Jump to content

2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г. (г. 6, бр. 81)


Recommended Posts

СПЕШНИТЕ ВЪПРОСИ В ЖИВОТА

Всеки човек е една част, един орган на един велик организъм, на една целесъобразна система и е подчинен на законите, по които стават процесите и явленията в тази система. Той е свободен дотолкова, доколкото действа в съгласие с тези закони. Но понеже съвременният човек не върви в съгласие с тези закони, той не е свободен. И човек не може да бъде свободен, докато това, което има може да му се вземе. Свободата съществува само за съвършените, които са господари на това, което имат, но те вървят напълно в хармония със законите на природата, вложени в системата на техния организъм. Някои мислят, че като вярват в Бога, ще се спасят. Не, това нищо няма да им помогне. Те може да вярват, но щом умират, те са обикновени хора и не са свободни.

Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага.

Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.

Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие безсмъртие. В това се състои и дълбокият смисъл на дишането. В средните векове това дишане го наричаха придобиване еликсира на живота. Има един еликсир на безсмъртието в света и неговото придобиване е свързано с въздуха. Той се отделя по един специфичен начин на дишане.

Има два вида прана във въздуха. Едната носи зараза - това са известни енергии, които произвеждат горение в организма и по такъв начин нарушават равновесието на функциите и процесите, а има и друга прана, която възстановява равновесието на силите в организма и произвежда подмладяване. Това е именно жизненият еликсир. Той се намира във въздуха, светлината и водата. Но трябва да знаете, как да го отделяте оттам. Затова е необходимо да знаете, как да пиете водата, как да дишате въздуха и как да приемате светлината. Трябва да имате известни разположения за това, трябва да имате известни методи и начини, защото може да пиете вода, да дишате въздух и да приемате светлината, но да имате обратни резултати. Всички онези, които са приложили методите на йогите в Европа, са имали повече вреда, отколкото полза. Най-после разбраха, че тези методи са неприемливи за хората от Европа. Тази вреда се дължи на неразбирането принципа, върху който е обосновано това дишане.

Много хора сега искат да изучават тайната на природата, за да й станат господари. Но природата не се нуждае от господари, а от слуги. Който иска да изучава тайните на природата, трябва да й стане служител. Този закон са го разбрали още в древността и всеки, който е искал да бъде учен, той е трябвало да разбира закона на служенето. Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на Любовта. А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия. Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече. Речеш ли да ограничиш Любовта, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие.

Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието.

Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма. Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае. Но отделили се човек от пътя, начертан му от природата и има ли други стремежи, освен посочените му от нея, очаква го смърт.

Има два пътя, по които може да върви човек към усъвършенстване. Пътят на мисълта е по-хубав и по- сигурен. Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници. А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него.

Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени. Когато станете сутрин и сте неразположени, трябва да знаете, от какво произтича вашето неразположение. Щом си неразположен, трябва да знаеш, че в твоята симпатична нервна система има сили, които трябва да изхвърлиш навънка. Един от най-лесните методи за това е, да имаш една малка мотичка и да копаеш около цветята в някоя градина около половин-един час, докато тази енергия се трансформира в земята. Така ще добиеш приятно разположение. Щом добиеш добро разположение, не копай повече, защото ще дойде друго, по- лошо от първото неразположение. Това е една нова система за възпитание, много ефикасна и с много малко разходи. Така се цери песимизма и всички други негативни състояния, които се дължат на негативната земна енергия, която с копането се поглъща от земята.

В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи. А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота. За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете? Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата. Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение към силите на Природата. Тогава всеки орган в организма на човека ще добие съвсем друг смисъл и ще схванем неговото истинско значение и службата му.

Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди. Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите.

Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си.

Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота. Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие.

_________________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Спешните въпроси в живота

Разсъждения по неделна беседа, държана от Учителя на 2 юли 1933 г.: Праведният ходи в целостта си

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...