19. ПРОЛЕТ ИДЕ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

[lothlorien]

19. ПРОЛЕТ ИДЕ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 1)

„И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: ние сме носители

на светлината; ние сме носители на живота; ние сме носители на

любовта.

Защо?

Защото Бог живее в нас, и ние живеем в Бога.”

„За тия, които са готови - всичко е възможно”

„Да се самопожертвуваш, значи да станеш свободен.”

„Истината е мярка на свободата. И свободата без Истина - не е

свобода!”

Пролетта иде! Нейните топли пръсти ще се докоснат до всички; ще събудят заспалите души, наскърбените сърца, обезнадежни духове... Ще посочат на отиващите снегове, които видимо за всички се топят и изчезват - ще пошепнат:

- Безплодно е злото! То има сила, защото го признаваш и се страхуваш от него. Но то е временно. То е старото. То ви донесе много скърби и страдания - но и те са временни, като него самото!

Аз ще обърша сълзите ви и ще ги превърна в радост, защото самият живот изхожда от Бога, а Той е любов и радост!

Аз живот съм за всички, които ме чакат.

А мен чакат всички: и най-малките рекички, които тихо шепнат в долинките своите приказки и жалби, когато се докосна до тях, те ще се обърнат на буйни потоци, ще вдигнат пенливите си глави, ще сломят прегради и язове и ще се прегърнат със своите братя и сестри - потоци.

И ветрищата, които се крият сега в пещери и балкани - ще отключа.

Бурища клони ще кършат, душите на юнаци ще будят - да скочат, вериги от снагата народна да скъсат!...

Аз ида, пристъпям с всеки ден, надничам с всяко вдъхване на вятъра, пея с всяка птичка крилата, нося Новото за всички!

И нищо не може да ме спре. Аз съм крилатата пролет! Живот, Свобода и Радост нося на всички, които ме чакат.

Които спят, викам: Събуди се!

И които са будни, питам: докога ще спите?

Ето, аз ида, дойдох - при вас съм вече.

Март 1931 г.