Jump to content

1933_05_24 Добрата постъпка


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата Трите посоки“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. III (1932-1933 г.), изд. София, 1948 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Добрата постъпка

Размишление.

Ще прочета 1. гл. от 1. послание на Йоана.

Под добра постъпка се разбира права постъпка. Някой казва, че постъпва право. Да мислиш, че постъпваш право е едно нещо, а да постъпваш право е друго нещо. На теория всеки постъпва право, а на практика – малцина. В човека има една абсолютна мярка, която всякога бди, как постъпва той. В този смисъл, човек е предметно учение. Като не постъпваш добре, нещо отвътре ти казва: Твоята постъпка е крива, никъде не можеш да отидеш с нея. Тя е фалшива монета. Какво можеш да купиш с нея? Всяка дума, която не е употребена на място, е също фалшива монета. Аз имам желание да постъпвам право. – Това е друг въпрос. Всички желаят да постъпват добре. Това е наука, в която е скрит смисълът на живота. Като постъпваш право, това е добре и за тебе, и за окръжаващите. – Как се познава, кой постъпва добре? – Когато постъпваш добре, всичко в природата се кооперира с тебе. Добрата постъпка включва усилията на човешкия ум и на човешкия дух. Да живееш добре, това значи, да влезеш в специфична област. Някой живее добре, защото изпитва приятност от този живот. Добрата постъпка има отношение към цялото. И добрият живот има отношение към цялото. Добрата постъпка е усилие на човешкия дух.

Днес ви казвам неща, които не сте знаели досега. Аз не съм срещнал човек, който да постъпва добре, без оглед да спечели нещо. Щом постъпките ти се обуславят от желанието да получиш нещо, ти си вече загазил. Сиромашията те следва, щом не постъпваш добре. Сиромахът страда от немотия, защото не постъпва добре. Ако си невежа, то е следствие лошите ти постъпки. И болният страда поради същата причина – не постъпва добре спрямо ближния си. Значи, всяка лоша постъпка затваря вратата на Божието благо. Ако със своите лоши постъпки ти затваряш всички входове, през които минава Божието благо, а пък очакваш помощ от хората, ти си на крив път. Най-напред ти се ползваш от добрата постъпка; тя се отнася до тебе самия. Учиш музика, всички усилия, които правиш, са за твоя полза. Само в една постъпка да измени човек на себе си, той вече се подхлъзва. Когато евреите, при един случай, изпитваха Христа и Му казваха: „Не може ли другояче?“ – Той каза: „Ако аз река да постъпвам като вас, ще бъда като вас. Ако река, че не познавам Бога, това не е истина“ Който казва, че познава Бога, а не постъпва добре, той не Го познава.

Добрата постъпка е начало на любовта. Щом любиш, ти ще постъпваш добре. Някой казва, че се запалило сърцето му. Не гори, а дими сърцето му, както дими запаленият тор. И това наричат любов! Не се лъжете с димящи работи, никаква любов не е това. Като духне вятър, димът отива на север, после на юг, и цялата стая се напълни с дим. Хората трябва да излязат навън. Ако образуваш духовен дим, трябва да излезеш вън от тялото си. Не ви казвам да напуснете вашите възгледи, но проверете това, което ви, говоря. Вие мислите, че сте на прав път с вашите разбирания. За вас, вие сте прави. Но вашите въжета, образувани от постъпките ви, са тънки, и по-нататък не можете да минете, те не издържат. Има една връзка, която свързва добрите постъпки една с друга. Няма сила, която може да скъса две здраво свързани постъпки. Най-силната връзка между тях са добрите постъпки на човешкия дух. Ако е въпрос, как трябва да разбирате това, всеки от вас знае, как да гледа нещата. За да видим един предмет, ние трябва да насочим погледа си към него. И астрономите, за да видят някоя звезда, отправят тръбата към небето, под известен ъгъл, в направление точно определено, и по този начин виждат добре и ясно. Инструментът, с който можете да виждате ясно, е добрата ви постъпка. Без това условие, нищо не можете да видите. Добрата постъпка е най-силното оръжие, с което можете свободно да разполагате. А ние я оставяме на заден план. Казваме: Духът Божий, като дойде, ще направи това. – Как ще го направи? – Бог ме обича. – Добре, съгласен съм, че Бог те обича, а ти си сиромах. Бог те обича, а ти си болен, невежа. Тогава, какво разбираш под тази любов на Бога? Всички недъзи се струпали на тебе, а ти поддържаш, че познаваш истината. Защо, при голямото богатство на Бога, ти се намираш в окаяно положение? А можете да говорите много на хората, че трябва да постъпват добре. Не може да говориш на другите, как да постъпват, ако ти сам не постъпваш добре. Че кой не говори за любовта?

Любовта започва с буквата „л“. Щом видите тази буква, знаете, че ще напиша думата „любов“. Говориш на някого за любовта, и умствено повтаряш няколко пъти тази дума. Това не е достатъчно. Ще направиш една постъпка на любовта. Коя е първата проява на любовта? Казваш: Ще прегърна този човек от любов. Мислиш ли, че с прегръдката изявяваш любовта? Като прегръщаш, ти взимаш нещо от човека. Прегръщаш някого, за да го задържиш. И змията прегръща, но нейната прегръдка чупи костите. – Обичам те, искам да те целуна. – Кой не целува? Когато вълкът грабва овцата, не я ли целува? Това са стари работи. Всичко това се е разкапало. Не държи вече, изгубило е цената си. Когато момъкът каже на красивата мома, че иска да я целуне, тя трябва да му отговори: Стой далеч от мене! Ще кажеш, че това е обида. Защо да е обида? Кой му е дал право да целува? Ако иска да целува, нека стане слънце. Значи, слънцето е длъжно да дава светлината си, а ти ще събираш парсата. Не, само слънцето има право да целува. То дава живот. Ти гледаш слънцето и го питаш: Мога ли да целуна тази красива мома? Слънцето ще ти отговори: Ела при мене, отдето, като слънчев лъч ще те изпратя на земята да огрееш красивата мома. Като слънчев лъч, ти имаш право да я прегърнеш и целунеш и след това да си заминеш. Казваш: Чудна философия! Какво ще стане, ако се целуваме и прегръщаме? – Хиляди години се прегръщате и целувате, а какво излезе от това? Идеята, която ви занимава, е права, но начинът на приложението е крив. Обичаш някого, но той не е доволен от тебе. Правиш му услуги, даваш му пари, но той пак не е доволен. Има богати милионерски синове в Америка, които получават месечно по 1000 долара и пак не им стигат. Синът пише на баща си, че не може да се живее с хиляда долара. Питам: Колко синове днес могат да разполагат с хиляда долара месечно? Едва ли ще се намери министър или висш чиновник в България да разполага с такава заплата.

В какво се състои тайната на живота, неговата философия? Вие искате да прогресирате, а питате, какво е добрата постъпка. За това не се пита. Ще търсиш добрата постъпка като скъпоценен камък. Най-реалното нещо в света, това е добрата постъпка. Създаването на света е постъпка на Бога. Цялата вселена е една постъпка на Бога. В индуската философия това се нарича дихание на Бога. Със своята постъпка, Бог е дал на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да задоволяват своите нужди. Като казваме, че Бог създаде света, ние разбираме един велик процес. Казваме: Грандиозна работа е това! После се питаме: Бог ли създаде света, или ангелите? И най-после, съвсем се объркваме; не можем да обхванем с нашия ограничен ум постъпката на Бога. И казваме: Това е непостижимо! В живота, макар и трудно, може да се постъпва добре. Човек, в когото има дух, той може да постъпва добре. Единственото право, което човек има в света, е да постъпва добре. Обаче, всичко, което човек върши, не е право. Ако, следователно, той върши това, което не е право, а не върши това, което е право, защо той не използва своето единствено право?

OOK_12_3_5_1.JPG

Сега, с пример ще обясня, при какви условия се извършва една добра постъпка. На фигура 1, са дадени два триъгълника, с обща основа АС и с върхове В и Д в противоположни посоки. От върха В излизат две разумни същества, с намерение да извършат една добра постъпка. Единият върви по посока ВА, а другият по посока ВС. Така те се разделят и спират в точките А и С, които се намират на разстояние от А до С. Тази права представя най-голямото отдалечаване на двете разумни същества. Те искат да направят една добра постъпка, а това е възможно само като се съберат в една обща точка. Затова те почват да слизат надолу. Единият върви по посока АД, а другият – по посока СД. Сега възможността да извършат добрата постъпка се реализира в точка Д. Щом се срещнат и изпълнят желанието си, те отново се разделят. Значи, добра постъпка могат да извършат само двама души. Те ту се разделят, ту се събират в една обща точка, за да извършат добра постъпка.

Днес повечето хора мислят по обикновен начин. Тази е причината, дето умът им е зает с много работи. И вие, като всички хора, се занимавате с потребни и непотребни неща. Всичко, което става в света, не е нужно да се изучава. Какво ви интересува представлението, което става в света? Актьорите, които си изкарват прехраната, имат право да се интересуват от представлението. Ролята на актьора може да бъде първостепенна, или второстепенна, това не е важно. От него се иска умение да играе добре ролята си. И апаш да е, и крадец или престъпник да е, важно е да играе добре. Тогава публиката му ръкопляска. На добрия актьор, каквато и да е ролята му, всички ръкопляскат. Ако в живота играе роля на крадец или престъпник, турят го в затвор. Някога убиват престъпника, и той пада мъртъв на земята. Ако това става на сцената, убийството е фиктивно. Опасно е, ако при забиването на ножа, мушнат и тялото. Тогава актьорът ще пострада в действителност. Често в живота хората играят реални роли. Мушкат човека в корема, и кръвта му изтича.

Животът е голяма сцена, на която се играят различни роли. Някой се оплаква, че го ранили. Казвам: Ударили са те там, дето не трябва. Актьорът, твоят неприятел, вместо да те мушне фиктивно, ударил по-дълбоко и те ранил. Дето личността взима надмощие, там често стават убийства. Казвате, че човек е личност. Според мене, който не постъпва добре, не е никаква личност. Личността е резултат на добрата постъпка. Който постъпва добре, живее във виделина. Който не постъпва добре, живее в тъмнина. Той туря ръцете на лицето си, да не го види никой и мисли, какво да излъже, за да прикрие престъплението си. И детето, като сгреши, туря ръцете на лицето си, да не го види майка му, и започва да лъже. Имаш право да туряш ръцете на лицето си, само при един случай: когато видиш, че някой върши престъпление. Ако искаш, можеш да гледаш, но знай, че непременно ще поквариш ума си. Щом видиш, че някой прави добро, отвори очите си и гледай.

– Какво представя добрата постъпка? – Тя е магическата пръчица в човешкия живот. С това аз не искам да ви морализирам, нямам предвид вашия живот. Кой както живее, това е негова работа. Аз гледам на живота, като на нещо цяло, неразделно. Като говоря за добрата постъпка, имам предвид новия живот. Беден си, боледуваш, и цял ден се оплакваш от положението си. Каквито болести да имаш, те се дължат на една и съща причина – не постъпваш добре. Щом измениш живота си, болестите ще те напуснат. – Ама страдам. – Това не ме интересува. Колкото ме интересуват вашите недъзи, толкова ме интересуват и вашите добродетели. Казвам: Страдаш, защото не живееш добре. Благуваш, защото живееш добре. Когато някой се оплаква пред тебе от сиромашията си, знай, че той иска да вземе нещо от тебе. В това отношение, хората са големи майстори.

Бедният, като срещне богати хора, за да вземе нещо повече от тях, казва, че жена му умряла, оставила няколко сирачета. Всъщност, той нито е женен, нито деца има. И като пипне парите, отбие се в кръчма да пие с приятели. Това е актьорство. Такъв е светът. Този беден е на сцената, следователно, той има право да играе своята роля. Обаче, за да реализираш нещо в действителния живот, ти трябва да знаеш тайната, скрита в сиромашията и в богатството. Трябва да разбереш тайната, скрита в твоя дух, в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце. В тези тайни си скрит ти самият. Не може да ги разбереш, докато не направиш една добра постъпка. Не свързвай тези тайни със сегашния си живот. Да се домогнеш до тези тайни, значи, да придобиеш истинска светлина. Казваш: Тази светлина ще разкрие нашите недъзи, ще покаже, какви сме. – Като ви давам светлина, нямам намерение да ви фотографирам. Не се нуждая от вашите фотографии, нито имам, какво да уча от тях. Ако съм художник, няма защо да рисувам трънения венец на Христа, но ще туря този венец на главата си. Ще играя ролята на Христа: ще дигна кръста си на рамото, и сам ще го нося. Няма да постъпя като оня италианец, на когото дошла идеята да носи на гърба си кръст, 27 кг. тежък. С този кръст той отишъл в Рим да се представи на папата. Какво е казал папата за него, не зная, но един английски кореспондент се произнесъл: Християнството не се проповядва с големи кръстове, но с любов, със съчувствие и милосърдие към страдащите.

Сега и вие се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е реклама, вие искате да отидете с тях при папата. Аз не се интересувам от вашите големи и тежки кръстове от 80 –100 кг. В дадения случай, аз се интересувам от добра постъпка. Може да бъдете красиви, богати, да имате богатството на Иова – говеда, овце, камили. Може да сте изобретили нещо; много неща може да сте направили, но ако нямате добра постъпка, нищо не сте направили.Това е магията на животи. Всички останали работи, вън от добрата постъпка са лесно постижими. Щом нямат такава постъпка, всичко останало ще рухне.

Сега вие очаквате да възкръснат умрелите. Защо умряха те? За да израстат отново, както житното зърно, което се посажда в земята. Тук в него се явява стремеж да изникне, да излезе от лошите условия. Такова нещо е добрата постъпка. В този живот тя не може да се оцени. Обаче, в бъдещия живот, като израсте и даде плод, всеки ще я оцени. – Какво представя растенето? – Процес, чрез който човек се освобождава от калта, от лошите условия на живота. След хиляди години растението ще извади корените си от земята и ще се превърне на млекопитаещо, после – на човек и най-после на ангел, който ще се яви при Бога с разрешена задача, т. е. с добра постъпка. Това значи, да бъдеш свободен. Днес вие не сте свободни, не разбирате, какво ви се говори. И Христовите ученици, когато бяха в Гетсиманската градина, заспаха. Христос се молеше, а те заспаха. – Защо? – Не Го разбраха. Сънят, т. е. заспиването има смисъл, когато човек отива съзнателно в другия свят и може да си почине. Ако не може да си почине, сънят не е правилен.

Човек представя съдружие от много членове. Важно е да се знае, спи ли някой в съдружието, или всички са будни. Някога спи само председателят, друг път секретарят или някой от членовете на съдружието. – Кога заспива човек? – Когато не се интересува от това, което става около него. Някога и съдията заспива. Той се отегчил от еднообразните дела. Достатъчно е да чуе няколко думи от делото, за да знае, как ще се реши.

Време е, човек да излезе от закона на еднообразието. Казваш, че някой не постъпва добре. – Това е еднообразие в живота. – Той не постъпва добре, а ти постъпваш добре. Добрата постъпка е магическа, в нея е скрита Божия сила. Цитирате стиха „Когато Духът дойде, ще ни научи на всичко.“ – Ако постъпваш добре, Духът ще дойде. Ако не постъпваш добре, няма да дойде. И Бог се проявява, когато постъпваш добре. Тогава ти влизаш в света на свободата. Сегашният човек не е свободен. Той се намира в положението на онази млада мома която се оженила за царския син, но била постоянно изтезавана от него. Той искал от нея само една дума – да каже, че го обича. От нейната любов зависел неговият живот. Колкото и да я измъчвал, тя мълчала, не казала, че го обича. И вие се намирате в положението на тази красива мома. Царят ви е затворил и на всяка цена иска да му кажете, че го обичате. Какво ви струва да кажете, че го обичате? Ако тази дума ви помогне да излезете от неприятните условия на живота, кажете я! Ще придобиете нещо, но нищо няма да изгубите. Добрата постъпка прави човека вътрешно свободен, а не външно. Щом се изменят вътрешните условия, изменят се и външните. – Защо дойде Христос на земята? – За да направи една добра постъпка. Как не Го мъчиха, за да каже една дума, но Той не я каза. Светията понася всички страдания, но не се отказва от своята идея, умира за нея. Когато човек дойде до добрата постъпка, той е твърд. Нищо в света не може да го отклони от нея. Всичко е в добрата постъпка. Мнозина мислят, че са самостоятелни. Напротив, много несамостоятелни са те. Достатъчно е да им подшушнат нещо, и те повярват. Тези подшушвания са само 25% верни. Има едно говорене, което е вярно сто на сто. То е отвътре. Тогава ти знаеш нещата, не се смущаваш от нищо и си свободен. Ето в какво се състои свободата. Виждам едного, който задига някои предмети и ги заравя в земята. Аз отивам, изваждам ги оттам и на мястото им турям камъчета, клончета. Той пак дохожда, но като разрови, не намира нещата и е много недоволен. – Кой ли откраднал нещата? – На човека на добрата постъпка никой не може да направи зло. И дяволът не може да му направи зло. Вие знаете, какво е дяволът. Но всяка мисъл, на която знаеш последствията, тя е ангелска. Само нещата, които разбираме, са ценни за нас. Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Трябва да познаваме, че добрата постъпка е от Бога. Тази постъпка прави човека свободен и на земята, и на небето, при ангелите. Ако не постъпваш добре, Бог е страшен за тебе. Ти не можеш да издържиш на Неговия поглед. Бог казва на човека : Ако постъпваш добре, Аз ще ти се изявя, и ти ще разполагаш с всичкото богатство на света. Ако не постъпваш добре, всички врати ще бъдат затворени за тебе. Следователно, обърнете внимание върху добрата постъпка. Не е важно, как постъпвате сега. Оставете това настрана. Растението не може да се откаже изведнъж от своя живот. И да искате, вие не можете да се откажете от сегашния си живот. Казваш, че искаш да се освободиш от сегашния си живот. Има начин за това. – Искам да умра. – Де ще отидеш, като умреш? Ако умреш и не знаеш, как да израстеш, ще останеш в калта, дълбоко заровен в земята. Ако умреш като семето, ще слезеш в земята, но така не можеш да отидеш на небето – трябва да израстеш. Докато си в земята, ще бъдеш изложен на страдания. Земята е долното небе – мястото на страданието. Следователно, семето трябва да израсте, т. е. да се върне при Бога.

Питате: Може ли да се живее като обикновен човек? Според вашите разбирания, ще живеете като глист, като семе и един ден ще умрете, ще потънете в земята. Казано е: „Душата ще се върне при Бога, а тялото ще се превърне на пръст.“ Значи, след като Божественото работи известно време на земята, то намира, че човек не постъпва както трябва и го напуща. Щом човек остане без Божественото, смъртта иде. Голямо страдание за човека е, когато душата го напуща. Тогава, Духът почва да му говори: Тази планина е голяма. Онзи, Когото търсиш, е горе. Ти ще отидеш горе, от другата страна на живота, и на върха ще Го срещнеш. Там ще намериш и душата си. Това е добрата постъпка. Аз наричам този процес обединение на човешкия дух, душа, ум, сърце – обединение на всички добродетели. При добрата постъпка всички добродетели взимат участие. Пригответе се за този час. Днес всички хора търсят пътя.

Един евангелски проповедник казваше: Няма по-право учение от евангелизма. Човек трябва да повярва в Бога. Но като замина за другия свят, той се яви на близките си и каза: На крив път съм бил досега. Живял съм в голямо заблуждение. Не съм бил такъв, както съм проповядвал. Като слушат това, евангелистите не са доволни. Аз знаех, че този проповедник на земята беше на крив път. Един ден го видях у един мой познат адвокат. Проповедникът подава заявление до съда срещу един млад момък, който някога го излъгал. Той имал нужда от сто лева и се обърнал към проповедника с обещание, че като продаде брашното, което имал, ще му върне парите. Какво се оказало? Наскоро момъкът се оженил и не върнал парите. Проповедникът искал да го даде под съд. Адвокатът го пита: Не може ли да не го давате под съд? – Искам да го науча, друг път да не лъже. Питам: Какво ще стане, ако момъкът се закълне, че върнал парите? – Да, но разписка за това няма. Запитах проповедника, колко му дължи този млад човек. – Всичко сто лева. – Ето, аз давам сумата вместо него. Ако момъкът ти върне парите, и ти ще ми ги дадеш. Ако не ги плати, считай, че аз съм ги дал за него, като за свой брат. – Не приемам от тебе пари, каза проповедникът. –[?] Тогава аз скъсах заявлението. – Защо постъпи така? – За да освободя проповедника от лошите последствия. Така поне имам един пример, с който мога да си послужа, дето трябва. Като не постъпва добре, всеки човек може да направи грешка. Покрай тези хора, аз попаднах в една каша и се питах, защо ми трябваше да се бъркам в тяхната работа. Обаче, ако бях оставил въпроса така, без да се намеся, нямаше да постъпя право. Щом платих за момъка, аз бях на правата страна.

И тъй, който иска да върви по Христовия път, трябва да жертва всичко. Каква е твоята любов, ако не можеш да се жертваш за този, когото обичаш, и оставяш другите да го цапат? Когато обичаш, ти не оставяш нито едно петно на своя възлюбен. Ето защо, и вие не оставяйте нито едно петно върху красивото и великото, вложено във вас. Това е името на Бога, това е святото в нашата душа. Ето защо, всички наши чисти и светли постъпки служат като страж на Името Божие. Ако оставите най-малкото петно върху Името Божие, какви синове сте вие? Какви християни сте? Не допущайте нито едно петно върху Името Божие. Това значи, да носите любовта в себе си. Както пазите свято Името Божие, така ще пазите свято и своето име.

Казвам: Има нещо свято в човека, върху което се гради неговото бъдеще. Това е вътрешен процес. Като знаете това, не гледайте на външната страна на въпроса. Доброто на човека не е само в неговата външна кротост и смирение. И лошото на човека не е в неговата сприхавост. Това са външни прояви. Добротата е вътрешно състояние. Някой се сърди, гневи се – нищо от това, нека веднага се коригира. Духовният човек и в своите положителни, и отрицателни прояви, постоянно се изправя. Радвайте се, когато виждате добрите постъпки на човека.

В стаята си имам един паяк, който, в мое отсъствие, лови мухите. Един ден му казах: В мое отсъствие може да хващаш и ядеш мухи, но при мене не позволявам да става това. Ще спазваш това правило за гостоприемството, което съм ти дал. Един ден, чувам една муха бръмчи. Погледнах, паякът я уловил. Казвам на паяка: Слушай, ще освободиш мухата и ще излезеш вън. Той постоя известно време, откъсна конеца, пусна мухата и излезе навън. Всеки човек, който е в дома Божий, трябва да има поне това съзнание. Паякът ме послуша и излезе вън. Ще ме попитате: Вярно ли е това, или е в преносен смисъл? В дадения случай, всеки човек, който не постъпва правилно, е в положението на този паяк. Той си мисли, че всички мухи са създадени за него. С клин не можеш да извадиш тази идея от главата му. И ти си свободен да правиш погрешки, но поради тях губиш онзи материал, с който градиш своето бъдеще. Ще дойдат ред поколения по тази линия. Няма да им оставиш никакво наследство и пак ще се върнеш в това съдружие. Ако услужваш на другите, ти допринасяш за подобряване на твоя живот. Ако не си съдействал за това, като се върнеш пак на земята, лошите условия ще дойдат върху тебе.

Може да направите един малък опит за един месец. В свободното си време да направите една добра постъпка, добрите последствия на която ще видите. Тя ще произведе цял преврат във вътрешния живот; материалните условия ще се подобрят и ще ви бъде много по-добре, отколкото по-рано. Всеки може да ви помогне отвън: да ви донесе един бинлик вода, но след известно време вие ще бъдете пак без вода. По-добре е да имате извор вкъщи, който постоянно да извира, отколкото да ви носят със стомна или шише вода. И това е добре, но вътрешният извор е по-ценен – то е добрата постъпка.

И казва Христос на онази жена: „Иди и повикай мъжа си!“ – Нямам мъж – отговори тя. Христос казва: „Право си казала. Пет мъжа си имала.“ Всяка църква е един мъж. Станеш православен, евангелист, баптист – венчал си се. Конгресионист си – венчал си се. Спиритист си – венчал си се. – Нека дойде онзи мъж, с когото живееш сега. Доколко е честен той? – Доколкото е готов да извърши една добра постъпка. Но ако те остави в калта и си замине, без да ти помогне, какъв е този мъж? Или, каква е тази жена, която оставя мъжа си и не иска да му помогне? Под думите „мъж“ и „жена“ разбирам най-свещеното, което има в човешкия живот. Духът и душата, мъжът и жената на физическия свят са емблеми. Но всичко се изопачило от кривите човешки разбирания. И религията за живота е съвсем изопачена. В истинската религия човек е свободен, никой не го контролира, не го ограничава.

В добрата постъпка ти чувстваш такава свобода, каквато никога не си имал. Сега се намираш при най-лошите условия, които те ограничават, и ти не си свободен да се проявяваш такъв, какъвто си всъщност. Като умреш, ще отидеш на онзи свят. Какво ще кажеш на Господа, като отидеш при Него? Като отидеш при баща си, ще му кажеш: Сгреших на небето и на земята, не съм достоен да бъда твой син; моля да ме приемеш като твой слуга. Изядох и изпих всичко, каквото ми даде. Сега вече нищо не искам от тебе, само да ме приемеш като един от последните слуги. Сега ще вземем другата, изкусителната страна: бащата заклал охранено теле и дал угощение на сина си. Това не ме учудва толкова, колкото пробуденото съзнание на сина. Блудният син не беше вече младият момък, а стар, прегърбен, с побелели коси. Господарят му го изпъдил, понеже не могъл вече да му пасе свинете и не заслужавал хляба си. И връща се той при баща си. Но в този, стария блуден син се ражда една свещена идея, в него има вече нещо. То е добрата постъпка. Той решава да се върне вкъщи и казва: Отсега нататък аз ще бъда друг. И върви той на стари години пеш да отиде при баща си. Това е дълбокият смисъл на добрата постъпка, това е магията на християнството. Ако не мислиш така, не можеш да напредваш. Според начина на мисленето, ще бъде и силата. Ако мислиш добре, силата ще бъде в тебе; ако мислиш зле, слабостта ще бъде в тебе. Ако постъпваш добре, силата ще бъде в тебе; ако не постъпваш добре, слабостта ще бъде в тебе.

Ти казваш: Хората не се отнасят добре с мене. – На сиромаси, които не вършат волята Божия, не помагай. Който постъпва добре и върши Божията воля, на него помагай. Когато дойде някой при мене, аз го опитвам, искам да проверя, дали е готов за добри постъпки. И всичко, каквото имам в касата, излиза навън, за да видя, какво ще направи той. От първата му постъпка, на мене ми е ясно всичко. След това касата се затваря, и ние ставаме сериозни. И ще казва той, че хладно го приемали. Постъпката му отваря касите и сърцата на всички. Природата е един дом, в който ни е въвела и ни опитва умовете. Разглежда те и те опитва от всички страни. Вие се намирате пред голям изпит, резултатът зависи от добрата постъпка. Да ви определя, в какво седи добрата постъпка. Отиваш в един дом, дето има всичко, но огнището не е запалено; има една празна стомна, има чувал с брашно, и фурната е налице. Но нужно е от твоя страна, да проявиш добрата постъпка, именно: ще донесеш вода от чешмата, ще запалиш огъня, ще омесиш от брашното един хубав хляб и ще го опечеш във фурната. Значи, докато домакините са на работа, ти ще приготвиш яденето, и всички заедно ще се нахраните. С твоята постъпка ще бъдеш добре приет в този дом. Значи, от вас се искат три неща: Да донесете вода, огъня да запалите и да опечете хляба. Това е философията или магията на човешкия живот. Ще мислите, какво означават огъня, водата и хлябът.

Добрата мисъл е магическата тояжка, с която трябва да работите.

Т. м.

36. Лекция от Учителя, държана на 24 май, 1933 г. София. – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Добрата постъпка

5 часа сутринта

Добрата молитва

Прочете се Първото Послание на Йоана, глава 1.

Правите постъпки без свирене, без говорене, без мислене, без чувствуване, те са паралелни. Да мисли човек, че право постъпва е едно нещо, а да постъпва право е друго нещо. Теоретически не желае да постъпва право. И всякога, когато човек не постъпва добре, у него има една мярка, едно същество има вътре, което бди. Човек е предметно учение. Когато не постъпваш добре, нещо отвътре ти говори и казва: „Тази постъпка е крива. С тази постъпка никъде не може да отидеш.“ Другата постъпка е фалшива монета. Ако отидеш на бакалина не може да си купиш нищо. Всяка една дума, която не е употребена на място, е крива и изопачена. Някой ще каже: „Аз имам желание да постъпвам право.“ То е друг въпрос, да имаш желание. Това всеки го има, желанието да постъпва добре. То е смисъл на живота, то е наука. Щом постъпваш добре, то е добре за другите. Има някой неща, по които може да познаеш дали постъпваш добре или не. Когато постъпваш добре, всичко в природата, кооперира се с вас, без изключение. Добрия живот е нещо друго. Добрата постъпка е едно усилие на човешкия ум и на човешкия дух, а да живееш добре, това е друга област. Някой път ние живеем добре, понеже на нас ни е приятно. А добрата постъпка има отношение към цялото. Добрият живот и той има отношение, но не смесвайте сега тези две неща. Добрата постъпка е усилие на човешкия дух.

Нови неща ви казвам сега, които не сте знаели. Аз не съм срещал хора, които да постъпват добре, както трябва. Той е имал оглед от тази постъпка да спечели нещо. Щом ти искаш да постъпиш добре, за да добиеш нещо, ти ще загазиш. Щом ти отиваш да учиш музика, ти трябва да учиш за себе си. Най-първо добрата постъпка се отнася до самия тебе. Ако не постъпваш добре, ти всякога ще бъдеш сиромах. Сиромашията никога няма да се отстрани от вратата ти и ако някой е сиромах, то е защото не постъпва добре. Ако си невежа, причината е лошата постъпка. Ако си болен, пак е същата причина. Понеже всяка една лоша постъпка затваря онази врата, през която Божието благо в света иде. Ако ти със своите лоши постъпки затваряш всички входове, през които Божието благо може да дойде, ти очакваш от другите хора да дойдат и да ти помогнат, ти тогава си на крив път. Така тълкуват окултистите.

Ако човек рече да се измени само в една своя постъпка, той се подхлъзва. Когато евреите туриха при един случай Христа на изпит и Му казаха: „Не може ли другояче?“ Той каза: „Ако аз река да постъпвам като вас, ще бъда като вас. Ако река, че не Го познавам, не е истина.“ Ако рече някой, че познава Бога и не постъпва добре, не Го познава.

Началото на Любовта е това – добрата постъпка. Щом залюбиш, ти ще постъпиш добре. Някой казва, че се е запалило сърдцето му. Никакво запалено сърдце с дим. Това е както се запалва торът. Него го наричат любов. Никаква любов няма у него. Не се лъжете с тези димящи работи. Като духне вятърът, димът отива на север, после отива на юг и т.н., и после се напълва цялата стая с дим. Хората трябва да отидат навън. Ако ти ще образувани. един духовен дим, ти ще трябва да излезеш извън тялото си, извън сърдцето си. Това не е никаква любов. Аз не казвам да напуснете вашите възгледи. Проверете това, което ви казвам, след онова, което вие имате. Вие мислите, че това, което имате, е право. Така е. Това, което досега имате, е право, но вашите въжета, които носите, са тънки и по-нататъка не можете да минете. Този конец не издържа. Има един конец в света, които е конец на постъпките – постъпките съединени една с друга. Няма някоя сила, която може да скъса две постъпки. Най-силната връзка, която съществува в света, това са две добри постъпки на човешкия дух.

Ако е въпрос как трябва да го разбираме, вие трябва да поставите въпроса, както трябва. Някой може да ме пита как трябва да гледа. Обикновено всеки един човек знае как гледа. А специфично някой път, за да видим някой работи, трябва да насочим погледа си към някоя посока. Искам да видя някой предмет и погледът ми се насочва към него. Астрономите насочват своите тръби към небето под известен ъгъл, под известни направления, точно определено и само по този начин той може да види предмета, който очаква. Вашата добра постъпка е инструмент, с който можете да видите. Ако не постъпвате добре, нищо не можете да видите. Добрата постъпка е най-силния орган, най-силното оръжие, с което можете да разполагате.

Добрата постъпка ние оставяме на заден план. Казваме: „Духът Божий като дойде, ще направи това.“ Как ще го направи? Ние казваме, че Бог те обича. Хубаво, Бог те обича, а ти си сиромах. Бог те обича, а ти си болен, ти си един грешен. Тогава какво подразбираш под тази Любов на Бога, когато всичките тези недъзи се струпали на тебе и ти поддържаш възгледа, че познаваш цялата истина. Защо при всичкото това голямо богатство на Бога, ти се намираш в това положение?

Сега всеки може да се кичи и да проповядва на хората, че трябва да постъпваме добре. Но никога не може да говорим за добрата постъпка, ако сам не постъпваш добре. Че кой не говори за Любовта. Л – тази буква знаехте ли, че нея ще напиша? После научихте, като я написах. Какво ще напиша сега? – Любов. Говориш на едного и казваш: „Любов, Любов, Любов, Любов, Любов.“ Повтаряш в ума си думата „любов“. Но ще дадеш една постъпка на любовта. Коя е първата постъпка на Любовта? Искаш да прегърнеш някого. Мислиш ли, че това е любов? Като прегръщаш, ти вземаш. Както ние искаме да прегърнем, ти искаш да прегърнеш нещо, за да го задържиш. И змията прегръща. Прегръща и те счупва. Някой казва: „Аз те обичам, да те целуна.“ Че кой не целува? Онзи вълк, като хване кравата и я целува. Те са стари неща. Всичко това е разкапало, не държи, никаква цена няма.

Когато ти кажеш на някоя красива мома, че искаш да я целунеш, тя трябва да ти каже: „Махни се оттук, малко надалече.“ Ти ще кажеш: „Че това е обида заради мене.“ Че защо да е обида? Кой ти е дал правото? Стани едно слънце, да целуваш. А пък Слънцето да дава светлина, а пък ти да събираш парсата[1]. Само Слънцето има право да целува. Дава живот, а пък ти гледаш Слънцето и ще попиташ Слънцето: „Мога ли да целуна тази красива мома?“ Слънцето ще ти каже: „Ела горе, при мене и ще те изпратя като един слънчев лъч. И ще кацнеш точно на тази мома отгоре, ще я прегърнеш, ще я целунеш, без да те познава, после ще си заминеш.“ Ти ще се уплашиш и ще кажеш: „Бамбашка[2] философия. Какво ще стане, ако не се целуваме, ако не се прегръщаме?“ Че досега все сте се целували, все сте се прегръщали, но какво излезе от вашите целувки и прегръщания. С хиляди години може да се целувате и прегръщате, но от всичките ви целувки и прегръдки какво ще излезе? Не, че идеята не е права, но начинът за реализиране на тази идея е крив. Ти обичаш някого, но той не е доволен от тебе. Ти мислиш за някого, но той не е доволен от тебе. Ти му правиш услуги, но той не е доволен. Пращаш го в странство, но той не е доволен. 5000 лева на месец му даваш и той не е доволен. Има американски синове, на които пращат по 18 хиляди на месец, а пък не му стигат. И пише на баща си, че с 1000 долара не се живее. Колко синове могат да разполагат с 1000 долара на месец. Даже един български чиновник, даже един български министър едва ли разполага с такава заплата на такъв студент, с която той може да живее цяла година.

Философията, тайната на живота къде седи? Вие искате да прогресирате в света и питате какво нещо е добрата постъпка. Какво нещо е добрата постъпка не се пита. За добрата постъпка ти ще търсиш в света. Да я търсиш като скъпоценен камък. Тя е обективно нещо. Най-реалното нещо, което съществува в света, това е постъпката. Бог като постъпва в света, създава света. Цялата вселена е една постъпка на Бога. Това, което индуските философи го наричат дихание на Бога. Бог е мислил и е направил една постъпка, да се дадат на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да се задоволяват всички техни нужди, които техните духове и души искат, това е една велика постъпка на Бога. Ние, като казваме: „Бог създаде света“, ние разбираме един велик процес и казваме: „Страшна работа е това.“ Искаме отчет за това. Най-после питаме: „Бог ли създаде света или ангелите?“ И най-после объркаме работата, казвам[е]: „Това е непостижимо. И в живота, казвам[е] най-после: „Невъзможно е да се постъпва добре.“ Всеки един човек, в когото има дух, може да постъпва добре. Това е първото право на човека. Единственото право, което има човек в света, е да постъпва добре. Друго право няма. Всичко онова, което човек върши, не е право. Ако следователно, той върши това, което не е право, и не върши това, което е право, значи невъзможното върши, а пък възможното не върши.

Защо човек не върши това, което е негово право? Нека сега дойдем до научната страна на въпроса. Тук турям две разумни същества. 069.jpg(Учителят посочи втората рисунка от чертежа.) Онези, които се обичат на Земята, тук е земният живот, слизане. Двама души, които се обичат, всякога се намират надалече, те не могат да се съберат. Единствената линия на събирането, по закона на правата линия е, те да слизат по този наклон. Те са две планини, те слизат надолу двамата. Долу в С е добрата постъпка. За да извърши една добра постъпка, двама души трябва да се съберат на едно място и никога един човек не може да извърши сам една добра постъпка. Двама души трябва да се съберат, за да извършат една добра постъпка – С. Като се съберат двамата в тази, добрата постъпка, щом се зададе тя, те се разединяват. Тази линия се продължава. По този път, по който вървяха, те се събират. Сега, като продължават по-нататъка, те отиват в разединение. Ако те не са разбрали в какво седи добрата постъпка, те ще се разделят. Единият казва на другия сбогом и се чудят на причината защо са се разделили. – Разделиха се, за да се съберат пак наново. Точките Д и У са най-далечните разстояния, дето може една душа да се отдалечи.

Сега понеже вие мислите по обикновен начин, умът ви е занят с много работи. Всичко, което имате в света, то не е много важно. Това, което имате в света, вие се приготовлявате за едно представление. Това е актьорство, да си изкарате прехраната. Поставяте се, изучавате пиесата, играете някаква роля, четете, четете. Ролята може да е първостепенна, може да е второстепенна, третостепенна, най-после може да имате ролята на някой апаш или на някой крадец. В действителния живот, вие се отвращавате от това да бъдете един крадец. А на сцената излизате и извършвате едно престъпление. Публиката, която ви гледа, ръкопляска. Публиката за направените престъпления на сцената ръкопляска, а за направените в живота туря в затвор. Следователно в постъпката има две страни. Вие казвате: „Добре играе ролята на сцената. Той ограби онзи като апаш.“ На сцената онзи актьор има на корема си гумена торба с течно вещество. Онзи, който го бие, мушне тази губената торба, изтече червена вода и той падне. Той трябва да бъде внимателен, като мушне гумената торба, да не би да мушне тялото.

Следователно ако вие засягате само гумената част на човека, вие сте актьор, добре постъпвате в това отношение, че не сте го убили, в това седи добрината, че мушкате само гумената торба и че не сте го ударили там, където не трябва. Ако някой от вас мушне някого и му извади кръвта от гумената торба, какво наказание трябва да му дадем? Трябва да го похвалим. Но, ако го мушне там, дето не трябва, той се извинява като актьор. И казвате: „Той ще преживее по-реално.“ И в целия свят има хора, които играят много реални роли. Вместо да мушне гумената торба, той те мушне там, дето не трябва.

Та всеки ден става това. Някой се оплаква, че друг не постъпва добре. Рекох, не те е мушнал там, дето трябва, а мушнал те е там, дето не трябва. На сцената така не се играе. Това изкуство, актьорството трябва да го научиш добре. Искам да се освободите от вашия личен живот. Вие казвате, че човек е личност. Ако човек не постъпва добре, той не може да бъде личност. Личността е резултат на добрата постъпка. Човек, който не постъпва добре, не е личност. Човек, който не постъпва добре, той си затуля лицето и бяга. Човек, който постъпва добре, отива при виделината, за да го видят. Когато не постъпиш добре, щом направиш една лоша постъпка, лицето ти ще потъмнее. Детето, като направи една лоша постъпка, си туря ръцете на лицето и мисли какво да излъже. Нали често и вие си Туряте така ръцете. Такъв човек мисли как да излъже. Не си туряйте така ръцете върху лицето. Само при един случай може да си туриш ръцете на лицето, само едно правило има, което позволява това. Когато видите, че някой върши престъпление, тури си така ръцете, за да не гледаш. А когато някой прави добро, гледай, за да научиш нещо. А пък, когато някой прави лоша постъпка, имаш право да гледаш, но ще се поквариш.

Ти казваш: „Аз не разбирам какво нещо е добрата постъпка.“ Добрата постъпка е магическа в живота. Аз не искам да ви морализирам и нямам предвид сегашния ваш живот. За целия живот аз имам едно мнение. Кой къде е, няма какво да го уча. Аз говоря за живота, за постъпките на новия живот, какви трябва да бъдат. Щом ти си сиромах, беден, болен, имаш всичките недъзи, какво ще направиш. Целият ден ще ми разправяш, че кракът те боли, стомахът те боли, носът те боли, главата те боли. Всичките болести са все от същата категория, само че са от разни степени. Какво ме интересуват твоите болести? Или какво ме интересуват твоите добродетели? Щом някой започне да ти разправя за сиромашията, казваш: „Нямам време“, понеже знаеш, че той иска нещо от тебе. Иска, и колко майстори са хората. Знаеш ли колко майстори са хората? Един разправя, че жена му, децата му са такива, а пък той няма никаква жена. Той казва, че жена му е умряла и щял да я погребва, а пък жена му е жива. Дойде някой човек окъсан, опърпан и като му дадеш пари на следния ден го виждаш добре облечен, седнал на масата и пие. Това е светът, това е актьорство. „Мене ми трябват тези неща.“ Рекох, този човек е на сцената, той има право да върши каквото иска. Ако искаш да реализираш нещо в света, ако искаш да разбереш тайната на сиромашията и богатството, тайната на човешката душа, тайната на човешкия дух, тайната на човешкия ум, тайната на човешкото сърдце, на онова, което ти си в дадения момент, ти не може да разбереш тези тайни, ако не може в даден момент да направиш една добра постъпка.

Не свързвайте тази добра постъпка със сегашния ваш живот. Аз гледам, че като говоря така, някой от вас се смущавате и казвате: „Сега, като дойде тази светлина, ще се види какви сме.“ Нямам нужда да ви фотографирам, като ви давам тази светлина. Мене не ми са нуждни тези фотографии. И няма какво да уча от тези фотографии. Мога да нарисувам страданията с трънения венец на Христа. Ако аз съм художник, няма да рисувам трънения венец на Христа. Ако искам аз да рисувам, аз ще рисувам, ще туря трънения венец само на себе си, ще играя същата роля, ще дигна кръста си, както на един италианец му дошло на ум, с един кръст от 27 килограма да отиде в Рим. Не зная какво е казал папата за това, но един английски кореспондент е казал: „Не се проповядва християнство с големи кръстове, а с любов, със съчувствие към бедните и с милосърдие.“ Така му казал този кореспондент. Вие ще ми се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е една реклама. Вие искате да отидете при папата. Не ме интересува това, не ме интересуват големите кръстове – 80 килограма, 100 килограма. Една добра постъпка е, която ме интересува в дадения случай. Вие може да бъдете красиви, богати, може да имате говеда като Йова, камили, хиляди овце, може да имате премия от академията на науките за някое изобретение и това не ви интересува, но една добра постъпка, това е магията на света. Другите работи са лесни. Щом имаш добрата постъпка, щом я имаш, другите неща са постижими. Щом нямаш добрата постъпка, всичко друго ще рухне.

Ние очакваме тези, които са измрели да ги възкреси Христос. Защо измряха те? Искам сега да бъдете малко свободни. Ако един скъпоценен камък го турите в тинята, какво ще му допринесете? Една добра постъпка не можете да оцените в сегашния живот, ще я окаляте. Ще направите както житеното зърно. Като го турите в калта, в това житено зърно има стремеж да излезе, да се освободи от калта. Какво представя растенето? Онзи метод, чрез който човек може да се освободи от калта. Това растение след хиляди години ще извади корените си от земята и ще стане едно млекопитающе, един човек и най-сетне ще стане един ангел, и най-сетне ще се върне при Бога с разрешена задача, че е могъл да постъпи добре.

Допуснете сега следното изяснение. Свободни бъдете, защото някой от вас се намират в следното положение: Когато Христос отишъл в Гетсиманската градина, той казал на учениците си: „Молете се с мене.“ А пък учениците заспивали. Вие не сте в Гетсиманската градина, ако сте там, аз ви давам право да спите, но сте в едно угощение. Разбирайте какво нещо е спането. Спането е един закон на преминаване от едно състояние в друго. Ако вие заспивате и отивате в другия свят, за да ме разберете по-добре, тогава сънят е на место. Всеки сън, който не може да даде почивка на човешкото тяло, той не е правилен сън.

Вие останете свободни. Всеки един от вас е едно съдружие. Искам да зная дали председателят спи, или секретарят спи, или някой от членовете на съдружието спи. Някой път в касационния съд заспиват и съдиите. Разглежда се едно дело и този съдия не го интересува. „Няма да ми омръзне?“ Това за него са еднообразни работи, дотегнали са му и той знае какво ще бъде решението. И като каже десетина думи, той заспива. Няма нещо, което да го интересува.

Та рекох, сега трябва да излезете от закона на еднообразието. Ти казваш: „Онзи не постъпва добре.“ Значи ти си постъпил добре, че не харесваш онзи. Не. Ти си на кривата страна. Добрата постъпка е магическа, тя е сила Божия. Някой казват: „Когато Духът дойде, когато душата дойде, когато Христос дойде“ и т.н. Ние викаме Христа да дойде. Ти, като постъпиш добре, Христос ще дойде. Като не постъпиш добре, няма да се прояви Бог. Бог се проявява, когато постъпваме, както Той постъпва. Тогава Бог ще влезе в света на свободата. Понеже сега се намираме в едно стегнато положение. Вие сте в положението на онзи цар, който се влюбил в една мома и я ограничил, тя да му каже само една дума, че тя го обича. Тя си свива веждите. Не казала нищо. Той влиза при нея, тя мълчи. Той я наказва отвън, за да я принуди да каже, че го обича. Страх го е да не би да умре и същевременно той иска да я принуди да каже, че го обича. И вие някой път сте поставени в положението на тази, красивата мома. И свършвате като красивата мома. Царят ви е затворил и иска да кажете, че го обичате. А пък вие не го обичате. Какво ви струва на вас да го обичате? Ако с тази постъпка ще може да излезете из тия, лошите условия, няма да изгубите, а ще придобиете.

В една добра постъпка свободата не е отвън, а отвътре. Тя ще дойде отвътре, а после ще дойде и отвън. Щом се прояви отвътре, то непременно има закон, че и външните условия ще се изменят. Защо трябваше Христос да направи така, както направи. Христос дойде на Земята само за да направи една добра постъпка и Той я направи. Какво не му туриха само, за да каже една дума, но Той не я каза. Един светия го режат и той не иска да се откаже от своята идея. Умира на своето. Всякога един човек, когато дойде до добрата постъпка, той трябва да бъде твърд. Нищо в света не трябва да го отклони. Но някой ще каже: „Такава е волята Божия. Ти направи така.“ – Не. Всичко е в добрата постъпка. Мнозина мислят, че са самостоятелни. Лъжете се. Много сте несамостоятелни. Само като ви подшушнат някоя дума отвън и вие повярвате. Това, което вие слушате отвън, то е само 25% вярно. Има един говор, който е верен, но ти ще го чуеш. Добрата постъпка е този говор. Той е сто на сто верен. Отвътре е той. И когато дойде това разкритие, ти вече знаеш нещата и не се смущаваш и си свободен.

Ето в какво седи свободата: Аз виждам някого, задига някои неща и ги заравя в земята. Аз отивам, разравям нещата и на мястото турям малки камъчета, клонки и други неща. Той рови там. Не намира нещата и е недоволен. Казва: „Кой ли ми е откраднал нещата?“ На човека на добрите постъпки, никой не може да му направи зло. И дяволът не може да му направи зло. Какво нещо е дяволът? Вие знаете какво е дяволът. Всяка една мисъл, на която ти разбираш последствията, това е един ангел. Само неща, които ние разбираме, са ценни за нас. Казано е: „Това е живот Вечен да познаем Бога.“ Постъпката не само да я чувствуваме, но и да я познаваме, че е от Бога. Това е една добра постъпка. И тогава ти си свободен и на Земята, и при ангелите, и на Небето. Ако не постъпваш добре, Бог за тебе е едно страшилище. Ти не можеш да издържиш Неговия поглед. А пък щом ще постъпвате добре, ще ти се изяви. Бог ти казва така: „Ако постъпиш добре, всичко това е на твое разположение, но щом не постъпиш така, всички врати ще бъдат затворени.“

Рекох сега, ще се спрете върху начина на добрата постъпка. Аз не искам да се спрете върху положението, както сега постъпвате. Ще оставите това настрани. Растението не може да се откаже изведнъж от този живот, който сега живее. Вие и да искате, не може да се откажете от сегашния живот, но кажеш: „Аз искам да се освободя.“ Има начини за освобождение. Ти казваш: „Да умра аз!“ Къде ще умреш? Ти, като не искаш да умреш, ще бъдеш пак долу в калта; ако умреш като семе, пак ще идеш долу в калта. Ти така в Небето няма да отидеш. Ти ще имаш едно небе, но едно небе на страдания. Това семе не трябва да слиза долу при пръстта, а трябва да се върне при Бога.

Ти казваш: „Може ли да се живее другояче?“ С тези разбирания не може да се живее другояче. Като лист и като семе ще умреш и долу ще слезеш; и като човек – също. А онзи еврейски мъдрец казва, че духът ще се върне при Бога, а тялото ще се върне в пръстта. Значи Божественото, след като е работило на Земята, е намерило, че онзи човек е негоден и не постъпва добре. Напуща го и човекът остава. Това е смъртта. Голямо страдание в света е това: Духът го няма. Той отишъл горе. После пак ще дойде духът и почне да ти говори. Тази планина е голяма, този, когото търсиш, ще отиде горе. Ти отиваш на другата страна, на върха ще се срещнете. Това е добрата постъпка. Аз го наричам това обединение на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърдце, на всички добродетели. Когато направиш една добра постъпка, всичко това ще вземе участие.

Вие трябва да се приготвяте. Можем да си помагаме сега. Вие търсите сега пътя. Един евангелски проповедник казваше: „Освен баптистите, няма друго учение по-право. Човек трябва да повярва в Бога.“ Този евангелски проповедник, след като замина за онзи свят, се яви и казва: „Много криво съм разбирал света. Не съм бил такъв, както аз съм проповядвал. Голямо заблуждение е било.“ На някои евангелисти не им иде на сметката и казват: „Някой дявол е говорил.“ За този правоверен проповедник аз, още на Земята като беше, знаех, че той е на кривия път. И как го зная, ще ви кажа. Един ден в София аз излизам от своята стая и отивам в писалището на един наш брат. Там беше този проповедник и се разговаряме приятелски. Проповедникът подава едно заявление до съда срещу един млад момък и той разправя своята история. Един ден се явява при него един млад момък и му казва: „Имам брашно много хубаво, но сега имам нужда от сто лева. Като продам брашното, ще ти върна парите.“ Проповедникът му дал 20 лева. Този човек се оженил и никакво брашно не продавал. Този проповедник иска да го даде под съд за тези пари. Рекох му: „Защо го даваш под съд?“ Той ми казва: „Този момък да научи да не лъже.“ Рекох му: „Той може да се закълне. Разписка не е дал за парите, а той може да ви накара да се кълнете.“ И аз рекох на проповедника: „Колко ви дължи този момък?“ – „20 лева.“ – „Аз ти давам 20 лева. Ако момъкът ви плати, ще ми ги върнете. А пък, ако не плати, Считайте, че аз съм ви ги дал заради него.“ Той казва: „Не, не приемам.“ И аз веднага взех и скъсах неговото заявление.

Питам сега, аз защо направих това? За да го избавя от лошите последствия. Аз направих това, за да имаме един пример. Един ден и аз може да направя такава погрешка. Всеки човек може да направи една такава постъпка, като не постъпва добре. Аз се намерих в трудно положение, в една каша и си казах: Що ми трябваше да се бъркам? Защо ме интересува, че онзи дал 20 лева, но ако аз бях оставил всичко така, аз щях да бъда на кривата страна. Ако бях казал на проповедника: „Ти му прости“, пак щях да бъда на кривата страна. Пък аз му казах: „Аз плащам.“ Това е положителен начин.

Когато човек иска да върви по Христовите пътища, той трябва да е готов да пожертвува всичко. Ако ти не може да се заинтересуваш за онзи, когото обичаш и ако го оставиш да го цапат, тогава каква любов имаш? Когато обичаме, ние не искаме той да има нито едно петно. И затова ние не трябва да оставим нито едно петно върху онова, хубавото, което ние носим в себе си. То е името на Бога. То е свещеното в нас и всичките свещени постъпки, които правим, са за да не остане да падне петно върху свещеното име на Бога в нас. Ако ние оставим да се опетни името на Бога в нас, тогава какви синове сме? Тогава не сме никакви християни. Върху името Божие, което е в тебе, да няма никакво петно. Тогава имаш любов. Ти носиш калта отвън, но името на Бога да носиш в тебе, като нещо свещено. Ще кажеш: „Има нещо свещено в мене.“ И върху него се гради бъдещето. Върху това трябва да градите вашето бъдеще. То е един вътрешен процес.

Не гледайте само на външната страна на живота. Добрината на човека не е в това, че той е кротък и смирен отвън. Лошевината на човека не е в това, че той е сприхав, че се мени, че хука. Това е външност. Добрината е едно състояние вътрешно. Човек се разсърди. Щом се разсърди, да се коригира веднага. Духовният човек и в едното, и в другото състояние постоянно се коригира и нему му е приятно това. Добрият човек се радва, като види добрата постъпка у хората.

В стаята си имах един паяк, който често в мое отсътствие хващаше мухи. Един ден му казах така: „В мое отсътствие може да хващаш и да ядеш, но когато съм тук, не искам да чувам никакво бръмчене на някоя муха. За това гостоприемство, което съм ти дал, ще пазиш това правило.“ Един ден, аз слушам, че една муха бръмчи, аз се спрях, рекох на паяка: „Слушай, ти ще освободиш тази муха и ще излезеш вън от къщата!“ Той поседя дълго време, откъсна конеца, пусна мухата и си дигна пъртушините и излезе навън. И всеки един човек, който е в дома Божий, трябва да има поне това съзнание. Излезе си навън този паяк, послуша ме. Вие може да кажете: Това вярно ли е, иносказателно ли е, какво искам да кажа? В дадения случай всеки един човек, който не постъпва правилно, той завзема положението на този паяк. Този паяк си мисли, че всичките мухи са създадени заради него. И каквато муха се закачи на паяжината, е за него. Ти с клин не може да я извадиш тази идея от неговия ум. Ти може да правиш погрешки, но с тези погрешки ти губиш онзи материал, с който ти ще градиш своето бъдеще. Ще дойдат ред поколения по тази линия. Ти нищо няма да им оставиш в наследство. Ти пак ще се повърнеш в това съдружие. Ако ти услужиш, да се подобри живота, ти ще намериш живот по-добър и ако не си съдействувал, ти, като се върнеш в живота, върху тебе ще дойдат лошите условия. Това не трябва да служи като един подкуп.

Направете един малък опит за един месец. Като останете празни[3], през праздното време да се постараете да направите една добра постъпка, за да видите хубавите последствия. И тази добра постъпка вие трябва да я знаете. И тази добра постъпка ще направи цял един преврат във вашия вътрешен живот и в материалните условия и вашето положение ще се подобри. Десет пъти ще бъде по-добре, отколкото е сега. Сега всеки може да ви помогне отвън, но положението ви пак ще се влоши после. Аз мога да ви донеса един билник[4], една стомна вода, но след 10 деня пак ще бъдете без вода. По-добре е да имате един извор в къщи, да имате да тече извор във вашата къща, отколкото да ви донасят една стомна, едно шише с вода. И то е хубаво, но онзи извор, то е добрата постъпка.

И казва Христос на онази жена: „Иди, повикай мъжа си!“ Тя казва: „Нямам мъж.“ Той й казва: „Право си казала. Пет мъжа си имала.“ Всяка една църква е един мъж. Ти станеш православен, евангелист, баптист – венчал си се. Конгресионист – венчал си се. Станеш спиритуалист – венчал си се. Нека сега дойде онзи мъж, с когото сега живееш. Доколко е честен. Онзи мъж, той е готов на направи една добра постъпка. Но ако той те остави в калта, заминава и не иска да ти помогне, какъв е този мъж? Или каква е тази жена, която остави мъжа си и не иска да му помогне? Под думата „мъж“ и „жена“ разбираме най-свещеното, което може да имаме в човешкия живот. Духът и душата, мъжът и жената в физическия живот, това са емблеми. И всичко се е изопачило от криво разбиране. После религията за живота е съвсем изопачена, да се ограничиш, да те контролират всичките. Ти, като влезеш в една религия, трябва да бъдеш свободен, да постъпваш както знаеш.

В добрата постъпка ще чувствуваш такава свобода, каквато никога не си имал. Сега се намираш при най-лошите условия. Като умираш, свещеникът ще дойде при тебе и ти ще отидеш в онзи свят. Какво ще Му кажеш като отидеш при Господа? Ти отиваш при баща си, и ще Му кажеш: „Съгреших на Небето и на Земята, не съм достоен да бъда като син, а да бъда като слуга. Като слуга да ме приемеш. Изядох и изпих каквото ми даде, сега вече нищо не искам от Тебе, искам да ти бъда не като син, а като един от последните слуги.“ Ние сега отиваме в другата, изкусителната страна, че бащата заклал храненото теле и дал угощение на сина си. Това не ме учудва толкова, колкото това, че младият момък бил с пробудено съзнание. Този, блудният син беше стар, прегърбен, с побелели коси, вие си го представяте млад момък. Изпъдил го господарят му, понеже остарял и даже свинете не може да пасе, никаква работа не могъл да върши и не заслужавал хляба и той се връща при баща си. Но в този, стария блуден син се ражда една свещена идея, в него има вече нещо. То е добрата постъпка. Той решава да се върне и казва: „От сега нататъка, друг ще бъда.“ И ходи този човек, макар и на стари години, върви, върви, нито с кабриолет, нито с автомобил, нито с кон отива, а пеша при баща си. Това е дълбокият смисъл, това е магията в християнството. Ако човек така не мисли, не може да напредва. Според начина на мисленето, ще дойде и силата. Ако ти мислиш добре, силата ще бъде в тебе. Ако ти мислиш зле, слабостта ще бъде в тебе. Ако постъпваш добре, силата ще бъде в тебе. Ако не постъпваш добре, слабостта ще бъде в тебе.

Аз ви преведох примера за онзи евангелски проповедник, но за вас няма да направя нито дума, няма да платя за вас. Ти казваш: „Не се отнасят хората добре с мене.“ На сиромаси, които не искат да вършат волята Божия, не давай нищо. Помагай на онези, които искат да вършат Волята Божия, които постъпват добре. Когато дойде някой гостенин, за да го опитам дали има, да има факти, макар и да знам, но пак искам да проверя и отварям касата си и всичко, каквото имам, излиза навън, за да видя какво ще направи той. Ако имам дъщеря, ще оставя всичко и ще изляза навън и аз дебна, има дупки и аз дебна и като видя първата му постъпка, вече е ясно. След това вече и касата, и всичко се затваря и всички станат много сериозни. Дотогава бяха много любезни и казва той: „Много хладно ме приеха.“ Аз рекох, понеже не постъпи добре. Така че онзи, който не постъпва добре, не печели. От добрата постъпка щеше да печели. Това, което е вътре в природата, това не е за мене. Природата е един дом, в който ни е въвела и ни опитва умовете. Опитва те и те гледа отвсякъде. И като те хванат в най-малкото, тогава всичко вече е сериозно. Вие се намирате в един голям изпит, вие трябва да постъпите добре.

Аз да ви кажа в какво седи добрата постъпка, да ви определя. Запомнете добре това. Този дом, дето отиваш, тъй ще те приемат там, има огнище, всичко е налице, всичко има, но огънят не е запален. После има една праздна стомна и никой не е донесъл вода. Ти ще донесеш вода от чешмата и ще запалиш огъня. Там има чувал с брашно, ще направиш една пита. Там има една фурна, ще направиш хляб и ще го опечеш. Това е добрата постъпка. Ако направиш това, в този дом всички ще те приемат добре. Ще знаят, че има един гостенин, който е донесъл вода, който е запалил огъня на огнището и опекъл хляба, докато те работят. Това е добрата постъпка в дома. Та три неща: вода да донесете, огън да запалите и хляб да опечете. Това е то философията, отчасти и магията на живота или силата на човешкия живот.

Ще мислите какво означава огънят, водата и хлябът.

Добрата постъпка е магическата тояжка, с която трябва да работите.

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас

36 лекция, 24.V.1933г., сряда,

Изгрев, София

-------------------------------------------------

[1] парса – (разг.-тур.) сума, бакшиш, събран от зрители след свирене или игра.

[2] бамбашка — (тур.) странна, различна

[3] празни-свободни (бел.ред.)

[4] билник или бинлик – (разг.-тур.) дамаджана или стъклен съд с вместимост около 3 литра

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...