Jump to content
lothlorien

85. ВРЕМЕТО ИСКА, НОСИ СВОЕТО (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

Recommended Posts

85. ВРЕМЕТО ИСКА, НОСИ СВОЕТО (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 23.VІ.1930 г., София, стр. 1)

Андро Лулчев

Тъй както една подпочвена вода, след като тече дълго под земята, намира път - излиза над почвата въпреки всички препятствия и трудности, тъй също е с едно духовно, политическо течение - организация. Щом времето дойде, то се оформява, организира и въпреки всички трудности, препятствия, времето налага туй, което изискват условията и нуждите на нацията, народа, человечеството.

Някога Исус Христос с 12 дрипави „завеяни” рибари раздруса великата Римска империя и щом дойде времето, наложи своето - новото, над старото; въпреки гоненията, избиванията на неговите ученици и последователи.

Лютер, Галилей и др. са имена, които са долавяли туй, що иска времето, условията, и са донесли и дали новото - туй, що иска животът, въпреки трудностите, при които са работили, те наложиха новото, защото го изискваше времето, отговаряше на нуждите народни и истината.

На новото се дължи напредъкът, еволюцията на человечеството.

В нашия политически живот неведнъж туй, което го е изисквало и носило времето, е било спирано, гонено, преследвано, избивано.

Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т. н,, но въпреки всичко, новото, туй, което времето е носило и искало, се е налагало над старото.

За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и живота, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения живот с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес. За нас, Ратниците на свободата, нашите стари политически партии приличат на онази хубава девойка, която на времето си е била хубава, красива, гиздава девойка - тичали по нея вси ергени, но най- после се е оженила, станала жена, майка, родила 2 ÷ 3 деца, отгледала децата, възпитала ги, остарели те, но и тя станала баба, свекърва, а на свекървата и бабата мястото е край огъня, вратника, с хурка, чорап да плетат и клюкарстват, а момъкът става баща, дядо, свекър, той или по кръчмите и кафенетата стои, бистри политика, или със синовете, снахите се кара, но нито бабата (хубавата някогашна девойка), нито дядото (някогашен напет ерген) не работят по ниви, ливади, а всичката работа я поемат синовете, защото всичко е до време, а те - бабата и дядото, с децата се хвалят какво са направили на млади години и охотно разправят на всекиго своето житие и битие, а времето си лети и иска, носи своето.

Така са и нашите политически партии, те за времето си бяха добри и нужни. Те някога са били чисти, буйни, продуктивни творци (като момата и момъка), защото то - времето, е било с тях, условията им са помагали, но сега те, както и в живота на човека, миналото трябва да отстъпи и мястото на настоящето, а тона бъдещето, на новите организации, които времето ги носи и иска, и трябва да поемат управлението на народа от старите партии и донесат нов живот, съградят нова България, а старите партии, както дядото и бабата, да седнат край огъня, бабата - с хурка в ръце, а дядото - с писалка в ръка да седне да пише мемоарите си и да оставят за поуки на нас, младите, техния изминал живот, за да не повтаряме техните грешки, а ние, младите организации, трябва да бъдем достойни синове на своите родители с още по-голяма енергия, труд, ентусиазъм да творим, носим новото, туй, което времето иска и носи и както разумен и способен син удвоява, разширява бащините си имоти и предприятия, умело ги ръководи и управлява, така и новите организации трябва да поемат от изтощените, изхабени партии управлението на страната и с нови бързи реформи да помогнат на измъчения и отруден народ, който прилича на имот, оставен без стопани. Да се тури ред във всичко, а най-напред всеки да почне от себе си.

Това иска и носи времето.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×