се сепнете - сами си помогнете.

Досега беше една група по-активни партизани вземат ли властта, почват да говорят от името на цял народ, правят закони за всички честни и вагабонти еднакво. Тъпчат конституцията заради партийни цели. Делят народа на „наши” и „ваши”. На нашите - с една мярка, на чуждите - затвори, глоби, убийства. Черното правиха бяло и обратно,

Ний ви казваме:

Всички трябва да знаете конституцията, че в нея няма „наши” и „ваши”, и че всички честни, справедливи са свободни, а всички крадци, злосторници, убийци ги затварят, но не управляват. А ний ще прибавяме: всички честни, справедливи са братя, и че над всичко трябва да стои истината, обичта, братството, конституцията. Всички други закони и закончета са произволи на самозабравили се партизани. Следователно - незаконни. Защото, да се измени конституцията, трябва Велико народно събрание, а такова не е свикано.

Досега едни ви учеха: селото трябва да управлява, други - елитът - професорите, банкерите, трети - работници.

А ний ви казваме: Не може да управлява този, който не може да командва стомаха си, желанията си, прищевките си.

Досега избрахте народни представители, които дори не ги познавате и не сте ги виждали.

Ние ви казваме: избирайте хора, които не само тях познавате и делата им знаете. Които да живеят с вашите болки и страдания.

Досега ви казваха: че министърът може да злоупотребява, околийският началник - да краде, а чиновниците - да пестят бели пари за черни дни.

А ний ви казваме: управлявайте и помнете: че най-мъдрият управник е този, който запази същия си живот, който е живял и преди да дойде на власт. За такива хора, паднат ли от власт, не ще дойдат черни дни, а светли, хубави дни, защото за такива хора властта е дълг, който те носят само по необходимост. Досега ви черпиха с винце, ракийка преди изборите и ви вземаха гласовете. Искат ли нещо повече от вас и незаконно ще ви опекат кокошка - агънце, винце тригодишно - ще дадат рибка, за да уловят шаран.

А ний казваме: Не пийте! Досега с чашката ви вземаха гласа, и хора с чашка, и с винце и шампанско управляваха. Помнете, че тези, които пият хубаво вино, ще потърсят и хубаво мезе и ястия, а хубавото винце, мезе ще иска и удобна обстановка, а всички те предразполагат за хубави, красиви, палави жени, а те тук и по големите градове се продават, за голямо съжаление, както кокошки на пазар, а за всички тези работи се иска пари, а те ще се набавят не по честен начин, а с продаване на съвест и общественото си положение или чрез кражби и рушвети. Едното и другото е престъпно.

Досега ви казваха: така е било и така ще бъде.

Такава ни е залюляла, такава ще ни и долее, а ний ви казваме: Така е било... но за старите, за онези, които виждат своето безсилие, но не дават и те на онези, които имат сили да водят. Ето защо всички от паланки, села, градове - гответе се! Набавете си знания и познания за живота.

Приемете новото и заработете за него. Станете зидари на собствения си дом, а оттам да заработим за изграждането на нова утрешна България. В която ще се пази свободата на всички, които ценят на другите свободата. Ще се живее с истината, а обичта и братството ще цари сред всички, с бързи реформи ще се донесе новото, което времето и животът ги носят и искат.

Станете носители на новото и нови хора, чеда на свободна, справедлива, нова утрешна

България.

И ние казваме: че нова утрешна България иде, защото във всяко село и град има вече нови хора, вегетарианци, въздържатели, християни, справедливи, група Григори Петров, Ново общество, евангелисти, теософи, Бялото братство, общ съюз на ратници на свободата, справедливи хора - те никнат бавно, но сигурно.

Те смело завладяват паланки, села, градове и градят в себе си новото - характери, и не ще бъде денят далеч, когато ще вземат надмощие и, сгрупирани в едно, ще образуват един фронт срещу другия - фронт на доброто, новото - срещу фронта на старото, невежеството.

Те всички като планински извори в едно се сливат. Подават ръка и всеки ден все по-здрави, мощни стават и не ще бъде далеч денят, когато ще се чуе гласът ни. А ний казваме: Не по стари пътища. Не с убийства, грабежи. Не да се избиваме и колим, как турци не са ни клали, а по пътя на Исуса Христа, с неговите заповеди, по неговите пътища. И ще бъде чут гласът ни, защото той ще бъде глас справедлив, мощен и глас народен, а глас народен е глас Божи. Досега всички партии ни управляваха, всички се опитаха, а сега остава да проверим опитаните принципи на Христа, носени и живени от Ратниците на Свобода. Като единствен останал още изходен път за спасение на народа ни и нацията ни.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...