Jump to content

13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)


Recommended Posts

13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г., София, стр. 2)

„Работите вървят добре само на оня човек, който живее

според законите на Любовта, Мъдростта и Истината.”

Драги братя,

Зная вашите страдания и мислил съм аз, а и питал съм други, по-учени от мен, за причините им и средствата да се отстранят. И казаха ми, и опитах - и видях, че в живота има бързи пътища, които дават бавни резултати, а има и бавни пътища, които дават бързи резултати; че някои неща - като житото: ори-и чакай само да узрее; а други - като лозата - искат и да го копаеш, и подрязваш, кършиш, па и доста да почакаш - до есента чак, за да опиташ сладкия грозд.

Но както не можеш да зарежеш лозата, та от само себе си да даде своето грозде, така безумно е да вземеш да подрязваш житото, за да ти роди класове!

Това, вярвам го, разбирате много добре и ще кажете, че такива безумни хора няма да се намерят. А пък мен се струва, че тъкмо такива излязохме ний, българите: подрязахме си житото, а си оставихме лозата да дава саморасляк - и тя доста се вкисели, вгорчивя -и едва - едва ражда по някое грозденце...

Кое е житото и кое - лозата?

Мисля, и сами вий се сещате. Лозата - това сте вий самите, вашата вяра в Тоя, Който ни е сътворил и Който постоянно се грижи за нас. Това е вяра в нещо, какво ще да е, но стига да вярваш и се надяваш - ти все ще работиш и вървиш напред. Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.”

Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ!”

И Той е бил добър за тях - въпреки чужденците, въпреки насилията, родът им доживя... до днес... да види всичко това разрушено, да види брат брата да мрази, да преследва, да убива; син баща да коли; баща - син да убива; селянин - свой съселянин да смазва с бой; да се гонят и ненавиждат, да се присмиват на тия, които говорят за идеали, или да не смеят да вдигнат и най-малкия глас да защитят истината - днес, когато е божем българско и някои българи са по-наплашени и по- безправни, отколкото бяха някога... Колко скръбно е това! И кого подрязват? Пшеницата- своите братя... Нима има нужда пшеницата оттова? Драги братя, може да ви говорят каквото искат - не едно е само, което може да ви отърве от днешното ви трудно положение - то е първо да повярвате, че това е възможно! Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога. Нека престане лакомството. Които сте по-умни и по- силни - бъдете умни и силни за вашите по-слаби братя. А вий, които сте слаби и бедни - вярвайте, че колелото на живота се върти - и не завиждайте; ще стигне и до вас! Дава се на тоя, който вярва и работи. Казах ви някога не изтъркана [фраза], а закон, който всеки ний ден проверяваме в живота си

- опитайте го вий: „Където има труд и ред, там и Бог помага.” Ний не говорим за оня нарисувания бог по иконите, не, ний говорим за един жив Бог, Който винаги отговаря и на най-просто казана от сърце и с вяра молитва. Опитайте, и ще се уверите. Помирете се днес доброволно, за да не ви помиряват утре условията на живота зорлан.

Братски ви поздравлява

Любомир

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...