Jump to content

1933_05_05 Стотният път / Стотният ключ


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Ганка Кирилова

Архивна единица

От книгата „Съразмерност в природата“, 22 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.II, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Стотният път

Размишление

Тема за следния път: „Връзка между причини и последствия“.

Втора тема: „Отличителните черти между съзнателния и несъзнателния живот“.

Каква връзка има между огъня в огнището и къщата, в която гори огънят? И вулканът дими и гори като обикновения огън, но разликата между тях е голяма. Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“. Какво разбирате от това? Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща? Къщата на животното дими ли? Къщата на птичката дими ли? Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“. Една от заслугите на човека е откриването на огъня. Човекът го открил, той изучил горението като процес. Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище? Първобитният човек се покланял на огъня, но после го победил. Първоначално той се страхувал и от студа, и от топлината, но и с тях се справил. Днес дрехите предпазват човека от студа, а голотата – от топлината.

Често се говори за равномерни и неравномерни движения. Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център. Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително. Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си. Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията. Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца, всички сте играли с такава топка. Защо сте я въртели, не знаете. Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът. Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително. Това са научни въпроси, неразбрани за децата.

Учените и философите и до днес търсят причината за създаването на света и как е бил създаден. Много теории съществуват по този въпрос, но според мене всички са предположения. Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека. Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек. Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки. Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе. Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят. – Какво заключение може да се извади от тези два типа? – Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна. Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ. Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди. Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е. за лисия(?), че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият, или облеченият? Гологлавият е беден, космите му са окапали. Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места. Външно той е богат човек. Който има тънки вежди, живее в топлите места.

И тъй, като говоря за веждите, виждам, че вие никога не сте мислили за тях, не предполагате, че те оказват влияние върху човешкия характер. Може да се учудвате даже, как физиогномистите са дошли до заключение, че човек с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките вежди – със субективния свят. Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице. Как са дошли те до тези заключения? – Чрез опити и наблюдения. Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря. Вкусвате я и усещате, че е сладка. Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват. Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.

Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не. Разумно явление ли е дъждът? Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен? Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив. Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си. Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче. За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка. Значи между сълзите и гроздето има известно отношение. Не само детето плаче, но и възрастният. Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар.

Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин. Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо. След това го развивам. Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото. Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост. Като свърша работата си, навивам кълбото. Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства. Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства. Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ. Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо. Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе. Не съм готов да ти дам пет пари“. – „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева. Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми?“ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси. Как се познава крадецът? – По очите, по погледа. Ще кажете, че това е външен признак. Не е важно дали признакът е външен или вътрешен. Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите. Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективните неща се поддават на опит. Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити. Субективните неща, т.е. вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит. Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени. Двама землемери измерват една нива. Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция. Резултатите от измерването и на двамата са еднакви. Другаде, двама астрономи наблюдават небето. Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба. Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда. Щом погледне през телескопа, първият вижда ясно небето. Третият астроном вижда с духовните си очи.

Много религиозни хора си служат или с телескопи, или с обикновени тръби, или с духовното си зрение. Какво общо имат наблюденията с телескопа и тръбата към днешния ден? – Все има нещо. В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима. Верно е това, но все пак се говори за точка. Много неща стават в живота, без да заемат пространство. Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни. Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка. Някои вълни причиняват радост, а други – скръб. Радостта и скръбта във вълните ли са? Думите във вълните ли са? Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект. Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия. Учете се сами да се товарите и разтоваряте. За тази цел разглеждайте нещата от три становища. Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно. Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата. Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял. Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде. И двамата са в заблуждение. От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат. Страшно е, когато човек се остави други да го товарят. Ако си богат, ще се товариш, колкото можеш, без да се претовариш. Ако си беден, ще се разтоваряш, колкото можеш, без да се изтощаваш.

От всички се иска разнообразие в мисълта. Хората са стигнали крайния предел на еднообразието в мисълта. По-далеч не могат да отидат. Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“. Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора. Как ще свършиш с отличие? Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд. Ще кажете, че няма условия за това. Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му. Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее. Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода? В тоя случай на помощ иде дъждът. Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода. Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват. Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш. Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш. За всяка работа се избира специфично време. Когато дойдат скърбите, ще станеш водоносец; когато дойдат радостите, ще бъдеш художник.

В древността един адепт, по невнимание, се спънал в един камък и го запитал: „Защо стоиш на пътя ми?“ Камъкът отговорил: „Инвалид, съм“. – „Защо не си в болницата?“ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това?“ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид? – По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид. Приятно е да срещнеш на пътя си адепт. Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир. Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът. Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“. Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята. Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята. Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ. Всеки ключ има определен номер, който трябва да се знае. Така трябва да знаеш отде иде светлината в твоя живот.

Млад момък минава покрай един стражар, който пази пътя, никой да не минава по него. Успоредно на пътя тече една река. Момъкът иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад! Оттук не може да се минава“. Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата. Стражарят се бори с водата, учи се да плува. Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина. Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“. В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си. Хвърли стражаря, т.е. скръбта във водата, да се освободиш от нея. Тя ще се учи да плува, а ти ще продължиш пътя си.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 5 май 1933 г. в София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

СТОТНИЯТ КЛЮЧ

„Добрата молитва “

Пишете Върху темата „Връзка между причини и последствия“.

Пишете върху втора тема „Отличителни черти на съзнателния и безсъзнателния живот“. Какво различие бихте намерили между огъня, който гори в огнището, и къщата, в която гори огънят и дими. Един Вулкан и той дими и гори. Между едното горене и другото горене каква разлика има? В какво седи разликата? Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими. Една поговорка казва, че къща без дим не може. Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там? Къщата на животните има ли дим? Къщата на една птичка има ли дим? Дим има само коминът на човешката къща.

Може да кажем, че къщата на сегашната култура дими. Това е димяща култура. Единственото нещо, с което човек се отличава, е, че той е победил огъня и образувал горенето отчасти. Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява? Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход. Студът е причина за дрехите на човека. А за неговата голота? Топлината тогава е причина. Когато някое тяло се привлича само от един център, тогава движението е по-равномерно. А онези тела, които се движат към два центъра, то когато се приближават към единия и към другия център, се ускорява движението. Когато хората нямат работа, тези търговци, които са загазили, отварят тефтера и търсят някой, който им дължи малко и правят опит и разсъждение, дали той може да плати, или не.

Да допуснем, че някое тяло се движи и се приближава към една точка А - разбираме движение към центъра. Но когато тялото се отдалечава от центъра, коя е причината, която го отдалечава. Като малките деца имали сте една топка и тази малка топка сте я връзвали и сте я въртели. Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите? Вие сте го свързали. Тази топка образува цяло едно колело. Тази точка привлича ли се към вас? (Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си? Вие сте играли с такава топка, нали? Вземате и завъртите топката. Кои бяха първите и подбудителни причини? (Желанието за ефект.) Какъв е ефектът? Какво излиза от това въртене? Това е един научен въпрос. Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен. Констатирате само, че се върти топката. На този въпрос не му давате разрешение. И после вие намирате едно обяснение от научно гледище. Вие, когато задържате топката, привличате ли я? Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин. И като е свързана, тя се върти около вас. Вие привличате ли топката с нещо? С какво я привличате? С нищо. Дръжте я. Тя иска да побегне от вас. Добре. Вие задвижвате вашите пръсти. (Учителят прави с ръката си движение, въртене.) Какво постигате с това движение? Някой ваш другар върви и вие му правите с ръка така.

Философите искат да обяснят кои са били първоначалните причини, по които Бог е създал света. Колко отговора могат да се дадат? Защо светът е създаден? Всяка теория, която може да се лансира, е предположения. Тези разрешения са предположения.

Лансира се фактът в окултните науки - от разположението на веждите ви изваждат известни изводи за човека. Ако веждите са дебели, казват физиономистите, че този човек е обективен. Външният свят, физическият свят му упражнява силно влияние. Тези, които имат тънки вежди, са субективни. Те се интересуват от вътрешния свят. Отде физиономистите са извадили това заключение? Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети? Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра. Това влиза в законите на причините и последствията. Хората, които имат дебели вежди, са обективни. Онези, които имат тънки вежди, са субективни. Първите имат по- ясна представа за външния свят, а вторите имат по- ясна представа за вътрешния свят.

Да ви дам едно приблизително обяснение. Ако вие вечерно време сте отвън и имате едно осветление на къщата отвън, нали за тази къща ще знаете повече за външността? Значи светлината е отвън. И отвън осветява предметите. Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната. Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре. Отвън малко се вижда. Правдоподобно ли е, това обяснение? Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди. А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. На много пъти загазват и хората с дебелите вежди. Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват. С този човек какво ще стане? Този човек пак ще оживее. Даже някои поддържат, че хора с голи глави са по-умни. Вие поддържате ли това?

Кои хора са по-заможни? Голите или облечените? Ако главата е облечена и ако главата е гола, какви са хората? Някому главата е гола. Значи този човек е беден, но облечен. Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят. Хората с тънките вежди живеят на топлите места. А първите са с кожуси. Кой ви е турил веждите? Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите. Вие за веждите не сте мислили, нали? Вие за веждите не сте мислили дали оказват някакво влияние върху вашата мисъл. Ако четете някой трактат по физиогномия, тогава ще мислите и отде е дошла мисълта у някой физиогномист, че дебелите вежди имат връзка с обективния свят, а тънките вежди - със субективния.

Какво е значението на дългия нос и на късия нос? Обяснението за дългите и късите носове ще бъде малко по-другояче. Същото е и за широчината на носа. За да бъде носът широк, може да обясним. Значи този човек диша, повече упражнява носа. Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк. А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства. Отде са дошли до това заключение?

Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш. Това е качество в самата вещ. Ти констатираш, че захарта е сладка. Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка. Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е? Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта?

Могат хиляди въпроси да се зададат с цел само умът да се упражни. За пример да кажем, че днес вали.

Какво отношение има този дъжд? Този валеж разумен ли е, или не? Как иде го докажем? Много хора ще накваси. ще се простудят. Но на много растения ще им измие прашеца. И няма да завържат. По какво се отличават разумните прояви? По какво се отличава една проява разумна ли е, или не? Вие си заръчвате при един обущар обуща. По какво ще познаете дали той е разумен, или не? Ако той направи обуща, които стягат, този обущар не е разумен. Ако обущата прилепват, тогава обущарят е много разумен, много умен човек, нищо повече. Значи предвидили сте нещата. Или някой шивач ще ви ушие дрехи. Като направи погрешка, ще каже: „Така е по-хубаво. Така е модно.“ А пък то не е така. Някой ви опече хубав хляб, добре опечен, от прясно брашно, но ако този човек ви направи хляба наполовина опечен или съвсем го е прегорял, тогава какъв ще го считате?

Вие сте учили математика. Защо ви беше математиката? Защо ви беше смятането? Защо учихте аритметика? Представете си следното. Има едно малко дете, започва да плаче. Наведе се надолу и започва да излива сълзи. То плаче и майката, за да не излива сълзи детето, му даде грозде. И детето престава да плаче. От де детето е научило, че гроздето се свързва със сълзите? Какъв е произходът на плача? Защо в дадения случай детето непременно ще плаче? Този навик на нещата всички вие възрастните го имате. И стари хора съм гледал, и те го употребяват. Умни хора, философи, гледам, като искал нещо и не му дали, той навел глава и плаче. Този старият човек плаче, че нямало кой да го гледа на стари години. Да му донесат хлебец, водица, да му направят леглото. Това е все това грозде, от същата категория е. Защо старият човек трябва да плаче, че няма кой да го гледа? Вторият въпрос: защо детето иска това грозде? Какво отношение има между това грозде и тази ябълка и детето? Някаква привлекателна сила трябва да има.

Искам да Ви наведа на един нов начин на разсъждение. Вземам един конец и почвам да го навивам на кълбо. Завързвам конеца на едно място и го протакам. Ако ме гледате, няма да знаете защо навивам кълбото и защо го разпущам. Навивам кълбото, понеже измервам нещо. Меря някаква повърхност. Веднага потегля конеца, меря колко пъти този конец ще се нанесе, и после пак го навивам. Онзи, който не знае, няма да знае защо навивам и защо развивам кълбото.

Вие казвате, че човек трябва да мисли или трябва да чувства. Не. Заставят го да чувства, заставят го да мисли. Минава един беден човек и богатият му казва: „Нито пет пари не давам за тебе, не искам да мисля за тебе.“ Онзи му казва: „Ще мисля за тебе, ще те търся.“ Онзи му казва: „Не те търся, такъв простак.“ Обаче онзи влиза и го обира. Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира. И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся. Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе?“ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш. Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш. Тези хора, които обират, как се познават? Някои казват, че се познавал по очите. По очите се познава човек, на когото може да разчитате. Ако вие приближавате една свещ при една човешка дреха, нали знаете, че тази дреха ще изгори? Ако наливате вода върху дрехата, вие знаете, че тази вода ще намокри дрехата. Има някои неща обективни.

Кои неща наричате вие обективни? Обективни са всички онези неща, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективен предмет е всеки един предмет, който е достъпен за опита. Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни. Само с твоя ум ги разглеждаш. Не са под ваш контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол. Те са вътрешни работи, отвлечени работи. Тогава аз задавам въпроса. Вземам човешките вежди за изяснение. Може да се вземе кой и да е друг предмет. Разумността де седи? Вие може да измерите с един конец, вие може да измерите с една съвременна рулетка, дето метрите, сантиметрите и милиметрите са определени. Ако намерите един съвременен инженер, който измерва нивата с конец, а пък друг инженер измерва нивата с рулетка, какво понятие ще си съставите за двамата инженери?

Представете си един астроном, който с хубава модерна тръба наблюдава небето, а пък друг някой турил един масур и наблюдава. Той гледа, но нищо не вижда. Ако гледате през телескопа на единия и през масура на другия, вие ще си извадите едно заключение, че единият е по-умен от другия. Представете си сега, че работата стои другояче. От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща. Обективът е окулярът. Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата. Тръбата е проста, и той само бута някое копче, сменява лещата и поканва простия човек да види. Бутне лещата, за да не се вижда и простият казва: „И аз виждам.“ Обаче той нищо не вижда. Ученият се крие.

MOK_12_30_1.GIF

Често религиозните и духовните хора имат такива тръби. Като гледаш през тръбата, нищо не може да видиш. Защо ви навеждам този пример с тръбата? Какво общо има тази тръба с днешния ден? Всички неща са свързани. Точките а и b свързани ли са? Тази линия представя една вежда. Не е вежда, но представя вежда.

Точките а и b точки ли са? Те не са точки. Според определението точката не завзема никакво пространство. Нали така? Изхождам от определението. А пък тази точка завзема пространство. И може ли да бъде точка? Това е цяло тяло. Един малък предмет, колкото и да е малък, той е вече тяло, той е малко телце. Нали има малки тела микроби.

Сега какво подразбират учените хора -под думите, че „една точка не завзема пространство“? Те подразбират, че известни неща могат да се проявят, без да завземат пространство. Каква е сега идеята на учените хора?

Представете си, че ние определяме човешкия говор като известни вълни. Когато някой произнесе някоя дума, то се образуват вълни, които влизат в ухото и се чуват като думи. Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб. Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става. Думата вътре във вълните ли е? Това, което схващате като приятно, във вълните ли е? Обективно ще схващате. Захарта, която се носи в една кола, и захарта, която е поставена в един сандък - колата носи захарта, но захарта не е колата, тогава де е поставена захарта?

Аз ви навеждам на един начин на разсъждение. Които не разбират този начин на разсъждение, наричат го метод за развлечение. Но той е метод за разтоварване. Някой път сте забъркали някой въпрос. Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят. Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш. Правата линия не е разрешена. Квадратът не е разрешен. Кръгът не е разрешен. И след хиляди години няма да се разрешат. Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение. Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш. Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш. Това го наричат заблуждение. И другото е заблуждение. Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек. Това не е ли заблуждение? В какво седи нещастието? Ти се наричаш нещастен. Ако те натоварят отвън, си нещастен и казваш: „Роб станах, цял ден работя.“ Че всеки човек, който ти дава да ядеш, той отвътре те натоварва да носиш половин килограм тяжест и благодариш, че си се натоварил.

Не употребявайте еднообразното мислене. Има един начин, до който хората са дошли. Еднообразното мислене. Трябва да забогатеем. Трябва да си уредим живота. Трябва да свършим с отличие и т.н. Това са еднообразни работи, които всички хора желаят. Как ще свършиш с отличие? Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там. Условия няма. Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда. Нарисуваното дъждът го измива. Ясно ли е? Неблагоприятните условия са това. Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи. Значи не работи късметят. Времето трябва да е хубаво, ясно и слънцето да грее. Тогава може да нарисуваш една картина.

Друг пример. В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор. Само една модерна къща с улуци. Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш? Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш. Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи. Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш. И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш. Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време. Когато дойдат скърбите, ще станете водоносец. А когато дойдат радостите, ще бъдете художник. Но как?

В древността един адепт се спънал от един камък и го пита: „Защо седиш тука?“ И камъчето казало: „Инвалид съм.“ „Защо не си в болницата?“ „Нямаше кой да ми помогне.“ „Аз ще те пратя в болницата.“ Взема една прашка и хвърля камъка през реката. След като са го хвърлили камъка през реката, работата оправя ли се? Камъкът инвалид може ли да бъде? И действително по отношение на този адепт този камък е инвалид в своето знание, в своето разбиране. Когато човек дойде до него, до истинското разбиране, тогава всякога се отличава с едно качество. Щом се добереш до тази област, веднага настава в тебе едно прозрение.

Представете си, когато човек е ходил в тъмнината и се явява една светлинка, или се явява един малък мир в човека. Мирът подразбира, че има едно пълно разрешение вътре в човешкия живот. Привеждал съм толкоз пъти примера. Онова, което разрешава мъчнотиите в живота, е малко нещо. Не се изисква голяма философия в живота. Причината е толкоз малко нещо, че и децата могат да го употребят.

Един господар праща слугата си със сто ключа вързани в един сноп в една от стаите и му казва: „Стотният ключ е ключът за последната стая.“ Той не обърнал внимание и под думите „стотния ключ“ той не е разбрал, че един от стоте ключа. Отишъл до последната врата, опитал този ключ, онзи ключ, не можел да отвори. Ние носим сега ключовете, но не знаем кой ключ за коя врата е. И губим времето. Опитваме първия ключ, втория ключ, третия ключ, и се връщаме. Връща се слугата и казва: „Не става ключът.“ Стотният ключ е за стотната врата. Ще отвори. Трябва да се знаят числата на ключовете, които отварят стаите.

Минава един млад момък край един стражар, който пази пътя. И казва му стражарят: „Върни се назад. Аз съм поставен на пост. Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река. Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът? Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя. Онзи се учи да плава. И момъкът казва на стражаря: „Моята работа е по- важна, отколкото работата на онзи, който те е турил тука. Той не е умен. Ти ще се учиш да плаваш, пък аз ще си вървя по пътя.“

Скръбта е стражарят, който седи на пътя. Хвърли го в реката да плава и си върви по пътя.

„Отче наш“

Тридесета лекция на Младежкия окултен клас 5 май 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...