Jump to content

10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)


Recommended Posts

10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г., София, стр. 1)

Доктор Трифонов*

Излизайки от основните принципи в живота, мъдростта е източник на всички лични и обществени добродетели, и че волята е първата основа, върху която почива вселената: Днешните интелигентни уж властници трябва да направят голямо усилие, за да обработят волята си, да махнат старите навици, да приемат здрави мисли. Разкъсайте обвивките на раншните причини и партии но- егоистични побуждения, и ще станете творци на нова България. От правилните схващания на властта зависи развитието на народната воля. В злоупотреблението с народната воля и доверие се крият причините на днешното политико-икономически и стопанско положение.

Сегашната власт няма дух на свобода на действие, защото неправилно си окача етикета

„Демократическа”, когато в действителност липсва всякаква реална демократичност в отношенията между властта и народа, която най-добре се констатира в непроявяването на народната воля в изборите.

Време е да се ограничи явната и тайната полиция на г-н Ляпчев в нейните административни функции за спокойствието и реда на страната, като се остави една нова неутрална коалиционна от опозицията власт - кабинет d’affaire, която да направи народните избори.

Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-патриотичната организация, му диктуват да остави изборите другиму. Факт е отегчението и недоверието на народа. Факт е юридическата му отговорност на незаконно заграбената власт - оставете поне народът да ви спаси, като се задоволи да оформи една нова власт, съставена по конституцията: мирно и свободно да си каже думата.

Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията. Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г.

Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно.

Но нека не чака това, защото ще бъде гибелно за всички.

Политическата техника се явява и се прилага, когато съществува едно общо зло, когато едно управление се забрави и не знае какво да прави. В такъв случай ние трябва всички да си помогнем, за да не попадне в поговорката: „Когато човек сам не иска да си помогне и Господ, не може му помогна!”

Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление. Партиите, както и народните представители, са само изпълнители на този инстинкт, на този усет. Ако те не го предугадят, не се вслушат в тази народна сила, тогава се изгубва равновесието между народ и власт и става реакция между силата и насилието, откъдето всякога е печелил народът, но за съжаление - с много невинни жертви.

Неоспорим факт е, че не са виновни и администрацията, която забравя, че служи на народа, нито е виновен и нашият народ; виновни са по-скоро нашите нрави, нашето ниско индивидуално съзнание, което влошава отношенията между партиите дори до кръвни разпри, за лични и партизански, а не обществени придобивки.

Всички партии са спекулирали с това заблудено гражданско съзнание; но демокрацията не дава право на елита на българската интелигенция да злоупотребява с гласа на народа, да забравя конституцията. Парламентарните грешки не трябва да стават правила, защото този навик е противоконституционен, противодемократичен и не може да трае вечно, един арбитър политико- партиен има само - това са народните свободни избори, които са решающи във всяка демократична държава.

(следва)

* Д-р Трифонов - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...