Jump to content
lothlorien

21. ТАКА НЕ МОЖЕ! (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

Recommended Posts

21. ТАКА НЕ МОЖЕ! (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 1)

Съберат се ситите хора да си приказват, да си гуляят, да си правят банкети, карнавали, да си разправят масали и да се развличат, та да им мине по-добре и незабелязано времето... Никой не ги закача. Наричат това „конгреси”, „сбирки”, „банкети”, „забавления”, „културни тържества”, „посрещание на видни чужденци” и пр., и пр. Най-после свободна България - всеки може да си харчи парите както и където намери за добре, може да се напива до безсъзнание в разни кабарета, където разголени жени под носа на митрополита насаждат западната култура; да преяждат и препиват, да се държат речи и дават обяснения по разни заплетени политически сегашни и минали, и бъдещи въпроси... всичко това може и става. Хвала на реда и свободата, които имаме!

Но едно нещо е странно. Съберат ли се гладните, немущите, измъчените, безработните да си поприказват за хала, да видят какво да правят с гърлата, които чакат от тях хляб, отгде да го вземат, защото без него не може; защото са здрави и искат да работят, а няма къде и как, защото животът ги е вече тъй притиснал, че не знаят как ще осъмнат - веднага на сцената се явяват стражари и разгонват тия дрипльовци като опасни за държавата!

Чудна работа. Та тия хора не са ли от същата тая държава? Те не живеят ли в нея? Те не плащат ли данък? Не са ли ходили войници да я бранят?

Щели да развалят държавата! Та тя от слама ли е, та няколко десятки хора с приказките си ще я развалят?

Така не може! Има свобода и дори слободия за охолниците, за банкерите, за невменяемите дори, а не се позволява на хората, притиснати от живота, поне взаимно да се утешат, да се обнадеждят, да си потърсят път за излизане от лошото положение, да си посочат цяр за болките!

Когато се събират десятки банкери в своите кабинети и решават своите операции, с които изсмукват труда и потта на хиляди - тях никой и не помисля да преследва. Когато се харчат хиляди и хиляди държавни пари от разни тъмни и тайни фондове, да се правят разни банкети на „видни личности”, партизани и болшинства (в същото време, когато народ мре от немотия и се присвива за два лева да си купи кибрит или сол), тогава няма полиция, няма прокурори, няма съдилища.

Няма съдилища дори тогава, когато невменяеми хора достигат до министерските постове, стават причинителите на националните катастрофи...

Така не може!

Вие може да спирате една вода ден, недели, месеци, години дори.

Колкото повече време - толкова повече тя ще се набира. Добре е, ако тя е разумно канализирана и върши полезна работа. Но ако е само възпирана, когато и да е, тя ще гътне бента или прелее, и ще намери морето.

Тежко на ония, които дотогава са я спирали. Те ще бъдат завлечени или унищожени!

Трябва да си спомним, че всички сме братя християни и българи, деца на един и същи народ. Службите, които заемаме, общественото положение, имотно състояния - всичко това са външни неща, които утре може да изчезнат, както изчезнаха и големите имения на руските князе. И само доброто, което е направил человек, остава да се споменува след него - нищо друго.

Само тия, които са пожертвували живота си за другите, живеят вечно в съзнанието на своя народ - и такива никога и не умират. Нещо повече. Те са като някакво семе. Подобни на тях, въодушевени, с техния дух, се раждат стотици хиляди!

Държавници и управници, дръжте сметка за вечните закони, защото признавате ли или не - те държат добра сметка за всички ваши постъпки. И нека не ви тежи сметката, когато ви я представят: - на когото са много дали - много и ще искат!

МОТО

„Когато искаме да придобием блага, не трябва да бъдем страхливи, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания.”

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×