22. ПОЗИВ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

[lothlorien]

22. ПОЗИВ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 2)

Българи и българки,

Родната ни земя е разпъната на кръст. Гвоздей след гвоздей забиват в нейното изтощено тяло свои и чужди.

Безбройни кризи душат народа ни.

Родни наши братя, бивши бойни другари, делили радости и скърби, победи и поражения с нас, са пръснати немили-недраги из „културна” Европа - протягат ръка за кора хляб, а златните им ниви и китни ливади са веч затрънясали. Други наши братя са из затворите и дребната им челяд, гладни, боси дечица отдавна ги чакат.

За безследно изчезналите не ще говорим - те не са малко, тях никой не ще дочака.

Всички те страдаха и страдат затуй, че не мислеха като нас и нямаше едни истински родни братя, да им покажат верния път, а оставиха на хитри водачи да нахвърлят брат срещу брат, син срещу баща, баща срещу син, и да се колим и гоним, „как турците не са ни клали и гонили...”

Над Европа се е надвесил отново призракът на войната, много по-страшна от тази през 1914 г, въпреки залъгалките на разни конференции за мир и играта на Обществото на народите.

Трябва ли мъничка България да върви по отъпканите стари пътища, по които са я водили и водят досега в продължение на 53 години старите партии?

Трябва ли да вървим след фалирали водачи, които сами на 9 юний 1923 г. се отказаха от политическите прийоми и прибягнаха до неполитическите пътища - превратите?

Трябва ли да вървим с водачи и партии, които се гонят безогледно със своите „противници”, а като дойде за плячка, се обединяват и не гледат на „морала”, „честта” и „интересите” на народа?

Трябва ли да вървим по водачи и партии, които досега ни клаха, гониха, затваряха, правиха закони, а сами ги нарушаваха и не изпълняват?

Ще следвате ли водачи и партии, против които работи времето и животът, а те, за да постигнат целта и спрат новото, прибягват до насилието?

Ще следвате ли водачи, които ви учиха, говориха, завършваха своите речи за революции и пр., а когато дойде време думите да станат дела, предпочетоха да прехвърлят границите и идат на топло из Европа, а вие да страдате и семействата ви?

Не, не, хиляди пъти не - стига из стари пътища подир стари вожди. Всяка партия е била добра за времето си, както всяка дреха - за сезона си. Безбройните кризи, тежките дни показват, че ний не вървим с времето и с живота. А утрешните дни са пълни с изненади. Новото време изисква нови хора, бързи реформи, чисти, нови, ясни пътища.

Вий досега опитахте по един или няколко пъти на консервативните идеи, либерални, демократическите, народовластието, радикализма, социализма, комунизма, фашизма, а сега като по-чисти и по-възвишени идеи са принципите Христови, принципи и идеи да се приложат в частния и политически живот.

Старите партии нявга започнаха да сеят демагогията, тя даде насилията, насилията родиха тоягите, тоягите - цепениците, цепениците - парабела, а те картечниците и топовете, с които братът убива брата през последните тези години.

Но всичко това беше стара България, старите пътища.

Нова България иде, нов път има.

Нова България ни зове да сеем обичта между всички.

Братство сред всички, истината над всичко. Социално равенство. Юридическо неравенство, равни права на жените. Бързи смели реформи, изисквани от времето и от живота. Носени от нас, Ратниците на свободата.

Българи и българки,

53 години ни водеха хора, които от министерските кресла и Народно събрание отиваха в Централния затвор на почивка и с фереджета прехвърляха граници и щом народът им забравяше делата, излизаха от затворите и се качваха пак на министерските места, за да ни причинят още по- големи вреди и катастрофи.

Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати!

Но стига, стига бездейност, стига индиферентност!

По силата на историческия път, еволюционния път и пътя на живота, ний, ратниците на свободата, зовем, всички честни нови, справедливи хора, стоящи вън от партиите и вътре в партиите, да си подадем ръка и обединим около новото чисто знаме на „Нова България” и издигнем онзи мощен християнски политически център, който ще извика на тези отляво: „Скрийте пушките!”- А на тези отдясно: „Приберете картечниците, че този, който нож вади - от нож умира.”

Един е наш баща - Бог.

Една е нашата майка - България.

Пред техните завети и в тяхно име трябва да си подадем ръка и изведем народа по новите пътища и се опомним. Защото страшен ще бъде часът, когато ни запитат: „Каине, Каине, що стори с брата си?”

Да не вървим по старите пътища и да не повтаряме стари грешки (през 1918, 1923, 1924, 1925 години).

Ний апелираме към всички гладни и жадни за правда и мир, честни справедливи нови хора, които имат сили в себе си, вяра в доброто и новото, да ни подкрепят, та с общи усилия да изградим нова България.*

* Нови хора има из България между всички - вегетарианци, въздържатели, Толстоисти, ново общество, източноправославни, католици, езангелисти, Бялото братство, група Григори Петров и др. (бел. а.).