Jump to content
lothlorien

3. СЛЕД ДЪЖД КАЧУЛКА (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

Recommended Posts

3. СЛЕД ДЪЖД КАЧУЛКА (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 1, 6.І.1931 г., София, стр, 1)

Някога на фронта ни даваха през май месец кожухчета и сланина, а през октомврий - летни куртки.

Всички ний, боеваци от позициите, знаехме, че това се върши от „бързото” разпореждане на г- да интендантите. Но сега интенданти няма, а работите пак вървят, като че ли сме на фронта, т. е. - след дъжд качулка.

Вестниците в София тръбят, че дирекция ще се създава за закупуването на хранете. Интервюта се дават, фотографии се печатат на г-н директора и пр., пр.

Всичко това е много хубаво, ако беше се уредила дирекцията през м. май, та през септемврий най-късно да функционира. Не сега, както някога на фронта, когато повечето от нас, производителите, продадохме храните си на безценица. Продадохме ги, защото нямаше какво да се яде, па и на много места бирници се престарават, та котлите и черги продават.

Какво ще закупуват сега?

Кои храни?

Храните на производителите или на едрите търговци?

Къде живеят и кого представляват тези, които създават този закон?

Ако живеят в България, не знаят ли, че жетва свършва се, всичко се прибира в хамбара и бирникът идва най-късно 1 септемврий?

Ако представляват нас, българските селяни, не знаят ли, че ний с нетърпение чакаме да приберем храните, да продадем, макар на безценица, за да си купим необходимото и платим борча. Защо е тази дирекция сега?

За наше благо ли е сега?

Когато храна в нас за продан няма. Или за благата на „нашите”? Някога на фронта ни даваха кожухчета и сланина през май и юни, но то беше на фронта, а сега защо е това?

Слави Н. Иванов

Запасен войник,

Карнобатско

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×