Jump to content
lothlorien

86. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

Recommended Posts

86. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 23.VІ.1930 г., София, стр. 2)

„Всяко ваше действие, всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл

ще постави малко камъче на вашето здание.

Природата е резултат на Божественото.

Майсторът на часовника не е вътре в него, но той е, който

може да го поправи.

Когато човек се подпуши в своите идеали - става лош.

Всичко онова, за което твоята душа копнее, всичко, което

желаеш - ще имаш.”

Колкото и да е странно, ние трябва да се помирим с един факт, за който обикновено не мислим, но който играе решителна роля върху нашия живот: ний живеем всред гробища и храната ни излиза от тия гробища.

Тая земя, която ний обработваме, е станала от разложени трупове на растения, животни и хора... И с всеки плод, хапка хляб, ний неволно възприемаме и тая идея - на смъртта - и на вечно възраждащия се живот, защото всичко се изменя, но нищо не загива.

И достатъчно е, ако человек е тъй разумен, както често животните, за да има много по-малко излишни страдания в света.

А всяко страдание, което не служи за повдигане на страдащия - е излишно.

И ако то се повтаря, без да има благотворни резултати - то е безполезно разсипване на скъпа енергия.

Человек трябва да започва с това - да бъде доволен с малките придобивки в живота - от най- малката мисъл, която му причинява радост, от най-малкото чувство, което му носи щастие. Всяка такава малка мисъл или чувство са като малки семенца, които тепърва ще цъфтят... И след време тая малка мисъл ще ти донесе едно голямо благо, една голяма радост.

И много от нашите погрешки се дължат на това, че ний не сме доволни от малките неща. А в природата всичко започва с малкото, дребното, микроскопичното.

Па и в самия човек всичко е така. И вие, които искате да постигнете нещо в своя живот, станете точни, внимателни за тия, малките, ежедневни „дребни” работи, защото те като се съчетаят, образуват голямото - вашия живот.

Изгубените минути напразно образуват пропуснатия в безделие час; дванадесеттях часа са денят - а от един разумно прекаран ден понякога зависи цялата бъдеща съдба на човека!

С всекидневните харчени незабелязано стотинки понякога се разпилява по-лесно едно богатство, отколкото с по-крупни суми, за които човек неволно мисли, разсъждава, опитва.

Животът около вас, вие го знаете по-добре от мен какъв е. Дебелите въжета не се късат отведнъж - но косъм по косъм и едно дете може да ги разнищи - и откъсне.

И не се и плетат тия въжета изведнъж - пак тъй косъм по косъм могат да бъдат изплетени и да бъдат тъй яки, че никакви сили да не могат да ги скъсат.

Всеки един от вас е малък, слаб конец, но ако вие се съедините - дебелото въже, което ще се получи, ще устои на всички бури.

Не ви трябват много партии, нито пък са важни имената им - на два лагера са разделени хората неволно - на тия, които искат убийства, смърт и насилие, за да завладяват и подчиняват останалите свои братя - и другите, които знаят, че с обич, почит, взаимоуважение и човещина може да се постигне много повече, отколкото по каквито и да са други пътища.

Когато едни хора се обичат, те и без всякакви писани закони се спогодяват и разбират -

погледнете двама влюбени: те и без думи се разбират - само с очи!

А когато не се обичат, тогава и цели томове писани закони да има - напразно е всичко - всеки ден нашето Народно събрание калъпи закони и закончета - и всеки ден вестниците ни са пълни с хроники на престъпления...

Не са законите, които правят добрите хора - последните и без тях са си добри. Нито пък изправят лошите - инак не щяхме да имаме толкова престъпници, които знаят законите... За да ги заобикалят!

Обичайте се, и ще се разберете - разберете се помежду си, и ще се обикнете. А когато стане това - то вие знаете: сговорна дружина планина повдига!

С братски привет:

Любомир

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×