Jump to content

1933_05_17 Въждаления на душата / Въжделенията на човешката душа


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата Трите посоки“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. III (1932-1933 г.), изд. София, 1948 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

17 май 1933 г.

Въжделения на душата

Размишление.

Тема за следния път: „Защо човек обича богатството, а презира сиромашията?“

Като пишете темата си, изнасяйте най-съществените мисли, най-ценното върху нея. Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото. Обаче, важно е същественото в темата. Кое е същественото при съграждането на една къща? – Основата и материалът за нея. – Кое е същественото за дишането? – Въздухът. – Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека? – Водата. – Кое е същественото за запазване топлината на тялото? – Облеклото. – Защо се облича човек? – За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита. В съзнанието му имаше нещо неустойчиво. Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание.

Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото. Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. – Защо човек мисли, чувства и действа? – Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. – Каква е тя? – Там е философията, да се намери тази причина. За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е. Яденето пък помага за неговото растене. – И това е вярно. Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте. И без мисъл също не може да расте. Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм. Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване. При това, мисълта и чувстването трябва да бъдат правилни.

Какви въпроси разрешава човек? – На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото. Никой няма ясна представа за целокупния живот. Даже отделният човек няма представа за себе си. При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени. В такъв случай, невежеството е общо за всички. Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете. – Имате знания, но същественото не знаете. Щом се домогнете до същественото, всички въпроси се разрешават.

Защо човек дохожда мъчно до съществените неща? – Много естествено. Как ще обясниш една идея с думи? Как ще я докажеш? Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ще живея като цар. Какво разбра този човек? Нищо не разбра. Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина. Въпросът става още по-ясен. Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото. Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината. Щом престават да се движат, щом не се мърдат от мястото си, те са намерили истината.

Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора. Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил. Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си. Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре. Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам. Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос. – Много естествено, носът ми е изкуствен. Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство. Вината ви е само в това, дето не познахте, че носът ми е изкуствен.

Казвам: И в природата съществуват изкуствени неща, които не са съществени. Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение. Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.? – Нищо особено. – Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е същественото. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета? Това са несъществени неща. Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите. Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки. Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.

Млада мома се жени за богат, възрастен човек. – Защо? – Иска да стане богата наследница. Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана. Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган. Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него. Малко жени се женят по любов.

Когато създаде Адам и Ева, Бог ги постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими. Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат. Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота. Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама. В този момент те разбрали, че са голи. Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога. И до днес хората грешат като Адам и Ева.

Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатство от школата. Не, школата нищо няма да ви даде наготово. Ако учиш, ще придобиеш знание. То ще те научи да мислиш правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот. Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес. Представете си едно дете, което живее на земята хиляди години и не расте. Какъв смисъл има неговият живот?

Днес често се говори за саморазвитие и самопознаване. Скритият смисъл на тези понятия означава, какво трябва да бъде отношението на човека към Божествения свят. Това едва сега започва. – Нищо ли не сме придобили досега? – Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека. – Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес? – Адам. – Още кой се изкушава? – Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима е слаб; който дава е силен. Само слабият се изкушава. Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? – Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш. Трябва да дойде някой отвън да ти помогне. Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ?

Днес всички хора – млади и стари, са на изпитания. Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях. Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни. Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден. – Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа. – Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. – Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят. Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха. Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш. Щом пожелаеш да я откраднеш и задържиш за себе си, изкушението иде от умствения свят.

Гледаш нарисувана една уста и казваш: По устата познавам, че този човек е здрав и умствено, и сърдечно, и физически. Той е пълен с енергия. Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко. – Среща ли се такава уста между хората? – Среща се, разбира се. В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване. Който има такава линия на устата си, той е добър човек. Двете устни представят идеална двойка. Те си живеят в пълен мир и съгласие. Когато се храни, човек приближава и отдалечава устните си, без да ги чуе и разбере някой.

Като правя тези сравнения, имам предвид целокупния живот. Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат. Те се лъжат. Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети. На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека. Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста. Не само устата ще се измени, но всички органи – очите, ушите, носът, челото, при което постепенно ще се оформят.

Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно. Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност. Кое е същественото в това шише? Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е. да се мести. Без мисъл няма светлина, без чувстване няма топлина и без действие няма движение. (В салона влезе една котка.)

Какво ще кажете за тази котка? Защо влезе тук? Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята. Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие. Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта. За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят. Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение. Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивни станции е още по-лошо.

Коя е съществената мисъл на тази лекция? – Основната мисъл е за центъра, като начало, като изходна точка на същественото. Без център никакъв успех не съществува. Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е. в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е. в триизмерен свят. Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния. Ако геометрикът чуе това, ще се смее. Обаче, аз казвам: Мисли само онзи, който се движи по права линия, по плоскост и по измеренията на тялото.

И тъй, Божественото е същественото в живота. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и противоречия. Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от истината, далеч от Царството Божие. Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже. Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността. Само така ще постигнеш въжделенията на своето сърце, въжделенията на своя ум, най-после, и въжделенията на своята душа.

Три неща иска да постигне човек: свобода, любов и знание. Щом ги постигне, той е реализирал въжделенията на своята душа.

Т. м.

35. Лекция от Учителя, държана на 17 май, 1933 г. София. – Изгрев.

Книги:

* Въждаления на душата

Трите посоки (Общ окултен клас. Година XII (1932–1933). Том III. София, 1948)

16 беседи от 26 април 1933 г. до 9 август 1933 г.

Начало: 05:00

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Въжделенията на човешката душа

5 часа сутринта

Добрата молитва

Пишете за идния път върху темата: „Защо човек обича богатството и презира сиромашията?“ При всяка зададена тема нещо най-ценно намери. Във всяка една мисъл има нещо съществено. То трябва да се намери. Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото. Най-първо трябва да се каже същественото, основното. Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал. Ти не може да дишаш, като нямаш въздух. Не може да пиеш, като нямаш вода. Няма да ви изяснявам какво нещо е мисълта.

Кое е същественото в облеклото? Защо човек се облича? Най-първо външни причини го заставят да се облече. Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия. Кое е същественото в дрехата? Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите. Когато човек е гол, се зараждат много страдания. При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен. И съзнанието му падна, понеже беше гол. Причината на падането не беше, че беше гол. Има нещо в дрехите, което не е съществено. Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те? Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание. Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си. Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква. Той може да приготви нещо вкусно, но това е друг въпрос. Значи яденето задоволява нещо съществено, а другото задоволява само вкуса.

Най-първо, когато човек развива известна тема, вие схващайте в темата същественото. Това, същественото може да се реализира. Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите. Защо човек мисли? Защо действува? Защо чувствува? Там е работата. Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2]. Защо мисли човек? Може ли да не мисли? Защо чувствува? Може ли да не чувствува? Защо действува? Може ли да не действува? За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина. Каква е тя? Там е философията. За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус. Сегашните чувствувания са вкус. Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят. Но съществената причина е да се запази тялото. Защо човек се облича? Защо човек мисли? На този въпрос мъчно може да се даде един отговор. След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал? Постигнал е нещо. С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло. И благодарение на яденето, тялото е пораснало. Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне. Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло. Това е една от основните подбудителни причини. Но не само яденето, единственият фактор не е яденето. Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене. Но и вън от дишането има и други фактори. Тук влиза и човешката мисъл. Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл. Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно. Значи най-първо иде яденето, после – дишането и мисълта за градежа на човешкото тяло. Човешкото тяло е необходимо за самия човек, да може да живее в света, да бъде в съприкосновение със света.

Трябва да си зададете въпроса: защо аз мисля? Какво допринася мисълта на самия човек? И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават. Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно. С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно. Също така и чрез дишането. Защо трябва да ядем? Защо трябва да дишаме? Защо трябва да мислим? – За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно. А какви са тези въпроси, то е друг въпрос. Някои искат да знаят какви са тези въпроси. Цялото никога не може да се схване. Вие не може да имате една ясна представа за целия живот. Даже вие нямате ясна представа за себе си. Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот. Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си. Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите. Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят. Същественото, което е необходимо, не го знаят. Духовните, набожните хора и те не го знаят. Невежеството е общо навсякъде. Ние само лягаме и ставаме с идеята, че знаем нещо. Не, че не знаем, но същественото като научим, тогава работите ще се улеснят.

Сега ето кое е същественото: Представете си нещата фигуративно. Една идея логически не може да се обясни. То е отношение. Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не. Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее. „Аз зная ли нещо? Какво зная?“ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство. Ако се намери, царски ще живее. Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание. Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна. Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш. Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа. Най-после, научиш точно къде е мястото и стъпиш там и не се мърдаш от там. Значи научил си.

Докато хората се мърдат, те не знаят. Като кажат, че не се мърдат – знаят. Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос. Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат. Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство. Това богатство има отношение към нашия живот. Често ние се спъваме. Ние не търсим това, единното богатство. Нашата мисъл сега е разхвърляна. Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени. Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука. Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво. Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво. Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно. Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам. Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е. Казва му: „Ти си отличен художник. Много добре рисуваш. Погрешката е в мене, че носът ми е изкуствен. А погрешката в тебе е, че ти не си познал това.“

Та в природата съществуват изкуствени работи, които не са съществени. Един изкуствен нос нищо не означава. Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има. Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш? Няма нищо съществено. Ще нарисуваш същественото, това което не се мени. По един Божествен, основен закон. С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина. Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки. Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга. Абсолютно без никакви украшения. Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки. Тези копчета, тези дупки са прибавки. Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди. Никакви джобове, никакви копчета! Модно е сега това, но един ден ще се измени. След 50 години, след 1000 години, няма да има никакви копчета по дрехите. Може ли на един военен да му турите такива копчета?

Човек трябва да има права мисъл. Всички излишни неща, образувани от ред поколения, от деди и прадеди, те са турени, турени и сега тепърва вие трябва да се освободите от натрупаните излишни работи, натрупани в ума, в сърдцето и волята ви и след като се освободите от тях, ще почнете сетне да мислите право.

Сега запример вие сте в един окултен клас, имате една лъжлива идея, чакате нещо. Вие имате същата идея, както някоя жена, която се жени за някой богат човек, че като умре, да остави той наследство. Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов. Тя се жени за други неща. Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно. Тя се жени, за да й остави нещо. И най-сетне не й оставя нищо. Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие. Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни. Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят. Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи. Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка. Философски работи. Какво се крие в една ябълка? Че като я изяде, това не носи големи последствия. Казал и адептът, че като Бога може да стане. Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала. Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен. Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода. Нямала съзнанието. Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена. Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола. И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая? Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата. Съвсем другояче седи работата. Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева. Всеки ден ги правите. Някой път по веднъж, някой път по два пъти, някой път по три пъти.

Та питам, вие очаквате нещо от школата да ви допринесе. Школата няма нищо да ви допринесе. Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание. Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш. Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят? Тогава ще се образува една нова връзка. И ще познаете какво може да придобиете. Човек имаше две възможности да придобие. С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото. Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота. И човек да се научи на нов начин на мислене. Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото. Другия път не го знае. Тепърва ще го учи.

Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение и никакъв прогрес не щеше да има. Представете си, че едно дете хиляди години никакъв растеж няма и бръмчи като комар. Какъв смисъл има 10 хиляди години да бръмчи като комар? Да измениш формата на комара в една друга форма и да се осмисли животът – да.

Говори се за саморазвитие, за самовъзпитание. Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят. Сега трябва да започне това. Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо?“ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина. В какво седи хубостта на тази уста? Хубавата уста всеки един от вас би я целунал. Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста. И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена. Това е уста на изкушение, но е красива тази уста. Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна. Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения. Ако аз бях художник, ще коригирам известни места. Тази уста има две слабости. Долната устна е закон на възприятието. Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема. Кой се изкуси? – Ева, която взе плода. Кой се изкуси? – Адам, който взе плода и яде. Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува? Който взема, той е слабия. Който дава е всякога силен. Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема. Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия. Ако целунатия взема, той е слабия. Слаб е всякога онзи, който взема, той се изкусява.

Щом ти пожелаеш да вземеш нещо, ти си вече подложен на изкушение. Ти си изложен на едно изкушение по законите на необходимостта в битието. Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение. Следователно от кого трябва да вземеш? Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно. Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно. Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света. Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде. И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото. Човек не е свободен. Вие мислите всеки ден, че сте свободни. Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се. Коя е причината, че изгубвате вашето разположение? – В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте. Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява. Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в пъкъла, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?

Та в нашия живот постоянно, ние сме още в процеса на изпитания. И не сме дошли още до края на изпитанията. И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания. Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща. И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов. Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае?“ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не? Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата. И след като ги наблюдава, Той взема известни мерки, за да се поправят нещата. Ти казваш: „Аз зная тази работа.“ Ти знаеш тази работа вътрешно, но отвън не я знаеш.

Един казва: „Мене куче не ме е хапало“, и не се минава една седмица и куче го ухапе и му съдира гащите. Кучета досега не са хапали, но това ни най-малко не показва, че някое куче няма да те ухапе. Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе. Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални. Изкушението може да бъде на физическото поле. Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост. Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш. Или изкушението може да бъде от умствен характер. Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга. Той би се изкусил от книгата, ако е нашарена с златни букви. Онзи, който вижда тази книга у него, може да има желание или да види тази книга или да я копира или да я вземе по някакъв начин.

Тази уста е здрава, здравословна. Този човек не е болен. Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял. Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои. Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления. Може ли да знаете на кой човек е тази уста? Съществува този човек някъде. Може ли да кажете къде е този субект? На някой човек е тази уста. После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия? Тя е една долина там. Черната линия е тази долина. Следователно там могат да се насадят дървета. Там има изворчета. В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство. Който го има, той е добър човек. Горната устна в тази картина е опасна. Такъв човек прилича на лъв. Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона. Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение. Това е мъжката страна. Мъжът е горе с оръжието си. А възлюблената е тук долу в долната устна. Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта. Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни. Ти казваш: „Как трябва да живеем?“ – Както двете устни. Те са една двойка, живеят си и се разговарят. Когато дойде за ядене, събират се, отварят се и са в мир всякога.

Аз ви навождам на общата, целокупната идея. Ние схващаме отделно живота, търсим щастието по механически начин. Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки. Много се лъжете. Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето. Човешката уста за в бъдеще ще се измени. Тя ще се измени у животните. Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени. Може да се даде една форма. Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново. Тогава ще се измени цялата конфигурация на човека, ще се измени неговото чело, челюстите му, носа му. Челюстите му ще се изменят в своите сегашни размери, ще се увеличи плоскостта на възприятието у човека.

Трябва да се разсъждава върху нещо, което е същественото. Имате едно съвременно шише. Кое е същественото в шишето? Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието. Но това съдържание не е така постоянно. Формата е постоянна. В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието. А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието. И в човека е същото. Човешкото тяло е форма, която е създадена. Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека. Силата на човека е важна. Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му. Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне. Само по закона на мисълта човек може да постигне своите желания. Вследствие на това трябва да се учите да мислите.

Понеже сами сте строители на вашето щастие, вие не очаквайте да дойде щастието отвън. Ако дойде щастието отвън, който ви го е дал, ще го вземе. Значи това щастие ще изчезне. Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне. Това, което сте придобили, ще остане. Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне. Божествените неща не се унаследяват. Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си. Тя трябва да постигне това. Там е свободата. А унаследените черти са временни.

Човек има мисъл, чувства и действия. Човек мисли, за да живее в светлина; човек чувства, за да живее в топлина и човек действува, за да се мести от място на място, да се разхожда. Трябва да действуваш, за да направиш една разходка. Това е фигуративен език. Без мисъл светлина не може да се образува в света. Без чувствувание не може да се образува топлина. Онези, които изхождат от чисто материално гледище, те ще кажат, че без светлина не може да има мисъл, без топлина – чувства. И това е вярно.

(В салона влязла една котка.) Тази котка представлява сегашното състояние на света. Тя иска наследство. Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене?“ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия. Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето. Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не. Аз предполагам, че е така. И вие вярвате, че е така. Донякъде и тази котка знае, че е така. Аз не говоря за формата. Котешката форма съществува като азбука. Котките са изостанали души. Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие. Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н. За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега. Формите на животните са спасителни места за изостаналите души. Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души. Неприятно е, но без това е още по-лошо. Това е едно благо. Никак не може да излезе от тази форма, цяла пропаст има. Ние се отдалечаваме сега.

В сегашната лекция кое е същественото? Ти не може да имаш успех, докато нямаш център. Центърът е началото на същественото. В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение. А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият. Може да сееш, да садиш в площта. Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение. Центърът е Божественото. Първото измерение са постъпките на човека. Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека. В по-висшите светове пак се повтаря същият закон. В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш. На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение. Аз го взимам това като фигура, като символ. Правата линия е резултат на човешката мисъл. Права мисъл има там, дето има мисъл. Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия. Правата линия е за същества, които мислят. Линията, плоскостта и тялото, това са за същества, които мислят.

Та, същественото е Божественото, което е в света. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато влизат в него всичките тези противоречия. Тогава той е в пътя на изпитанията. Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията. Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие. Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине. Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва. Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи. Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения. Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността. Думата „преживява“, не изразява добре мисълта. След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля. Три неща иска да постигне човек: Свобода, любов и знание. Това е смисълът на неговия живот.

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас

35 лекция – 17.V.1933г., сряда,

Изгрев, София

--------------------------------------------------------------------------------

[1] Бир бучуклия гащи – (тур.) вид тесни панталони в народната носия

[2] гайтанлия – заплетен, витиеват

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...